О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №581
гр.Пловдив,
03.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на трети април две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 605/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, седалище и адрес гр.София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника им – юрисконсулт Р.И. против разпореждането
обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №842/10.02.2020г.
по ч.гр.д. № 1639/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В против А.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** в частта с която се
претендира присъждане на 532,70 лева – договорно възнаграждение, дължимо за
периода 02.10.2017 г. – 02.08.2018 г., както и за разноските над уважените
размери от 17,12 лева за държавна такса и над 30,82 лева – юрисконсултско
възнаграждение до пълните претендирани размери.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват
неравноправни клаузи и максимален лихвен процент няма предвиден в закона, а
неговото противоречие с добрите нрави е абсурдно. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.275 от ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС
Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител относно договорното възнаграждение и акцесорните
му задължения. Прието е, че договора, уговаря договорна лихва /макар същата в
заявлението да е посочена като договорно възнаграждение/, която е неравноправна
клауза. Договорната лихва, уговорена в размер на 71,04%, заобикаля забраната на
чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно
чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че
е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично
издаването на исканата заповед. Правното основание на съда правилно препраща
към нормите на чл.143 ал.2 т.5 и т.20 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е
достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по
категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е
обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от
съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите
на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си
докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай
спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от
закона.
По така изложените съображения,
частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди. Поради което и на
основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №842/10.02.2020г.
по ч.гр.д. № 1639/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи
кредит България” ЕООД, против А.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** в частта с която се
претендира присъждане на 532,70 лева – договорно възнаграждение, дължимо за
периода 02.10.2017 г. – 02.08.2018 г., както и за разноските над уважените
размери от 17,12 лева за държавна такса и над 30,82 лева – юрисконсултско
възнаграждение до пълните претендирани размери.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.