Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 12098/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на „А.“ АД – длъжник по изп. д. № 20198600401578 - срещу
постановление от 14.08.2019 г., с което е отказано изменение на определените в
поканата за доброволно изпълнение разноски. Жалбоподателят твърди, че
адвокатското възнаграждение за осъществяваната в полза на взискателя защита е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от
процесуалния представител изпълнителни действия, което води и до неправилно
определяне на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Счита за неправилно
определени и таксите по изпълнението за сумата над 48 лв. Ето защо моли съда да
отмени постановлението, с което е оставено без уважение искането за намаляване
на посочените в поканата разноски.
Взискателят
С.Е.А.оспорва жалбата, като твърди, че адвокатското възнаграждение е съобразено
с определения минимум. Плащането на задължението от длъжника било извършено не
доброволно, а в резултат от поискани от процесуалния представител на взискателя
изпълнителни
действия.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като процесуалният представител на взискателите поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането. Възнаграждението на адвоката било в рамките на минималния размер,
а към него следвало да се начисли и ДДС. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ била за
сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.08.2019 г., издаден в
полза на С.Е.А.за сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
ведно с лихва от предявяване на иска до погасяването. С молбата за образуване
на изпълнителното производство процесуалният представител на взискателя не е
посочил начина на изпълнение, но на основание чл. 18 ЗЧСИ е предоставил избора
на съдебния изпълнител. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на
07.08.2019 г. Длъжникът е представил доказателства за погасяване на дълга на
14.08.2019 г., т.е. в срока за доброволно изпълнение.
При тези
факти е видно, че единствените действия, извършени от взискателя, са свързани с
образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на
изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му (респективно
овластяването на съдения изпълнител) не съставлява отделно действие по
защита в изпълнителното производство. От друга страна последващото посочване на
(нов) способ, извършено преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, както
е в настоящия случай, не може да се разглежда като действие по защита по
изпълнението по смисъла на чл. 10, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като към този момент нуждата от такива
действия все още не е настъпила – на длъжника е предоставен срок за доброволно
изпълнение и решението на кредитора да не изчака изтичането му е на негов риск.
Следователно
минималното възнаграждение, до което следва да бъде намалено адвокатското
възнаграждение на взискателя поради прекомерност, се определя при условията на
чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв., дължими за
подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума
отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от
извършване на изпълнителни действия след
изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване
способ, ако той се осъществява с еднократно действие. Щом в настоящия
случай такива допълнителни действия не са извършвани поради погасяване на
вземането, то отговорността на длъжника е ограничена само до разноските за
необходимо извършените действия.
Пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи, тъй като не е налице принудително събрана
сума – видно от доказателствата по делото, дългът е погасен с плащане от
длъжника в срока за доброволно изпълнение. С оглед диспозитивното начало обаче съдът
следва да отмени постановлението само над частта, в която таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е определена при включване в основата за изчисляването й на по-големия
размер на адвокатско възнаграждение, а именно – над сумата от 2428 лв.
Съгласно
чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК длъжникът отговаря само за разноските за приложените
способи. С аргумент от това длъжникът не дължи и разноски, които подготвят
изпълнението на неприложени способи, каквито съставляват разноските за
проучване на имущественото му състояние. При погасяване в срока за доброволно
изпълнение дължимите от длъжника такси са само за образуване на изпълнителното
производство и за изпращане на покана за доброволно изпълнение, а именно – 48
лв.
В
посочения смисъл следва да бъде отменено постановлението за разноските.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 14.08.2019 г.по
изп.д. № 20198600401578, с което е отказано изменение на определените в
поканата за доброволно изпълнение разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за
доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на
взискателя, до сумата от 200 лв.
ОТМЕНЯ определената в поканата за
доброволно изпълнение пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 2428
лв. и таксите по изпълнението за сумата над 48 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/