РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.01.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12770 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Искът за осъждане на ответника З.“Л.И.“
АД да заплати на ищцата Д.С.К., чрез нейната майка и законен представител С.Д. К.,
сумата от 150 000 лева е предявен като частичен от иск в общ размер 210 000 лева.
Ищцата Д.С.К., чрез нейната майка и законен
представител С.Д. К., твърди, че на 25.07.2015 г. при пътуване в лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *******, е претърпяла множество
изгаряния на лицето, двата долни и двата горни крайника от II АВ и III степен на площ от 30% от тялото.
Описаните в исковата молба травматични увреждания стояли в пряка – причинно
следствена връзка с избухването на пожар в автомобила, дължащ се на избухналата
газова бутилка по време на движение. Твърди също, че увреждащото МПС е било
застраховано при ответника З. „Л.И.“ АД с полица № 22115000501488, валидна от
12.02.2015 г. до 11.02.2016 г. Съобразно
с изложеното моли съдът да осъди ответното застрахователно дружество да
заплати на ищцата сумата от 150 000 лева, частично претендирани от сума в
размер на 210 000 лева и представляващи застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.07.2015 г.,
ведно с обезщетение за забавата, считано от датата на увреждането – 25.07.2015
г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство, включително възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗАд.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и
размер. Поддържа на първо място, че не е осъществен от водача на горното МПС
деликт, тъй като възникналия по време на движение пожар вследствие взрива на
газовата бутилка на автомобила не се дължал на виновно действие или бездействие
на лицето, управлявало МПС и под чиито надзор
се е намирала газовата бутилка. Оспорва иска за неимуществени вреди като
завишен по размер и несъответстващ на понятието „справедливост“. Оспорва и
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забавата върху главницата от
150 000 лева, като излага, че поради липсата на покана за изплащане на
обезщетение, ответното застрахователно дружество не било изпадало в забава. На отделно основание
твърди, че предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явявала и
претенцията за законна лихва. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за процесния автомобил към датата на ПТП. Претендира присъждане
на сторените в производството разноски, включително възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Между
страните не е спорно и се установява от доказателствата по делото (Удостоверение,
рег. № 484, екз. № 1 от 29.07.2015 г. на Регионална Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – гр.Пловдив, Справка на л. 161 и
Телефонограма на л. 163 от делото, както и гласни доказателства), че на
25.07.2015 г. след 17.00 часа ( сигналът
за произшествието е подаден в 17.26 часа) е възникнал пожар по време на
движение на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, с ДК № *******, намиращ се на бул.“В.Априлов“ пред № *** в
гр.Пловдив. В цитираното по – горе удостоверение е отразено, че вследствие на
пожара МПС е изгоряло напълно и са пострадали следните лица: С.С., Н. С., Н.С.и
малолетната ищца – Д. К.. От своя страна удостоверение на нотариус С.И., рег. №
016 при НК, с район на действие Районен съд – Плевен, установява, че собственик
на процесния лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № *******, рама №
W0L0JBF35W7009790, e С.С.С.,
ЕГН **********. За последния се установява от
свидетелските показания по делото, че е син на водача на процесното МПС – С.С..
Ответното застрахователно дружество не оспорва, а видно от приета по делото
Справка от информационния масив на Гаранционен фонд лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № *******
е бил застрахован при З. „Л.И.“ АД със застрахователна полица № 22115000501488, валидна от 12.02.2015 г. до
11.02.2016 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
По делото е изслушана и приета,
неоспорената от страните съдебна – пожаротехническа експертиза (СПТЕ), чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице
установява, че инцидентът възниква на 25.07.2015 г. след като автомобилът бил
зареден с пропан – бутан на
бензиностанция и на 200 м. след същата. Ищцата Д. К. седяла отзад по
средата на задната седалка в детско столче. За установяване местоположението на
огнището на пожара експертът сочи, че горенето
е физикохимичен процес, който протича във времето и пространството. За да
възникне горене трябва да са изпълнени три условия в едно и също време и на
едно и също място - да има горимо вещество, да има окислител и да има източник
на запалване. Независимо
от вида на горимото вещество процесът горене протичал само в газова фаза. Процесният автомобил е използвал
като гориво бензин и втечнен газ пропан – бутан, а в момента на възникване на инцидента автомобилът
е бил на пропан – бутан. Експертизатата сочи, че когато автомобилът работи на
газ, свети зеленият индикатор. Той се включвал, когато температурата на
течността в охладителната система на автомобила достигне работна температура,
която за бензиновите двигатели е 80°С. Охладителната течност се използвала и като топлоносител за изпаряване на втечнения
газ в изпарителя на автомобила газова уредба (АГУ). При тази температура се
отварял магнет - вентила за подаване на втечнен газ към изпарителя на АГУ и се
затварял магнет - вентила за подаване на бензин към бензиновата помпа на
автомобила и индикатора променя цвета си от жълт или червен (зависи от модела
на АГУ) на зелен. СПТЕ сочи, че водачът С. е угасил автомобила на
бензиностанцията, за да зареди. Времето за зареждане не било достатъчно да изстине двигателя и затова след
зареждането е потеглил отново на газ. Отделно от това по време на инцидента бил
включен климатика на автомобила. Климатикът работел в режим на охлаждане на
засмукван от вън въздух и така в купето е бил вкаран нагрят
до висока температура въздух, който е причинил изгарянията върху пасажерите. Липсата
на миризма на газ и това, че пасажерите са почувствали рязко и необичайно
затопляне в купето, потвърждавало, че горенето е започнало извън купето в
двигателния отсек. В подкрепа на това заключение е и различната степен на
изгаряния върху пасажерите. Най - тежко са пострадали тези от тях, които били
изложени на прякото въздействие на горещите въздушни потоци издухвани от
жалузите на вентилационната система. Заради разположението на жалузите най - тежко
пострадали водача С., пасажерката С. (и двамата разпитани като свидетели в
настоящото производство), и Д. К. – малолетната ищца, която е седяла в детското
столче по средата на задната седалка. Най-слабо била засегната дъщерята на С.,
която е седяла зад пасажерката С. и била изложена само частично, с лявата ръка
и левият си крак на централно насочените горещи въздушни потоци. Според
заключението на СПТЕ точката, където
първоначално е започнало горенето е в двигателния
отсек на автомобила. От своя страна горимото вещество, което първо се е
запалило е пропан-бутан. Относно източника на запалване СПТЕ сочи,
че за да се запали пропан-бутана същият трябва да излезе от херметичната система на АГУ. Това
може да се случи само при възникване на някаква техническа неизправност. В процесния автомобил газовата бутилка се е
намирала в багажника на мястото на резервната гума. Тръбната разводка от газовия резервоар (газовата
бутилка) до изпарителя (LPG редуктора) преминавала под купето на автомобила
отвън и стигала до двигателния отсек, където се намирали останалите елементи. Следователно
пропан - бутан може да навлезе в купето единствено през вентилационната система
на автомобила, тъй като прозорците са били затворени. Вещото лице изтъква,
че в купето не е имало мирис на газ, а във всеки горим газ, в т.ч. и пропан –
бутана се слагал специален одорант, благодарение на който пропуските на газ се
усещат далеч преди образуване на опасни взривоопасни газовъздушни смеси. От
друга страна сочи, че ако все пак вътре в купето е имало образувани
газовъздушни смеси, то същите, бидейкии взривоопасни
при поява на източник на запалване са щели да избухнат. При такъв взрив вътре в
купето в резултат на повишеното налягане прозорците и вратите на автомобила е
следвало да бъдат изкъртени. Според СПТЕ информация за такива последици нямало,
а и пасажерите щели да имат увреждания, дължащи се на действието на повишеното
налягане. Ето защо според заключението на СПТЕ инцидентът не е възникнал от
запалена от водача цигара, а от техническа
неизправност, възникнала в АГУ в зоната
на двигателния отсек. Тъй като в кориците
на делото нямало друга информация и процесният автомобил бил унищожен, като най
- вероятен източник на запалване можело да се приеме високата температура на
изпускателния колектор, която била в границите на температурата на
самовъзпламеняване на пропан - бутана.
За установяване на твърдените неимуществени
вреди са изслушани две съдебно –
медицински експертизи ( СМЕ), приети от съда и неоспорени от страните, чиито
заключения съдът също кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени.
Така СМЕ с вещо лице – травматолог, установява, че ищцата Д.С.К., била приета
по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ гр.Пловдив на 25.07.2015 г., където било
проведено оперативно лечение по диагноза : изгаряне на лицето, двата горни и
двата долни крайника от II – III степен на
площ от 30% ; шок. Инхалация на топли
пушечни газове. Детето било в тежко общо състояние, в термичен шок. Контактно и
адекватно. Имало свежо пламъково изгаряне по лицето ( обгорели вежди и мигли ),
двете ръце и двата долни крайника циркулярно от II – III степен на
площ от 30%. Проведено било лечение с
Метилпреднизолон, Аксид, Сиафен, Цефтриаксон, Хепарин, Парацетамол, сироп
Ефералган супозитории, Тобрамицин и Клиндамицин. По спешност била извършена
първична хирургична обработка на раневите повърхности. Експертизата сочи на
следващо място, че на 05.08.2015 г. на ищцата е направена некроктомия (
изрязване на некротична тъкан ). Свободна кожна автопластика на двата долни
крайника като е поставен разцепен кожен автотрансплантант, който след
перфорация се моделира и фиксира. Направени били мазеви компресивни
превръзки с Бактиграс. Операцията била
извършена под обща анестезия. След изписването й от болничното заведение ищцата
следвало да третира участъците по лицето с Контрактубекс и Медиказол, а останалите с неутрални
мазнини. Дадена била препоръка за еластокомпресия в продължение на 3 – 4 месеца. Увредените
участъци не следвало да имат пряко слънцегреене. Според вещото лице, работило с
представените по делото писмени медицински документи, ищцата Д. К. е провеждала
многократни амбулаторни прегледи, рехабилитация и физиотерапия. Следователно лечението
на ищцата след изписване от болницата на 02. 09.2015 г., се е провеждало в
домашни условия с ежедневни превръзки с
мазила и е продължило 3 – 4 месеца. След извършен личен преглед на Д.С.К. на
04.05.2017 г., експертизата установява, че детето има груб цикатрикс ( белег )
на челото с размери 5/3 см.; към дясното слепоочие – 3/2,5 см. Дясна буза –
5.5/2 см., лява буза – 6/1,5 см. На
ищцата не е правена пластика на глава и на ръце. На следващо място вещото лице
при прегледа на посочената по – горе дата, установява, че на лявата ръка се
открива груб цикатрикс с размери 30/8 см., обхващащ средна странична част на
мишницата и стигащ до пръстите на ръката. Движението на левия лакът е в норма,
но 5-тият пръст бил с придърпващ цикатрикс и във флексорна контрактура, с
ограничени движения на пръста. С цикатрикси са засегнати и 2-ри, 3-ти и 4-ти
пръст, но движенията при тях са в норма. Дясната ръка при средната вътрешна
част на предмишницата е с цикатрикс с големина 27/3-4 см., като движенията на
дясната ръка са в норма. От вътрешната част на ляво и дясно бедро също се
откривал цикатрикс от взетата кожа за пластика. На ляво коляно белег 6/6 см. с
направена кожна пластика. Лява подбедрица 10 см. под коляното циркулярно надолу
стигаща до горната повърхност на лявото ходило и до основата на 1-ви пръст на
същото ходило. Подбедрицата изцяло е
покрита с кожна пластика на места с груб цикатрикс, особено в глезенната става.
Походката е нормална в глезена. Предната част на ляво ходило – груб цикатрикс,
достигащ до 1-ви пръст. Движенията на пръстите и лявото ходило са в норма.
Десен крак – в областта на вътрешната част на бедрото се вижда цикатрикс от взета кожа за трансплантация с размери 12/6
см., завършващ на 1 см. ширина. Още два подобни цикатрикса с размери на 14/5
см. и 13/2 см. Дясна подбедрица – 10 см. под коляното циркулярно кожна пластика,
обхващаща и глезена до основата на
пръстите на дясното ходило по гръбната повърхност. Тук цикатриксите не са груби
и не пречат на движенията. С ЕР на ТЕЛК от 26.02.2016 г. на Д.С.К. е определен
58% вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок от 2 години. В заключение
вещото лице травматолог сочи, че в течение на 3 – 4 месеца ищцата е търпяла
болки и страдания, които през първите 30
дни са били интензивни, а остатъчните
последици от груби цикатрикси ( белези ) в областта на лицето, двата горни и
долни крайника ще останат за цял живот. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви, че описаните от него белези са загрозяващи и ще останат
за цял живот – не било възможно да бъдат коригирани. Белезите обхващали почти
цялото лице. Сочи пред съда също, че евентуално е възможно с течение на
възрастта, при растежа, ако някъде се ограничи движението, примерно в
глезенната става, да се наложи коригираща
операция. Категорично излага, че белезите от получените при процесния
инцидент изгаряния ще пречат на детето психологически. Д. К. не трябва да се
излага на слънчева светлина продължително време – от една до три минути може да
се излага на слънце. Лятото ще може да играе, но не да се пече на плаж.
Относно ЕР на ТЕЛК уточнява, че
обширните белези също се определят като трайна загуба на работоспособност.
На следващо място заключението на СМЕ с вещо лице специалист по
анестезиология, интензивно лечение и спешна медицина, относно характера на
болковите синдроми след термични поражения, е в следния смисъл: болката след
термични поражения предизвиквала психосоматични и функционални увреждания,
които трудно се преценявали, но били винаги налични. Според експертизата по
литературни данни адекватното обезболяване в повечето центрове по изгаряне,
вкл. и световни, трудно се постигало и изпълнявало, често на фона на
подценяване на интензитета на болката при индивидуалния пациент, и по - често
при деца. Болката след изгаряния трудно се контролирала, като до голяма степен
за това имало значение и самото естество на хирургичното лечение, което се
прилагало в обгорелите и болезнени кожни повърхности - т.е. процедурите се
извършвали в най - болезнените увредени от изгарянето места. За болката от
изгаряне II
и III степен,
каквото е имала и пострадалата ищца, вещото лице уточнява, че болката при
изгаряния от II-ра степен е най-силна, особено в началото, като
понякога дори може да бъде предизвикана от движение на въздуха около поразената
кожна повърхност и при лек досег с дреха. След острата фаза тази болка ставала
по – тъпа и с произход от възпалените и оточни участъци в областта на
пораженията и извън тях в съседство. Болката при дълбоките изгаряния от
III степен в началото липсвала или пострадалия имал усет за бодеж, като в
последствие пациентите можело да започнат да усещат дълбока тъпа болка във
връзка с възпалението на тъканите и силна болка след прорастване на нервните
окончания. Според представени по делото Амбулаторни листове от рехабилитационни процедури, с които листове вещото
лице е работило, болката е определена като налична в четирите крайника,
спонтанна и при палпаторно изследване. За общата анестезия ( особено при деца )
сочи, че след изгаряне се налагала в
случаите, когато се очаквало усещане на силна, непоносима болка, свързана с
продължителни или обемни хирургични процедури. Въз основа на данните от
медицинската документация СМЕ заключава, че съобразено с площта и дълбочината
на установеното изгаряне детето Д. К. е
изпитвало остра и силна по интензитет болка незабавно след инцидента в областта
на засегнатите от пламъковото изгаряне места, с продължителност от момента на
инцидента, по време на транспорта до лечебно заведение, по време на първоначалните
диагностично- терапевтични действия, по време на първичната хирургична
обработка, до момента на институиране на лекарствена обезболяваща терапия с
опиеви (силни) и неопиеви аналгетици при приема му в клиниката. За период от 15 до 20 дни след времето на
инцидента, ищцата е изпитвала лека до умерена по интензитет болка при покой
(фонова) след което нуждите от приложение на силна аналгетична комбинация
постепенно отпадат. Съобразено с получените термични кожни поражения и нуждата
от чести повтарящи се хирургични раневи обработки, при Д. К. е използвано
постоянно венозно приложение на успокояващи средства чрез инфузионна помпа,
което предполагало, че при него са били налице или са профилактирани „болезнено
очакване" и възбудно - депресивни състояния, свързани с предстояща
процедура (превръзка), за период от 15 дни след инцидента. Очакваната
процедурна болка със силен интензитет налагала
провеждане на интервенции под обща анестезия (2 на брой) и превръзки с
венозна анестезия (будна или дълбока аналгоседация). Формиран е извод, че поради трудности в обективната оценка на болката от
страна на екипа и липсата на промяна в режима на обезболяване, детето е
изпитвало умерена по интензитет следоперативна болка след двете интервенции под
обща анестезия и лека до умерена остра пикова болка през повечето време на
болничния престой до 20 ден от постъпването, когато нуждата от обезболяване
силно намалявала или най-малко е редуцирана обезболяващата терапия. В медицинската документация имало данни за развитие
на хроничен болков синдром - т.е. в делото не се съдържали данни за пълното
отшумяване на болката. Д.
К. развила различни по степен и характер хронични болкови синдроми, които могло
да бъдат налице за дълъг период от време (години до десетилетия), и трудно можело
да се поддадат на лечение със съвременните средства на медицината.
За
установяване въздействието на настъпилия
инцидент и получените изгаряния върху психичното състояние на ищцата Д.С.К. и
налице ли са остатъчни последици върху
психиката й, в производството е допусната и изслушана съдебно –
психиатрична експертиза ( СПЕ). Заключението на същата не е оспорено от
страните и се кредитира от съда – изготвено е обективно и компетентно. СПЕ се
основа на медицинската документация, анамнезни данни, снети от самата освидетелствана – Д.
К., както и от нейните родители. Установява следния психичен статус: В ясно съзнание. Психомоторно спокойна.
Ориентирана всестранно. Мисловен процес - неохотно споделя за случилото се, за
болки по време на превръзките,
нежелание да се качва в кола със съответното гориво, сърбежи в местата на
изгарянията, желание да няма белези. Емоционално – волево - съответна. Памет и
интелект - съответни на образованието, възрастта и социалния опит. При разговора си с вещото лице ищцата Д. К. е заявила: „Бях в болница, в Пловдив. Там плаках. Болеше ме.
Като гореше ме болеше. В болницата ми бяха завързали ръцете Тези превръзки с
упойките не ме боляха. Помня огъня, изплаших се, ревях. Страх ме е от коли с
газ. Страх ме беше от огън и газов котлон. Сега не, но няма да се качвам в
такива коли. Сега ме сърби. Не искам да имам белези. Разказала съм на децата,
вече не ме питат. Лекарите казаха, че ще правят операции.“ Родителите на детето
– С.Д. К. и С.Р.К., са сочили пред вещото лице, че в предучилищната Д. не искала
да седи следобед, за да не се съблича. Не играела много с децата. След
случилото се малолетната ищца се напикавала (не всяка вечер). Това било около
месец. След болницата не искала да говори с никой. Събуждала се през нощта,
плачела, но не говорела. Детето станало затворено. Родителите потърсили психолог, вследствие на което Д. започнала
да говори, да контактува, но все още била свита. Консултациите се провеждали в Регионален
център за ранна интервенция на уврежданията гр. Плевен, където Д. К. е получила
индивидуално специализирано консултиране от психолог за периода от 15.09.2015 г.
до 15.12.2015 г., като протоколите от консултациите
също са приложени в настоящото производство. Заключението на СПЕ е, че след
преживения инцидент е настъпила остра реакция на стрес и разстройство в
адаптацията - нарушение на емоциите, които към настоящия момент са отзвучали.
Налице били последици в психологичен план - неприятни спомени, отрицателни
емоции поради това, че има белези. В прогностичен план в юношеска възраст,
предстоящите пластични операции /след 14 годишна възраст/ щяло да бъдат свързани с тревоги, негативни емоции,
притеснения относно успешността на трансплантацията, как ищцата ще изглежда с
белези.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Н. И. С. и С.Х.С.. След преценка
по реда на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на тези показания: същите са
непосредствени - основават се на лични впечатления на двамата свидетели, които
са участници в процесния инцидент, и които не се опровергават от останалия
доказателствен материал по делото, поради което се явяват и безпристрастни. Св.
С. заявява пред съда, че автомобилът се управлявал от зет й – другият свидетел С.С.,
а колата била собственост на сина му. Преди инцидента почувствали топлина вътре
в купето. Преди да избухне колата Д. стояла на задната седалка с кака си, а свидетелката
Н. С. била отпред. След пожара - втората вечер в болницата докарали ищцата при св. С. в
стаята, защото Д. много плачела, тъй като била много малка, боляло я и била
сама. Свидетелката твърди, че превръзките
в болницата в гр. Пловдив на ищцата са правени с пълна упойка. В тази част
съдът приема, че поради изложеното от вещото лице анестезиолог по СМЕ, че са правени само две общи анестезии,
показанията на св. се отнасят само за тях. Н. С. излага, че превръзките вкъщи
били с много болки за Д.. В началото детето не искало да ходи на детска градина,
а в последствие не искало да стои, тъй
като имало белези и стояло само до обяд.
Д. се притеснявала от другите деца
заради тези белези. Дори и към настоящия момент изпитвала неудобства, защото
имала на двете крачета пластика и белезите си стояли, а детето не искало да се
съблича пред децата. Св.С. сочи, че до
сега Д. не била ходила на море, тъй като не трябвало да се излага директно на
слънчева светлина. Смяната
на превръзките, продължила около една година и половина след като се прибрали
от болницата. За пластиките казва, че са
червени и не изчезват. Белезите на бузите когато детето не е на слънце били бледи, но
щом малко се покажела на слънчева светлина се проявявали с различен цвят.
Свидетелят С. – водач на процесното МПС, заяви, че автомобилът е минал на цялостен преглед – включително и на АГУ, за което имало и документ. Тук е
мястото да се посочи, че соченото от свидетеля писмено доказателство е
приложено в заверено копие по делото ( л.184 ) и действително удостоверява, че
на 06.02.2015 г. ( преди инцидента) е извършен цялостен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС с марка
„Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *******. На следващо място св. С. излага пред
съда, че синът му притежавал този
автомобил от около три години и не са
имали проблеми с газовата инсталация. За инцидента сочи, че на излизане от гр.
Пловдив усетили топло в колата, а последната била с климатик и прозорците не са били свалени.
Климатикът работел и затова би трябвало да е студено. Станало му
необичайно, че усещат топлина. Св. С. твърди категорично, че не бил усетил да
мирише на газ или да пуши от някъде. Нямал спомени да е видял пламъци.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
урежда пряко право на увредения да претендира обезщетение направо от
застрахователя на делинквента – пряк причинител на вредите. В процесния случай
предвид изложените фактически твърдения на ищцата и установеното в хода на
съдебното дирене, предмет на делото е обезвреда на претърпените от малолетната Д.
К. болки и страдания, причинени от свойствата на застрахованата при ответника З.
„Л.И.“ АД вещ. Следва да се уточни в тази връзка, че с оглед
разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ рискът при застраховката
"Гражданска отговорност" може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на
застрахования, но и с вреди,
причинени от
собствена на застрахования вещ, от нейното състояние, характер - чл. 50 ЗЗД. В този смисъл е например Решение №
15 от 01.06.2012 г. по т.д.№ 279/2011 г. на I т.о. на ВКС. Ето защо възникналия в следствие на техническа неизправност
пожар на застрахованото МПС съставлява застрахователно събитие. От своя страна отговорността
по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което
е последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или
бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя, и
в този смисъл е безвиновна. Прилага
се когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани
или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта. Както и в случаите, когато не е известна причината
за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Следователно за
причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е съществувала
техническа възможност за пълното й обезопасяване. В процесния случай доказателствената съвкупност по делото (
СПТЕ, гласни доказателства, Протокол за технически преглед на ППС ) по
категоричен начин установяват, че не е налице виновно поведение от страна на
водача на процесното МПС, застраховано при ответното застрахователно дружество
и съставляващо ведно с принадлежностите си (газовата уредба ), увреждаща вещ.
Претърпените от ищцата Д. К. болки и страдания стоят в пряка – причинно
следствена връзка с възникналата техническа неизправност в АГУ в зоната на двигателния отсек. Сочената неизправност не се дължи на
неправилно експлоатиране или на каквито и да било други човешки действия, извършени в нарушение на
нормативно установени правила.
Установи се, а и не беше
оспорвано от ответника, че същия е застраховал с полица № 22115000501488,
валидна от 12.02.2015 г. до 11.02.2016 г. процесния лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № *******.
По отношение на неимуществените вреди, съдът
намира, че същите по категоричен начин също са установени в настоящото
производство и подробно описани от изслушаните
СМЕ, СПЕ, свидетелски показания. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД съдът
определя обезщетението по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно
задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4
от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др. Ето
защо съдът при определяне размера на обезщетението съобразява следното:
ищцата Д. К., на 5 години, вследствие на
инцидента е получила изгаряне на лицето, двата горни и двата долни
крайника от II – III степен на площ от 30%. Била е в шок. Инхалация на топли пушечни газове, тежко
общо състояние; 40 – дневен болничен престой. Д. К. е изпитвала остра и силна по интензитет болка
незабавно след инцидента в областта на засегнатите от пламъковото изгаряне
места, с продължителност от момента на инцидента, по време на транспорта до
лечебно заведение, по време на първоначалните диагностично - терапевтични
действия, по време на първичната хирургична обработка, до момента на
институиране на лекарствена обезболяваща терапия с опиеви (силни) и неопиеви
аналгетици при приема в клиниката. За период от 15 до 20 дни след времето на
инцидента, ищцата е изпитвала лека до умерена остра пикова болка, „болезнено
очакване" и възбудно - депресивни състояния, свързани с предстояща
процедура (превръзка), за период от 15 дни след инцидента.Претърпяла е две на брой интервенции под обща
анестезия и превръзки с венозна
анестезия (будна или дълбока аналгоседация), различни по степен и характер
хронични болкови синдроми, които могат да са налице за дълъг период от време
(години до десетилетия), и трудно могат да се поддадат на лечение със съвременните
средства на медицината. Налице са остатъчни
последици от груби цикатрикси ( белези ) в областта на лицето, двата горни и
долни крайника, които са загрозяващи и ще
останат за цял живот – не подлежат на корекция; ограничено движение на 5-я
пръст на лявата ръка; невъзможност да се излага на слънчева светлина,
ограничаваща от своя страна възможността свободно да играе навън през летния
сезон и да ходи на плаж / на море; настъпилата непосредствено след инцидента остра
реакция на стрес и разстройство в адаптацията - нарушение на емоциите, които
към настоящия момент са отзвучали; последици в психологичен план - неприятни
спомени, отрицателни емоции поради това, че има белези. В прогностичен план в
юношеска възраст, предстоящите пластични операции /след 14 годишна възраст/ ще
бъдат свързани с тревоги, негативни емоции, притеснения относно успешността на
трансплантацията, как ще изглежда с белези. Настоящият състав отчита като релевантни за размера на
обезщетението, на следващо място, и продължителният възстановителен период,
необходимостта от чужди грижи. С ЕР на ТЕЛК от 26.02.2016 г. на Д.С.К. е
определен 58% вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок от 2 години,
който видно не е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене. За
пълнота следва да се обоснове, че от значение е и малката възраст на ищцата К.
( ЕГН **********) – същата е подрастваща и по дефиниция постепенно ще се разширява обхватът на обществените
и лични отношения, в които участва, ще
нараства интензитетът и наситеността на ежедневните й занимания в
персонален и образователен аспект,
което предполага Д. К. да търпи психологически и
социални неудобства от неподлежащите на корекция белези по лицето,
ръцете и краката.
Съдът съобразява и икономическите условия
в страната към датата на ПТП – 25.07.2015 г., тъй като икономическата
конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди. След датата 01.01.2010 г. на
основание § 27 ПЗР на КЗ и чл. 266 КЗ /отм./са определени значително по -
високи размери на лимита на отговорност на застрахователите по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съобразно с изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че справедливо се явява парично
обезщетение в размер на сумата от 150 000 ( сто и петдесет хиляди) лв., и до която сума предявеният иск за репариране
на неимуществени вреди,предявен като частичен от сума в общ размер 210 000
лв. се явява основателен и доказан.
Основателността на главния иск обосновава уважаване и на акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.07.2015 г. до
окончателното изплащане – по аргумент от 84, ал. 3 ЗЗД.
По
разноските:
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски за настоящото производство, включително за процесуално представителство, осъществено
безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв., видно от приложен Договор за правна
защита и съдействие. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски – в случая ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Ето защо на основание чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. Н.Д., с адрес ***, ЕГН **********, член на АК
- Шумен, възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
размер на 4530.00 лв. Ищцата е била освободена на основание чл. 83,
ал. 2 ГПК частично от задължението за
внасяне на държавна такса по делото, като
е реализирала подлежащи на репариране съдебни разноски както следва: 50.00 лв. – държавна такса, платени
депозити по СМЕ и СПЕ в общ размер
на 670.00 лв.
На ответника разноски не следва да бъдат присъждани при този изход
на спора.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът З. „Л.И.“ АД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 5950.00 лв. – остатък от държавната
такса по уважените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д, да
заплати на Д.С.К., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен
представител С.Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с
чл. 50 ЗЗД сумата от 150 000 ( сто
и петдесет хиляди ) лева, претендирани частично от сума в общ размер
210 000 лв.,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
на 25.07.2015 г., и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавата в
размер на законната лихва върху главницата от 150 000 лв., считано
от датата на увреждането – 25.07.2015 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Д, да заплати на Д.С.К.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител С.Д. К., ЕГН **********, сума в общ размер на 670.00 ( шестстотин и седемдесет ) лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 5950.00 (пет хиляди деветстотин
и петдесет) лева - остатък от държавната
такса по уважените искове.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да
заплати на адвокат Н. Н.Д.,
ЕГН **********, със служебен адрес ***,
член на АК – Шумен, възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на ищцата
Д.С.К. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 4530.00 ( четири хиляди петстотин и тридесет ) лева .
ОСТАВЯ без уважение претенцията
на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д, за присъждане на разноски за настоящото
производство, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: