06.07.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария
Койнова
Прокурор Гугушев
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№216 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн
кодекс във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди и е образувано по искова молба от Х.Г.Х. *** против ОД МВР
Стара Загора. Твърди се, че обжалвал Наказателно постановление №18-0447-000259/02.07.2018г. по описа на
ОД МВР Стара Загора, и с Решение №7/10.01.2019г., постановено по нахд №213/2018г. по описа на Районен съд Гълъбово, оставено
в сила при касационната проверка по канд№146/2019г.
по описа на АС Стара Загора, НП било отменено. В производството пред съда
ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил 300,00 лева за всяка от
инстанциите. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди в размер на 600,00 лева, представляващи платената сума за
адвокатско възнаграждение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ОД МВР Стара Загора да заплати обезщетение за имуществени вреди от 600,00 лева,
ведно със законна лихва върху сумата от 300,00 лева, считано от 02.01.2019г. до
02.03.2020г. в размер на 35,50 лева, както и ведно със законна лихва върху
сумата от 300,00 лева, считано от 19.04.2019г. до 02.03.2020г. в размер на
26,58 лева, както и ведно със законната лихва върху сумата от 600,00 лева,
считано от депозиране на исковата молба – 02.03.2020г., до окончателно
изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР
Стара Загора, чрез процесуален представител депозира отговор и взема становище
по предявения иск. Счита, че исковата молба била допустима, но не и основателна
и доказана. Като описват представените към исковата молба, изразяват становище,
че те доказват заплащането на възнаграждението. Счита се и че определеното
възнаграждение било прекомерно и искат да се определи обезщетение в размер
по-нисък от платения, като се отчете, че производството било с минимална фактическа
и правна сложност, а извършените процесуални действия били в минимален обем.
Излагат и съображения относно началния момент, от който се претендира лихвата,
като това не бил момента на заплащане на възнаграждението. Счита се, че
разноските в настоящото производство следва да са в размер съгласно Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ако искът бъде
отхвърлен, то претендира разноски, представляващи юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което
предлага да бъде уважена. Споделя съображенията относно периода на търсената
лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение №7/10.01.2019г., постановено
по АНД №2013/2018г. по описа на Районен съд – Гълъбово, е отменено Наказателно постановление
№18-0447-000259/02.07.2018г. по описа на ОД МВР Стара Загора за нарушение на
чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено
наказание глоба от 300 лева. Видно от приложеното административнонаказателно дело в съдебното производство
ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно – л.9 от
делото, но в пълномощното няма уговорено възнаграждение. Решението по АНД
№2013/2018г. е обжалвано и пред АС Стара Загора е образувано канд №146/2019г., по което е постановено Решение
№168/21.05.2019г., с което касационната инстанция оставя в сила обжалваното
решение. В касационното производство не е представено пълномощно, нито договор
за правна защита и съдействие. Пред РС Гълъбово са проведени две с.з. – на
17.10.2018г. и на 26.11.2018г., в които се е явил представляващ по силата на
общо пълномощно адвокат, но не е представен договор за правна защита и
съдействие. По силата на посоченото общо пълномощно същият адвокат представлява
настоящия ищец и пред касационната инстанция в проведеното на 25.04.2019г.
заседание, но отново до приключване на съдебното дирене не е представен договор
за правна защита и няма доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение.
Едва пред АС Хасково в настоящото производство
са представени договори за правна защита и съдействие – Договор от
02.01.2019г., сключен между Х.Г.Х. и адв.Н. относно
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на Наказателно постановление
№18-0447-000259/02.07.2018г. по описа на ОД МВР Стара Загора с уговорено
възнаграждение от 300,00 лева, платени в брой съобразно посоченото в
представения договор, както и Договор от 19.04.2019г., сключен между
Х.Г.Х. и адв.Н. относно оказване на правна защита и
съдействие по канд №146/2019г. на АС Стара Загора с уговорено възнаграждение от
300,00 лева, платени в брой съобразно посоченото в представения договор.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Първата предпоставка, за да бъдат уважен предявения
иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразна административна дейност,
е доказана, тъй като е безспорно, че Наказателно постановление
№18-0447-000259/02.07.2018г. по описа на ОД МВР Стара Загора е отменено като
незаконосъобразно. Въпреки наличието на този главен за състава на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ факт, настоящият състав счита, че не е налице пълно и
главно доказване от страна на ищеца за настъпила имуществена вреда под формата
на заплатено възнаграждение за един адвокат, което да е заплатено с цел защита
срещу незаконосъобразното наказателно постановление. В кориците на приложеното анд №213/2018г. и канд
№146/2019г. не се съдържат договори за правна защита и съдействие, както и няма
други доказателства представени в проведените производства, които да сочат на
договорено и изплатено възнаграждение за представляващия адвокат. Установи
се още, че ищецът е представляван в съдебното производство по силата на
едностранна сделка – упълномощаване, а до приключване на производството пред
съда не са представени доказателства относно сключен договор за правна защита и
реално заплащане на уговорено по него възнаграждение. Ако в производството по
съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска защита, което е
негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване
на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно
постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Но
заплащането следва да бъде доказано. В тази връзка по отношение на направеното
възражение относно недоказаност на реално заплатена сума за възнаграждение на адвоката
съдът намира, че същото е основателно. Действително пред съда в исковото
производство са представени договори за правна защита и съдействие, но
доколкото те не са били представени в съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление, то по отношение на тези допълнителни доказателства
съдът следва да направи проверка относно верността им. Законът не предвижда задължителна доказателствена сила
на изявленията и фактите, съдържащи се в частен документ, каквито са представените
договори, и доказването на посочените
в тези документи факти се провежда в хода на съдебното дирене. Двата договора за правна защита и съдействие
представляват частни диспозитивни документи,
удостоверяващи волеизявленията на страните, и всеки има силата на писмен договор,
тъй като съдържа всички необходими елементи, характеризиращи договора за услуга
като такъв: вид, стойност и начин на плащане, време и място, а така също и
имената и подписите на лицата, които го сключват. Процесните
договори са подписани от ищеца и трето лице – адв.Н.,
и няма пречка като доказателства да бъдат обсъдени, но това следва да стане и в
съвкупност с другите доказателства и факти по делото. Така се установява, че
договорът за правна защита пред РС Гълъбово е от 02.01.2019г., т.е. договореността
между страните е след приключване на съдебното дирене по делото и няколко дни
преди постановяване на самото решение от РС Гълъбово. Още повече, че в този
договор не съществува посочване на номера на делото, по което ще се осъществи
правната защита, а този номер е бил известен към 02.01.2019г. и следва да бъде
посочен, ако действително е бил сключен договорът към този момент. По отношение
на договора от 19.04.2019г. за защита в касационното производство също следва
да се има предвид, че е сключен няколко дни преди провеждане на единственото
заседание пред АС Стара Загора – 25.04.2019г., а по делото се установи, че още
от 28.02.2019г. адв.Н. е изготвил възражение срещу
касационната жалба. Така в настоящия случай не може да се приеме при условията
на пълно главно доказване, че уговорените в договорите суми са действително
заплатени, доколкото се установи, че се сключване след като е била осъществена
вече защита пред съда. Само
адвокатското възнаграждение, за което доказано, че е платено в хода и до
приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция по проверка
законосъобразността на обжалвано наказателно постановление може да бъде
квалифицирано, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
дейност на административния орган по налагане на административно наказание. Независимо, че
договорите имат характер на разписка за извършеното плащане в частта, касаеща заплащането на сумите, то при така вече изложените
съображения и поради липса на други безспорни доказателства относно реалното заплащане
на адвокатски хонорар, съдът счита, че не е доказано ищецът да е направил
разходи в процеса, свързан с обжалване на процесното
наказателно постановление. В този смисъл съдът намира така предявения иск за имуществени вреди за недоказан, поради
което и същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
Доколкото предявеният иск за имуществени
вреди следва да бъде отхвърлен изцяло като
недоказан, то поради акцесорния си характер, следва
да се отхвърлят и претенциите за присъждане на
лихва за забава върху всяка от търсените като обезщетение суми за имуществени
вреди, както и относно законната лихва за забава, претендирана
като дължима след завеждане на иска за обезщетение.
С оглед крайния извод за
неоснователност, то ищецът дължи на ответната страна направените разноски в размер на юрк.възнагражение от 80,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.
с чл.203, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Г.Х. ***
против ОД МВР Стара Загора искове за обезщетение от 600,00 лева, ведно със законна лихва
върху сумата от 300,00 лева, считано от 02.01.2019г. до 02.03.2020г. в размер на
35,50 лева, както и ведно със законна лихва върху сумата от 300,00 лева,
считано от 19.04.2019г. до 02.03.2020г. в размер на 26,58 лева, както и ведно
със законната лихва върху сумата от 600,00 лева, считано от депозиране на
исковата молба – 02.03.2020г., до окончателно изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Х.Г.Х.,
ЕГН **********,*** да заплати на ОД МВР Стара Загора направените по делото
разноски от 80,00 лева – за юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: