Р Е Ш Е Н И Е
№ 360
гр. Велико Търново, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести
състав, в
съдебно заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М. и прокурора ……………………………..,
изслуша докладваното от председателя адм. дело №443 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят „Спорт Фууд“ ООД – град
Плевен, е обжалвал ревизионен акт №Р-04001517005510-091-001/08.03.2018 г. на
органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му
пред съда част с решение на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико Търново №105/28.05.2018 г.
Жалбоподателят, в жалбата си поддържа,
че с процесният ревизионен акт са определени в разрез със закона данъчни
задължения по ЗДДС и ЗКПО. Според него превратно са ценени доказателства,
събрани от трети лица – търговски дружества и физически лица, които в
съвкупността си не установяват констатираните в акта обстоятелства. При
издаването на процесния ревизионен акт са погазени според него принципите,
посочени в чл.3 и чл.5 от ДОПК, като те изискват фактите и обстоятелствата да
не се предполагат, а да се установят по реда разписан в ДОПК. Сочи се, че РД,
обосноваващ констатациите в РА, не съдържа мотиви и правни изводи, а мотивите в
РА се свеждали до твърдения, които не са резултат на анализ. Според жалбоподателя
не са установени претендираните фактически състави на нормите на чл.122, ал.1,
т.2 и т.4 от ДОПК. Цитирана е разпоредбата на чл.123 от ДОПК, като е дадено
тълкувателното разбиране на жалбоподателя за понятието „явно и съществено“,
като такава явност и същественост липсвали за ревизираните периоди. При това се
поддържа, че не са налице изискванията на закона за определяне на данъчната
основа по чл.122, л.2 от ДОПК.
Ответникът директорът на Дирекция “ОДОП”
– Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. В пледоарията на процесуалния представител на
ответника се изтъква, че изводите и констатациите в РА се подкрепят и от
изслушаната по делото експертиза, а данните за укрити приходи са установени
законосъобразно. Претендира разноски съобразно представен списък.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден
по административен ред от ответника в обжалваната част, което я прави допустима
за разглеждане по същество.
По същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е било
възложено със ЗВР №Р-04001517005510-020-001/22.08.2017 г., връчена на
30.08.2017 г., впоследствие изменена със ЗИЗВР №Р-04001517005510-020-002/28.11.2017
г. След извършването на съответните процесуални действия /приобщаване на
протоколи, установяващи резултати от ПУФ, събиране на доказателства от
извършени насрещни проверки и доказателства, представени от самото РЛ/ е
издаден ревизионен доклад №Р-04001517005510-092-001/26.01.2018 г., който е
връчен на РЛ на 29.01.2018 г. РЛ е направило възражение срещу предложението за
установяване, направено с РД с възражение от 12.01.2018 г. Тези възражения са
обсъдени и приети за неоснователни.
Въз основа на този доклад е издаден и
процесния ревизионен акт, частично потвърден по административен ред от
настоящият ответник.
Ревизионният акт е издаден от органи
по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като
единият орган е възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и.
Видно от заповед №6 от 03.01.2017 г.
ръководителят на ревизията има право да възлага ревизионни производства.
Съответно, първата заповед ,която този орган е издал определя като ръководител
на екипа лицето, което е подписало акта в това си качество, като втората
заповед не е изменила ръководителя на ревизията, нито обхвата и, а само е
удължила срока за завършването и. При това положение, както се отбеляза,
спазени са разпоредбите на чл.112
чл.119, ал.2 от ДОПК.
Ревизионният акт съдържа изискуемата
се по чл.120, ал.2 от ДОПК писмена форма, както и мотиви, които действително не
са изчерпателни, но препращат към изложените фактически съображения в
ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт – чл.120, ал.2,
изречение първо от ДОПК.
По съществото на спора:
С процесният ревизионен акт в
потвърдената му чрез решението на ответника част са определени следните
допълнителни задължения за:
а/ задължения за ДДС за всички данъчни
периоди от м.01 до м.12 включително на 2012 г. и от м.01 на 2015 до м.01 на
2017 г. включително в общ размер от 25 466, 85 лв. в едно със съответните
закъснителни лихви от 5590, 84 лв.;
б/задължения за КД за 2012 г. в размер
от общо 921 58 лв., от който за довнасяне КД в размер от 383, 44 лв. в едно с
лихва от 192 ,29 лв.;
в/ задължения за КД за 2015 г. в
размер от 3736 лв., от който за довнасяне КД в размер от 1924, 50 лв. в едно с
лихва от 378, 03 лв. и
г/ задължения за КД за 2016 г. в
размер от 2356,34 лв., от който за довнасяне КД от 1664, 34 лв. и лихва върху
тази сума от 158, 12 лв.
Посочените данъчни резултати са
определени, като и в частта по ЗДДС и в частта по ЗКПО са формирани основи по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК при приети
за налични основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК за посочените данъчни
периоди и по отношение и на косвения и на прекия данък.
Установените данни за укрити приходи
са обосновани както с доказателствата, събрани при предходна проверка за факти
и обстоятелства, резултатите от която са надлежно приобщени по настоящото
производство, така и с извършени насрещни проверки и представени от самото РЛ документи,
справки и обяснения.
С протокол от 19.09.2017 г. са
приобщени доказателствата от извършена предходна насрещна проверка на куриерът
„Лео Експрес“, като в хода и са събрани ВД – диск, съдържащ справка за
извършените от този оператор куриерски услуги по възлагане на РЛ за периода
2015 -2017 г., като е констатирано, че за изпратените от този куриер доставки
на РЛ е събрана чрез наложен платеж и предоставена на дружеството сумата от
общо 215 109, 70 лв. по общо 707 товарителници. Справките от съдържателна
страна сочат на номера на съответната товарителница, датата на доставката,
дружеството и адреса му, населеното място, където се предава доставката,
телефона на получателя, сумата, която той следва да заплати чрез наложен
платеж, начина на изплащане – в брой, описанието на пратката. При тогава
извършената насрещната проверка е представен договор за куриерски услуги,
разходни касови ордери /301 броя/, подписани от лицето Г.Г.на стойност от
217 061,70 лв. Тези доказателства са съотнесени към събраните в хода на
ПУФО доказателства от този куриер, представени преди това на 25.07.2017 г. на
оптичен носител. Същият е съдържал справка за извършените куриерски услуги от
оператора в полза на РЛ за периода 16.11.2012 – 31.12.2012, като справките имат
аналогично съдържание. Според справката общата сума по получените от
куриера и предаден на РЛ наложени
платежи е от 197 976, 39 лв., по 753 товарителници.
При извършената в хода на ревизията
насрещна проверка на куриера, последният на 21.11.2017 г. представя оптичен
носител – диск, съдържащ справка за всички извършени куриерски услуги в полза
на РЛ чрез доставянето на негови стоки на трети лица за периода 01.12.2012 г.
.15.11.2012 г., в които като подател на пратката се сочи физическото лице Г.Г..
Според представената информация за този период са налице 165 товарителници за
разнос на стоки от оператора, като от наложен платеж е заплатена сумата от
19 288, 30 лв. Представен е отново договора за куриерски услуги, както и
РКО на обща стойност от 27 634, 95 лв., в които като получател на сумите,
предоставени от куриера е посочено лицето Г.Г., отбелязан като изпращам в
товарителниците.
Общо от посоченият куриер при всички
проверки /при ПУФО и в хода на процесната ревизия/ са представени 251 броя
сканирани РКО за суми от общо 289 202, 55 лв., като в тях /за разлика от
самите товарителници/ като получател на сумата е посочено физическото лице Г.Г.,
за което е посочено, че е пълномощник на
жалбоподателя и син на единия от съдружниците му. Констатирани са по брой за
всеки от ревизираните периоди товарителниците на куриера, както и изплатените
по тях суми на оператора чрез наложен платеж, които са както следва: за 2012 г.
от 23 006, 60 лв., за 2015 г. от 95 834, 40 лв., за 2016 г. от 108 971,
80 лв.и за януари 2017 г. от 10 294, 50 лв.
Впрочем служебно администрацията
установява в хода на ревизията, че отразените чрез фискални устройства приходи
и тези, които са получени безкасово /по банков път/ не съвпадат напълно с
отчетените по СД по ЗДДС продажби, за които е начислено ДДС. Изрично е
подчертано, че по-специално разликата за отчетените в повече средства по ФУ за
м.12.2015 г. в сравнение с отчетените по СД се дължи на издадена сторно бележка
/сторно операция/ към конкретен фискален бон.
Изрично е констатирано, че за
м.11.2015 г. по СД са отчетени пред хазната 7337, 70 лв., докато по двете
регистрирани на дружеството ФУ са отчетени общо 14 897, 70 лв. при това е
констатирано, че е следвало да се отчетат по СД допълнителни продажби за този
данъчен период с основа 6302, 50 лв. Съответно, прието е, че се дължи ДДС за
довнасяне за този данъчен период в размер от 1260, 50 лв.
При съпоставката на товарителниците,
във връзка с които куриерът е отчел на РЛ чрез пълномощника му съответните суми
от продажби на стоки с данните от двете фискални устройства, регистрирани от РЛ
е констатирано, че някои от продажбите чрез куриер са регистрирани чрез
издаване на фискални бонове. По конкретно отчетени са такива фискални бонове за
април 2015 г. и за април, юли, октомври, ноември и декември на 2016 г. Подробно на страница 15 и 16 от РД са описани
пратките, за които след получаването на наложения платеж от куриера са издадени
фискални касови бележки.
Междувременно, на 08.01.2018 г.,
дружеството – жалбоподател подава декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК /при
надлежното му уведомяване, че ревизията ще се проведе при условията на чл.122
от ДОПК/, като те са придружени със справки за изпратени и получени пратки с
наложен платеж от РЛ. В същите се съдържат обяснения, според които са налице
лични пратки на пълномощника Г.Г./които са маркирани и подчертани в съответните
справки/. Останалите пратки не са осчетоводени /отбелязани са като подлежащи на
осчетоводяване/ и са израз на неотчетен текущо приход. От тези справки се установява, че за 2012 г.
не са получени от пълномощника за негова сметка стоки, заплатени с наложен
платеж, за 2015 г. са получени и заплатени от пълномощника в лично качество
стоки на стойност 12 159, 46 лв., за 2016 г. са получени и заплатени от
него с наложен платеж стоки на обща стойност 19 657, 40 лв. и за м.януари
на 2017 са получени и заплатени от него
такива стоки на стойност от 2967 лв.
Ревизорите са анализирали както
предоставените от куриера данни и доказателства, така и получените от самото РЛ
справки и декларации ,като с са съпоставили сумата по наложените платежи,
получена от куриера във връзка с изпратените от РЛ стоки, със стойността на
издадените фискални бонове от двете ЕКАФП на РЛ за такива суми /когато са
констатирани такива фискални бонове/, като от получената стойност са извадени
сумите, за които РЛ е посочило, че са получени от и за сметка на пълномощника
на дружеството Г.Г.. Най – сетне, съобразени са и отчетените по СД чрез
фактуриране суми, получени чрез наложен платеж от куриера във връзка с
доставките на стоки на клиенти на РЛ /колона 7 от таблицата на стр.7 и 8 от
РА/.
Получената разлика е възприета на
практика като укрито от РЛ касово постъпление, в което е включено ДДС, като
размерът на последното е определен по реда и при условията на чл.67, ал.2 от ЗДДС, вр. с чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Що се касае до определянето на КД за
процесните три години, то ревизията приема, че с оглед декларираната надценка
на отчуждените без отчитане на приход стоки, за 2012 г. е налице нетен приход
от 3834, 43 лв. /изчислен по подробно разписана формула, държаща сметка за
стойността на изписаните на разход стоки, съобразени с липсата на декларирана
надценка/. Съответно след преобразуване на практика по реда на материалния
закон, са увеличени приходите на дружеството /отчетени и тези, които е следвало
да се отчетат/, увеличени са и разходите /отчетени и разходите, които са за
отписаните стоки, по повод на които са налице данните за укрити приходи/,
съобразени са направените в декларацията данъчни разлики и е посочена основа по
чл.122, ал.2 от ДОПК от 9215, 86 лв. /вместо отчетената от РЛ 5381, 42 лв./,
като е определен за довнасяне и КД от 383, 45 лв.
По подобен начин е процедирано за 2015
и 2016 данъчни години. За първата от тези данъчни години – 2015 г. е прието, че
съотношението между приходите и разходите, които са отчетени счетоводно, е
съответно 68,55%, като то е приложено към установения размер на укритите според
ревизията приходи, формиран по вече посочения по-горе начин /приходите са
намалени с разходите на база на това съотношение/. Получени са недекларирани
разходи от 41 947, 42 лв. При това е преобразувано декларираното от РЛ по
реда на материалния закон, като е увеличен размера на декларираните приходи с
установените укрити приходи, увеличени са декларираните разходи по описания
начин и е формирана данъчна печалба от 37 360 лв., която не третирана с данъчни разлики. Определен е
данък от 3736 лв., от който за довнасяне – 1924, 50 лв. За 2016 г. подходът на
ревизията е абсолютно идентичен с този за 2015 г. за тази година е прието, че съотношението
между отчетените счетоводно приходи и разходи е 71, 54 %, като то е приложено
към установения размер на укритите според ревизията приходи, формиран по вече
посочения по-горе начин /приходите са намалени с разходите на база на това
съотношение/. Получени са недекларирани разходи от 41 836, 47 лв. /при
установени недекларирани приходи от 58 479, 83 лв. При това е
преобразувано декларираното от РЛ по реда на материалния закон, като е увеличен
размера на декларираните приходи с установените укрити приходи, увеличени са
декларираните разходи по описания начин и е формирана данъчна печалба от 23 563,
39 лв., която не третирана допълнително,
извън третирането в самата декларация на РЛ.
1. В частта по ЗДДС:
Съдът посочи констатациите на
ревизията, които са обосновали прилагането на разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК при доначисляването на данъка при условията на чл.53, ал.2 от ППЗДДС вр. с
чл.67, ал.2 от ЗДДС.
Според разпоредбата на чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК „Органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от следните обстоятелства:
налице са данни
за укрити приходи или доходи“. Нормата не изисква категорично установяване на
укрити приходи, а само данни /неструктурирани факти, които не са предназначени
за използване с конкретна цел/, че са констатирани такива приходи.
Съдът намира, че това обстоятелство е
налице в процесният случай. Механизмът, който е установен от данъчната
администрация, включва предаването на търгувани от РЛ стоки на оператор –
куриер /“Лео Експрес“/, който ги доставя от името и за сметка на РЛ на трети
лица – потребители чрез наложен платеж, който след получаването му, се предава
на пълномощника на дружеството, без за това да се издава винаги фискален касов
бон или фактура за цялата или за част от получената от съответното трето лице
сума.
Посоченият
механизъм се потвърждава от събраните в хода на ревизията доказателства и не се
опровергава от събраните в хода на съдебното дирене такива.
В представената декларация от РЛ /л.94 от
папка 2/ се сочи, че ежедневните продажби на стоки се отчитат от работниците,
които са на смяна и от собствениците чрез издаване на фискални бонове и/или
фактури, първичните счетоводни документи се съхраняват в счетоводството на
дружеството, а за приключилите периоди след протокол от счетоводството – от
собствениците. Признато е, че за ревизираните периоди продажбите са извършвани
чрез куриера „Лео експрес“, като са извършвани доставки на дългогодишни
контрагенти и техни клиенти. Посочено е, че поръчките са реализирани по
телефона чрез упълномощеното за периода лице Г.Г., който подава поръчките в
магазина, от където те са окомплектовани и изпращани по предназначение, а
продажбите са отчитани с касов бони пожелание от клиента – с фактура, отчита на
определен периоди или в края на отчетния период. Сумите от наложения платеж са
получавани от пълномощника Г.. Съответно третото лице – куриер предоставя
договор за куриерски услуги, според който куриерът приема да пренася и доставя
до посочени от РЛ адреси пратките му. За всяка пратка се издава товарителница,
като се посочва същата и клиентския номер на възложителя – РЛ, като при липса
на този номер доставката се заплаща от изпращача - трето лице. На практика освен съответните справки за
извършените от куриера услуги на РЛ, провереният куриер е представил за
релевантните по ДДС периоди РКО, в които изрично са посочени номерата на
товарителниците, към които се издават РКО, датите на тези товарителници,
получателя по тях, сумата, получена от куриера, изявление за заплащането на
сумата на лицето Г. – пълномощник на РЛ съгласно дадените обяснения. Към част
от РКО /за 2012 г./ са представени и преписи от товарителниците.
Резултатът от съпоставянето на сумите по РКО
за процесните периоди /досежно получените от пълномощника на РЛ такива във
връзка с доставките на отразените в ордерите товарителници/ с отчетените касови
продажби и отчетените в СД по ЗДДС фактури
във връзка с получени от наложен платеж суми при продажби на стоки води до
извод за проявление на факти, представляващи налични и касово получени, но
неотчетени по реда и при условията на чл.118 от ЗДДС приходи. Съответно тези
данни /факти/ са прецизирани, като е отчетено в полза на самото РЛ и соченото
от него и благоприятно обстоятелство, че част от пратките са от името и за
сметка на пълномощника Г., а не са направени от и за сметка на дружеството
/л.83 гръб от папка 2 във връзка със справките от лист 42 до лист 84 от същата
папка/. Всъщност в тези справки е направено и признание, че за всеки от
данъчните периоди по ЗДДС са осчетоводени по малко суми от извършените от
дружеството продажби. Ревизията правило и обективно е съобразила данните от
представените от третото лице РКО с конкретни данни, като е намалила
констатираните неотчетени касово суми със сумите, които представляват не са вземания на дружеството,
а на пълномощника Г. в личното му качество. Посочените обстоятелства несъмнено
се вписват в изискването на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
Наличието
на едно от основанията по чл.122, ал.1 от ЗДДС скрепява констатациите в РА с
материална доказателствена сила – арг. от чл.124, ал.2 от ДОПК.
Направените
констатации, които сочат на точните данъчни основи и начина на формирането на
ДДС /който е в интерес на РЛ, тъй като данните за получени суми по РКО са
приети като крайни суми, в които е включен ДДС,а не като суми, които са само данъчна основа/,
не са опровергани от РЛ в хода на диренето пред съда. Не е опровергано и
обстоятелството, че те е следвало да се отчетат касово и оттам в съответните СД
като променят декларирания за процесните данъчни периоди данъчни резултати по
ЗДДС.
Обратно, от първата част на
изслушаното от съда заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза
, която част съдът кредитира, е видно, че РЛ не е спазило основни принципи на
счетоводното отчитане на стоково материалните запаси на предприятието при липса
на елементарна аналитичност при отчитането им и при липса на спазване на който
и да е от релевантните подходи на изписването им при потребление, посочени в
СС2. Посоченият извод на ВЛ е синхронизиран с изводите на ревизията досежно
данните, според които при продажби на значителни част от тези запаси, касовите
приходи просто не са отчетени чрез нито един от двата ЕКАФП, които дружеството
е притежавало в обектите си. Що се касае до отговора на втория поставен към ВЛ
въпрос, то съдът не кредитира заключението в тази му част, тъй като – както
правилно отбелязва ответника в пледоарията си по същество – отговорът на
въпроса е обоснован от задача, която предполага наличие на обстоятелства, които
не са установени надлежно - а именно, че
средствата, които са отчетени от дружеството като получени чрез наложен платеж
не са средствата, които третото лице – куриер е посочило като изплатени на
пълномощника на РЛ за всеки от отчетните периоди. Най – сетне, тази част от заключението е необоснована, тъй като
задачата и е да се проследи аналитичността на съответната сметка, като ВЛ
изрично сочи, че на практика счетоводното отчитане при РЛ е лишено от
необходимата аналитичност, която да прави записванията в счетоводството му
коректни.
В хода на съдебното дирене жалбоподателят,
чрез представителя си, оспори автентичността на положените за пълномощника му
подписи под РКО, в които това лице е отразено като получател на събраните от
куриера чрез наложен платеж суми, без да ангажира доказателства за
неавтентичността на този подпис при негова тежест да установи това
обстоятелство.
Следователно съдът е длъжен да
съобрази, че именно пълномощника на дружеството в това си качество /извън т.н.
лични пратки/ е получил съответните суми, като те не са отчетени нито като
постъпили в касата на РЛ извън отчетените чрез ЕКАФП, нито чрез касови бонове
от ЕКАФП.
При извършената служебна проверка на
формирането на основите по чл.53, ал.2 от ППЗДДС, както и при съобразяването на
личните пратки и дължимите за тях суми на пълномощника Г. в периодите по ЗДДС,
през които такива са посочени в представите справки, съдът констатира, че
данъчните основи по ЗДДС и начисления ДДС за тях са правилно изчислени.
Жалбата е неоснователна в тази и част.
2. В частта по ЗКПО:
А) По отношение на данъчната 2012 г.:
РЛ декларира в ГДД по ЗКПО данъчна
печалба от 5381, 42 лв. Администрацията – с оглед коментираните по-горе
доказателства, е приела наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Определянето на основата е съобразено с отчетените приходи от продажба на
стоки и констатираните неотчетени такива, като е приета и декларираната от
самото РЛ надценка от 25%. При определянето на основата е съобразена отчетната
стойност на стоките, по повод на които са укрити приходи. Администрацията е използвала
следната формула: установените суми от открити приходи са намалени с тази сума,
умножена по 25%, разделена на 125, като по този начин е формирана отчетната
стойност на стоките, по повод на отчуждаването на които е укрит прихода. При
липса на други основания за преобразуването на ДФР, именно тази сума е
формирала допълнително установения от ревизията корпоративен данък.
Изводите са обосновани.
Фактите, които водят до проявлението
на основанието, разписано в чл.122, л.1, т.2 от ДОПК вече бяха коментирани,
както бяха коментирани и доказателствата, които ги установяват и изводите на
съда не следва да се преповтарят. Същите са относими и за процесната данъчна
година. При доказаност на основанието по чл.122, ал.1 от ДОПК, фактическите
констатации се считат за верни, т.е. имат материална доказателствена сила,
която не се опроверга в процеса.
С оглед на кредитираната от съда част
на съдебно-икономическата експертиза, обоснован е и извода на администрацията
за наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК в частта му досежно
невъзможността воденото от ревизираното лице счетоводство да позволява установяване
на основата за данъчно облагане.
При това правилно и аритметично и
логически е ползвана формулата за определяне на нетната икономическа изгода,
получена от отчуждаването на стоките, приходите от които са констатирани като
укрити. Законосъобразно са определени приходите и разходите и оттам
действителния счетоводен резултат, подлежащ на данъчно третиране, както и
действителния данъчен финансов резултат, за който се следва КД, част от
който установен за довнасяне.
Б) По отношение на данъчната 2015 г.:
РЛ декларира в ГДД по ЗКПО данъчна
печалба от 18 115, 01 лв. Администрацията при анализ на вече коментираните
доказателства е приела наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Определянето на основата е съобразено както с декларираните, така и с
укритите приходи, като е съобразено процентното съотношение, съставляващо
салдото по сметка 702 /приходи от продажба на стоки/ и салдото по сметка 340/1
/магазин/ отчитащо разхода на стоки с оглед продаването и, като това
съотношение е 68, 55 %. Този подход за определянето на нетната изгода от
продадените и неотчетени стоки от РЛ е ползван, тъй като за тази година не е
декларирана надценка, определена от самото дружество при продажбата на
съответните стоки. Именно това използването на това процентно съотношение към
констатираните като укрити приходи от продажби на стоки е формирало и разхода
при изписването на тези стоки в размер от 41 947, 42 лв. и оттам на
нетната изгода от 19 245, 03 лв. При липса на други основания за
преобразуването на ДФР, именно тази сума е формирала допълнително установения
от ревизията корпоративен данък.
И в този случай изводите на
администрацията са обосновани.
Няма смисъл за пореден път да се
обсъжда наличието на надлежно установените според съда основания по чл.122,
ал.1 от ДОПК. Подробни доводи за наличието на данни за укрити приходи се
изложиха в частта по ЗДДС, а наличието на основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК
се извлича от изслушаната експертиза.
С оглед на дотук изложеното, съдът
намира, че правилно е ползвано посоченото процентно съотношение за определяне
на отчетната стойност на отчуждените стоки, приходите от продажбите на които са
констатирани като укрити, респ. правилно е определена и нетната икономическа
изгода от това отчуждаване. Законосъобразно и обосновано са определени
приходите и разходите и оттам действителния счетоводен резултат, подлежащ на
данъчно третиране, както и действителния данъчен финансов резултат, за който се
следва КД, част от който установен за
довнасяне.
В) По отношение на данъчната 2016 г.:
РЛ декларира в ГДД по ЗКПО данъчна
печалба от 6920, 03 лв. Администрацията при анализ на коментираните по-горе доказателства
е приела наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.
Определянето на основата е съобразено както с декларираните, така и с укритите
приходи, като е съобразено процентното съотношение, съставляващо салдото по
сметка 702 /приходи от продажба на стоки/ и салдото по сметка 340/1 /магазин/
отчитащо разхода на стоки с оглед продаването и, като това съотношение е 71, 54
%. И за тази процесна година е ползван
такъв подход за определянето на нетната изгода от продадените и неотчетени
стоки от РЛ, тъй като отново не е декларирана надценка, определена от самото
дружество при продажбата на съответните стоки в рамките на същата година.
Именно това използването на това процентно съотношение към констатираните като
укрити приходи от продажби на стоки е формирало и разхода при изписването на
тези стоки в размер от 41 836,47 лв. и оттам на нетната изгода от 16 643,36
лв. При липса на други основания за преобразуването на ДФР, именно тази сума е
формирала допълнително установения от ревизията корпоративен данък.
И в този случай изводите на
администрацията са обосновани.
Няма смисъл да се обсъжда наличието на
надлежно установените според съда основания по чл.122, ал.1 от ДОПК.
С оглед на дотук изложеното, съдът
намира, че правилно е ползвано посоченото процентно съотношение за определяне
на отчетната стойност на отчуждените стоки, приходите от продажбите на които са
констатирани като укрити, респ. правилно е определена и нетната икономическа
изгода от това отчуждаване. Законосъобразно и обосновано са определени
приходите и разходите и оттам действителния счетоводен резултат, подлежащ на
данъчно третиране, както и действителния данъчен финансов резултат, за който се
следва КД, част от който установен за
довнасяне.
Жалбата е неоснователна.
Основателна е при този изход на спора
претенцията на ответника за разноски, като тя следва изцяло да бъде уважена. За
него разноските представляват дължимо по закон юрисконсултско възнаграждение от
1603, 65 лв.
Водим от горните съображения,
Административен съд – В. Търново, шести състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Спорт Фууд“ ООД – гр.Плевен, улица „Неофит Рилски“ №2, ет.10, ЕИК
*********, против ревизионен акт №Р-04001517005510-091-001/08.03.2018 г. на
органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред
съда част с решение №105/28.05.2018 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново в частите му, с които са
определени следните задължения, а именно: ДДС за довнасяне в общ размер от
25 466, 85 лв. в едно с лихви от
5590, 84 лв.; КД за довнасяне за 2012 г. в размер от 383, 44 лв. в едно с лихва
върху тази сума от 192, 29 лв.; КД за довнасяне за 2015 г. в размер от 1924,50
лв. в едно с лихва върху тази сума от 278, 03 лв. и КД за довнасяне за 2016 г.
в размер от 1664, 34 лв. в едно с лихва върху тази сума от 158, 12 лв.
ОСЪЖДА „Спорт Фууд“ ООД – гр.Плевен, улица „Неофит Рилски“ №2, ет.10, ЕИК
*********, да заплати на дирекция „ОДОП“ – В.Търново при ЦУ на НАП разноски по
делото в размер от 1 603, 65 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :