№ 59
гр. София , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002364 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 001 от 9.07.2020 г. по т.д. № 65/ 2019 г. на Окръжен съд - Перник Б. К. Б. и
М. Г. П., двамата от гр. ***, са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД -
гр. София (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) на основание чл. 430
от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следните суми, произтичащи от неизпълнени
задължения по договор за потребителски кредит № HL28057 от 12. 10. 2007 г. и
допълнителните споразумения към него от 3. 12. 2009 г., от 26. 11. 2010 г. от 30. 11.2010 г. и
от 20. 10. 2015 г., както следва :
37 159.85 евро - главница, за периода от 23.08.2017 г. до 2.07.2019 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба - 5. 07. 2019 г. до
окончателното изплащане ; 5 023.02 евро- възнаградителна лихва за периода от 23.08.2017 г.
до 14.05.2019 г. ; 1 433.53 евро - мораторна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.05.2019г.;
274.96 евро - такси за периода от 20.09.2017 г. до 2.07.2019 г. ; 115.79 евро- имуществена
застраховка ; 445.20 лева - нотариални такси,
като за разликата над уважения до пълния предявен размер от : 39 856.73 евро - за
главницата ; 1 758.27 евро - за мораторната лихва и
540.17 евро - за таксите, искът е отхвърлен като неоснователен.
1
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от Б. К. Б. и М. Г.
П., двамата от гр. ***, чрез назначения от съда особен представител адвокат Р. Т., с
твърдения, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон.
Съдът неправилно приел, че прехвърлянето на вземане отговаря на изискванията на закона,
тъй като длъжника не бил уведомен за цесията от цедента, а от упълномощено лице. Не
били обсъдени доводите на ответниците относно правното естество на допълнителните
споразумения, които можело да бъдат извършвани само от лице, лицензирано да извършва
банкова и кредитна дейност, каквото качество цесионера Бългериън ритейл сървисиз“ АД не
притежавал. Освен това не било отговорено на въпроса в каква валута е заявена исковата
претенция - в евро или в лева.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковите
претенции.
Ответникът по въззивната жалба „Юробанк България“ АД - гр. София в писмения отговор я
оспорва като неоснователна.
Неоснователно било възражението относно валидността на извършената цесия - в чл. 25 ал.
1 от договора кредитополучателите изрично се съгласили във всеки един момент от
действието на договора банката да има право едностранно да прехвърли вземанията,
произтичащи от договора, на дружества или институции от финансовата група, към която
принадлежи. За прехвърлянето на вземанията кредитополучателите били уведомени редовно
няколко пъти. Дори да не са били уведомени редовно това станало с връчването на исковата
молба на особения представител. Освен това заключението на експертизата потвърдило, че
всички плащания са направени от разплащателната сметка на Б. Б. към банковата сметка на
дружеството - кредитор.
Несъстоятелно било и оспорването на процесуалната легитимация на банката - освен с
получените нотариални покани ответниците са били уведомени за прехвърлянето на
задълженията им и с получаването на исковата молба, чрез особения им представител.
Сключването на допълнителните споразумения, не представлявало банкова и кредитна
дейност, както неправилно твърдял процесуалният представител на ответниците и не
променяло същността на първоначалния договор.
Неоснователно било и оспорването относно вида валута, в който е предявена исковата
претенция, тъй като това било ясно посочено в исковата молба и потвърдено от
заключението на експертизата.
Молбата към съда е да потвърди решението.
2
- 3 -
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона
процесуален срок от страна в процеса, която има интерес и право на обжалване на валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД - гр. София твърдял, че с договор за
потребителски кредит № HL28057 от 12.10.2007 г. предоставил на Б. К. Б. и М. Г. П.,
двамата от гр. *** сумата 50 000 евро за рефинансиране на ипотечен кредит към
„УниКредит Булбанк“ АД и текущи нужди.
На 6.12.2007 г. банката прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на основание чл.
25 от договора всички вземания по кредита, заедно с всички обезпечения, за което
кредитополучателите били уведомени при сключването на допълнителното споразумение от
3.12.2009 г.
В последващи допълнителни споразумения кредитополучателите дали съгласието си и
упълномощили съконтрахента си да погаси съществуващите, но непогасени към
сключването им просрочия чрез преоформянето им към размера на редовната главница.
На 5.03.2014 г. „Бългериън ритейл сървисиз“ АД прехвърлило на банката вземания по
договори за кредит, между които и тези по настоящия договор. Кредитополучателите били
уведомени за цесията с подписването на допълнителното споразумение от 20.10.2015 г. и с
три нотариални покани, в които освен това всички задължения по кредита били обявени за
предсрочно изискуеми. След като дължимите суми не били платени банката предявила
настоящия иск.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
солидарно на основание чл. 430 от ТЗ сумите, както следва : 39 856.73 евро - главница, за
периода от 23.08.2017 г. до 2.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 5. 07. 2019 г. до окончателното изплащане;
5 023.02 евро- възнаградителна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.05.2019 г. ; 1 758.27
евро - мораторна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.05.2019 г.; 540.17 евро - такси за
периода от 20.09.2017г. до 2.07.2019 г. ; 115.79 евро- имуществена застраховка ; 445.20 лева -
3
нотариални такси.
В писмения отговор ответниците Б. К. Б. и М. Г. П., двамата от гр. ***, чрез назначения от
съда особен представител адвокат Р. Т., оспорили исковите претенции като неоснователни.
Договора за потребителски кредит все още не бил прекратен, т.е. задължението не било
изискуемо. Ищецът нямал активна процесуална легитимация. Не били налице изискванията
на чл.99, ал.3 от ЗЗД - позоваването на допълнителните споразумения с оглед уведомяването
на ответниците за прехвърлянето на вземанията не намирало опора в закона.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не било извършено по надлежния начин -
нотариалната покана №э377 не била редовно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК.
Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установява
следната фактическа обстановка на спора.
С договор за банков кредит № HL28057 от 12. 10. 2007 г. „Българска пощенска банка“ АД
предоставила на Б. К. Б. и М. Г. П., двамата от гр. ***, сумите 23 580 евро за рефинансиране
на ипотечен кредит към „УниКредит Булбанк“ АД и 26 420 евро за текущи нужди, при
6.35 % лихва, със срок на издължаване 240 месеца от датата на откриване на заемна сметка
по кредита на равни месечни вноски на лихва и главница с размер на всяка вноска 386.15
евро, съгласно погасителен план.
В чл.25 ал. 1 страните се съгласили, във всеки един момент от действието договора банката
да има правото едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на
дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД - гр. София, или на други финансови или нефинансови институции
или дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 6.12.2007г. (на л.60)
„Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“
АД) прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, всички свои вземания за
потребителски и жилищни кредити, предоставени на клиентите, изброени в приложения
№№ 1, 1а, 2, 2а към договора. По отношение на клиентите в приложение № 2, в което под №
4355 и № 4356 били посочени Б. К. Б. и М. Г. П., прехвърлянето влязло в сила на 29.11.2007
г.
4
- 5 -
В допълнително споразумение от 3.12.2009 г. (на л.19) „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
ответниците констатирали, че към тази дата задължението е в размер на 48 882.61 евро от
които: 278.08 евро просрочена главница ; 685.28 евро просрочена лихва ; 158.84 евро
просрочени такси и 47 645.80 евро главница и 114.61 евро редовна лихва.
Кредитополучателите се задължили да внесат еднократно сумата 220 евро, с която
кредитора по своя преценка да погаси служебно пълно или частично просрочени
задължения по договора. Страните се съгласили кредитополучателите да ползват
дванадесетмесечен период за облекчено погасяване на общия дълг, при фиксирана годишна
лихва от 5.36 %.
В допълнително споразумение от 26.11.2010 г. (на л.22) „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
ответниците се съгласили да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на
общия дълг. Според една от уговорките върху дълга се натрупвала начислената, но
непогасена през периода на облекченото погасяване лихва, и върху общия размер на дълга
се начислявала годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след
изтичането на действащия към момента период за облекчено погасяване на дълга.
В допълнително споразумение от 30.11.2010 г. (на л.23) „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
ответниците констатирали, че към тази дата задължението е в размер на 49 324.20 евро от
които: 0.48 евро просрочена главница ; 487.65 евро просрочена лихва ; 163.02 евро
просрочени такси и 48 673.05 евро главница. Страните се съгласили кредитополучателите да
ползват дванадесет месечен период за облекчено погасяване на дълга, през който да се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5.72 %, а погасяването на дълга да става на
равни месечни вноски в размер на 235 евро.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 5.03.2014 г. (на л.67)
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило на „Юробанк България“ АД всички свои
вземания за потребителски и жилищни кредити на физически лица, които са обезпечени с
ипотека, с длъжници, изброени в приложения №№ 1 и 2 към договора. По отношение на
клиентите в приложение № 1, в което под № 704 и № 705 били посочени Б. К. Б. и М. Г. П.,
прехвърлянето влязло в сила на 27.01.2014 г.
С пълномощно, рег. № 8685/ 2.10.2015 г. на нотариуса Р. М. (на л.31) М. Г. П. овластила Б.
К. Б. с правото да я представлява пред „Юробанк България“ АД във връзка с
предоговарянето на условията за погасяване на сумите, дължими по договора за кредит.
5
В допълнително споразумение от 20.10.2015 г. (на л.27) „Юробанк България“ АД и
ответниците констатирали, че към тази дата задължението е в размер на 44 575.52 евро, от
които: 315.64 евро просрочена главница; 722.85 евро просрочена лихва ; 13.80 евро
просрочени такси и 43 523.23 евро редовна главница. Страните се съгласили
кредитополучателите да ползват четиринадесет месечен период за облекчено погасяване на
дълга, през който да се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5.671 %, а
погасяването на дълга да става на равни месечни вноски в размер на 426.48 евро.
С нотариална покана рег. № 378/ 6.02.2019 г. на нотариуса В. Я. (на л.76), връчена лично на
7.02.2019 г., банката уведомила Б. К. Б. за сключването на двата договора за прехвърляне на
вземания, като на основание чл. 18 от договора, поради неиздължаването на погасителната
вноска с падеж 23.08.2017 г., обявила цялото задължение, възлизащо към 22.01.2019 г. на
45 287.85 евро, за незабавно изискуемо.
С нотариална покана рег. № 377/ 6.02.2019 г. на нотариуса В. Я. (на л.78), банката
уведомила М. Г. П. за сключването на двата договора за прехвърляне на вземания, като на
основание чл. 18 от договора, поради неиздължаването на погасителната вноска с падеж
23.08.2017 г., обявила цялото задължение, възлизащо към 22.01.2019 г. на 45 287.85 евро, за
незабавно изискуемо. Съгласно отбелязването, направено от нотариуса върху поканата,
същата била връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 21.03.2019 г.
В съдебното заседание на 25.02.2020 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Я. А., в което на поставените въпроси са дадени следните
отговори.
Сумата по договора за потребителски кредит е била усвоена по банкова сметка с IBAN: ***
с титуляр Б. К. Б., както следва : 23 580 евро с банково бордеро № 812916 от 23.10.2007 г. ;
26 420 евро с банково бордеро № 889409 от 30.10.2007 г.
Първото просрочие било по седмата погасителна вноска с падеж 23.05.2008 г., платена
частично: 1.26 евро на 26.05.2008 г.; 2 000 евро на 27.05.2008 г. и 185.37 евро на 9.06.2008 г.
Последното плащане било на 30.01.2018 г. в размер на 100 евро.
Според извлеченията от банковата сметка с титуляр Б. К. Б. са били платени общо 49 002.43
евро, с които са били погасени, както следва : 12 465.14 евро главница ; 33 708.44 евро
възнаградителна лихва ; 390.48 евро мораторна лихва ; 767.10 евро такса за дни просрочие
на вноски; 872.32 евро годишна такса за управление на
6
- 7 -
кредита; 798.95евро имуществена застраховка.
Непогасените задължения към датата на исковата молба били : 39 856.73 евро главница ;
5 023.02 евро възнаградителна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.05.2019 г.; 1 758.27
евро мораторна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 2.07.2019 г. ; 540.17 евро такси, от
които 151.46 евро такса просрочие и 388.71 такса управление на кредита ; 115.79 евро такса
за застраховки ; 445.20 лева нотариални такси.
В съдебното заседание на 9.06.2020 г. е прието заключението на допълнителна счетоводна
експертиза, от което се установява следното.
За периода от сключване на договора до 2.07.2019 г. базисния лихвен процент бил променян
16 пъти, като първоначалния му размер бил 6.95 %, а последният - 7.435 % .
В периода от сключване на договора до 3.12.2009 г. (сключването на допълнително
споразумение) лихвения процент бил увеличаван три пъти, съответно с 0.350 %, 0.850 % и
1.6 %, като се увеличавал и размера на погасителната вноска - 14.88 евро, 37.55 евро и 37.55
евро. В периода до 20.10.2015 г. (сключването на последното допълнително споразумение)
лихвения процент бил увеличен с 0.049 %.
В периода от подписването на допълнителното споразумение от 20.10.2015 г., банката
намалявала лихвения процент спрямо договорения размер, съответно и размера на
погасителната вноска.
Разликата между начислените от ищеца суми по кредита към датите на подписване на
допълнителните споразумения и към 2.07.2019 г. и преизчислените от вещото лице суми
към същите дати към 2.07.2019 г. била : главница с настъпил падеж - с 1 603.70 евро по-
малко ; възнаградителната лихва с настъпил падеж - с 2 349.22 евро в повече ; мораторна
лихва - 168.20 евро по-малко ; такса просрочие 30.17 евро повече и годишна такса
управление 112.90 евро по-малко
Внесената на основание допълнителното споразумение от 3.12.2009г. сума от 220 евро не
била включена в капитализираните суми към главницата и с нея банката погасила 61.16 евро
по главницата, 15.34 евро такса просрочие и 143.50 % такса управление.
След приспадане като недължими на сумите, с които банката едностранно е променяла
лихвения процент, както и на еднократно внесената сума 220 евро, общия размер на
неплатените към 2.07.2019 г. суми бил 45 195.69 евро, от които : 37 159.85 евро главница ;
6 211.56 евро възнаградителна лихва ; 1 433.53 евро мораторна лихва ; 214.80 евро такса за
дни просрочие на вноски ; 60.16 евро годишна такса за управление на кредита ; 115.79 евро
7
имуществена застраховка и 445.20 лева нотариални такси.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба
като неоснователна поради следните съображения.
Правното основание на иска е чл.430 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен договор за
кредит - факт, който не се оспорва от ответниците.
Спорът е пренесен и пред настоящата инстанция по възражението на ответниците, че
ищецът не е активно легитимирана страна по иска, тъй като и двата договора за прехвърляне
на вземания нямат действие спрямо тях, поради несъобщаването им по установения в закона
ред.
Неоснователността на това възражение произтича от следното.
В правната доктрина и съдебната практика няма спор относно това, че прехвърлянето на
вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
ВКС, II т. о.)
В конкретния случай, въпреки поетото от страните в чл. 4.1 от договора за цесия от
6.12.2007 г. задължение своевременно да уведомят кредитополучателите по прехвърлените
кредити за сключения договор с уведомления „оформени и подписани във формата,
одобрена като приложение № 3 към договора“, по делото няма данни това да е било сторено,
нито въпросното приложение е представено от ищеца.
Независимо от това за кредитополучателите не е била налице обективна опасност от
ненадлежно изпълнение на задължението им. Още при сключването на договора те дали
съгласието си във всеки един момент от действието на договора банката да може
едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД. Подписите им в сключените с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
допълнителни споразумения към договора свидетелстват за знанието им, че банката е
упражнила това право и че кредитора, на който трябва да престират, е именно цесионера.
Ищецът не е представил доказателства и за това да е било изпълнено поетото от страните в
8
чл. 4.1 от договора за цесия от 5.03.2014 г.
- 9 -
задължение своевременно да уведомят кредитополучателите за прехвърлянето на
съответните вземания спрямо тях. Въпреки това ответниците не са били застрашени от
вероятността да изпълнят задължението си спрямо лице, което не е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Свидетелство за това е подписа на Б. Б., поставен в лично
качество и като пълномощник на М. П., в допълнителното споразумение към договора от
20.10.2015 г., сключено с цесионера „Юробанк България“ АД. Несъмнено при
предоговарянето на условията по кредита кредитополучателят е знаел, че именно банката е
титуляр на вземането и волеизявленията в споразумението са направени в това й качество.
В контекста на изложеното най - сериозният аргумент, оборващ категорично тезата на
въззивниците, че по отношение на тях двата договора за цесия не са произвели действие, е
констатацията в заключението на счетоводната експертиза, че сумата по договора за
потребителски кредит е била усвоена по банкова сметка с IBAN: *** с титуляр Б. К. Б., като
по същата сметка са били извършени и всички погашения по задължението на
кредитополучателите. Този факт изключва напълно възможността от ненадлежно
изпълнение независимо от това, кой е бил титуляр на вземането във всеки един момент от
действието на договора.
При този извод като несъстоятелно следва да бъде преценявано и следващото
възражение на въззивниците, според което допълнителните споразумения, сключени с
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са нищожни, тъй като дружеството нямало лиценз да
извършва банкова и кредитна дейност.
Няма спор относно това, че „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД - цесионер по договора
за цесия от 6.12.2007 г. и цедент по договора за цесия от 5.03.2014 г. не притежава лиценз за
извършване на банкова дейност, издаден от Българската народна банка по реда на чл. 13 от
Закона за кредитните институции. От друга страна притежаването на такъв лиценз е
задължителна предпоставка единствено за извършването на дейностите, които са изброени
изчерпателно в чл.2, ал.2 от ЗКИ : извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи ; издаване и администриране на други средства за
плащане (пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т.
1 ; приемане на ценности на депозит ; дейност като депозитарна или попечителска
институция ; финансов лизинг ; гаранционни сделки ; търгуване за собствена сметка или за
сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на
9
деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали ;
предоставяне на услуги и/или извършване на дейности по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за
пазарите на финансови инструменти ; парично брокерство ; придобиване на вземания по
кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) ; издаване на
електронни пари ; придобиване и управление на дялови участия ; отдаване под наем на
сейфове ; събиране, предоставяне на информация и референции относно
кредитоспособността на клиенти ; други подобни дейности, определени с наредба на БНБ.
Предоговарянето на условията за погасяване на задълженията по придобитото от
цесионера вземане на банката не е дейност от кръга на изброените по - горе, което означава,
че всички споразумения между въпросното дружество и кредитополучателите са валидно
сключени, тъй като не противоречат на закона, нито го заобикалят и не накърняват добрите
нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Крайният извод от изложеното до тук е, че ищецът е активно легитимирана страна по
иска с правно основание чл. 430 от ТЗ, защото е титуляр на вземането - предмет на исковата
претенция.
Неплащането в срок на отделните вноски по договора и окончателното преустановяване на
плащанията след 30.01.2018 г. не се оспорва от ответниците, но е противопоставено
възражение за ненадлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Установените от доказателствата факти оборват категорично това възражение.
В чл. 18, ал. 1 от договора е уговорено право на банката да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем при непогасяването на която и да е вноска по кредита.
Съобразно разясненията в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Нотариалната покана с изявлението на банката била получена от Б. Б. лично на 7.02.2019 г.,
а на М. П. била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 21.03.2019 г. Противно на
твърденията в отговора на исковата молба служителят в нотариалната кантора на нотариуса
В. Я., на който по силата на чл. 50 от
10
- 11 -
ЗННД е било възложено връчването на нотариалната покана, е спазил стриктно процедурата
по чл. 47 от ГПК. Невъзможността ответницата да бъде намерена на посочения адрес е било
констатирано с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от
тях - на 6.02.2019г., на 15.02.2019 г. и на 23.02.2019 г., като последното е било в
неприсъствен ден (събота). Обосновано, след като адресатът не се явил на 21.03.2019 г. в
нотариалната кантора в работно време за да получи поканата, нотариусът обявил, че тя е
редовно връчена.
Изложените съждения обуславят крайния извод, че исковата претенция е доказана по
основание, тъй като ответниците не са изпълнили задължението си да погасяват редовно
вноските по договора за кредит, което е мотивирало ищеца да реализира признатото му от
закона право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По отношение на размера на претенцията съдът приема следното.
Кредитополучателите са потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДРЗЗП, съгласно който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
В конкретния случай това им качество не е оспорено от ищеца, а и не може да се
постави под съмнение, тъй като част сумата по кредита е била предоставена за
рефинансиране на ипотечен кредит към друга банка, а другата част - за текущи нужди.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК вменява на съда да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси.
Първоинстанционният съд изпълнил това задължение, като в определението от
24.01.2020 г. предоставил на страните възможност да изразят становище дали са
неравнопоставени следните клаузи : на чл.3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора ; чл. ІІІ и чл.І, във
вр. с чл. ІV от допълнителното споразумение от 3.12.2009 г. ; чл.3, във вр. с чл. 2 от
допълнителното споразумение от 30.11.2010 г. и чл.3, във вр. с чл. 2 от допълнителното
споразумение от 20.10.2015 г.
11
Неоснователността на възражението на ищеца, че всички клаузи в договора са били
уговорени двустранно и индивидуално с кредитополучателите, произтича от следното.
Въпросните клаузи са следните : 1) чл. 3, ал. 1 от договора, според който
кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент
(БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата, който към момента на сключване на договора е 6.35 % ; 2) чл. 3, ал. 5, съгласно
който действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите
салони. Договорените в договора надбавки не се променят ; 3) чл. 6, ал. 3, според който ако
по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните
вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което с подписването на
договора кредитополучателят дава своето неотменяемо и безусловно съгласие
Преди да бъде извършена преценката дали тези разпоредби са неравноправни в някоя от
посочените в молбата хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е наложително да се посочи, че
изключението, предвидено в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, е неприложимо по отношение на всяка
една от изброените клаузи. Разпоредбата на чл. 146, ал. 4 от закона поставя в тежест на
търговеца (доставчика) доказването, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено, а в настоящия случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства за да
установи твърдението си. Затова възражението следва да бъде отхвърлено като недоказано.
Практиката на касационната инстанция последователно и неотклонно приема, че
уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално
договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми - чл.
145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на
договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може
точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително
осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите
последици от сключването на договора. (Решение № 384 от 29.03.2016 г. по т. д. № 2520/
2016 г. на ВКС, IІ т. о., решение № 205 от 7.11.2016 г. по т. д. № 154/ 2016 г. на ВКС, І т. о. и
др.)
Прилагайки тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13 ЕИО на Съвета
от 5.04. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съставите на
Върховния касационен съд посочват, че промяната на цената следва да се налага от
обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно
12
- 13 -
разписани в договора, както и методиката на банката за изменението да е част от
договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при
изменение на договора да липсва възможност за субективна едностранна преценка на
доставчика на услугата.
При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент към
момента на сключване на договора, е прието, че е спазено изискването за яснота и
разбираемост. Съображенията са изведени от възмездния по дефиниция характер на
договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ТЗ, при който
заплащането на лихвата представлява насрещна престация на кредитополучателя за
ползването на предоставените парични средства. Посочването на задължение за лихва в
отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
В решение № 92 от 9.09.2019 г. по т. д. № 2481/ 2017 г. на ВКС, ІІ т.о. е направено
разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие
дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата),
обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната,
доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и
т. 12 от ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката
- кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и
договорна надбавка в определен размер.
В настоящия случай, съгласно съдържанието на оспорените клаузи, промяната на базовия
лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без в договора да са
посочени факторите, които налагат евентуалното му изменение. Липсва обвързаност на
изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, поради което не може
да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на
предоставената финансова услуга. Без значение е приемането на методология за образуване
на БЛП, публикувана на интернет сайта на банката, тъй като тя не е част от договорното
13
съдържание. По този начин се създава възможност за субективна преценка
на кредитора, несъответстваща на изискването за добросъвестност и водеща до
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за банков кредит,
което означава, че общото изискване по чл. 143 от ЗЗП е изпълнено.
Едновременно с това е осъществен фактическият състав на чл. 143, т. 10 от ЗЗП - съобразно
формулировката на въпросните клаузи промяната в договорната лихва би настъпила при
промяна на БЛП, без в съдържанието на договора да е включена методиката за това
изменение, т.е. на „непредвидено в него“ по смисъла на цитираната разпоредба основание.
Липсата на уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за
едностранна промяна на лихвения процент, а оттук и за размера на анюитетните вноски по
кредита, води до невъзможност да се обоснове „основателна причина“ по смисъла на чл.
144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП или външни фактори, които са „извън контрола на търговеца“ по
смисъла на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, а оттук и за прилагане на изключенията от
потребителска защита.
Изложените съображения водят до обоснования извод, че посочените клаузи на договора за
кредит са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т.т. 3, 10 и 12 от ЗЗП, и затова са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
По същите съображения са нищожни и клаузите на чл. ІV от допълнителното споразумение
от 3.12.2009 г.,чл.3, във вр. с чл. 2 от допълнителните споразумения от 30.11.2010 г. и от
20.10.2015 г., според които всички плащания се преоформят от кредитора чрез натрупване
към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит, както и чл. ІІІ от допълнителното споразумение от 3.12.2009 г., според който
кредитополучателят се задължава да внесе еднократно сумата 220 евро, с която кредитора
по своя преценка да извърши служебно пълно или частично погасяване на просрочените
задължения.
Предвид установената нищожност на посочените клаузи, при определянето на размера, за
който исковата претенция е основателна, следва да бъдат приети за меродавни
констатациите в допълнителното заключение на експертизата.
След приспадане като недължими на сумите, с които банката едностранно е променяла
лихвения процент, както и на еднократно внесената сума 220 евро, експертът е посочил, че
общия размер на неплатените към 2.07.2019 г. суми е 45 195.69 евро, от които : 37 159.85
евро главница ; 6 211.56 евро възнаградителна лихва ; 1 433.53 евро мораторна лихва ;
214.80 евро такса за дни просрочие на вноски ; 60.16 евро годишна такса за управление на
кредита ; 115.79 евро имуществена застраховка и 445.20 лева нотариални такси.
14
- 15 -
При съобразяване на принципа на диспозитивното начало по отношение на
възнаградителната лихва следва да бъде присъдена сумата 5 023.02 евро, която е заявена в
исковата молба, а за разликата над уважения до пълния предявен размер : от 39 856.73 евро -
за главницата ; 1 758.27 евро - за мораторната лихва и 540.17 евро - за таксите, искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Несъстоятелно е оплакването на въззивниците, че съдът не отговорил какво е искането на
ищеца - в евро или в лева. В съответствие с разясненията в Тълкувателно решение № 4 от
29.04.2015 г. по тълк.д. № 4/ 2014 г. на ВКС, ОСГТК при първоначално уговорено в
определена валута парично задължение съдът може да присъди единствено задължението в
тази валута, освен ако друго не е било уговорено между страните, първоинстанционният съд
е присъдил дължимите суми в евро - така, както е било уговорено в договора.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ответникът по въззивната жалба е поискал заплащането на разноските, направени във
въззивното производство и то следва да бъде уважено като му бъде присъдена сумата
2 488.35 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платено на особения
представител на въззивниците.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 001 от 9.07.2020 г. по т.д. № 65/ 2019 г. на Окръжен съд -
Перник.
ОСЪЖДА Б. К. Б., с ЕГН ********** и М. Г. П., с ЕГН **********, и двамата с последен
известен адрес гр. ***, ул. „***“ № 9, ет.1, ап.3, да заплатят на „Юробанк България“ АД -
гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от
15
ГПК сумата
2 488.35 (две хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) лева,
представляваща разноски, направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16