№ 264
гр. К., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103234
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Н.
заявява, че на *** г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., сключен между "А." ЕООД и „Аг."
ЕАД, по силата на което вземането на "А." ЕООД, произтичащо от договор за
предоставяне на поръчителство от 27.02.2019 г., е прехвърлено в собственост
на „Аг." ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № *** от дата
18.01.2021 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Аг." ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента.
Твърди, че съгласно договора за цесия от *** г., „Аг." ЕАД, в
качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за
което Аг. има изрично пълномощно от цедента "А." ЕООД за уведомяване на
длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на
"А." ЕООД с изх. № *** от 18.01.2021 г., с известие за доставяне чрез
Български пощи ЕАД, върнато в цялост като неполучено.
Към настоящата искова молба представят и молят съда да връчи на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на "А." ЕООД с изх. № *** от
18.01.2021 г. (Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.).
Излага следната фактическа обстановка:
На 27.02.2019 г. между "К." ЕАД /Кредитодател/ и СТ. Д.
1
М./Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № ***,
съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се
задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Между "А." ЕООД и СТ. Д. М. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение
между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „А."
ЕООД и „К." ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който
Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
договор за потребителски кредит № ***. Поради неизпълнение на
задължението си по договора за потребителски кредит от страна на
Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния
длъжник - „А." ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по
договора за заем на своя поръчител, поради което за „Аг." ЕАД възнал правен
интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Предвид изложеното за «Аг.» ЕАД е възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 410 от ГПК срещу СТ. Д. М., с ЕГН ********** в деловодството на РС
К.. Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. №
20215510102631, 2 с-в е издал заповед за изпълнение. Длъжникът е подал
възражение срещу издадения съдебен акт.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признаете
за установено, че СТ. Д. М., с ЕГН ********** дължи на „Аг." ЕАД, с ЕИК
***, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 20215510102631, 2 с-в на РС К., а
именно:
• 2419.67 лв. (две хиляди и четиристотин и деветнадесет лева и 67
стотинки), представляваща платена главница на „К." ЕАД, във връзка с
договор за потребителски кредит № ***;
• 667.87 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева и 87 стотинки) -
възнаградителна лихва за периода 10.04.2019 г. - 10.03.2021 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № ***;
• 577.04 лв. (петстотин седемдесет и седем лева и 04 стотинки) -
обезщетение за забава, начислено за периода от *** г. до датата на подаване
на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и
• законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга, както и да им присъди сторените и
предявени разноски по ч.гр.д. № 20215510102631, 2 с-в на РС К. и по
настоящото производство.
Посочва банкова сметка за заплащане на дължимите суми на Аг. ЕАД:
***, О. АД.
2
Молят, в случай че представител на „Аг." ЕАД не се яви на първото по
делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Молят, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не
депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори
приложените доказателства по делото или претендираните към него суми,
нито ангажира доказателства, с който да докаже, че са изплатени
претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е
установено вземането на Аг. ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в
случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие, молят съдът да постанови
неприсъствено решение.
Молят, в случай че ответникът признае иска в цялост, съдът да
постанови решение, съгласно което е установено вземането на Аг. ЕАД срещу
ответника по делото.
В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
ответника в настоящето дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, правим възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и молят
съдът да намали същия до размера на нормативно установения минимален
размер на адвокатския хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор ответника.
Постъпило е писмено становище от адвокат М. Д., в качеството й на
пълномощник на ищцата по делото. Моли съда да отхвърли предявеният иск
като неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Правното основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.
Видно от приложеното частно гражданско дело № 2631/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал срещу
длъжника СТ. Д. М. заповед за изпълнение № 971/26.08.2021 г. за изпълнение
на парично задължение, за сумите 2 419.67 лева главница, 667.87 лева
възнаградителна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 10.03.2021 г., 577.04
лева обезщетение за забава за периода от *** г. до 25.08.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 25.082021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 123.29 лева разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
СТ. Д. М., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2631/2021 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото не се спори, а това се установява и от представения по делото
договор за потребителски кредит № ***, сключен на 27.02.2019 г. между „К.“
ЕАД и СТ. Д. М. като кредитополучател. Съгласно договора кредитодателят
е отпуснал на кредитополучателя сумата от 2 500 лева. Договор за
потребителски кредит № *** от 27.02.2019 г. е сключен при следните
параметри: общ размер на кредита – 2 500 лева, срок на договори в месеци –
3
24 месеца, брой на погасителни вноски – 24 броя вноски, общ размер на
всички плащания – 3 239.76 лева, лихвен процент по кредита 50%, размер на
погасителните вноски – 134.99 лева. На 11.03.2016г. е сключен Рамков
договор между „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД за осигуряване възможност на
потребители по договори за потребителски кредит да получават
поръчителство за обезпечаване на задълженията си.
Страните по делото не спорят, а това се установява и от представените
по делото писмени доказателства, че на *** г. е сключен между „К.“ ЕАД и
„А.“ ЕООД като продавач и „Аг.“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/. Съгласно Приложение № 1 от *** г. към договора
продавачът е прехвърлил вземането си по процесния кредит На ред 3678
фигурира задължението по процесния дговор, с общ размер съм датата на
цесията 5 708.51.
За извършената цесия заемополучателят СТ. Д. М. е уведомен от
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – С., за
което цедентът изрично го е упълномощил, чрез уведомлението приложено
към исковата молба, връчена с приложенията на длъжника – ответник на
20.05.2020 г. /в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. II
т.о. на ВКС, Решение №78/09.07.2014г. постановено по т.д. №2352/2013г., II
т.о. на ВКС/.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
същото се установява, че размерът на задължението по договор за
потребителски кредит № *** г. към датата но подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, формиран от
неизплатени суми по същия, с произход, е както следва: главница – 2 419.67
лева, договорна лихва 667.87 лева, лихва за забава до *** г. – 223.34 лева,
лихва за забава от *** г. – 25.08.2021 г. – 166.69 лева. От заключението се
установява, че ответникът по делото е извършил плащане по процесния
договор в размер на 137 лева, както и плащане в размер на 143.60 лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По отношение на извършената цесия на процесните вземания. Съгласно
чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните
по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането,
нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие.
От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се
легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие
от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който
е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение № 156 от 30.11.2015 г.
по т. дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ т. о. и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
4
г., II т. о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за
извършената цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба,
съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за
установено, че между страните съществува облигационно отношение по
сключения договор за заем и последващото прехвърляне на вземането на
новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга факта, че
процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно,
че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се
опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по
договора.
В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу
вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който
произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е
изпълнил задължението си по договора.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението
на която не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно
заключението на вещото лице при извършената проверка при ищеца и при
заемодателя „К.“ ЕАД се установяват дължими суми от страна ответника в
претендирания размер.
По делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответника)
за заплащане на горепосочените главница и договорна лихва, поради което
съдът приема, че същите са дължими, както и че ответникът дължи и
обезщетение за забава в плащането на главницата.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск
за основателен и доказан и следва да бъде уважен в частта за претендираната
главница, договорна лихва и лихва за забава.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съгласно разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
5
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл.
25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство на юриста на
дружеството следва да се присъждат от 50 до 150 лева, а за исков процес -
възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лв. В случая,
производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като
определеното в заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт от
50 лева. е напълно адекватно и съразмерно. В настоящото производство
възнаграждението следва да бъде определено към минималния размер – 100
лева, изхождайки от материалния интерес, фактическата и правна сложност, и
предприетите процесуални действия в хода на производството.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 123.29 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 413.29 лева,
представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай нито една от страните не е представила списък.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на СТ. Д. М., ЕГН **********, с адрес град К., ***
съществуването на вземането на „Аг.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град С., ***, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю.
за сумите: 2 419.67 лева главница по договор за потребителски кредит №***
от 27.02.2019, 667.87 лева възнаградителна лихва за периода от 10.04.2019 до
10.03.2021, 577.04лева обезщетение за забава за периода ***г. до 25.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за изпълнение на което парично
задължение е издадена заповед № 971/26.08.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело № 2631/2021 г. по
описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА СТ. Д. М., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
на „Аг.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. сумата от 123.29 лева,
представляващи разноски по ч.гр.дело № 2631/2021 г. по описа на Районен
съд – К..
ОСЪЖДА СТ. Д. М., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
6
на „Аг.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. сумата от 413.29 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7