РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Бяла , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Й. А., ЕГН **********, с адрес в с.К., обл.В. Тъ.
ул.“Ш.“ № . против Наказателно постановление № 38-0000570 от 11.03.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено административно наказание „Глоба” по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП в размер на 500
лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП и във връзка
с Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно, като
противоречащо на закона, необосновано, издадено при непълнота на доказателствата и при
съществени процесуални нарушение, като иска то да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
С писмото, с което е изпратена жалбата, АНО е изразил становище за нейната
неоснователност, като счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.01.2021г. св. И. изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си
И. Д. И., като се били позиционирали на отбивка пред библиотеката в с.К. Около 11.00ч.
спрели за проверка състав от ППС състоящ се от влекач марка „МАН“ с рег.№ ....................от
категория N3, с прикачено полуремарке „Ванхол“ с рег.№ .............................от категория О4,
собственост на „Н. т. .............., от която установили, че същият се управлява от
1
жалбоподателя А., и извършва обществен превоз на товари с пътен лист серия А № 00719 от
20.01.2021г. по маршрут гр.Стражица – гр.Свищов, в момента на проверката без товар. След
като била извършена проверка на документите на автомобила и водача, актосъставителя
констатирал, че на предна ос били спукани спирачните дискове на влекача. Запознали
водача с направените констатации, като направили и снимков материал, след което св. И.
съставил АУАН за това, че жалбоподателят управлява технически неизправно МПС, а
именно със спукан спирачен диск на предна ос отдясно. Колегата му И.Д. И. съставил
АУАН на жалбоподателя за това, че управлява технически неизправно МПС, а именно със
спукан спирачен диск на предна ос отляво. Жалбоподателят А. подписал АУАН без
възражения.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – разпореждане №
**********, териториално поделение на НОИ гр.Велико Търново от 19.02.2021г.; Заповед №
РД-08-30/24.01.2020г.; НП № 38-0000570/11.03.2021г.; АУАН с № 285702 от 22.01.2021г.;
снимка на спирачен диск; пътен лист № 00719/20.01.2021г.; тахографски лист от
22.01.2021г.; справка за извършени нарушения от 22.01.2021г.; справка за нарушител по
правно основание на нарушението от 01.01.2008г. до 13.04.2021г.; известие за доставка от
SPEEDY, както и от показанията на разпитания по делото свидетел актосъставителят И..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Релевират се възражения за противоречие между квалификацията дадена с АУАН и
НП относно констатираната неизправност, като се твърди, че сторената от АНО
преквалификация на извършеното, нарушава правото на защита на жалбоподателя, поради
което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. Съдът намира
възражението за неоснователно предвид правомощията на АНО разписани с нормите на
чл.52, ал.4 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на
ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, „Принципът на законоустановеността на
административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на
административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни
административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е
подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически
белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната
квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако
нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно
от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката
доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да
преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието.“. Това подкрепя становището,
че наказващият орган не е ограничен от АУАН и следва да му се признае възможността да
2
установява обстоятелства, останали неустановени при съставяне на АУАН, респ. те да бъдат
съобразени при налагане на наказанието.
Така отнесено и към конкретния случай, следва да се има предвид, че установеното с
АУАН нарушение е квалифицирано като „значително“, а в НП, именно на основание чл.52,
ал.4 от ЗАНН, АНО е обосновал промяната в квалификацията като „опасно“. Прилагайки
своите правомощия, същият е съобразил Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“а“ от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и дадените оценки за неизправността. Действително
посочената неизправност в цитираното Приложение дава възможност за квалифицирането
едновременно, като „значително“ и „опасно“. С разпоредбата на чл.37 от наредбата са
пояснени видовете неизправности, в зависимост от въздействието им върху безопасността
на превозното средство, а ал.7 на посочената разпоредба предвижда, че когато са установени
няколко неизправности в рамките на един и същ елемент, може да се класифицира в
следващата по сериозност група неизправности. Безспорно установено по делото, а и
служебно известно на съда, е обстоятелството, че при проверката е било констатирано
спукване на спирачните дискове на двете предни колела на влекача, поради което и
въздействието върху безопасността на превозното средство е в значителна степен по-голямо
и следва да бъде класифицирано като „опасно“. Следва да се отбележи, че не е налице
различие в посочването на нарушената правна норма в АУАН и НП.
На следващо място се твърди, че административното обвинение се явява недоказано,
предвид, че в НП изрично се сочи, че било издадено изключително и само въз основа на
констатациите на съставения АУАН, а не на цялата административнонаказателна преписка.
Възражението е неоснователно и формално, като не се сочат други налични материали,
които да са останали необсъдени от АНО при издаването на НП. Материалите по преписката
са всъщност иззетите като доказателства пътен лист, тахограф, направените снимки, които
са изрично посочени и отразени в АУАН. Тук следва да се отбележи, че направените снимки
не представляват годно и допустимо доказателство в производството, като от същите не
може да се направи категоричен извод нито за идентитет с превозното средство обект на
проверката, нито еднозначно се установява дата, мястото и часа на съставянето им. Въпреки
това, от събраните доказателства и гласните такива посредством проведения разпит на
актосъставителя, по безспорен начин се установява извършването на нарушението. По
отношение на възражението, че липсва протокол от извършена крайпътна проверка
съобразно чл.14 от Наредба № Н-14 от 2009г. на МТИТС, следва да се посочи, че същата не
намира приложение в настоящият случай и касае извършване на друг вид проверки, които са
с оглед на конкретна цел и биват комплексни или тематични. Настоящият случай е на
упражнена проверка съобразно правомощията им залегнали в чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Що се касае до възражението за субективна несъставомерност на деянието и
твърдението, че при излизането си от гаража превозното средство е било проверено от
механик и предадено като изправно, което обстоятелство било отразено в пътния лист,
съдът намира, че то по никакъв начин не обвързва нито АНО, нито съда. Посочената
неизправност на спирачната система пък касае прекомерно износване на дисковете, което
дори хипотетично няма как да настъпи внезапно, а само след продължителна експлоатация.
Съдът намира, че не са налице и твърдените нарушения във връзка с приложението на
материалния закон, нито по отношение изписването на нарушената правна норма, нито
касателно липсата на привръзка с Директива 2014/45/ЕС от 03.04.2014г. Такава не е и
необходима, тъй като както се сочи в пледоарията, нейните изисквания са въведени в
националното ни законодателство с изменението на наредбата с ДВ бр.38, в сила от
20.05.2018г.
Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила
обуславящи отмяна на наказателното постановление, поради което счита, че същото следва
да бъде потвърдено. Наказанието е правилно определено, доколкото в нормата на чл.179,
3
ал.6, т.3 от ЗДвП е фиксиран размера на глобата – 500лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000570 от 11.03.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на А. Й. А., ЕГН **********, с адрес в
с.К.., обл.В. Т. ул.“Ш.“ № ., е наложено административно наказание „Глоба” по чл.179, ал.6,
т.3 от ЗДвП в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 във вр. с
чл.101, ал.4 от ЗДвП и във връзка с Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“а“ от Наредба № Н-32
от 16.12.2011г. на МТИТС.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
4