Решение по дело №128/2021 на Административен съд - Стара Загора

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

    

 

           №           17.05.2021 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Минка Петкова        

и с участието на прокурор Нейка Тенева                                                

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 128 по описа  за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.      

 

   Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 260081 от 08.02.2021г., постановено по АНД № 2867/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 349а-1092 от 18.09.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора.    

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е налице несъответствие между номера и датата на съставяне на АУАН, посочени в наказателното постановление и номера /номерата/ и датата на съставения АУАН, представен по преписката. Поддържа, че административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата степен от фактическа и от правна страна, съотв. че извършването на съставомерно деяние, като основание за налагане на административна санкция, е доказано по несъмнен начин. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 349а-1092 от 18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.

   Ответникът по касационната жалба – Б.Г.Г., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Б.Г. ***, против Наказателно постановление № 349а-1092 от 18.09.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ рег. № 8245а-773 от 23.04.2020г., на Б.Г. е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.04.2020г. около 17.55 часа, лицето Б.Г. се намира на открито обществено място – площад в близост до сградата на кметството на с. Кирилово, общ Стара Загора, без да има защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, с което с което не е изпълнил въведената с т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, а именно „всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата“. 

 

           Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между номера и датата на съставяне на АУАН, посочени в наказателното постановление и номера /номерата/ и датата на съставения АУАН, представен по преписката, както и противоречие между АУАН и НП относно квалификацията на противоепидемичната мярка, за неизпълнението на която е наложена санкцията. В мотивите към решението са изложени и съображения, че е налице непълнота на формулираното в НП административнонаказателно обвинение от правна страна, тъй като чл.209а, ал.1 от Закона за здравето има бланкетен характер и препраща към чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето, без в случая да е конкретизирано за коя алинея на чл. 63 става въпрос.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

 

Административнонаказателната отговорност на Б.Г.Г. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно  първоначалната редакция на нормата /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020г./, отговорност се предвижда за лице, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. С изменение /обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./, разпоредбата придобива следната редакция:  който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. С последващо изменение /ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ на разпоредбата на чл.209а, 1 от Закона за здравето, е предвидено, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000лв.

В нормите на чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността на определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за това. Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти във връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.  Ето защо непосочването на някоя от тези норми в НП при изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена от привлеченото към отговорност лице /в случая по т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, при словесно възпроизвеждане на въведената със заповедта на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка/, не се отразява на формалната законосъобразност на санкционния акт. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето се явява и нарушената законова разпоредба, и нормата, съдържаща санкцията за това неправомерно поведение. Предвид направеното фактическо описание санкционираното лице не е било възпрепятствано да разбере какво нарушение му се вменява.

 

Не се споделя извода на въззивния съд, че е налице несъответствие между номера и датата на съставяне на АУАН, посочени в наказателното постановление и номера /номерата/ и датата на съставения АУАН, представен по преписката. Видно от представеното с преписката заверено копие от АУАН серия АА бл.№ 665048/ 17.04.2020г., същият е съставен, подписан е от нарушителя и е връчен на 17.04.2020г. /при констатиране на нарушението/, като посоченият АУАН е регистриран в деловодната система на ОД на МВР Стара Загора с № 8245а-773 от 23.04.2020г. и именно този регистрационен номер на АУАН е посочен в наказателното постановление. По изложените по-горе съображения /че чл.63 от Закона за здравето не регламентира противоепидемични мерки, а определя единствено органите, които са компетентни да налагат такива мерки/, посочването в съставения АУАН, че лицето не е изпълнило въведената с т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравеопазването /вместо Закона за здравето/, очевидно не релевира противоречие между АУАН и НП относно „квалификацията“ на противоепидемичната мярка, за неизпълнението на която е наложена санкцията, както неправилно е приел въззивният съд.   

 

С оглед на гореизложеното решението на Районен съд - Стара Загора, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, като доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора. Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Не се сочат, нито се установяват обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на деянието. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване на въведени противоепидемични мерки със заповеди на органите на държавно управление. По тези съображения Наказателно постановление № 349а-1092 от 18.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР – Стара Загора се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

       Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Б.Г. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция, общо 160лв.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК,  Старозагорският административен съд

 

 

                           Р     Е     Ш     И :

 

               ОТМЕНЯ  Решение № 260081 от 08.02.2021г., постановено по АНД № 2867/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 349а-1092 от 18.09.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора и вместо него постановява: 

 

               ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 349а-1092 от 18.09.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на Б.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** Загора, е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето.

 

ОСЪЖДА Б.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** Загора, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

   

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.