О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 26.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
въззивно
частно търговско дело № 251 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр.
чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. № 1394/10.02.2020 г. на РС – Варна
– Регистратура, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, против Разпореждане № 2623/22.01.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 669 по описа за 2020 година на РС – Варна, с което
е отхвърлено заявление на жалбоподателя вх. № 5401/21.01.2020 г. на РС – Варна,
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д.В.Д. в частта за разликата над
сумата от 916,11 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.02.2019 г. до 02.01.2020 г. до пълния претендиран
размер от 964,47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
02.01.2020 г. до 19.01.2020 г.
В частната жалба
се излагат твърдения за неправилност на разпореждането в обжалваната част, като
се поддържа, че връчването на длъжника на изявлението на банката, с което е
обявена предсрочната изискуемост на кредита, предхожда довършването на
фактическия състав на предсрочната изискуемост и по-късното счетоводно отчитане
на последиците върху задълженията не представлява необосновано счетоводно
записване. Освен това, счита, че само кредиторът има право да се позовава на предсрочната
изискуемост, поради което може да определи и момента, в който да се позове на
ефекта му. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъдат
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 48,36 лева.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата се явява основателна по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. № 669 по описа за 2020
година на РС – Варна е образувано по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД от 21.01.2020
г. за издаване в негова полза на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Д.В.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, основани на извлечение от счетоводните книги на банката, за следните
суми: сумата от 9928,82 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
кредит за текущо потребление от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 964,47 лв.,
представляваща договорна възнаградителна
лихва по кредита, начислена за периода от 14.02.2019 г. до 19.01.2020 г. вкл.,
обезщетение за забава за периода 14.03.2019 г. до 19.01.2020 г. вкл. в размер
на 32,39 лева, обезщетение за забава за периода 20.01.2020 г. до 21.01.2020 г.
вкл. в размер на 2,76 лева, както и сумата от 120 лв., такса разходи за
изискуем кредит.
В заявлението
изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, чиято
изискуемост е настъпила поради обявена предсрочна изискуемост. Към заявлението
е приложено и извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, в
което като задължение по договор за кредит от 14.01.2019 г. са посочени
процесните вземания с основание и размер, описани по-горе.
За да откаже
издаване на заповед за изпълнение за част от претенцията за договорна лихва,
районният съд е приел, че след датата, на която изявлението на банката за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до длъжника, при
изрично посочване в изявлението, че изискуемостта настъпва на тази дата –
02.01.2020 г., договорна лихва не се
дължи. Съдът се е позовал на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС, според която след настъпване на предсрочната изискуемост уговореното
възнаграждение за ползване на кредита – възнаградителна лихва, не се дължи.
В производството
по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително
основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е досежно това дали представеният документ по чл. 417, т.2 ГПК (извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна и
удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи
като длъжник.
От страна на
заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо
подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване,
договорен размер, падежна дата и срок на договора), размера на просрочените
задължения за главница, в т.ч. падежирали вноски, договорни
лихви и такси. Посочена е и дата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита
– 20.01.2020 г., предхождаща датата на подаване на заявлението. Към
извлечението от счетоводните книги е представен и документът, от който
произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия.
Следователно,
налице е редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК, който
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.
Съгласно чл. 418,
ал. 3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е
в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на
друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на
обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от
длъжника документ.
За да е настъпила
предсрочна изискуемост на целия размер на дълга, следва да е налице упражнено
от страна на банката потестативно право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (в този
смисъл са и разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.).
В случая са
налице всички законови предпоставки за издаване на заповед за изпълнение въз
основана документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на
банка, който е представен ведно с документите, от които произтича вземането
така, както императивно е разписано в посочената законова разпоредба.
Дали след датата
на получаване на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се
дължи възнаградителна или законна лихва, е въпрос по същество, който не се
включва в обхвата на формалната проверка, извършвана от заповедния съд. След
като вземането е удостоверено в редовен от външна страна документ по чл. 417,
т. 2 от ГПК и изискуемостта е настъпила преди подаване на заявлението по чл.
418, ал. 1 от ГПК, както и при липса на данни искането да се основава на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя, съдът е длъжен да издаде заповед за изпълнение без да
изследва основателността на претенциите.
С оглед
основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски за заповедното производство в пълен размер и за въззивното
производство. В заповедното производство са определени разноски в общ размер
270,97 лева, от които са присъдени 269,78 лева или остава да се присъди сумата
1,19 лева. За производството по частната жалба следва да се присъдят платената
държавна такса за обжалването в размер на 15,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 25а, ал.2 от НЗПП, което съдът определя в размер на 50.00 лв. Така определените допълнително
разноски следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедният съд
следва да издаде в изпълнение на въззивния съдебен акт.
Воден от горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2623/22.01.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 669 по описа за 2020 година на РС – Варна, с което е отхвърлено
заявление на жалбоподателя вх. № 5401/21.01.2020 г. на РС – Варна, за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК срещу длъжника Д.В.Д. в частта за разликата над сумата от 916,11 лева –
възнаградителна лихва за периода от 14.02.2019 г. до 02.01.2020 г. до пълния претендиран размер от 964,47 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 19.01.2020 г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
по заявление вх. № 5401/21.01.2020 г. на "Банка
ДСК" ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище, ул.
"Московска" № 19, въз основа на извлечение от счетоводна сметка, срещу длъжника Д.В.Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата
48,36 лева, представляваща възнаградителна
лихва върху претендираната главница от 9928,82 лв. за периода от 02.01.2020 г.
до 19.01.2020 г., сумата от 1,19 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, както и за сторените
в производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на 65,00 лева, от
които 15,00 лева държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на
РС – Варна за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.