Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262413 27.10.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 20658 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
********* против М.Н.К., с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11 ЗПК и чл. 6
ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.08.2016
г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на
пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № …., под формата на електронен
документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 550 лева, която следвало
да бъде върната в срок от 30 дни – 30.09.2016 г.
Според ОУ – ответникът имал право да кандидатства за втори кредит,
преди да е върнал първия, което и сторил. При отпускане на доп. сума, договорът
се изменял чрез подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с
изкл. на размера на задълженията. Същият бил изменен на 14.09.2016 г. с получаване
на още 450 лева, с последна падежна дата 29.11.2016 г.
Въпреки настъпването й и опитите за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът не погасил.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, се моли за присъждане на главницата от общо
1000 лева, ведно със законната лихва
от постъпване на ИМ в съда –20.09.2019 г. до окончателното погасяване и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения
особен представител, с който оспорва иска – липсвал валидно сключен договор,
като представеният документ не носел подпис на ответника; нямало доказателства
за съставяне на електронни документи, от които да се установи съгласието му;
нямало и такива за реално получаване на твърдяната заемна сума; не били спазени
изискванията на чл. 8 ЗПФУР за предоставяне на информация; ответникът не бил
уведомен за прехвърляне на вземанията, поради което цесията нямала действие
спрямо него. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Твърдените
договор за кредит с изменениe са сключени по
реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат
електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от
кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на
изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването на облигационното
правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
Съобразно ангажираните доказателства – договори, ОУ
и СТЕ, която се кредитира изцяло от съда – като компетентна, ясна и неоспорена
от страните, съдът приема, че сочените облигационни отношения са възникнали.
Тъй като договорът за кредит е сключен под формата
на електронен документ, последният, ведно с ОУ, са представени по делото на
хартиен носител, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора са посочени
личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорени са – предоставена сума
от 550 лева, а впоследствие – на още 450 лева на 14.09.2016 г., конкретни лихвени
проценти, ГПР, срок за връщане, общо дължима сума. Съобразно съдържанието на
договора, съдът не споделя възраженията на ответника за недействителността
му/им на осн. чл. 22 ГПК. Договорът е сключен в писмена форма, измененията му
също, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, ГПР,
фиксираният лихвен процент, общият размер на всички плащания, условията за
издължаване, елементите от общата стойност на кредита, датите на плащане и
размерът на погасителната вноска. Погасителен план не се изисква, т.к. е уговорено
плащане само на една вноска в 30 дневен срок. Договорът не е недействителен на
посочените основания, а относно предоставяне на преддоговорна информация и СЕФ
– вещото лице по СТЕ е категорично, че такива документи са предоставени на
ответника и, ако същият не ги е прочел и не се е съгласил с тях, е нямало как
да премине към подписване на договора, което е сторено.
Дори да се приеме различно становище, то, съгласно
чл. 23 ЗПК, на връщане подлежи чистата стойност на получения кредит, която се
претендира в процеса.
Относно оспорването на ел. изявление и наличието на
облигационни правоотношения – възраженията също не се споделят.
В ОУ е регламентирано, че договорът се сключва по
искане на кредитополучателя след регистрация в системата на www.vivus.bg или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и
извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на
началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.
Според т. 3.1 ОУ - страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната
поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
Прието е заключение на СТЕ, според което - след
справка в електронната система за предоставяне на кредити на „4финанс” /с търговска марка „Вивус”/ - www.vivus.bg, е установено, че
е наличен профил на ответната страна
М.Щ. /К/ с посочени лични данни, електронен адрес и
телефонен номер, както и банкова сметка, ***. След регистрация в системата,
последната генерирала персонален идентификационен номер на потребителя. Вещото
лице е установило, че ответницата като потребител е регистрирана в системата на
14.08.2015 г., като на първата процесна дата – 31.08.2016 г. е кандидатствала за четвърти поред кредит. Избрала сумата от 550 лева, падежа за
връщане, влязла е в профила си, след което й е предоставен СЕФ. Същата
процедура била извършена и по отношение на допълнително поисканата сума на
14.09.2016 г. в размер на 450 лева. Според описания от ВЛ алгоритъм на
кандидатстване за кредита, след натискане на бутон „продължи“ са се появили
условията на договора, СЕФ и ОУ,
които клиентът е трябвало внимателно да прочете, след което, ако е съгласен, да
натисне бутон „подпиши“, което е и сторено. Експертът е посочил, че при
регистрация на потребителя и създаване на негов профил, в системата на
дружеството се предоставят – три имена, ЕГН, номер на л.к., дата на издаване,
моб. телефон, имейл, банкова сметка, *** и настоящ, ако е различен. Вътрешната
система на дружеството правела справка в ЦКР към БНБ и НОИ, като били проверени
валидност на л.к., дали клиентът има платени здравни осигуровки, дали може да
бъде намерен адресът по местоживеене в
приложението „google maps“, както и местоположението на IP адреса и др. Цялата подадена информация се
проверявала от служител, който се свързвал с клиента и по телефона. Като нер.
част от СТЕ е представено приложение № 1, в което е отразена подробно, цялата
комуникация с потребителя, отнасяща се до процесния кредит. В таблица,
обективирана в заключението, са посочени действията, извършени от потребителя,
които вещото лице е изследвало и установило, с посочване на идентификационния
номер на операцията, описание на самото действие, дата и час на извършването му
и IP адреса, от който това действие е осъществено. Заключението е ясно,
подробно, безпристрастно изготвено и се кредитира изцяло от съда.
По делото са приети 2 преводни нареждания от 31.08.2016 г. и 14.09.2016 г. за твърдените от
ищеца суми. В тях като получател е посочена
ответницата с ЕГН, с наредени суми по банковата сметка, описана в договора, и
основание за преводите - № на процесния договор и поредност на транша. Тези
преводи и получаването на сумите бяха оспорени, но неоснователно.
Видно от представената информация от обслужващата
тази банкова сметка *** .. /л.102-104/, титуляр на б. сметка, описана в
договора и пл. нареждания, е именно ответницата, като наредените суми са
постъпили на твърдените дати, с наредител – кредиторът „4финанс” ЕООД и основание - договорът.
Предвид тези доказателства, по
делото се установява по несъмнен начин получаване на всички твърдени от ищеца
суми от общо 1000 лева по процесния договор. Оспорванията на особения
представител, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи обяснима защитна
позиция, не се споделят.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/, електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП/. Съгласно чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕП. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС - Решение
№ 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о., според която - “принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му,
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят
му”.
В случая, на база писмените доказателства -
договори, ОУ, пл. нареждания, данни от обслужваща банка, и СТЕ, съдът приема,
че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание. Ответницата през
системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подала заявка
за сключване на договора – четвърти по ред /а впоследствие и още един до
достигане на исковата сума от 1000 лева/ и е генерирала сключването чрез
натискане на бутона „подпиши“. Заявката с посочване на параметрите на договора
е направена от профила на потребителя М.Щ., след което от този профил при
следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните
параметри, с който вещото лице се е запознало и, който е приет от потребителя с
натискане на бутона “подпиши”.
Сключване на договора, с предоставени парични
средства от общо 1000 лева, се доказва по несъмнен начин и от съвкупния анализ
на представените преводни нареждания и информация от обслужващата банковата
сметка на ответницата банка. Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че
договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на
получаване на сумата от заемополучателя, поради което следва да се приеме, че
договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на
предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от общо 1000
лв. при условията и за сроковете, установени в договора и общите условия към
него.
Следователно,
доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорените парични суми. Възраженията в обратна насока в ОИМ
не се споделят.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, такова не беше проведено. Вземането за главница е изискуемо на
краен падеж – 30.09.2016 г., до когато е следвало да бъде погасена.
От представените
доказателства - договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. и приложение №1 към него /в
което фигурират вземанията към ответника под № …/ се установява, че между
„4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД е сключен договор за цесия, по
силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от
договора за кредит. Такава възможност е предвидена в чл. 13.2 б. „б“ от Общите
условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна. Ищецът е
кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит. Възраженията
в отговора относно цесията и уведомяването за нея – не се приемат.
По делото е прието уведомително
писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.24 прил.
гр.д.ЯРС/ за извършената цесия /л.25/, адресирано до длъжника, което не е
потърсено за получаване. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за
сключването й в хода на процеса, т.к.:
Изходящото от
упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да
упълномощи цесионера - Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, извършеното и по този начин уведомление следва да
бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./.
Също така и
принципно
- ответникът се явява уведомен за цесията с връчването на исковата молба и
приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези документи, заедно със самата искова молба,
се явяват редовно връчени на ответника на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията
на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и приложенията
следва да бъде зачетена в настоящото
производство и уведомяването да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал.
3 ГПК - в този смисъл е Решение № 3 от
16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на
ВКС.
Отделно
- уведомяването за цесията принципно не
е елемент от ФС на самия договор за цесия /Решение №
239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е
породил правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните
вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има
нов кредитор, за да знае на кого да плати. Той има интерес и може да възразява успешно за липсата на
уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице.
По
делото подобни твърдения липсват, като не установява плащане на предишния кредитор. Защитното
възражение в ОИМ не се отразява на правата на ищеца, които той е придобил със
сключването на договора за цесия, а с възможността – до уведомяването за нея и
в случай, че длъжникът е платил на цедента всички задължения, да се освободи от
отговорност спрямо новия кредитор. При липсата на установено плащане,
ответникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение
№ 987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Цесията е противопоставима
на ответника и легитимира ищеца като титуляр на дълговете по кредита.
На следващо място - уведомяването може да се извърши и чрез особен представител.
Назначаването на особен представител
е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в
процеса. На
основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител.
Фигурата на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален
представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис
от решението и т.н.
И в двата случая, представителят
има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично
упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК.
Връчването на уведомлението за
цесия на особения представител не представлява приемане на материалноправно
изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би
означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви
правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на
длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и
при евентуална недобросъвестност от страна на последния/.
Както се посочи, в съдебната
практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената
цесия не е елемент от фактическия състав
на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да
плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е
платил на ненадлежен кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен
кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на
вземанията.
Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в т.
см. са и разясненията в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, I т.о. - касаят уведомление за предсрочна изискуемост на
кредит, но застъпват извода, че връчването на особения представител в хода на
процеса представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност -
наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена
паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по
силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемото процесно вземане за
главница, както и, че длъжникът е уведомен за цесията /в т. см. Решение № 260299/01.03.2021 г. по в.гр.д. №
2823/20 г. на ПОС/.
Претендира
се пълната предоставена сума, като погашения не се установяват. Главният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като се присъди сумата от 1000 лева, ведно
със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване,
като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на: 50 лева – ДТ; 180 лв. – депозит СТЕ; 300 лева – възн. особен
представител, като се претендира и юрк. възнаграждение, което съдът определя на
минимума от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на
делото, неявяването в о.с.з. и пр., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.Щ. /К/, ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните
суми: 1000 лева /хиляда лева/ - главница,
дължима по договор за кредит № … от 31.08.2016 г., изменен на 14.09.2016 г.,
сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредитреформ България” ЕООД с договор за
цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 20.09.2019 г. до
окончателното погасяване, както и общо 630
лева /шестстотин и тридесет лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:
……
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП