№ 592
гр. Враца, 10.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора В. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20231400200765 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода А. А. П., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения П..
Лишеният от свобода П. се явява лично в съдебното заседание. Заедно със
служебният защитник-адв.С. Г. от ВрАК, поддържат молбата и правят искане
осъденият да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание. Защитата сочи, че П. е изтърпял много повече от половината
от наложеното наказание и въпреки отрицателното становище на началника на затвора
гр.Враца, счита, че по делото се съдържат доказателства, сочещи на неговото
поправяне и превъзпитание. Същият има критично отношение към деянието, а
наложените му дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, тъй като по това
време е бил болен. Поддържа освен това, че остатъкът от наказанието е твърде малък и
престоят на П. в затвора е оказал необходимото поправително и възпитателно
въздействие.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че е налице само една
от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК- изтърпяната
част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без
уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 07.03.2023 г. на предходния
1
отказ за условното му предсрочно освобождаване, постановен с определение №
110/24.02.2023 г. по ЧНД № 147/2023 г. по описа на ОС-Враца до настоящия момент, е
изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Осъденият А. А. П. търпи общо наказание по ЧНД № 663/2018 г. по описа на
Софийски окръжен съд, формирано на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК по
съвкупност от присъди по НОХД № 642/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд и
по НОХД № 197/2016 г. по описа на РС-Елин Пелин, в размер на 8 години лишаване от
свобода.
Началото на наказанието е на 28.03.2018 г., когато лишеният от свобода е
приведен в Затвора гр.София. На 20.12.2018 г. е преместен в Затвора гр.Враца за
доизтърпяване на наказанието. Към датата на постановяване на настоящото
определение - 10.11.2023 г. от това наказание е изтърпял 7 години, 4 месеца и 27 дни,
от които 5 години, 7 месеца и 12 дни фактически, от предварителен арест 11 месеца и
28 дни, а от работа 9 месеца и 17 дни. Остатъкът за изтърпяване е 7 месеца и 3 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за
неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 81 точки, в границите на високите стойности. Като дефицити,
по които има остра нужда от корекции, са определени зоните: "отношение към
правонарушението", "образование и обучение", "начин на живот и обкръжение",
"междуличностни проблеми" и "умения за мислене". Рискът от вреди за обществото е
среден и се обуславя от характера на настоящите правонарушения и тези от
криминалното му минало. Рискът от вреди останалите лишени от свобода също е
среден, а за служителите - нисък.
За престоя му в затвора са изготвяни няколко текущи оценки. Рискът от рецидив
при осъдения е варирал както в посока понижаване, така и към повишаване – 81 т., 93
т., 89 т., 93 т., след което е последвало ново повишение до актуалните към момента 97
точки, запазвайки се трайно в границите на високите стойности. Неповлияни от
нужното корекционно въздействие са останали всички първоначално установени
дефицитни зони, като е констатирано завишение на оценката на риска от рецидив в
зоните "междуличностно общуване" и "умения за мислене". Рискът от вреди за
останалите лишени от свобода се запазва среден, от нисък на среден е повишен рискът
от вреди за служителите, като е възможно тези два риска да ескалират при наличие на
конфликт.
Във връзка с дефицитите в зоните "отношение към правонарушението" и "начин
на живот и обкръжение" в доклада е отбелязано, че при осъденото лице са налице
утвърдени криминални нагласи и несъобразяване със законовите норми, липсва
мотивация за положителна промяна; трайно интегриран е в среди с криминална
насоченост, податлив е на отрицателното им въздействие и е склонен към прояви на
безразсъдно и рисково поведение. По отношение на останалите три проблемни зони:
"образование и обучение", "междуличностни проблеми" и "умения за мислене" е
отразено, че е налице отказ на осъденото лице от училище; констатирани са прояви на
вербална агресия към служителите и останалите лишени от свобода; осъденият
признава проблемите си, но е непоследователен при разрешаването им, има неясни
2
цели и действа импулсивно.
На 10.08.2023 г. е изготвено препланиране на присъдата, но лишеният от
свобода П. е отказал да се запознае с него.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време
на престоя в затвора той е наказван многократно, за разнородни нарушения –
притежание на забранени вещи, грубо и обидно отношение към пенитенциарни
служители, отказ да изпълни разпореждания на служители от НОС и пр. Последно е
наказан със заповеди № 3317/23.10.2023 г. и № 3318/23.10.2023 г. за притежание на
забранена вещ и за грубо и обидно отношение към служител от НОС.
В Затвора гр.София е полагал труд като строител и огняр, а в ЗОЗТ
"Бойчиновци" е работил като хигиенист и градинар, но е спрян от работа, поради
извършени множество дисциплинарни нарушения. Освен това през учебната 2023/2024
г. е включен и в учебната дейност.
Преминал е специализирани групови програми "Умения за мислене" през
м.март 2023 г. и "Толерантност в затвора, толерантност в живота" през м.октомври
2021 г. Включен е и в образователни програми "Избирам себе си" през м.август 2021 г.
и "Опознай Родината" през м.юни 2020 г. Взел е участие в клуб по интереси "Шахмат"
през м.февруари 2021 г., в турнир по шахмат през м.май 2022 г. и в турнир по футбол,
проведен през м.април 2023 г.
Въпреки проведените корекционни мероприятия, е констатирано че при
осъдения липсва стабилна мотивация за позитивна промяна; склонен е към агресивно
поведение; все още не е самокритичен към криминалното си поведение и е със силни
оневинителни нагласи.
Предложено е корекционната работа с лишения от свобода да продължи в
посока постигане на положителна промяна в нагласите, формиране на изцяло критично
отношение към досегашното криминално поведение и гъвкав модел на мислене,
намаляващ вероятността от извършване на повторно престъпление.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода
А. П. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене
на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно
предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл.439а НПК. Съдът съобрази, че стойностите на риска от рецидив при него -
97 точки, не само че не са коригирани в положителен аспект спрямо първоначалните,
но са и завишени с 16 пункта и остават в регистъра на високите стойности. Запазени са
средните стойности и на риска от вреди за обществото. Не са изпълнени основни цели,
заложени в плана на присъдата, като неповлияни от корекционно въздействие остават
всички първоначално установени пет дефицитни зони. Последните трябва да бъдат
обект на продължителна корекционна работа, тъй като осъденият не осъзнава нуждата
от трайна позитивна промяна в нагласите и поведението си, нито е критичен към
извършените престъпления. Отчетените положителни резултати от участието му в
трудови, образователни, корекционни и ресоциализиращи дейности не са
стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени
еднозначни изводи за трайното му поправяне. Тъкмо обратното, от данните по делото е
видно, че за престоя в затвора лишеният от свобода е бил дисциплинарно наказван
многократно за разнородни дисциплинарни нарушения, което го очертава като
системен нарушител на ЗИНЗС. Очевидно е, че той все още е затруднен да спазва
правила, и то в условията на контролирана среда, не осъзнава наличните си проблеми,
не полага достатъчно усилия за преодоляване на създадения порочен модел на
3
поведение и продължава да притежава степен на обществена опасност от повторяемост
на престъпната му дейност. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел
до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от
продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока
снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените
дефицитни зони.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното
е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода А. А. П., роден на
*** в гр.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в ЗОЗТ "Бойчиновци"
към Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка - в размер на 7 месеца и 3 дни, от наказанието в размер на 8
години лишаване от свобода, наложено като общо с определение по ЧНД № 663/2018 г.
по описа на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4