Р Е Ш Е Н И Е
№
16.12.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№4188/2016г.
по описа на ПлРС, Иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба
от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”АД, гр. София, чрез юрк. Г. И., против „КРИСТАЛНО ОКО
В срока за отговор, отв.
„КРИСТАЛНО ОКО
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото,
ч.гр.д. №2583/2016г. на ПлРС, се установява, че по заявление по чл.410 от ГПК,
е издадена заповед за изпълнение № 1643/12.04.2016г. След направено от страна
на длъжника възражение в срок, в съответно на дадените от съда указания,
кредиторът е депозирал иск с правно основание чл.422 от ГПК, в едномесечният
срок от получаване на съдебното разпореждане.
С определение № 3367/01.09.2016г, с което е изготвен проекто-
доклад по делото, е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните: факта на съществуването на договорни наемни отношения между тях, въз
основа на сключен договор за наем от дата
10.09.2012г., с предмет: рибностопански обект- язовир „Кайлъка”, находящ
се в м.Кайлъка, гр. Плевен, с площ от 220 дка.
По делото се установява също, че между ищеца- като наемодател и ответника- като
наемател, е сключен договор за наем № Д-53-289/10.09.2012г, с предмет-
водностопанско съоръжение- язовир, в качеството му на рибностопански обект,-
Язовир „Кайлъка”, с площ от 220 дка, находящ се в землището на гр. Плевен,
с наемна цена – 3000 лв. без ДДС, годишно, със срок на договора – три
години, считано от датата на подписването му- до 10.09.2015г. От съдържанието
на Договора се установява също, че
наемателят дължи на наемодателя авансово, при подписването на Договора, първата годишна наемна вноска, а
останалите се дължат в срок до 10-то число на първия месец, от новия
едногодишен период. В договора е уговорено също, че имотът се предава въз основа на приемо-
предавателен протокол, в състоянието в което се намира, към момента на
подписването на договора, описано в експертната оценка за определяне на пазарната наемна цена.
По делото се установява
също, факта на издаването на процесните фактура № **********/10.09.2013г,
на стойност 3751,20лв. с ДДС - наем за периода 10.09.2013-09.09.2014г. и
фактура № **********/10.09.2014г- на стойност 3600лв.- наем за периода 10.09.2014-09.09.2015г- общо сумата
от 6601,20лв. с ДДС. По делото се установява също, че въз основа на процесния договор, е издадена и
фактура №06377000029/10.09.2012г, на стойност 3600лв с ДДС, по която има
плащане, в размер на 3350лв., на дата 14.09.2012г; в размер на 1000лв., - ПКО от дата
20.01.2014г. По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: експертизата е извършена въз основа на проверка в счетоводството
на ищеца, тъй като от страна на ответника, на ВЛ не е осигурен достъп до
счетоводството му и не са му били осигурени необходимите счетоводни справки. Експертизата е
установила, че в счетоводството на ищеца, по счетоводна
сметка 411- клиенти, са осчетоводени
посочените по- горе фактури: №06377000029/10.09.2012г., № **********/10.09.2013г., №
**********/10.09.2014г., издадени въз основа на Договор за наем №
Д-53-289/10.09.2012г. ВЛ е установило, че в счетоводството на ищеца са отразени
извършени плащания по издадените фактури,от страна на ответника, чрез които
изцяло е погасено задължението по фактура № 06377000029/10.09.2012г., на
стойност 3600лв. и частично- задължението по фактура №**********/10.09.2015г.,
в размер на 750лв., с дължим остатък- сумата от 3001,20лв. с ДДС. ВЛ е
установило, че в счетоводството на ищеца, като непогасени са останали: фактура №**********/10.09.2013г.-
за сумата от 3001,20лв. с ДДС и фактура № **********/10.09.2014г., на стойност
3600лв. с ДДС- обща стойност на задължението по двете фактури- сумата от
6601,20лв. ВЛ е установило, че лихвата за забава, върху главницата по фактура
№**********/10.09.2013г., за периода
10.09.2013г.- 08.04.2016г., е в размер на 786,88лв., а върху главницата по
фактура №**********/10.09.2014г., за периода 10.09.2014г.-08.04.2016г.- в
размер на 578,09лв.- общо сумата от 1364,97лв.
По делото се установява също, че
в полза на ответника, и въз основа на сключеният наемен договор, е издадено разрешително
за ползване на повърхностен воден обект № 12460105/26.07.2013г. от Министерство
на околната среда и водите, с цел на ползването- за аквакултури и свързаните с
тях дейности-спортен и любителски риболов, за
яз. Кайлъка, с площ от 220 дка. Разрешителното е за периода
26.07.2013-26.07.2019г, но не по- късно от крайния срок на договора с
Напоителни системи.
По делото се установява също, че между
ищеца Напоителни системи ЕАД- клон Плевен-като наемодател и трето неучастващо по делото лице- „Гребен
клуб- Буря” СИЦ- гр. Плевен, като наемател, е сключен Договор за предоставяне
ползването на водни площи за спортни нужди от дата 23.11.2011г, въз основа на
който, в полза на наемателя, е предоставен за временно и безвъзмездно ползване водностопанско
съоръжение-обект язовир Кайлъка с площ от 882,86 дка, находящ се в м. Кайлъка,
гр. Плевен, за извършване на спортна дейност по водно спортове- спортно
гребане. В с.з. на 20.10.2016г, процесуалният представител на ищеца посочва, че в този договор е допусната
техническа грешка, при изписване на площта на язовира, като посочва, че площта е 220 дка. Безспорно е по делото,
ведно и от представените технически данни на язовира, че залятата площ е 220
дка. В с.з. юрк. И. посочва, че двата наемни договора съвпадат по време, но
същите не са взаимоизключващи се, като дейността на спортния клуб не пречи на
дейността на ответника в настоящето производство.
По делото, като свидетели са
разпитани лицата: ***, от показанията на
които се установява следното:
Св. *** посочва, че работи в хидрологичен район- Долни Дъбник, в
който влиза и яз. Кайлъка, гр. Плевен. свидетелят посочва, че знае, че язовира
има двама наематели- отв. Кристално око и Клуба по гребане. Свидетелят посочва,
че никой от двамата наематели, не е депозирал оплаквания, във връзка с
използването на обекта. Свидетелят посочва, че поради авария в края на 2014год.
и началото на 2015год., язовира е бил източен, с цел извършването на ремонт,
като самото източване е продължило ок. 2 месеца, а самият ремонт е бил извършен
за ок. 1 седмица. Св. *** посочва също, че
ремонтът е бил извършен страна на наемодателя. Свидетелят посочва също,
че рядко е виждал гребни лодки в язовира. Посочва също, че към момента язовира е зарибен.
Св. *** посочва, че знае, че
ответникът е имал договор за наем на язовира, с цел за зариби същия, но има
трудности, тъй като до язовира има
голяма кръчма и лодки, както и много хора, сред които и пияни. Свидетелят
посочва, че заедно с управителя на отв. дружество,
са ходили да огледат язовира, преди сключването на наемния договор, но тогава
положението с лодките е било поносимо. Свидетелят посочва, че знае, че
управителят е ходил до Напоителни системи,
за да му определят място, в което може да полза безпрепятствено язовира,
но такова не му е било определено.
По делото, от страна на
ответника, е представена молба, с вх.
рег. № АД-02-183/02.04.2013г. на Напоителни системи, с подател- ответното
дружество, в която същият сигнализира наемодателя, за вземане на мерки, във връзка с намиращите се на
територията на язовира лодки и
ползването им от лица в нетрезво състояние. Други доказателства, които да установят, че наемателя- ответник, е направил
искания или възражения по повод изпълнението на
наемният договор, пред наемодателя, не са представени.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установено съществуването на
облигационни отношения между страните по повод сключен договор за наем, от дата
10.09.2012г., въз основа на който, в полза
на ответното дружество, като наемател, е предоставено за временно и
възмездно ползване- водностопанско съоръжение- язовир, в качеството му на
рибностопански обект- Язовир „Кайлъка”, с площ от 220 дка, находящ се в
землището на гр. Плевен, с наемна цена – 3000 лв. без ДДС, годишно,
със срок на договора – три години, считано от датата на подписването му.
Безспорно по делото се установява също, факта на издаване, в полза на ответника, въз основа на
сключеният наемен договор на разрешение за ползване на повърхностен воден обект
№ 12460105/26.07.2013г. от Министерство на околната среда и водите, с цел на
ползването- за аквакултури и свързаните с тях дейности-спортен и любителски
риболов, за яз. Кайлъка, с площ от 220
дка, за периода 26.07.2013-26.07.2019г, но не по- късно от крайния срок на
договора с Напоителни системи. По делото се установява също, от показанията
на разпитаните свидетели, че понастоящем
язовира е пълен и е зарибен. По делото се установява също, факта на сключването
на наемен договор, от дата 23.11.2011г., със Гребен клуб -Буря, за срок от една
година- или до дата 23.11.2012г., но с оглед на твърдението на процесуалният
представител на ищеца, в с.з., че е действал през процесния период, въпреки
липсата на писмени доказателства в тази насока, съдът приема, че действието на
този наемен договор е продължено, е още една година- или до 23.11.2013г., така, както е уговорено в самия
договор. По делото няма представени доказателства, че между ищеца- като
наемодател и третото неучастващо по делото ли-е Гребен клуб Буря, са
съществували наемни отношения, след изтичане на срока на посоченият договор.
Съобразно нормата на чл.232,
ал.2 от ЗЗД, основното задължение на
наемателя, по наемният договор, е да плаща наемната цена, и разходите, свързани
с ползването на вещта, корелативно свързано със задължението на наемодателя, да
предостави вещта- предмет на договора за ползване-чл.228, ал.1 от ЗЗД. С оглед
на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
ищецът- в качеството си наемодател, е
изпълнил задълженията си наемният
договор, и е предоставил за ползване наетата вещ- яз. Кайлъка, качеството му на
рибностопански обект, за осъществяване на съответната дейност от страна на
наемател- ответник- спортен и любителски риболов. С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установен също и факта, че ищецът е осигурил
на ответника необезпокоявано ползване на
наетата вещ, с което съдът приема, че същият е изправна страна по
наемният договор. По делото се установи, че
ответното дружество се е снабдило със съответно разрешително за
ползване, така, както е уговорено в чл. 15 от Договора, през м. юли следващата
-2013година, за осъществяване на дейността му по спортен и любителски риболов, което като време
съвпада с периода на действие на другия наемен договор, с предмет яз. Кайлъка.
По делото не се установи наемателя по
какъвто и да е начин да е
сигнализирал наемодателя, за смущения, респ. невъзможност да се ползва наетата веща.
В наемният договор- ч. 6, т.1, е посочено, че наемодателя е длъжен да определи
границите за достъп до хидрологичните съоръжения на язовира, при извършването
на риболов от страна на наемателя, както и да поддържа в изправност тези съоръжения, които
обезпечават функционирането на системата, във връзка с дейността на
наемателя-т.3. Задължението по чл.6, т.1 от Договора, е законово установено в
чл.4, ал.1 от Наредба №37/2008г. за ползването на язовирите
- държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на
стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост
по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, съобразно която,
зоните за аквакултури се определят в подходящи водни участъци извън зоните за
техническа експлоатация на хидротехническите съоръжения. От съдържанието на Договора,
нито от разпоредбите на цитираната Наредба, не се извежда задължение за
наемодателя, така, както се твърди в отговора на ИМ, да определи конкретна
площ, която да се ползва от ответника, още повече, че предмет на договора е
целият аз. Кайлъка с площ от 220 дка. Тълкувайки волята на страните, по смисъла
на чл. 20 от ЗЗД, същите не са имали
намерение да поставят пространствени предели, спрямо
предмета на договора, респ. дейността на
наемателя, с изключение на
законовите такива.
Съдът счита също, че по делото не се
установиха по категоричен начин, че именно дейността на Гребения клуб, пречи на
осъществяване на дейността на наемателя.
Съобразно показанията на св. ***, се установи, че управителя на ответното дружество, е виждал
находящите се в язовира лодки, преди сключването на договора. По делото е представена и
декларация, подписана от управителя, с която декларира, че на място е посетил обекта–яз. Кайлъка и запознат
със състоянието и местоположението му. Неоснователно е и твърдението на
ответника за неизпълнение на наемният
договор, от страна на наемодателя, свързано със задължението му да не преотдава
под наем, наетата вещ. В настоящата хипотеза, договорът за наем със Гребния
клуб е сключен преди сключването на процесния наемен договор, а дали
наемодателят е изпълнил задълженията си
до договора с клуба, не е предмет на изследване в настоящето
производство.
Следва да се отбележи също,
че по делото безспорно се установи
частично изпълнение на задължението за
заплащане на наемната цена по договора, от страна на ответника, като освен плащането при сключването на
договора на дата 14.09.2012г, на дата
10.09.2013г, също е постъпило плащане в размер на 1000лв., съобразено от
счетоводната експертиза. Съдът приема,
че с извършване на факта на плащане по наемният договор, наемателя-
ответник, с конклудентни действия, е приел изпълнението от страна на
наемодателя.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи
сумата от 6601,20лв- дължим наем и консумативи, за периода 10.09.2013-09.09.2015г,
по фактура №**********/10.09.2013г.- за сумата от 3001,20лв. с ДДС,
съставляваща дължим наем за периода 10.09.2013-09.09.2014г. и фактура №
**********/10.09.2014г., на стойност 3600лв. с ДДС, съставляваща дължим наем за
периода 10.09.2014-10.09.2015г., и лихвата за забава, общо сумата от 1364,97лв, от която сумата от 786,88лв.- върху главницата от
3001,20лв. дължима за периода
10.09.2013г.- 08.04.2016г., и сумата от 578,09лв., върху главницата от 3600лв., за периода 10.09.2014г.-08.04.2016г., ведно
със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК,-11.04.2016г.
до окончателното й изплащане.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 979, 32лв-направени разноски по настоящето дело. Съдът намира, че
възражението на ответника за прекомерност на юрк. възнаграждение, е
неоснователно. Съдът установи, след съответно изчисление по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба І1 за минималните
размери на адв. възнаграждения, че
посоченото в списъка по чл.80 от ГПК възнаграждение от 700лв., е под
минимума- изчислен от съда на сумата от 728,30лв.
Следва ответникът да понесе и
разноските направени в заповедното производство, в размер на 669,32лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2
от ГПК, във вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД, че „КРИСТАЛНО ОКО
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК,
„КРИСТАЛНО ОКО
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „КРИСТАЛНО
ОКО
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: