О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№695
Пловдив 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 596/19г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. Г.М.– защитник на подсъдимия С.Х. против Определение от 22.11.2019г. по нохд № 1979/19г. на Окръжен съд Пловдив.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия
Х. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна
прокуратура Пловдив и потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останали подсъдимия и защитника
му и на основание чл.249, ал.3 НПК го обжалвали. В жалбата релевирали съображения за неправилност на изводите
на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложили определението да бъде отменено и делото
върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите според защитата
съществени процесуални нарушения. Отделно се атакува и определението в частта,
с която е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Съображенията са ориентирани към влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, като се предлага същата да бъде изменена в по – лека такава.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбата, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В разпоредителното заседание, защитата на подсъдимия е изразила претенции
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата
на разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК. Възраженията на първо место са свързани с предявяване на
делото при липсващи депозирани по него искания за събиране на доказателства. На
следващо место защитата обосновава неяснота в описанието на фактическата
обстановка, приета от прокурора касателно времето на извършване на
инкриминираното деяние.
Съдът е оставил без уважение така
направеното искане, като е счел, че наведените доводи са несъстоятелни, тъй
като дефицит и неяснота в относимата към предмета на доказване фактология
липсва и преобладаващата част от коментарите на защитата касаят
доказателствените източници, чиято достоверност не може да бъде коментирана в
разпоредителното заседание.
Изводите на съда са правилни.
Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част
на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и
допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. От л.4 до л.6 /следвайки номерацията на
обвинителния акт/ прокурорът, воден от преценката си за доказателствена
обезпеченост е посочил какви действия е извършил подсъдимия, времето, мястото,
начина и средствата за извършване на инкриминираното престъпление. Това
удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието
на подсъдимия.
Тук е местото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти обезпечават или са относими
към правната квалификация на инкриминираното деяние / каквото възражение е поставено
на вниманието на първата инстанция/ е въпрос, който прокурорът
решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което
не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е
въпрос по същество на делото.
Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на
доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С
него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за
какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани
релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на
прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е
запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал
защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.
Поради това възражението на защитата на подсъдимия Х., че същият не разбира
в какво точно е обвинен е несъстоятелно и не може да бъде споделено.
Останалите възражения, свързани с предявяването на материалите по делото са
несъстоятелни. Твърдяните от защитата пропуски във връзка с подадените молби за
събиране на доказателства не могат да обосноват прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. Съдебната фаза е централна за
процеса и защитата разполага с целия процесуален инструментариум за доказване
на защитната си теза, включително и с искания за събиране на доказателства,
които не са били събрани в хода на досъдебното производство.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че обжалваното определение в
частта, с която са оставени без уважение искането на подсъдимия и защитата му
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу
него жалба оставена без уважение.
Не може да бъде уважено и искането за изменение на мярката за неотклонение
на подсъдимия в по – лека и в тази си част атакуваното определение е обосновано
и законосъобразно.
Първата инстанция правилно е счела, че от последното произнасяне на съда по
този въпрос до момента освен здравословното състояние на подсъдимия, други нови
обстоятелства, които да доведат до изменение на мярката му за неотклонение.
Опасността подсъдимият да се укрие или да върши престъпление продължава да
съществува реално и няма данни, които да минимизират интензитета й, до степен,
налагаща изменението й в по – лека.
Не може да се приеме, че е надскочен и „ разумния срок“ определен от
правилата на ЕКЗПЧОС и НПК, като изложените в тази връзка съображения от
защитата не могат да бъдат споделени. Ритмичното насрочване на съдебните
заседания очертава доводите за неразумност на срока като несъстоятелни.
Здравословните проблеми на подсъдимия не са от такъв характер, че сами по себе
си да доведат до изменение на мярката за неотклонение, още повече, че те се
решават адекватно и в условията на следствения арест. Няма пречка при
необходимост от по – сериозна медицинска интервенция, тя да бъде осъществена в
специализираните медицински заведения към местата за лишаване от свобода.
При така очертаната липса на основания за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мака за неотклонение пред първата инстанция не е оставала друга
процесуална възможност освен да я потвърди, както и правилно е сторила.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.11.2019г. по нохд № 1979/19г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е оставено без уважение искането на подсъдимия С.Х. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура Пловдив и в частта, с която е потвърдена мярката му за неотклонение „ Задържане под стража“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.