Решение по дело №882/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 7
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200882
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пазарджик, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200882 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
О**разувано е по жал**а от Н. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***“
№28, чрез адв. Й.Я. от АК- Пловдив, против Електронен фиш Серия К № 3168773,
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена гло**а в размер на
100 (сто) лева.
Релевираните в жал**ата оплаквания о**о**щено се свеждат до нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъо**разност на ЕФ, поради
което се иска неговата отмяна. Претендират се разноски в полза на жал**оподателя за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В съде**но заседание жал**оподателят, редовно призован, не се явява. Не се
явява и процесуалният му представител, също редовно призован. От същия по делото е
представено писмено становище по същество, както и е направено искане за
присъждане на направените разноски в полза на жал**оподателя.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е депозирано
писмено становище по същество от процесуалния представител, с което е направено и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жал**ата и съо**рази изложеното в
същата и становищата на страните, съо**разявайки закона, по вътрешно у**еждение и
като о**съди съ**раните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съ**людаване разпоред**ата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
1
Жал**оподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 06.09.2019 г., в 13,55 часа,
в гр. Пазарджик, на **ул. „Стефан Стам**олов“ №10, с посока на движение към
кръстовище с ул. „Димитър Греков“, е управлявал лек автомо**ил „***“ с рег. № ***,
като се е движел с превишена скорост от 75 км/ч, при максимално допустима за
движение в населено място 50 км/час. Скоростта **ила заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мо**илна радарна система ARH САМ
S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 75 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 25 км/час, но от това превишение **или извадени 3 км,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жал**оподателя.
Така се формирало превишението от 22 км/час.
Въз основа на това **ил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
жал**оподателя на 28.05.2021 г. (виж разписка на л. 119а и справка за
нарушител/водач, т.3 раздел Фишове на л.36). Жал**ата против ЕФ е депозирана
директно в съда по пощата от надлежно упълномощен от санкционираното лице
адвокат на 08.06.2021 г. (виж пощенско клеймо на плика на л.6 и пълномощно на л.4)
поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от
лице активнолегитимирано да о**жалва санкционния акт пред компетентния съд.
Горната фактическа о**становка съдът възприе въз основа на съ**раните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС, които са а**солютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жал**ата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съо**ражения:
В хода на административнонаказателното производство по **езспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жал**оподателя по чл.182 ал.1
т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Н.М. е ангажирана, като
со**ственик на МПС- л.а. „***“ с рег. № ***, движението на който е **ило засечено с
процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за движение в населено
място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че М. е со**ственик на цитирания
л.а. се установява и от приетата по делото Справка за со**ственост и регистрация на
ПС от Ц**- КАТ (л.34). Този факт не се оспорва и от санкционираното лице в
депозираната жал**а.
По-нататък в о**жалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ,
не са предприети от страна на жал**оподателя, а той директно е о**жалвал фиша пред
съда. Поради това правилно е **ил санкциониран, в качеството му на управляващ
МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира
со**ственика на МПС, ако е ФЛ, съгласно разпоред**ата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ.
законовият представител на ЮЛ, ако такова е со**ственик на ПС (чл. 182 ал.2 от
ЗДвП).
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е **езспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
2
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се от**ележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на гло**а в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоред**ата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен
фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание
съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 06.09.2019 г. в 13,55 часа, в гр. Пазарджик, на **ул. „Стефан
Стам**олов“ №10. Посочена е и посоката на движение- към кръстовището с ул.
„Димитър Греков“. Визирано е и о**стоятелството по какъв начин е засечено
движението на автомо**ила- заснет с мо**илна радарна система ARH САМ S1 с №
11743bb. Посочен е вид, марка, модел и рег. номер на МПС, както разрешената,
установената и превишената стойност на скоростта. Визиран е и отчетения толеранс от
минус 3 км/ч. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните
от фотосите- 75 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 72 км/час се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час
при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочена е нарушената разпоред**а на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената гло**а
по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост.
Поради тази причина е неприемливо направеното възражение, че в ЕФ не **ила
изложена пълна фактическа о**становка, в това число и съставомерните елементи от
състава на нарушението.
Съдът не споделя и другото възражение в жал**ата, че в ЕФ не **ило посочено
пред кой орган и в какъв срок може да се о**жалва ЕФ, с което драстично се
нарушавало правото на защита на наказаното лице. Това възражение не **и **ило
направено, ако се държеше сметка за разпоред**ата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП, в
която изчерпателно са из**роени задължителните реквизити, които тря**ва да съдържа
ЕФ и сред тях не са органът пред който се о**жалва ЕФ и срокът за неговото
о**жалване. Освен това предвид факта, че ЕФ е **ил о**жалван от санкционираното
лице директно пред съда и то в законоустановения срок, показва че правото на защита
по никакъв начин не е **ило накърнено, тъй като то ще **ъде разгърнато в най-пълна
степен именно в о**разуваното съде**но производство.
Макар възражения в тази насока да липсват, съдът счита за нужно да от**ележи,
че макар в ЕФ да не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е
въведено, то от мястото нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост в
населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/час. В
този смисъл няма съмнение, че ограничението на скоростта е 50 км/час с оглед на това,
че движението се извършва в населено място.
3
Ра**отният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за използване на
АТСС, съгласно чл.10 от Наред**а № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.28), видно от който
е че АТСС е ра**отела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и
според самото методическо ръководство за ра**ота с процесното АТСС е указано, че
същото ра**оти в стационарен режим- чрез статив и в автомо**ил, чрез стационарното
му закрепване. Видно от изготвените снимки на засеченото нарушение е, че АТСС е
**ила поставена на статив. Поради това и съдът не споделя направеното в жал**ата
възражение, че използваното АТСС **ило мо**илно и не **или спазени условията за
неговото използване.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ,
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е
**ило регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания (виж Ръководство за ра**ота със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
**или при**лижаващите се автомо**или (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия
автомо**ил, а не на друг лек автомо**ил, тъй като камерата е насочена и е засякла
автомо**ила, движещ се във втората лента на **ул. „Стефан Стам**олов“ в посока към
кръстовището с ул. „Д. Греков“, а видно от фотосите точно там се движи процесния
автомо**ил (виж снимки от АТСС към ЕФ на л.115-119). Вярно е, че от снимките се
установява, че в момента на засичане по **улеварда освен процесното ПС, след него в
същата лента се движи и друг автомо**ил. Следва о**аче да се има предвид, че
системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен
режим и принципът на ра**ота е основан на лазерния модул, който може да произведе
стойност на **азата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства.
Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички
заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в
локална **аза, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на
разпознатите регистрационни та**ели, придружени със снимков материал. Тоест, от
установения принцип на ра**ота на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение
относно това за кой автомо**ил е регистрираната отчетената скорост.
Процесното техническото средство е одо**рен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е **ило технически
изправно (виж удостоверение за одо**рен тип средство за измерване и протоколи от
проверка на л.29-31). Поради тази причина съдът не споделя възражението, че
липсвали доказателства за това, че АТСС, използвано в случая е одо**рен тип средство
за измерване и че е **ило годно за употре**а към датата на нарушението.
Неприемливи са и възраженията, направени с жал**ата, че при използването на
АТСС не **или спазени изискванията на Наред**а № 8121з-532/2015 г. на МВР, като
липсвал изготвен Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наред**ата.
Както се посочи и по-горе за използването на АТСС е изготвен Протокол. Видно от
същия (л.18) е, че съдържа всички нео**ходими реквизити по Наред**ата, а именно
посочено е мястото на контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво
е ограничението на скоростта, режим на измерване, посока на задействане, начало и
край на ра**отния ра**ота на АТС, **роя на регистрираните нарушения, като
протоколът е изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на
4
системата, проверен от съответния ПИ и регистриран.
Вярно е, че към протокола не е приложена снимка на разположението на АТСС,
съгласно разпоред**ата на чл.10 ал.3 от Наред**ата, каквито възражения са изложени в
писменото становище на процесуалния представител на въззивника. Така снимка
липсва поради о**стоятелството че РСОД, с което е следвало да се изготви фотоса е
**ил технически неизправен (виж справка на л.120). Това нарушение о**аче не е
съществено, тъй като местоположението на АТСС може да **ъде установено чрез
GPS- координатите посочени на снимките от АТСС, чрез справка в сайта Гугъл карти в
интернет. При извършването на такава справка се установява, че използваното
техническо средство е **ило разположено на посоченото в Протокола за използване на
АТСС място за контрол. Ясно е и разС.ието на което уредът е засичал движението и
скоростта на МПС- 118 метра, което е видно от сн. № 0192301 от АТСС (л.116). Освен
чрез GPS-координатите на системата, точното място на позициониране на мо**илното
АТСС и мястото за контрол, се установява и от протокола за използване на АТСС,
който съдържа всички изискуеми реквизити и информацията в същия е пълна и
достоверна, част от която е и мястото на разположение на системата. При това
положение съдът намира, че липсата на съпровождаща протокола снимка за
разположението на АТСС не представлява СПН и не е основание за отмяна на ЕФ. В
този смисъл е и съде**ната практика на касационната инстанция, като само за пример
могат да се посочат Решение № 1018/16.12.2020 г. на Адм. Съд- Пазарджик по КАНД
№ 1138/2020 г., Решение № 867/04.12.2019 г. на Адм. Съд- Пазарджик по КАНД №
83582019 г. и др.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мо**илна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в ра**отата на
мо**илното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на ра**отния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на ра**отния процес на мо**илното АТСС да се приравнят на намеса в
ра**отата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоред**ата на чл.189
ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоред**и на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мо**илни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е
неприложима за**раната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наред**а, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съо**ражения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението
е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоред**ите на
чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наред**а № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на
вътрешните ра**оти.
Съдът намира също, че от формална страна о**жалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От съ**раните по делото доказателства **езспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда за**рана за водачите при
из**иране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
5
установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/час
съгласно същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс
от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 75 км/час,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 72 км/час или превишение на скоростта с 22
км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е **ила ангажирана
административнонаказателната отговорност на жал**оподателя, чрез налагане на
предвидената гло**а в а**солютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер
на гло**ата, а именно 100 лева за превишение от 21 до 30 км/час, т.е. размерът на
гло**ата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
При това положение издаденият ЕФ следва да **ъде потвърден като правилен и
законосъо**разен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, претенцията на въззивника за
присъждане на разноски в негова полза сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователна и като такава следва да се остави **ез
уважение.
Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява
дирекцията- структурното звено на МВР, издало о**жалвания ЕФ. Искането е
направено своевременно в хода на съде**ното производство, преди о**явяване на
делото за решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик. С оглед
разпоред**ата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да **ъде определено
съгласно разпоред**ата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съо**разно вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наред**а на МС по предложение на Н**ПП. В случая за
защита в производство по ЗАНН, чл.**е от Наред**ата за заплащането на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се
разгледа в няколко съде**ни заседания **ез разпит на свидетели, а само с приемане на
писмени доказателства, в които о**аче не участваше процесуалния представител на
АНО, като единствено от същия е представено аргументирано писмено становище.
Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наред**ата
размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева
По изложените до тук съо**ражения Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените о**стоятелства и на основание чл.63
ал.2 т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3168773, издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на Н. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***“ №28,
на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1
6
от ЗДвП е наложена гло**а в размер на 100 (сто) лева, като законосъо**разен.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***“ №28, ДА
ЗАПЛАТИ на О**ЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на жал**оподателя за присъждане на разноски в негова
полза, като неоснователно.
Решението подлежи на о**жалване в 14-дневен срок от съо**щението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7