и за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 19.01.2011 година, постановено в съдебно заседание по гр. д. № 1365/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е прекратено производството по същото дело и исковата молба е върната на ищеца Ивана Петрова Бръмбарова. С определението съдът е осъдил ответника Делчо Пенчев Банков от гр. Кърджали да заплати на ищцата Ивана Бръмбарова от гр. Кърджали направените по делото разноски в размер на 2100 лв. Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят Делчо Пенчев Банков, който чрез пълномощника си адв. Венета Димитрова от АК- Хасково го обжалва с молба да бъде отменено и производството по делото възобновено. Счита определението за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения. Поддържа, че били неправилни изводите на съда, че липсва възражение от надлежен длъжник, което да влече последиците на чл. 415 от ГПК, че заповед за изпълнение № 2028/ 23.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1056/ 2010 г. по описа на КРС е влязла в сила и предявения иск по чл. 422 от ГПК бил недопустим. Твърди, че бил лишен от възможността да докаже, че възраженията изхождат от упълномощено от длъжника лице, както и да потвърди действията, извършени от името на длъжника в негова полза от лице без представителна власт. Сочи, че майката на длъжника депозирала в съда възражение от 05.07.2010 г., която съгласно чл. 32 т. З от ГПК попадала в кръга от лицата, които могат да представляват страната по пълномощие, а с прекратяване на делото бил лишен от възможността да докаже, че майката е депозирала едно от възраженията. Били лишени и от възможността да потвърдят действията, извършени от Иван Пенчев Банков- брат на длъжника, който подал от името на длъжника и в негов интерес второ възражение по ч. гр. д. с вх. № 5320/ 13.07.2010 г. Неправилно бил осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 2100 лв. Моли да се отмени атакуваното определение на РС- Кърджали. Постъпил е отговор на частната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Въззивният съд като извърши проверка на определението при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Ивана Петрова Бръмбарова против Делчо Пенчев Банков за признаване за установено по отношение на ответника по иска, че дължи на ищцата сумата в размер на 5000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за правна защита и съдействие № 14907/29.04.2010 г., ведно със законната лихва от 22.06.2010 г. до окончателната изплащане на вземането, както и сумата в размер на 950 лв., от които 100 лв.- внесена държавна такса и 850 лв.- адвокатско възнаграждение, съгласно заповед № 2028/23.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1056/2010 г. по описа на КРС въз основа на договор за правна защита и съдействие № 14907/29.04.2010 г. по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК. След събиране на доказателства, първоинстанционният съд приел, че липсва депозирано възражение от надлежен длъжник, което да влече последиците на чл. 415 от ГПК. Приел е също, че заповед за изпълнение № 2028/23.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1056/2010 г. по описа на КРС е влязла в сила, съгласно чл. 416 от ГПК и предявения иск по чл. 422 от ГПК бил недопустим. Съдът като отчел, че ищецът не е станал причина за завеждане на делото, е възложил в тежест на ответника направените по делото разноски. Тази инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че след като липсва депозирано възражение от надлежен длъжник, то заповед за изпълнение № 2028/23.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1056/2010 г. по описа на КРС е влязла в сила съгласно чл. 416 от ГПК и предявения иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК е недопустим. Отчитайки заключението на вещото лице Николай Яръмбойков, което съдът приема като правилно и обосновано, и от което се установява, че и двете подадени възражения по ч. гр. д. № 1056/2010 г. по описа на Районен съд- Кърджали, не са подписани от Делчо Пенчев Банков, следва да се приеме, че по същество липсва възражение, респ. заповед за изпълнение № 2028/23.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1056/2010 г. по описа на КРС е влязла в сила и предявения иск по чл. 422 от ГПК във вр.с чл. 415 от ГПК е недопустим. Това налага производството по делото да бъде прекратено, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Оплакванията в жалбата, че жалбодателят бил лишен от възможността да докаже, че възраженията изхождали от упълномощено лице, а и да потвърди действия, извършени от негово име и в негова полза от лице без представителна власт, са несъстоятелни, тъй като, от една страна, такива възражения не е направил в писмения отговор по исковата молба, а от друга- жалбодателят се е явил лично в съдебно заседание като е бил представляван и от адвокат- пълномощник, но не е направил подобни възражения, респ. не е посочил доказателства, нито е изразил воля за потвърждаване на извършени от негово име действия. Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл. 32 т. 2 от ГПК, представители на страните по пълномощие могат да бъдат родителите /в случая майката на длъжника/, но ако е упълномощена за това, за което доказателства не са представени, а братът на длъжника не попада в кръга на представители на страните по пълномощие. Едва в съдебно заседание на 19.01.2011 г. по гр. д. № 1365/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, пълномощникът на ответника- адв. Димитрова, е направила възражения, но различни от посочените по- горе- за това, че договора за правна помощ е нищожен поради липса на съгласие, като първоначално не е оспорила неговата истинност, а след това е оспорила подписа на ответника по иска върху пълномощно № 14907/29.04.2010 г., по които съдът не се е произнесъл поради прекратяване на производството по делото. Обжалваното определение в частта относно разноските е правилно постановено. Няма спор, че съгласно ал. 4 на чл. 78 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Хипотезата на чл. 78 ал. 4 ГПК е приложима в случаите, когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда по него със съдебно решение, а производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска от ищеца. В случая, ищецът не е оттеглил и не се е отказал от иска си, а съдът сам се е десезирал. В тази насока следва да се има предвид, че се касае до особено производство по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, свързано с т. нар. заповедно производство като част от изпълнителния процес и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от ГПК, този иск се предявява по указание на съда, когато възражението на длъжника е подадено в срок. И след като в заповедното производство по същество липсва редовно депозирано възражение от длъжника, което води до влизане в сила на заповедта за изпълнение и въз основа на нея може да се изпълнява, то липсват предпоставките за предявяване на установителния иск и това прави безпредметно продължаването на съдебното производство. С оглед изложеното съдът приема, че в процесния случай е налице хипотезата на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК, тълкувана с аргумент за обратното- ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и не е признал иска, поради което следва да понесе и направените от ищеца съдебни разноски. Поради това и при доказано задължение на ответника, следва да се присъдят в полза на ищеца направените неоснователно от него в исковото производство съдебни разноски, които да се понесат от ответника. Ето защо, тази инстанция счита, че правилно производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на ищеца като са присъдни разноски в негова полза. Следва поради това, да се остави без уважение жалбата на Делчо Пенчев Банков, подадена чрез пълномощника му адв. Венета Димитрова от АК- Хасково против протоколно определение, постановено на 19.01.2011 г. по гр. д. № 1365/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Водим от изложеното въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Делчо Пенчев Банков, подадена чрез пълномощника му адв. Венета Димитрова от АК- Хасково против протоколно определение, постановено на 19.01.2011 г. по гр. д. № 1365/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаване на определението при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/
|