Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 29.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ - 9 СЪСТАВ
в открито заседание на
седми март
две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка
Шулева, като изслуша докладваното от съдия КОМИТОВА търг.дело № 4200 по
описа за 2011
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ОБЕКТИВНО ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ – ГЛАВНИ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.26 АЛ.1 ПРЕДЛ.1 И 2 ОТ ЗЗД И
ЕВЕНТУАЛНИ,
ПРЕДЯВЕНИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЯВАНЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.125, АЛ.1 И 3 ОТ ТЗ
ВЪВ ВР. С ЧЛ.127 ОТ ТЗ И ЧЛ.133 ОТ ТЗ.
Ищецът Л.Т.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.София, ж.к.„*******, със съдебен
адрес: гр.София, ул.„********ет****, адв.Д.П., с искова молба от 18.10.2011 г. и с молби-уточнения от 14.12.2011
г., 30.12.2011 г., 15.03.2012 г. и 19.10.2012 г., твърди, че през 1992 г.
е регистрирал в Търговския регистър на Фирмено отделение при СГС
по ф.д.№12673/92 г., търговското дружество „Л.“ ЕООД. На 17.05.2000
г. с нотариален акт №207, том №007, вписан под №83504 във входящия регистър, „Л.”
ООД е придобило чрез замяната на 3 броя дружествени недвижими имоти - един нов имот, съставляващ пл.№251, собственост на Столична
община, застроен с двуетажна сграда (комбинат за битови услуги), находящ се в
София, ж.к. „Х. Д.”, ул.„********, включващ множество
търговски помещения и обекти - заведения,
складове, санитарни възли, сепарета, магазини за хранителни стоки и рибен
магазин с хладилно помещение и офиси, с помещение за трафопост, компютьрна
зала, избено складово помещение. Дружеството е експлоатирало търговския обект и
чрез отдаване под наем. На 06.10.2000 г. е бил приет Устав, уреждащ подробно
членствените правоотношения и дяловете на съдружниците. На 08.11.2000 г. с нотариално заверен договор е прехвърлил на Е.Г.И. 250
дружествени дяла, представляващи 50% от капитала на дружеството. С Протокол
№1 от 12.12.2000 г. Общото събрание на „Л.” ООД е взело решение и впоследствие
е извършило продажбата на втория етаж от описания по-горе търговски
обект. През есента на 2005 г. отношенията му с ответницата Е.И. са се влошили,
вследствие на което ищецът е прекратил трудовия й договор със заповед. На
06.02.2006 г., без негово знание, съдружникът Е.И. е приела Решение на ОС на
дружеството, съгласно което го изключва като съдружник, освобождава го като
управител и дружеството се преобразува в еднолично дружество с ограничена
отговорност с едноличен собственик и управител Е.И., с нов адрес и седалище на
управление. Решенията от 06.02.2006 г. впоследствие са били отменени като
незаконосъобразни с Решение от 04.09.2006 г. на СГС, ТО, 8-ми състав, по т.д. №150/2006 г.
(влязло в сила на 30.06.2010 г.). Веднага след вписване на новите обстоятелства
във фирмено отделение, Е.И. се е разпоредила със притежавания от дружеството
недвижим имот, находящ се на първия етаж от двуетажна сграда (битов комбинат
в кв. „Х. Д.“, ул.„********, със
застроена площ от 380,45 кв.м., състоящ се от кафе, магазин за хранителни
стоки, рибен магазин, помещение за трафопост, компютърна зала с офиси и избено
помещение на сутеренен етаж), като го продала на
лицето - М.Й.С., с Нот.акт №27,
т.1, peг. №843, н.д .№26/02.03.2006 г. за сумата от 120 000 лв., при данъчна оценка на имота към датата на
продажбата от 221 068.50 лв. С това е била ликвидирана търговската дейност
на „Л.” ООД. Продажбата описана по-горе е била
извършена в полза на купувач, търговец, носител на всички качества на
подставено и свързано лице - ответника М.С.. Същият е известен
на работещите и наемателите в „Л.” ООД като личен приятел на ответницата И., с
която продължително време са живели съвместно на съпружески начала - обстоятелства,
които изключват неговата добросъвестност. От партидите на ответниците Е.И. и
нейната фирма „Е.-М” ЕООД, София,
създадена през 2005 г. с предмет на дейност „закупуване и отдаване под наем на
недвижими имоти”, както и от тази на ответника М.С. (съдружник в „Г.Т.”
ООД,София), е видно, че
същите ответници са съсобственици на жилищен недвижим имот; съсобственици в
търговски обекти на Търговски комплекс „Рай” - София; извършвали са заедно
многократно (7бр.) съвместни търговски
сделки с голям ефект за периода от 2006 г. до 2008 г.; теглили са и заедно са
се задължавали по съвместни ипотечни кредити. На 30.08.2007 г. ответникът С.
дори е ипотекирал процесния имот. Всички тези фактически обстоятелства поставят
ответниците в категорията търговци - “свързани
лица”, по смисъла на ДОПК. От гледна точка на субекта ЕООД - сделката с дружествения имот следва да се счита сключена с
цел да бъде ликвидирано търговското дружество при условията на чл.40 ЗЗД. Последиците от
сделката са резултат от уговорените от ответниците условия във вреда на ЕООД,
от липсата на добросъвестност и за двете страни, тъй като за 2006 г.
дружеството е с обявен нулев баланс. Страните по сделката са преследвали
ликвидирането на субективните права на ищеца, както и правата на всички
кредитори, поради което е налице привиден договор, симулативен, прикриващ
„договарянето сам със себе си”, извършено от ответницата Е.И.. Търговската
сделка с процесния недвижим имот е извършена във вреда на дружеството и
кредиторите, привидна е, намалява капитала на дружеството под минимума,
определен със закона, извършена е в противоречие с императивната норма на чл.8
ал.2 ЗЗД и накърнява добрите нрави. Претендираният от ищеца дружествен дял,
определен към датата на формалното прекратяване на правата му на съдружник - 28.02.2006 г. е 90 000 лв., а размерът на вземането му
за полагаемата му се част от печалбата за 2005 г. преди изключването му като
съдружник в „Л.” ООД,София, е 31 000 лв., или общо 121 000 лева.
Моли съда да постанови решение, нa основание
чл.26, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД, за
прогласяване на нищожността на
Договор за прехвърляне недвижим имот от 02.03.2006 г., оформен с Нотариален
акт №27,
вписан в том I, регистрационен №843, н.д. №26/2006 г., с който „Л.” ЕООД, гр. София,
представлявано от управителя му ответницата Е.Г.И. е продало на ответника М.Й.С.
от София недвижим имот, съставляващ: първи
етаж от двуетажна сграда-битов комбинат, построен в София, ж.к.„Х. Д.”,
ул.„********, със застроена площ от 380.45 кв.метра, състоящ се от кафе със
склад, санитарен възел и сепаре, магазин за хранителни стоки и склад, офис,
санитарен възел и хладилно помещение, рибен магазин, помещение за трафопост,
компютърна зала със санитарен възел и офис на първо и второ ниво и избено
складово помещение в сутеренен етаж, кота-1.44, с площ от 65 кв.м., за сумата от
120 000 лв.
При условията
на евентуалност, в случай на отхвърляне на първия иск, моли съда, на основание чл.125, ал.1 и 3 ТЗ във връзка
с чл.127 ТЗ и чл.133 ТЗ, във вр.с чл.55 ЗЗД за осъждане на ответниците „Л.” ЕООД, гр.
София, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „С.”,
ж.к.„********вх.*****, представлявано от В.И.Р.и ответницата Е.Г.И.,
ЕГН **********, да заплатят сумата от 30
000 лева (тридесет хиляди лева) - частичен иск, представляваща право на
вземане за дружествен дял, част от
общата сума от 90 000 лв., както и сумата от 31 000 лв. (тридесет и една хиляди лева), представляваща право на
вземане на съответна част от печалбата за 2005 г., и двете суми ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
същите.
Ответникът „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „С.“, ж.к.„*****, вх.*****, представлявано от управителяВ.Р., със съдебен адрес:
гр.София, ул.„*****, адв. М.Б., с отговор
на искова молба от 17.04.2013 г. оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че същите са неоснователни и
незаконосъобразни. В исковата си молба, ищецът твърди че Е.И. е действала
недобросъвестно и с действията си умишлено е увредила търговското дружество,
като е продала процесния имот на свързано с нея лице - М.С..
Счита, че твърденията на ищеца са противоречиви и не става ясно в какво точно
се изразява нищожността -
дали договорът е сключен в противоречие на закона или го заобикаля и в какво
точно се състои това противоречие или заобикаляне, и
какъв е резултатът от тази нищожност - забранен резултат или непозволен, който сам по себе си е позволен
и не нарушава закона или договорът е сключен в нарушение на добрите нрави. В
същото време ищецът излага доводи, че договорът е нищожен поради това, че има
елементи на привиден договор по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, а именно - ответницата Е.Г. е договаряла сама със себе си. Като последица от всички твърдения,
изложени в исковата молба, ищецът твърди, че
целта на ответниците е да се ликвидира дружеството, за да не получи ищецът
справедлив размер на дружествения дял. Счита, че така предявеният иск е недопустим. За ищеца не е налице правен интерес от
предявяването на иска, тъй като същият е възстановен съдружник след успешно
проведен иск по чл.74 от ТЗ и само дружеството, което е страна по процесния
договор има правен интерес да предяви такъв иск. От горното се установява, че
липсва активна материалноправна легитимация за ищеца. Договорът за покупко-продажба
е действителен, тъй като е изпълнил своето предназначение и е породил желаните
от страните правни последици. Купувачът по сделката е добросъвестно лице, което
повече от пет години владее и ползава имота по предназаначение.
Обстоятелството, че към момента на сключване на сделката ищецът е бил изключен
като съдружник, а понастоещем е възстановен, не оказва влияние върху
действителността на сделката, тъй като искът по чл.74 от ТЗ е конститутивен и
има действие занапред. Тоест, решението на общото събрание на дружеството за
продажба на имота е законосъобразно и сключеният между страните договор е
действителен. Неоснователни са оплакванията на ищеца, че със сключването на
договора, дружеството е целяло да не му се изплати дружествения дял и съответно
полагащата му се печалба. Видно от решението на общото събрание на „Л.” ООД за изключване
на ищеца като съдружник е, че е следвало да му се изплати дружествен дял към
месец януари 2006 г. Процесният договор е сключен на 02.03.2006 г., тоест след
изключването, поради което следва извода, че
сделката по никакъв начин не би повлияла върху размера на дружествения му дял.
От друга страна, към момента на завеждане на исковата молба, ищецът е вече
възстановен съдружник, а уреждането на имуществените последици в чл.125 ал.3 от ТЗ е регламентирно като законова последица от прекратяване на членствените
правоотношения. Неоснователни са претенциите на ищецът за заплащане на част от
печалбата на „Л.” ЕООД, тъй като липсва решение на дружеството за начина на
разпределение на печалбата, както и за размера й към 2005г.
Ответникът Е.Г.И.,
ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.София, ул. „********, с отговор на искова молба от 15.02.2013
г. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че в
качеството си на физическо лице не е страна по предявения иск, с който се иска
обявяване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот от
02.03.2006 г., обективиран в Нотариален акт №27, вписан
в том I, регистрационен номер №843, н.д.26/2006 г. Страна по процесния договор
за прехвърляне на недвижим имот е дружеството „Л.” ЕООД и физическото лице М.Й.С..
Счита, че не са налице основанията на чл.40 от ЗЗД за нищожност на извършената
продажба. В исковата молба ищецът излага твърдения за нищожност на процесния
договор за продажба на недвижим имот, на основание чл.40 ЗЗД, а същевременно
липсва петитум с такова искане, поради което счита, че такъв иск не е предявен.
В качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „Л.” ЕООД е
взела решение да продаде дружествения имот и сделката е осъществена съгласно
закона и търговската практика. Оспорва твърдението на ищеца, че целта е била
ликвидиране на дружеството. Поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяването на иска, тъй като същият е възстановен съдружник след успешно
проведен иск по чл.74 от ТЗ. Уреждането на имуществените последици в
чл.125, ал.3 от ТЗ е регламентирно като законова последица от
прекратяване на членствените правоотношения, а видно от доказателствата по
делото и от самите твърдения на ищеца в исковата молба, същият е съдружник.
Поради това счита, че така предявеният иск е недопустим. Счита, че е
неоснователна претенцията за заплащане на дял от печалбата за 2005 г., тъй като
липсва решение на Общото събрание на „Л.” ЕООД както за разпределение
на печалбата, така и за нейното изплащане. И по този иск твърди, че не е
пасивно легитимирана да отговаря. Ищецът не обосновава
доводи въз основа на какво претендира солидарност и от какво произтича, поради
което счита, че не е налице солидарност.
Ответникът М.Й.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр.София, ул. „********, чрез адв. Ц.В., с отговор
на искова молба от 21.12.2012 г. оспорва исковете по основание и
размер. Счита, че така предявеният установителен иск, с правно основание чл.26,
ал.1 и 2 от ЗЗД е недопустим, поради липсата на правен интерес, тъй като ищецът
не е страна в атакуваната сделка и няма собственически права върху процесния
недвижим имот. В конкретния случай, ищецът е съдружник в „Л.” ЕООД, на
основание успешно проведен от него иск по чл.74 от ТЗ. Към датата
на извършване на сделката същият е бил изключен и всички разпоредителни сделки,
извършени от името на дружеството, са валидни, тъй като положителното решение
по чл.74 от ТЗ има действие занапред. Поддържа, не е налице
правен интерес, тъй като при така търсената защита с предявения иск за
нищожност на разпоредителната сделка, ищецът нито ще възстанови свое нарушено
право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата
правна сфера. Оспорва твърденията на ищеца, че сделката е извършена
недобросъвестно от ответницата Е.И., че същата е съзнавала, че с действията си
умишлено уврежда търговското дружество, за да го ликвидира. Видно от представения нотариален акт,
продавач по договора е именно „Л.” ЕООД, а не отвеницата Е.И. в лично качество.
Твърди, че сделката е извършена добросъвестно и отрича да е знаел за делата на
дружеството „Л.” ЕООД. Ответницата Е.И. не е страна по процесния договор за
покупко-продажба, а управител на „Л.”
ЕООД, поради което неоснователно и незаконосъобразно се твърди от ищеца, че
сделката е нищожна, защото ответницата И. и купувачът са целели да увредят
ищеца. Фактът, че управителят на „Л. ЕООД” - Е.И. и
купувачът по сделката имат съсобствен недвижим имот, автоматично не води до
симулативна сделка, нито пък накърнява добрите нрави и практика.
Ищецът Л.Т.П., ЕГН **********,
с допълнителна искова молба от
19.09.2013 г. твърди, че поддържа изцяло исковата
молба. Действително искът по чл.74 от ТЗ е успешно проведен, но до момента ищецът не е вписан като съдружник в „Л.”
ЕООД. Правната сделка е сключена в противоречие със закона - няма взето, формулирано, мотивирано и оформено
решение, съгласно императивните изисквания на ТЗ от
ръководния орган на дружеството за предстоящата продажба на етажа от битовия
комбинат, както и че сделката не е осъществена с определяне на реална цена и с
реализиране на плащане, както на основната сума, така и на ДДС в съответствие с
изискванията на ЗДДС, което е напълно във вреда на фиска и обществото. На второ
място, в търговската сделка, чиято нищожност е поискано да бъде прогласена,
личат и елементите на привидна сделка, също императивно забранена от ЗЗД, които
управителят на дружеството и купувачът ответник в настоящото производство М.С.
не са съобразили. На трето място, сделката противоречи особено съществено на
добрите нрави по смисъла на чл.8 ал.2 от ЗЗД и е в пълно противоречие с
изискуемия търговски морал и добрите търговски практики, сделката е сключена и
реализирана с последователни умишлени действия, предизвикващи увреждане
интересите, както на дружеството, така и на ищеца при условията на чл.40 от ЗЗД, страните по сделката са действали недобросъвестно и с цел ликвидирането на
дружеството, което е и последвало и настъпило, описано подробно и в мотивите на
определението. Още с исковата молба са
представени доказателства, че сделката е осъществена на цена двойно по-ниска от
данъчната оценка. Няма данни в документацията за постъпили плащания в
търговското дружество отразени във финансовите документи на ЕООД, което е също
в нарушение на закона.
С допълнителeн
отговор от 14.11.2013 г., ответникът
„Л.“ ЕООД, ЕИК ******** поддържа изразеното в отговора към исковата молба становище,
относно предявените искове с правно основание чл.125 и чл.127 от ТЗ. Счита за неоснователни
и незаконосъобразни изложените в допълнителната искова молба уточнения и
възражения.
С допълнителeн
отговор от 14.11.2013 г., ответникът
Е.Г.И., ЕГН ********** поддържа изразеното в отговора към исковата молба становище,
относно предявените искове с правно основание чл.125 и чл.127 от ТЗ. Счита, че
предявените искове за присъждане на сумата от 30 000 лева-частичен от сумата 90
000 лева, представляваща правото на вземане за дружествен дял, както и за
сумата от 31 000 лева - представляваща право на вземане на съответна част от
печалбата за 2005г., при условията на солидарност, са недопустими и
неоснователени.
С допълнителeн
отговор от 14.11.2013 г., ответникът
М.Й.С., ЕГН ********** твърди, че по така предявените искове по чл.125 и чл.127 от ТЗ се
явява ненадлежна страна, поради което моли съда да прекрати производството по
делото спрямо него.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА:
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том I, peг. № 842, н.д. № 26 от
02.03.2006 г. на нотариус М.К., с рег. № 425 на НК, с район на действие
СРС, вписан в СВ-гр. София под акт № 11, том XXI, вх. рег. 9643 / 2006 г., „Л.“
ЕООД, чрез едноличния собственик на капитала и управител Е.Г.И. продава на М.Й.С. следния
собствен на дружеството недвижим имот, а именно: ПЪРВИЯТ ЕТАЖ от двуетажна сграда /комбинат за битови услуги/, находяща се в гр. София, ул. "М." № **,
със застроена площ от около 380.45 кв. метра, състоящ се съгласно архитектурен проект (заснемане) от 17.01.2001 г. от: кафе със склад, санитарен възел и сепаре, магазин за хранителни
стоки със склад, офис, помещение - битови, санитарен възел и хладилно помещение, рибен магазин, помещение за
трафопост, компютърна зала с офис,
разположена на две нива (първи етаж и сутерен) и заедно с
цялото избено
складово помещение на сутеренен етаж, кота -1.44 метра, със застроена площ от 65
кв.м., за продажна цена в размер на
120 000 лв.
Към доказателствения материал по делото са приобщени Удостоверение за актуално състояние на „Л.“ ЕООД с изх. № 20111004140312/04.10.2011
г.; Учредителен договор от 06.10.2000 г. на „Л.” ООД, със съдружници Л.Т.П. и Е.Г.И.;
Договор за прехвърляне на дружествен
дял, с нотариална заверка
на подписите, сключен на 08.11.2000 г., по силата на който Л.Т.П. прехвърля на Е.Г.И.
собствените си 250 дяла от капитала на „Л.“ ЕООД по 10 лв. всеки или
общо на стойност 2 500 лв. Видно от същите, както и от служебна справка в ТР, както
и справка по фирменото дело на дружеството (обявено в ТР) и партидата на търговеца, „Л.” ЕООД, е регистрирато през 1992
г. в ТР на Фирмено отделение при СГС по ф.д. №
12673/1992 г., като ищецът Л.Т.П. е бил едноличен
собственик на капитала и управител. С нотариално заверен договор от 08.11.2000 г. същият е прехвърлил на ответницата Е.Г.И. 250 дяла,
съставляващи 50 % от капитала на дружеството, което е преобразувано в ООД.
Приет е Устав от 06.10.2000 г., който урежда членствените правоотношения,
дяловете на съдружниците в капитала, начина на формиране и обема на имуществото
на дружеството, формирането на дружествените дялове, участието в разпределяне
на печалбата, както и формирането на ликвидационен дял.
На 17.05.2000 г. с Нотариален акт № 207, том №
007 вписан под № 83504 във входящия регистър „Л.” ЕООД е придобило чрез
замяната на 3 /три/ броя дружествени недвижими имоти - един нов имот, съставляващ пл. № 251, София,
местност „Х. Д.”, собственост на Столична община, застроен с двуетажна сграда
(комбинат за битови услуги) находящ се в София, ж.к.”Х. Д.”, ул.”М.” № **,
включващ множество търговски помещения и обекти -заведения, складове, санитарни възли, сепарета, магазини за хранителни
стоки и рибен магазин с хладилно помещение и офиси, с помещение за трафопост,
компютърна зала, избено складово помещение.
Видно от представените писмени доказателства - Протокол от заседание на Общото събрание на
съдружниците в „Л.” ООД от 06.02.2006 г., на което е взето решение за
изключване на съдружника Л.П. и за изплащане на дружествения му дял съгласно
счетоводен баланс към края на м.01.2006 г.; Заявление от 06.02.2006 г., подадено от Е.Г.И. до СГС, ФО, по ф.д. № 12673/1992
г., относно вписване на промени в „Л.“ ООД, във връзка с изключването на
съдружника Л.Т.П., Решение №
8/10.02.2006 г. на СГС по ф.д. № 12673/1992 г.; Решение от 04.09.2007 г. на
СГС, ТК, ФО, 8 с -в, по ф.д. № 150/2006 г., с което са отменени на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ решенията, взети от ОС на съдружниците на „Л.“ ООД, проведено на 06.02.2006
г., като незаконосъобразни; Решение № 24/24.09.2008 г. на САС, ГК, 5-ти състав,
по гр.д. № 125/2008 г., с което е оставено в сила Решение от 04.09.2007 г. на СГС, ТК, ФО, VIII
с-в, по ф.д. № 150/2006 г.; Определение
№ 420/30.06.2010 г. на ВКС, ТО, по т.д. № 157/2010 г., с което не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 24/24.09.2008 г. на САС, ГК, 5-ти
състав, по гр.д. № 125/2008 г., ищецът ЛюбомирПърванов е бил изключен като
съдружник с решение на ОС от 06.02.2016 г. (извършено е било и вписване в ТР с
Решение №/10.02.2016 г. по фирменото дело), като впоследствие, с влязло в сила
решение на осн.чл.74 от ТЗ, е отменено
изключването му.
С Договор за прехвърляне недвижим имот от 02.03.2006
г.,
с Нотариален
акт № 27, вписан в том I, регистрационен № 843, н.д. № 26/2006 г., „Л.” ЕООД, гр. София, представлявано от
управителя си Е.И. е прехвърлило на М.Й.С. от гр. София
недвижим имот, съставляващ: първи етаж от двуетажна сграда - битов комбинат построен в гр. София, ж.к. "Х. Д.”, ул.
"М.” № **, със застроена площ от 380.45 кв.метра, състоящ се от: кафе със
склад, санитарен възел и сепаре, магазин за хранителни стоки и склад, офис,
санитарен възел и хладилно помещение, рибен магазин, помещение за трафопост,
компютърна зала със санитарен възел и офис на първо и второ ниво и избено
складово помещение в сутеренен етаж, кота -Е44, за сумата от 120 000 лв., при
данъчна оценка на имота към датата на продажбата от 221 068.50 лв. ( в този смисъл е и Удостоверение за данъчна оценка на СО -Дирекция „ПАМДТ“ Подуяне от 24.02.2006 г.)
Междувременно, в хода на производството по чл. 74 от ТЗ, с Договор за покупко - продажба на дружествени дялове от капитала на „Л.“ ЕООД, с нотариална заверка на подписите, сключен на 15.11.2007 г., между Е.Г.И. като продавач и В.И.Р.като
купувач, Е.И. е продалла наВ.Р. всички свои дружествените дялове на.
С Решение №9 от 27.11.2007 г.
на СГС, Ф.О., е вписано прехвърлянето на дружествените дялове и е
заличен като собственик и едноличен управител Е.Г.И.. Вписана е като едноличен
собственик и управителВ.Иванова Р.. В този смисъл са и приетите като
доказателсктво по настоящото дело Заявление за вписване от 20.11.2007 г., подадено от Е.Г.И. и В.И.Р.до СГС, ФО, по ф.д. №
12673/1992 г., във връзка с извършено прехвърляне на дружествени дялове от
капитала на „Л.“ ЕООД; Протокол от решение на едноличния
собственик на капитала „Л.“
ЕООД - Е.Г.И.
от 14.11.2007 г., относно прехвърляне на
всички дружествени дялове от капитала на „Л.“ ЕООД наВ.Иванова Р.; Устав
на „Л.“ ЕООД от
14.11.2007 г.;
С договор за покупко - продажба на дялове от 15.10.2013 г.В.Иванова
Величкова -
продавач, е прехвърлила на М.И.Д.-
купувач, притежаваните от нея 50 бр. дружествени дялове, всеки на стойност 100
лв., равни на 100% от капитала на дружеството, за 5 000 лв. Промяната е
вписана в ТР с вписване № 20131029112946 на 29.10.2013 г. Понастоящем в партидата на дружеството като едноличен собственик и
управител на дружеството е вписана М.И.Д..
Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Извлечение от ТР
за „Г.Т.” ООД, с ЕИК *******; Справка от Служба по вписванията -София от 04.08.2011 г. за „Е. -М” ЕООД; Справка от Служба по вписванията -София от 04.08.2011 г. за Е.Г.И.; Справка от Служба по
вписванията
-София от 04.08.2011 г. за М.Й.С.;
Справка от Служба по вписванията - София от 04.08.2011г. за „Л.” ЕООД; Удостоверение за
данъчна оценка на СО -Дирекция „ПАМДТ“ Подуяне от 02.12.2011 г.; Договор за наем на недвижим имот
от 01.02.2011 г., сключен между М.Й.С. като наемодател и „Т. С.“ ЕООД като наемател; Договор за наем на недвижим имот от
12.10.2009 г., сключен между М.Й.С. като наемодател и „М.“ ЕООД като
наемател; Договор за наем на недвижим
имот от 04.05.2011 г. - 2 бр., които са неподписани, сключени между М.Й.С. като наемодател и „Заложна къща М и В Къмпани“ ЕООД
като наемател; Договор за наем на
недвижим имот от 18.09.2013 г., сключен между М.Й.С. като наемодател и „В.***“
ЕООД като наемател, неподписан от
наемодател; Договор за наем на недвижим имот от 24.06.2009 г., с нотариална
заверка на подписите, който е копие, сключен между М.Й.С. като наемодател и
„Заложна къща М и В Къмпани“ ЕООД като наемател. От тях се установява, че
ответникът М.С. е отдавал под наем части от процесния имот.
Във връзка с
издадено на ищеца съдебно удостоверение на СГС,
ТО, VІ-9 с -в, по делото е представено Писмо с рег.
индекс на СО 94 - Л
- 213/1/08.12.2011 г., видно от което М.Й.С., с ЕГН ********** към 02.03.2006 г. и към момента на
изготвяне на писмото, е със семейно положение неженен.
На основание чл.192 от ГПК третото неучастващо лице „ЦКБ“ АД е представило следните доказателства: Договор за ипотечен банков кредит № 01100КР - АА - 1970 от 24.08.2007 г., сключен между „ЦКБ“ АД и М.Й.С.
като кредитополучател; Приложение № 1 към Договор за ипотечен банков кредит №
01100КР - АА - 1970 от 24.08.2007 г. - Погасителен план; Анекс № 1 от 11.12.2013 г. към
Договор за ипотечен банков кредит № 01100КР - АА - 1970 от 24.08.2007 г.; Погасителен план към Анекс № 1
от 11.12.2013 г. към Договор за ипотечен банков кредит № 01100КР - АА -1970 от
24.08.2007 г. От тях се установява,
че М.С. е ипотекирал имота - комбинат за битови услуги, находящ
се в С., ж.к.”Х. Д.”, ул.”М.” № **, за сумата от 300 000 лева. Кредитът е за срок
от 25 години.
За установяване на обстоятелствата - с каква цел е бил извършена
продажбата, съответно - с
каква цел е бил ипотекиран процесния недвижим имот /л.275 от делото/, по делото се събраха и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 07.06.2017 г., е
извършен разпит на свидетели на ищеца.
Свидетелят
С.Й.И.твърди, че познава Л.П. от преди 2000 г., като управител на фирма „Л.”. Тогава също имали
фирма „М.” ООД, която се занимавала с търговия на дребно на хранителни стоки.
Пазарували от неговия склад, който бил на „М.” № **, в сградата, на първия
етаж. След това те се отказали от склада и от 2002 г. го взели под наем и го
преустроили в магазин за хранителни стоки. М.С. го познава, за фамилията не е
много сигурен, но го познава, защото 2006 г., въпросният господин изненадващо
обявил, че той е новият собственик на сградата и че трябва да сключат с него
договор и да плащат на него наем. Били малко скептични, понеже Л.П. не ги е
предупреждавал, че ще продава или нещо подобно и месец или два били блокирали
наемите и не плащали нито на Л.П., нито на М., но М.С. донесъл нотариален акт и
сключили с него договор и продължили взаимоотношенията до 2011 г., като
наематели в имота му. Не са обсъждали с М. как е купил имота. Свидетелят не му
е бил никога по
- близък с него, просто са имали служебни взаимоотношения. Първото нещо,
което е направил свидетеля, когато е дошъл М., е било да се обади на Л.П. да
пита какво става, защото не го е предупреждавал, че ще продава или ще отстъпва
имота на някой. Л. му казал, че има измама с фирмата, че са успели да го
изключат по някакъв начин, че после били продали на приятеля на съдружничката
му - Л.. В този
смисъл знае, че във фирмата е имало големи проблеми. Л. Г. я познава по
физиономия. Тя е идвала често с М.С. след 2006 г., заедно да взимат наемите. За
продажбата на имота, знае от Л.П., че е бил продаден фиктивно имота на познат
на Е., нищо повече не може да твърди като информация.
Свидетелят А.М.Г.твърди, че познава
Л.П.. Бил е охранител на един паркинг, на който Л.П. бил собственик. Бил
охранител 6
-7 години - от 2000 г.
до към 2007 г. Парите за паркинга ги е събирал Л.П. до един момент, после е
дошла идва Е.Г. и и казала, че е новият собственик на паркинга и трябва пърите
да се дават на нея. Този паркинг се е намирал в „********. До този момент
докато тя дошла да взима парите от наемателите, не е знаел, че Е. е била
съдружник в „Л.”. М.С. го познава, защото Е. с майка си живеели на ет. 7, а той
е на ет. 3. Е. била в Англия и като се върнала дошла с едно момче - М.. Запознали се. Там живеели доколкото знае на семейни
начала. След това започнали да строят един пазар и оттам наблизо до паркинга
идвали за вода, защото там нямало вода и оттам още повече се запознали. М. и Е.,
според свидетеля имали общ бизнес. После не знае какво е станало. Изместили се
оттам. Не знае дали е имало някакви проблеми със супермаркет, който да е бил до
паркинга в „Левски - Г”. Знае, че имали общ имот някъде в „Х. Д.”. От Л.П. знае, за някакъв
фалшив нотариален акт, представен от М.С. във връзка с този имот. М. и Е. строели
пазара, който бил до паркинга. Разбрал това, защото непрекъснато били заедно.
Целият квартал знаел, че те строят пазар. Това е било в периода 2005 г. - 2006 г., 2007 г.
Във връзка с
издадено на ищеца съдебно удостоверение на СГС,
ТО, VІ-9 с-в, по делото е представена Годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1
от ЗКПО на „Л.“ ЕООД за 2005 г.
По задачи, формулирани с ИМ делото е допустната, но
неизготвена ССЕ.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Според
разпоредбите на чл.2 и чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на
заинтересуваното лице, като съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат
подадената до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
търсещия защита. Предметът на делото е спорното материално право, така както е
индивидуализирано от ищеца в исковата молба чрез страни, основание (юридическите
факти) и петитум. Единствено ищецът, с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, може въведе изменение в заявеното искане. Това
изменение обаче, се подчинява на предвидените в ГПК ред и преклузивни срокове
при съобразяване на особените правила за производството по търговски дела,
които правила по арг. от чл.377 от ГПК са с приоритет пред
общите правила за производството пред първа инстанция. Последните се прилагат
по този вид дела, само тогава и доколкото липсват особени правила.
С влязло в сила Определение от 24.02.2012 г. СГС, ТО,
VI
-9 състав, е постановил прекратяване
на производството по иска с
правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца Л.Т.П.,
ЕГН
********** от гр. София, ж.к."*********, на сключения между ответниците „Л."
ЕООД-София с управител ответника Е.Г.И. и ответника М.Й.С. - договор за покупко - продажба от 02.03.2006 г. обективиран в
нотариален акт № 27, том 1, per. № 842, нот.д. № 26/02.03.2006 г. на
собствения на дружеството имот.
Приети
за разглеждане в хода на настоящия процес са заявените
при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване - иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
прехвърляне недвижим имот от 02.03.2006 г., оформен с нотариален акт №27,
вписан в том I, регистрационен №843, н.д. №26/2006г., и при условията на евентуалност
- чл. 125, ал.3 вр. с чл. 127 ТЗ и чл. 133 от ТЗ.
Съгласно разпоредбите на
чл. 26 от ЗЗД нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително
и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите,
които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното.
Претендираната в случая нищожност на процесния
договор е заявена на отделни основания, а именно – в хипотезата на чл. 26, ал.1 предл. 1 и 2 от ЗЗД.
Предвид така заявеното от ищцовата страна, с оглед
правоизключващите възражения на ответниците и след анализ на доказателствения
материал в неговота съвкупност, решаващият състав, намира следното:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ.1, ПРЕДЛ. 1 И 2
ОТ ЗЗД.
Нищожността на договора
представлява засягането му от най - тежък порок, поради което той е напълно негоден да породи
желаните от страните правни последици. Абсолютна
положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск,
какъвто по своя характер е и искът за обявяване на нищожност е наличието на
правен интерес. Безпротиворечива е съдебната практика, че легитимирани да
предявят този иск са страните по сделката, а
трети лица - когато с
нея се засягат техни права и признати от закона интереси. Когато едно лице твърди,
че има качеството на кредитор и атакува с иск по чл. 26 от ЗЗД разпоредителна
сделка, извършена с имущество на неговия длъжник, очевидно той свързва правния
си интерес с възможността да насочи принудителното изпълнение върху това
имущество на длъжника. В такъв случай въпросът за вземането е преюдициален, тъй
като ако вземането не съществува, било защото не е възникнало или защото е
погасено по давност, то намесата на ищеца в чужда правна сфера ще се окаже
неоправдано, защото той не притежава материално право, което спорното
правоотношение да засяга или застрашава и което да се нуждае от търсената с
иска защита.
С Определение от 20.08.2013 г. СГС, ТО, VI -9 състав, е
приел, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на иск с правно основание
чл. 26, ал.1, предл. 1 и 2 ЗЗД, поради което е прекратил
като недопустимо производството в тази му
част.
С Определение от 20.01.2014 г. на САС, постановено по ч.гр.д. № 4379 по
описа за 2013 г. е отменено Определение от 20.08.2013 г. на СГС, ТО, VI -9 състав, по т.д.
4200/2011 г. и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В изпъленние на горното и
съобразно предмета на спора, решаващият
състав пристъпва към анализ на заявените, но различни в съдържанието си
хипотези на чл. 26 от ЗЗД.
Правният ред позволява на
правните субекти свободно да уреждат отношенията си съобразно своята воля, като
сключват разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но не търпи сделки,
злепоставящи интересите на останалите субекти, чиито интереси са защитени,
освен в различните специални текстове на закона и в общата разпоредба на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба договорите, които противоречат на закона, са нищожни. Под закон по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД се разбира всяко юридически задължително за
всички правило за поведение, създадено от предвиден в закона орган и ред за
установяване - както законов, така и подзаконов
нормативен акт, вкл. и в случаите, когато с нормативен акт, с който по силата
на закона, на определен орган, в границите на неговите правомощия и съобразно
нормативни актове от по-висока
степен, се възлага да създаде първична уредба на определен тип
отношения. Това основание има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо,
а с конкретна правна норма, затова при релевирането му следва да се посочат
разпоредбите, материализиращи правните норми, които са нарушени. По смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД противоречие със закона представлява
отклонението само от предписанията на императивни правни норми, като същото е
изцяло обективно основание - достатъчно е да се констатира
несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни състояния като знание или
намерения за нарушение не се изискват.
От своя страна, заобикалянето на закона е уредено като
самостоятелно основание за нищожност на договорите - чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в
предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по
начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при
противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко
нарушение на повелителна правна норма, то,
за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да
съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат
чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните
извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни
резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на
която би противоречало на закона. При
заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез
извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не
позволява. Изследването и установяването на субективния елемент от
фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за
всеки конкретен случай зависи от фактите по делото.
Или в обобощение на
горното -
елементите от ФС на това самостоятелно основание за нищожност на
сделките са: извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което
тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки ; участниците в сделката (страните или
техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една
цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки - договорите и двете страни следва да
са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от
закона цел. С други думи, те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения или непозволен
резултат. Следователно, за да е налице заобикаляне на закона
като основание за нищожност на една или няколко сделки по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на описаните три елемента. Първите два елемента са обективни, а
третият е субективен.
Предпоставките на противоречието със
закона с изведените по
-горе
предпоставки за заобикалянето му, сочат и основната разлика между тях. Противоречието със
закона е винаги обективно основание за нищожност, докато при заобикалянето
винаги е необходим субективен елемент - намерение на лицата, извършващите
сделките да постигнат непозволения от закона резултат. Законът може да се заобиколи по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД с поне две сделки, при това всяка една от тях, разгледана сама за себе си,
трябва да е действителна сделка. Преценката за нищожност при противоречието със
закона се отнася винаги само за една сделка, а при заобикалянето на закона
преценката за нищожност се извършва по отношение на съвкупността от две или
повече двустранни сделки (договори). Възможно е и някоя от тях да бъде и
едностранна сделка.
Заобикалянето на закона предполага
винаги съгласувано между две лица съзнателно желание за постигане на забранения
резултат. Двете или повече сделки,
чрез които се заобикаля законът, обикновено се извършват последователно във
времето, но може да бъдат извършени и едновременно. Изследването на въпроса за наличието
на третия елемент от фактическия състав на заобикалянето на закона като
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, който е субективен, а
именно наличието на споделена от участниците в сделката (сделките) обща цел за
постигането на забранен от закона резултат трябва да се изследва и установява
за всеки конкретен случай, при който има съмнение за заобикаляне на закона.
Изложеното по - горе, отнесено към
предмета на делото, с оглед заявеното в исковата молба и молбите-уточнения,
сочи следното: В случая, ищецът поддържа, че сключеният договор за покупко - продажба е реализиран след
недопустимо споразумение между представляващия търговското дружество, като
продавач и купувача по сделка - във вреда на представляваното дружеството
по смисъла на чл.40 от ЗЗД относно цената. Твърди се, продажбата е
извършена при условията на привидност, с
която ответницата Е.И. е прикривала своята недобросъвестност с привидно
приемлива спекулативна цел, за да прекрати активната търговска дейност на „Л.“
ЕООД. Твърди се още, че продажбата накърнява добрите
нрави, тъй
като процесният имот е продаден на
значително по-ниска цена от действителната, а представляващият е договарял във вреда на
дружеството и кредиторите, като включително се навеждат доводи, че не е
изплатена продажната цена. Заявено е, че продажбата е в противоречие с
нормата на чл. 8, ал.2 от ЗЗД, тъй като ответниците И. и С. са реализирали
правата си в противоречие с интересите на обществото, както и че същата накърнява
устоите на добрата търговска практика.
От материалите по делото,
в последователността на фактите, обсъдени по -горе, се установява, че
към момента на реализация на процесната сделката, в правно - организационната форма на
търговското дружество - ответник, е налице промяна. Същото е ЕООД,
с едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството - Е.И., като ищцецът е бил
лишен от членствени права. Решенията, взети по време на проведеното на 06.02.2006
г. ОС са били отменени впоследствие, като резултат на успешно проведен от ищеца
иск с правно основание чл. 74 от ТЗ. Отмяната
е настъпила на 30.06.2010 г. (съобразно датата на акта, поставен от
касационната инстанция по т.д. № 157/2010г.), и предвид характера на производството
има действие занапред.
В
периода до отмяна Решенията на ОС проведено на 06.02.2006 г., дружеството „Л.“
ЕООД е било с едноличен собственик на капитала и представляващ Е.И., която в
това си качество е решавала въпросите от компетентността на Общото събрание,
какъвто въпрос е и този за отчуждаването на недвижим имот. Установява се също
така, че както към завеждане на исковата молба, така и до момента -
търговското дружество Л. ЕООД, продължава да съществува в правния мир като
търговски субект, като последната промяна в лицата притежаващи както капитала
на дружеството, така и като негови представляващи, е следната: Прехвърляне
на дружествен дял с прехвърлител:В.Иванова
Величкова и правоприемник: М.И.Д.; Размер на дяловото участие - 5000 лв.; Дата,
на която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял - 15.10.2013
г. Към момента дружеството се управлява и представлява от
едноличния собственик на капитала М.И.Д..
По
делото не са ангажирани доказателства във връзка с дейността на дружеството в
периода преди и след реализиране на атакуваната продажба, необходими за
съпоставка и обоснованост на търдението, че със същата е преследвана привидно приемлива
спекулативна цел, да се прекрати активната търговска дейност на „Л.“ ЕООД.
Не се установя също така,
страните да са извършили процесната сделка не за да получат непосредствените,
типични за нея правни резултати, а за да постигнат друга, по - нататъшна цел, прякото
осъществяване на която би противоречало на закона.
Неотносимо към конкретния спор е и обстоятелството, свързано с получаването на цената по договора. Дали уговорената цена е изплатена или не, няма
отношение към валидността на договора. Неплащането на уговорената цена е
основание за разваляне на валидно сключения договор, но не и основание за
нищожността му.
Същевременно, в
производството не са събрани данни за техническотото състояние на конкретния
имот към момента на сделка, както и не се ангажиират доказателства за
установяне на действителната му пазарната стойност към процесната дата. Така
посоченото, само по себе си води до необоснованеост на тезата за наличие на значителната разлика между нея и уговорената в атакуваната сделка продажна цена,
водеща до накърняване на общоприетите морални принципи и до извод за нищожност
на договора.
По смисъла на
чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договорите,
доколкото това съдържание не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите
нрави не са писани и конкретизирани с точна дефиниция, те съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Действително нарушение на добрите нрави е
налице при нееквивалентност на престациите, за което ищецът твърди.
Установената съдебна практика приема, че тази неравностойност следва да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация, което се преценява
за всеки конкретен случай. Макар и продажбата да е извършена на цена по -ниска от данъчната оценка,
е налице ответна парична престация, и
дори да се отклонява от обичайната, не говори за недопустимост, която да прави
самата сделка нищожна. В Законът за местните данъци и такси и ЗННД се допуска
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, с уговорката, че
дължимата държавна такса се плаща въз основа на нея. При условие, че
законодателят допуска цената на недвижим имот по волята на страните да бъде по - ниска от данъчната
оценка, не би могло да се приеме, че подобна уговорка сама по себе си е
неморална. Дори да се приеме, че поради различни житейски, финансови или
стопански причини едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея
насрещна престация, това не може да обоснове извода за нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави.
Относно твърдението за
нищожност на сделката, извършена след недопустимо спразумение между
представляващия търговското дружество - Е.И. и купувача - ответника М.С., съдът
съобрази следното: Съгласно Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 година по тълкувателно дело № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД
се състои от два елемента: 1. Обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него
(третото лице) е във вреда на представлявания. Увреждането на интересите на
представлявания може да има най -различни
проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия;
имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът
поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени
превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни
други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е
налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително
изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на
интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието
на увреждането, респективно -
за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във
всеки отделен случай, но във всички
случаи -
към момента на сключването на договора..
2. Субективен елемент - "споразумяване"
между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за
увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав на
недействителността по чл.40 от ЗЗД, също има обективен характер, но
се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора
(третото лице) относно увреждането на представлявания. "Споразумяването" не съставлява
отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по
недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.
е. - не е необходимо да е налице изричен
"сговор" между тях да увредят представлявания, което би предполагало
във всички случаи намерение за увреждане и умисъл за това, но в голяма част от
хипотезите такива не са налице или са практически недоказуеми от страна на
представлявания. Това
"споразумяване" между представителя и насрещната страна е
обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е
първият елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този
фактически състав е субективен и се изразява, не винаги в
общо намерение (цел) в представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят
(осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не
се предполага, а подлежи на доказване. Преценката за наличието също се
извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във
всички случаи - към момента на сключването
на договора. В случая тези обстоятелства, при
доказателствена тежест в лицето на ищеца,
не се установиха. С оглед на това не може да се изведе извод за нищожност на процесната
сделка, поради „накърняване на добрите нрави”.
По отношение заявената
симулативност на конкретната продажба, решаващият състав приема следното - привидни са сделките, при
които е налице волеизявление за сключването й, но едновременно с това е налице
и съгласие между страните по същата, че не се желае тя да породи правни
последици. При тях е налице съзнателно
несъответствие между желаното и изразеното. Сключването на
привидните сделки е свързано обикновено с желание за създаване на една погрешна
представа у трети лица досежно придобитите от страните права и задължения. Много често обаче волята на страните
не е свързана само с желание за създаване на една погрешна представа у трето
лице относно притежанието на правата, респективно задълженията предмет на едно
привидно правоотношение, но и с желание за прикриване на действителните
правоотношения между страните. В тези случаи е налице съчетаване на привидна и
прикрита сделка т.е. относителна симулация, при която има външно съществуване
на едни отношения, които реално не пораждат действие между страните и вътрешно
съществуване на друг тип отношения, които са действителни. При относителна симулация в отношенията между страните са налице
винаги две сделки - първата е
привидна, а втората прикрита. Съгласно чл. 17 от ЗЗД отношенията между страните
се определят съобразно правата и задълженията по прикритата сделка. Предвид упоменатото им
съдържание, привидните сделки винаги са
нищожни, т.е. те не пораждат никакво действие между страните и по отношение на
трети лица. От гледна точка на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД типа на симулацията е без
значение за това е или не е налице нищожност по отношение на официализираната
сделка. Тя обаче с оглед разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД е от значение за защита
интересите на третите лица и сигурността на гражданския оборот и при преценка е
или не е налице нищожност, съдът независимо от влята на страните дължи отговор
и на този въпрос, като изследването му е обусловено от изясняване на причините
дали се цели между страните въобще да не възникват никакви правоотношения или
се търси прикриване на действителните такива. Съобразно изложеното, в тежест на
ищеца
е установяване на заявеното, че действителната
воля на страните по продажбената сделка към момента й не е такава, каквато е
отразена тя в договора,
както и да
установи твърдяната симулативност на придобивната
сделка, а
именно: че е
налице относителна симулация, както и коя е прикритата сделка и връзката й с привидната сделка
(процесния договор за продажба). Установяването на
привидността с оглед разпоредбите на чл.164 и 165 от ГПК по принцип следва да
става с писмени доказателства. Събирането на гласни такива и по точно разпит на
свидетели е възможно единствено в случаите, когато са налице писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
волеизявления пред държавен орган, които да правят вероятно основателно
твърдението за привидност. В случая не се твърди, а не се представят документи,
в които да се съдържа информация, която да
позволяла да се направи извод, че между страните е постигнато съгласие
процесният договор да не породи действие и дали това съгласие за привидност е
постигнато с цел да се прикрият действителните правоотношения между страните и
какви са те. С каква цел е бил извършена продажбата, съответно - с каква цел е бил ипотекиран
процесния недвижим имот, не се установява от анализа и събраните по делото
гласни доказателства. Видно от позанията на разпитанита в ОСЗ свидетели, същите
нямат преки възприятия за процесната продажба, като впечатления за нейния характер същите са придобили от разговорите
им с ищеца. От показанията на свидетелите, не може да се установи обвързаността
на атакуваната сделка с последващите я действия на ответниците И. и С. (в този
смисъл -
участието им в качеството на физически и/или юридически лица; съвместно или
поотделно). В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелите на
ищеца поради липсата им на
непосредственост относимост към спорните обстоятелства. В случая са налице единствено
изявления от страна на ищеца, че съществува прикрита сделка, без обаче реално
да се релевират доказателства, за това че изразеното в писмения договор и
нотариално удостовереното съгласие от страните
е привидно, респ. че действителната им воля е била друга.
Не може да се споделят
доводите на ищеца, че тъй като дружеството на ответницата Е.И. - „Е.-М“ ИООД и това на ответника
М.С. (съдружник в „Г.Т.” ООД), са с близък предмет, а и двамата като физически
лица са съсобственици в търговски обект и са извършвали заедно търговски
сделки, това обосновава извод за наличие на свързаност. Дори и да е налице такава
по смисъла на ДОПК, това обстоятелство няма отношение към конкретната правна
сделка и елементите на фактическия й състав, така както е посочено по-горе,
като не е установено в конкретния случай наличието на общо намерение за
увреждане на ищеца.
С оглед изложеното, съдът приема исковете с правно основание чл.
26, ал.1 предл. 1 и 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
прехвърляне недвижим имот от 02.03.2006 г., оформен с нотариален акт №27,
вписан в том I, регистрационен №843, н.д. №26/2006 г. за неоснователни и като такива същите
следва да бъдат отхвърлени.
С
отхвърлянето на главния иск, настъпва процесуалното условие за разглеждането на
евентуални искове заявени в условията чл.125, ал.1 и 3 вр. с чл. 127 ТЗ и чл.
133 ТЗ.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ - ЧЛ. 125, АЛ.1 И 3 ВР.
С ЧЛ. 127 ОТ ТЗ.
Членственото
правоотношение между съдружник в ООД и дружеството съставлява сложен комплекс
от множество имуществени и неимуществени права и задължения на съдружника и на
дружеството. Тези права и задължения са регламентирани в ТЗ и в
дружествения договор. Чрез упражняването
на правата и изпълнението на задълженията съдружниците участват в управлението
и в дейността на ООД - от една
страна, а от друга - в ползите, реализирани
като последица от тази дейност (напр. печалбата на
дружеството), съразмерно на дяловото им участие в капитала.
Най-съществените имуществени права на съдружника в ООД са правото на дружествен
дял - чл.127 от ТЗ, правото на
дял от дружествената печалба - чл. 133, ал. 1 от ТЗ, както
и правото на ликвидационен дял при прекратяване на дружеството.
Съгласно нормата на
чл.125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици при прекратяване участието на
съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването. Отношенията се уреждат между
изключения/напусналия съдружник и дружеството. Т.е. отговорността и
задължението за уреждане на имуществените последици от прекратяването участието
на съдружник е на юридическото лице.
Доказателствената тежест
по иск с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ е общата изисква ищецът да установи
претенциите си като основание и размер - факта на прекратяване на членственото
правоотношение (в настоящия случай изключването му като съдружник, към кой
момент е настъпило това, с оглед определяне на стойността на дружественият
дял), предвид правилото, че сумата се определя на база на междинен счетоводен
баланс към края на месеца, през който е станало прекратяването. Следва да се
установи и стойността на дела. При изготвяне на междинния отчет следва да вземе
предвид стойността на придобитите активи по тяхната историческа цена, т.е по
цената по която активите, пасивите и капиталът се оценяват и счетоводно
отразяват към момента на тяхното възникване или придобиване. Законът не допуска
изчисляване на размера на дружествения дял да стане на база на пазарна цена
активите. Изчислението се извършва въз основа на така наречения чист актив.
Изплащане равностойността на дружествения дял се извършва, когато сумата на
активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при
формиране на капитала към момента на прекратяване на участието.
Между страните не е
спорно, че до 06.02.2006 г. ищецът П., е бил съдружник в ответното дружество „Л.” ООД, гр. София, като е притежавал собствеността върху
25% от капитала на дружеството. Останалите
75% са били собственост на другият съдружник - Е.И.. Между страните не е
спорно и обстоятелството, че на 06.02.2006 г. е било проведено ОС на „Л.” ООД, на което неред с други решения, е взето решение за
изключване на Л.Т.П. като съдружник. Не спори също така, че ищецът в
производството е предявил иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на
всички Решения на ОС, в частност и на това, с което е било прекратено
членството му, като било образувано търговско дело №150/2006 г. по описа на
СГС, VI -8 с -в., приключило на
30.06.2010 г., с изцяло положителен за ищеца резулат.
Отмяната на решението за изключване с влязло в
сила съдебно решение, постановено по предявения от Л.П. иск по чл.74 от ТЗ обаче
не е възстановило членствените му права, доколкото междувременно е било вписано
преобразуване на дружеството в ЕООД, както и последващи продажби на 100% от
дяловете. При това и с оглед липсата на данни срещу дяловете на ищеца да е
получена парична им равностойност - Дружеството, дължи тяхното изплащане.
Относно начина на уреждане
на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник в ограничено
отговорно дружество, е налице константна практика, обективиране в редица
съдебни актове, сред които Решение №64/09.06.2009 г., Решение №224/10.09.2010
год., Решение №81/18.07.2011 год., Решение №87/06.06.2012 год., Решение №120/10.07.2012
год., Решение №10/10.09.2012 г и Решение №100 от 07.02.2013 год. по
т.д.№665/2011 год., на ТК на ВКС. Съобразно приетото с тях, при отсъствие на изготвен междинен
счетоводен баланс на дружеството - ответник, към края на месеца, през който е прекратено членственото
правоотношение с ищеца, съдът следва да постанови решението си на базата
изслушана съдебно -счетоводна
експертиза, която изготвя такъв. В конретния случай, по делото не се установи
ответното дружество да е изготвяло междинен баланс за процесния период. Задача,
обаче в тази насока не е била възложена на допуснатата в производството по
искане на ищцовата страна ССЕ по реда и при спазване на сроковете по чл.146 от ГПК. Пасивността в процесуалното поведение на самия ищец, относно установяване
на фактите, възложени му в тежест, не може да черпи удовлетвореност с твърдения
за доказаността им, изведена с необходимост за приложимост разпоредбата на чл.
161 от ГПК. Ответниците по делото не са препятствали събирането на
доказателства. Конкретните им доводи са, че дружеството не изготвяло въобще
междинен баланс към процесната дата, а доказателства в обратната посока не са
релевирани от ищеца. Нормата на чл.125 ал.3 от ТЗ е от императивен характер, поради което не
съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и
съдружник с прекратено членство да бъдат уредени по различен начин от
установения императивно от законодателя начин.
Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск по чл.125 ал.3
от ТЗ за заплащане
на сумата 30 000 лева, представляваща
частичен иск от 90 000 лева - паричната равностойност на дружествените
дялове на ищеца към момента на прекратяване на членството в ответното
дружество, както и претенцията по чл.86 от ЗЗД - за законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба, се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 133 ОТ ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ТЗ, съдружниците имат право на част от
печалбата на дружеството, съразмерно на дяловете.
Тази
норма следва да се разглежда във връзка с нормата на чл. 137, ал. 1 т. 3 от ТЗ,
съобразно която Общото събрание на дружеството приема годишния отчет и баланса,
разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Т.е.. съдружникът в
дружество с ограничена отговорност има право да получи част от печалбата за
съответната финансова година, съразмерно на притежаваните от него дялове. Това
право възниква при осъществяване на определени предпоставки - изтичане на финансовата
година, реализиране
на печалба,
приемане на годишен финансов отчет и наличие на решение на Общото събрание на
съдружниците за разпределение на печалбата.
Получаването на
дивидент е икономическият смисъл на участието в ООД. Това право,
както е посочено по-горе, съдържа
някои особености. Преди всичко, за да възникне същото,следва дружеството да е
приключило годината с печалба. Освен това е необходимо да има решение на общото събрание за разпределяне на дивидент.
Конкретният размер на правото на дивидент се определя според дела, ако не е
уговорено друго в дружествения договор (чл. 133, ал. 1 от ТЗ). Поради това правото на дивидент на
съдружника не
е безусловно право. Правомощие на Общото събрание на ООД е да вземе решение
печалбата, вместо за разпределение между съдружниците, да се използва за други
цели - например за покриване на
загуби от минали години, за увеличаване на капитала или за натрупване в
определен фонд.
В случая, ищецът е
материалноправно легитимирана страна да води иск по чл. 133 от ТЗ, тъй като по
делотото е безспорно устовеното обстоятелството, че към 2005 г., същият е бил съдружник
в ответното дружество, като същото е носител на отговорността за уреждане на процесните
имуществени отношения. Недоказаност, обаче е налице по отношение на останалите
изискуеми елементи на фактическия съств на чл. 133 ал.1 изр. второ от ТЗ, а именно: реализиране на печалба за сочения период и вземане
на решението за нейното разпределяне
като дивидент. Едва след
настъпването на тези кумулативни предпоставки
правото на дивидент се превръща в ликвидно и изискуемо вземане на съдружника
към търговското дружество, което би могло да бъде претендирано,
ако не е удовлетворено доброволно, по принудителен ред чрез предявяване на
осъдителен иск.
Предвид горното, предявеният осъдителен иск по чл.133 от ТЗ за сумата от 31 000 лева
- полагаема част от печалбата за 2005 г., както и претенцията по чл.86 от ЗЗД –
за законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, се
явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Следва
да бъде прекратено производството по отношение на ответницата Е.И. по исковете с правно основание чл. 125 и чл. 133 от ТЗ.
Съгласно тези разпоредби пасивно легитимирано да отговаря по иска е само
дружеството, а не и физическото лице -
негов бивш управител. За ищеца липсва
правен интерес да насочи иска си по отношение на този ответник. В този смисъл
са и мотивите в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.
д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС. Съдружниците, респ.
акционерите, не могат да се призовават като ответници - в
този смисъл са и Решение № 1458 от 16.01.1995 г. по г. д. № 110/94
г., V Г. О. и Решение № 2287 от 19.12.1995 г. по гр. д. № 853/95 г., V Г. О. Още по-малко са
налице основания за за пасивна солидарна отговорност на
дружеството и ответницата Е.И.. Такава не е уговаряна между страните, нито
произтича от закона – напротив, нормите на чл. 125 и чл. 133 от ТЗ уреждат ясно
отговорността единствено на ограничено отговорното дружество.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и
с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на разноски.
Доколкото искане в тази насока е не направено, не се ангажират и доказателства
за тяхното извръшване, такива не следва да им се присъждат.
В настоящото производство
с Разпореждане от 21.11.2012г., ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК. В тази връзка, но с оглед неоснователността на
исковете, държавната такса по тях не може да бъде възложена на никоя от
страните.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Л.Т.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.София, ж.к.„*********, със съдебен адрес: гр.София, ул.„********ет.1,
ап.3, против „Л. ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „С.“, ж.к.„*****, вх.*****, представлявано от М.И.Д. и М.Й.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр.София, ул. „********, чрез адв. Ц.В., искове с правно основание чл. 26 ал.1, предл. 1 и 2 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на Договор
за прехвърляне недвижим имот от 02.03.2006 г., оформен с Нотариален
акт №27, вписан в том I, регистрационен №843, н.д. №26/2006 г., с който „Л.”
ЕООД, гр. София, представлявано от управителя му Е.Г.И. е
продало на М.Й.С. недвижим имот, представляващ: първи етаж от
двуетажна сграда - битов комбинат, построен в София, ж.к.„Х. Д.”,
ул.„********, със застроена площ от 380.45 кв.метра, състоящ се от кафе със
склад, санитарен възел и сепаре, магазин за хранителни стоки и склад, офис,
санитарен възел и хладилно помещение, рибен магазин, помещение за трафопост,
компютърна зала със санитарен възел и офис на първо и второ ниво и избено
складово помещение в сутеренен етаж, кота - 1.44, с площ
от 65 кв.м., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ;
ПРЕКРАТЯВА
КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО производството в частта на предявения от
Л.Т.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.София, ж.к.„*********, със съдебен адрес: гр.София, ул.„********ет.1,
ап.3, против Е.Г.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр.София, ул. „********, иск
с правно основание чл. 125, ал.1 3 от ТЗ във вр. с чл. 127 от ТЗ за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лв. - частичен иск,
представляващ право на вземане за дружествен дял, част от общата
сума от 90 000 (деведесет хиляди) лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
ПРЕКРАТЯВА
КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО производството в частта на предявения от
Л.Т.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.София, ж.к.„*********, със съдебен адрес: гр.София, ул.„********ет.1,
ап.3, против Е.Г.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр.София, ул. „********, иск
с правно основание чл. 133 от ТЗ за заплащане
сумата
31 000,00 (тридесет и една хиляди) лева - право на вземане на съответната част от печелбата за 2005 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Т.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.София, ж.к.„*********, със съдебен адрес: гр.София, ул.„********ет.1,
ап.3, против „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „С.“, ж.к.„*****, вх.*****,
представлявано от М.И.Д., иск с правно основание чл. 125, ал.1 3 от ТЗ
във вр. с чл. 127 от ТЗ за заплащане
на сумата
30 000 (тридесет хиляди) лв. - частичен иск,
представляващ право на вземане за дружествен дял, част от общата
сума от 90 000 (деведесет хиляди) лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Т.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.София, ж.к.„*********, със съдебен адрес: гр.София, ул.„********ет.1,
ап.3, против „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „С.“, ж.к.„*****, вх.*****,
представлявано от М.И.Д., иск с правно
основание чл. 133 от ТЗ за заплащане
сумата
31 000,00 (тридесет и една хиляди) лева - право на вземане на съответната част от печелбата за 2005 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РЕШЕНИЕТО в
частта на прекратяване на производството има характер на определение и подлежи
на обжалване пред САС в едноседемичен срок от връчването на решението.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: