Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№                                               гр. Асеновград, 08.02.2021г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр.   с-в в публично заседание на четвърти ноември  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА    като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 12   по описа за 2020г. и като обсъди:

 

 

  Предявен  иск   с правно снование  чл.   45 ЗЗД.

          

  В.П.А. ***    моли да бъде постановено решение, с което да бъде  осъден Д.Б.Х. с посочен адрес ***  да му заплати сумата от 20 000лв неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищеца  психически тежки болки и страдания, стрес, шок, продължителна уплаха и страх за живота му и този на близките му в резултат на това, че на 14.10.2016г  му се е заканил с убийство,   ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното плащане. Твърди, че с Решение № 286/11.12.2019г на ПОС  е потвърдена Присъда от 04.04.2019г  по НОХД 569/2017г на АРС, с която ответникът е признат за виновен за това, че на 14.10.2016г в гр Асеновград се е заканил с убийство на ищеца и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чр. 144  ал.3 вр ал.1 НК вр чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода една година и девет месеца, както и за престъпление по чл. 338 ал.1 НК, като на основание чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода една година и шест месеца, като е определено едно общо наказание  в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено  по реда на чл. 66 НК с  определен изпитателен срок от три години. Твърди, че е работил в туристическа агенция в гр Пловдив и по този подвод се запознал с дъщерята на ответника  - В. Х., като не след дълго двамата започнали да имат близки и интимни отношения. Ищецът често оставал да пренощува в дома на ответника, а когато организирал екскурзии взимал В. Х. със себе си, подпомогнал я за закупуването на автомобил на нейно име, както и за закупуването на телефон. Не след дълго между тях  възникнали проблеми, изразяващи се в чести конфликти. Отношенията между двамата се изострили, при което бившата вече приятелка на ищеца се оплаквала на баща си. Всеки от двамата – ищецът и вече бившата му приятелка - сезирал прокуратурата,   проверките не уталожили конфликтите помежду им, а ги изострили  и продължили с години.  Вечерта на 14.20.2016г В. Х.се оплакала на баща си,   че е тормозена от ищеца , след което ответникът се въоръжил с два огнестрелни пистолета, повикал новия приятел на дъщеря си  и решил да отиде до дома на ищеца късно вечерта около 22.00ч. Първоначално позвънили, а веднага след това ответникът започнал с дръжката на пистолета да чука по вратата, събудил майката на ищеца, която    видяла пред вратата да стои непознат за нея мъж, въоръжен с пистолет. Споделила това с ищеца,  тогава той също отишъл до вратата  и видял че отвън стоят ответникът и дъщеря му , позвънил на тел 112. В това време ответникът започнал силно  и продължително да чука с дръжката на пистолета по вратата, а когато ищецът отворил вратата  и му казал да се маха му отговорил че е бодигард на дъщеря си и е дошъл да си разчисти сметките и ще го гръмне, и насочил пистолета към гърдите на ищеца. Последвала борба, и през цялото време ответникът не спирал да повтаря че ще гръмне ищеца , при борбата пистолетът бил насочен  към ищеца, и той се притеснил за живота както своя така и на невръстната си дъщеря, майка му и баща му които били в непосредствена близост. В един момент пистолетът произвел изстрел, и дъщерята на ищеца която през цялото време пищяла, започнала да пищи още по-силно. На ищеца  е било причинено огнестрелно нараняване в областта на дясното стъпало без засягане на констни структури,  както и охлузвания и кръвонасядане в областта на горния десен крайник, в резултат на това  изпитвал физическа болка за повече от два месеца до пълно зарастване на огнестрелната рана на крака му, нараняването му попречило да се движи нормално, да почива, спи да се самообслужва хигиенно, лишен бил от възможнсотта да спортува, правейки туристически преходи . Освен това при прострелването изживял огромен страх  за един продължителен период през време на борбата за отнемането и на двата пистолета на ответника очаквал да бъде убит, а вследствие на описания инцидент настъпили вреди в психиката на ищеца, след като няколко дни след нападението и просрелването ответникът бил освободен.  За ищеца било ясно от времето, в което оставал да спи в дома на отвеника, че последният притежава общо 6 оръжия, като само 2 били иззети при ареста му. Ищецът не можел да получи чувство за сигурност месеци след прострелването, не можел да живее спокойно, не работил и не разсъждавал спокойно с месеци, постоянно се оглеждал когато  отивал офиса си в Пловдив, който бил в близост до жилището на ответника , не почивал и не спял нормално с месеци, в сънувал кошмари свързани с убийството му - неговото и на детето му, допълнително бил притеснен от поведението на детето си, което било шокирано от тежкия инцидент, наложило се да я успокоява със седмици, освен това бил притеснен и от развитието на сериозни психологични проблеми от страна на майка му вследствие на това, че е станала неволен очевидец на опитите на ответника да го убие.  Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

     Ответникът  оспорва иска като неоснователен.  Заявява, че ициденътт станал на 14.10.2016г е бил предизвикан от ищеца, тъй като той имал връзка с дъщерята на ответника и известно време преди инцидента се разделили,  ищецът започнал да я преследва и да я притеснява, да я заплашва с физическо насилие, да я проследява почти ежедневно когато се прибирала от работа, като неговото поведение ескалирало. Това наложило  идването на ответника в дома на ищеца. Твърди, че двата пистолета носел за самоотбрана, носел ги в джоба си, когато ищецът излязъл бръкнал първо в единия джоб, взел единия пистолет, поради което започнала борбата  между тях и продължила за втория, ищецът сам дръпнал спусъка и се прострелял. Твърди, че ищецът не е преживял сочените вредни последици. Прави възражние за съпричиняване от страна на ищеца, поради което и обезщетението следва да бъде намалено до 2000лв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

   След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:   С Присъда  № 8 от  04.04.2019г по НОХД 569/2017г по описа на АРС(в сила от 11.12.2019г) Д.Б.Х. е признат за виновен за това, че  на 14.10.2016 в  гр Асеновград обл Пловдивска се е заканил с убийство на В.П.А. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществявянето му, поради което и на основание чл. 144 ал.3 вр ал.1 от НК и чл 54 ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и девет месеца.

               В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св В.А.(майка на ищеца) твърди, че през 2016г се случил инцидент със сина й . На 14.10.2016г внучката й били дошла в дома на свидетеля да празнуват рождения ден  на баща си, коментирали как ще посрещнат рождения ден. Около десет и трийсет чули жестоко блъскане и чукане на входната врата, детето се уплашило, стресирало се. Св Атанасова погледнала през шпионката, видяла непознат мъж и жена, чула викове и отваряйки вратата, казали „ще ви убия“. Мъжът продължил да вика, след това влезли в стаята. Синът й ги познавал, това бил Х. с дъщеря му, с когото синът на свидетеля имал влъръзка. Х. извадил пистолет и го насочил към ищеца и го прострелял. Раната от прострелването зараствала дълго време. След случилото се психически ищецът бил сринат, затворил се в себе си, не смеел да отиде на кафе, като в мисълта му били заканите на ответника „ще те убия, ще ви убия“.  След като освободили от ареста ответника, ищецът се притеснявал че ще направи втори опит, ще посегне на детето му и на родителите му, ходил на невролог. Лечението продължило много време, лекарства употребявал постоянно до края на 2017г, или повече от една година. Освен това офисът на ищеца в Пловдив е близо до къщата на ответника, и ответникът се принудил да напусне офиса ,  да напусне България и да отиде в чеужбина. Изпитвал страх, не можел да спи, изнервен  бил.

             При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод,   че е предявен  иск   с   правно основание  чл. 45   от ЗЗД -   за репариране      неимуществени вреди, настъпили в резултат на    противоправно поведение на    ответника  на 14.10.2016г. Предявеният  иск  е допустим   при наличие на правен интерес.

  Разгледан  по същество.   Не е спорно по делото, че на 14.10.2016г ответникът се заканил с убийство на ищеца, като насочил огнестрелно оръжие – пистолет, както и че за това деяние ответникът е признат за виновен по  НОХД 569/2017г по описа на АРС, а и това се установява от неоспорените писмени доказателства.  Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца(чл.300 ГПК). От показанията на св Атанасова, които съдът кредитира като безпротиворечиви и базирани на лични впечатления  се установява, че  след случилото се  ищецът е изпитвал страх, бил е нервен и притеснен, че нападението срещу него може да се повтори. Според свидетеля, ищецът е бил нервен, приемал е лекарства и е бил принуден да напусне офиса си, както и страната, тъй като се е чувствал застрашен. Ето защо съдът намира за доказани твърденията на ищеца  за търпените от него в резултат противоправното поведение на   ответника вреди.    Съдът, като  взе предвид доказателствата по делото, че ищецът е изпитвал страх, тревожност, както и че в продължение на повече от година е приемал медикаменти във връзка с това му психическо състояние,  намира,  че справедливото обезщетение за   причинените му стрес, страх и  неудобства  е в размер на    10000лв.  До пълния предявен размер от 20000лв искът ще се отхвърли като неоснователен.               

   Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. На основание чл. 86 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава върху горната сума  в размер на законната лихва от датата на увреждането – 14.10.2016г  до окончателното изплащане. 

             При този изход на делото, направеното искане  и на основание чл. 78 ал.1  ГПК  ще се присъдят разноски в полза на ищеца съобразно уважената част на иска, представените доказателства за направени такива и списък в размер на 1500лв.   

  Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. Ето защо  на основание чл. 78 ал.6 ГПК следва  да бъде осъден ответникът да заплати ДТ по сметка на АРС  върху уважената част на иска в размер на 400лв.

 

  Поради, мотивите изложени по-горе, съдът             

 

Р Е Ш И:

 

             ОСЪЖДА  Д.Б.Х. ЕГН ********** с посочен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.П.А. ЕГН********** ***    сумата от       10 000(десет хиляди)лв обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищеца  психически тежки болки и страдания, стрес, шок, продължителна уплаха и страх за живота му и този на близките му в резултат на това, че на 14.10.2016г  му се е заканил с убийство,    ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.10.2016г до окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер на 1500(хиляда и петстотин)лв. КАТО  ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 20000(двадесет хиляди)лв.

             ОСЪЖДА      Д.Б.Х. ЕГН ********** с посочен адрес ***  да заплати по сметка на РС АСеновград 400(четиристотин)лв ДТ.

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: