Решение по дело №5814/2020 на Софийски градски съд

 

                               

 

 

 

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               гр. София, 25.02.2021 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

                                                    Мл. съдия Димитринка Костадинова-Младенова

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в. гр.дело № 5814 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение  № 58824 от 05.03.2020г., постановено по гр.дело № 35504/2019 год. по описа на СРС, ГО, 166 състав, е отхвърлен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД  за осъждане на ответника Ц.Г.К., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 354.73 лв.  –неустойка за периода от 02.02.2016г. до 02.02.2019г. за забавено плащане на главница за потребена електрическа енергия в размер на 1 164.11 лв., за които са издадени 8 бр. фактури за периода  от 27.02.1009г. до 30.09.2009г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Ч.Е.Б.“ АД ***. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. С оглед на събраните по делото доказателства, които не се оспорват от въззиваемата страна, намира извода на първоинстанционния съд за неправилен. Оспорва се изцяло изводът на  първоинстационния съд, че ищецът не дължи сумата от 354.73 лв., представляваща неустойка  съгласно чл. 35 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Счита, че изводът на първоинстанционния съд, че вземането е погасено по давност е неоснователен. Твърди, че съгласно договореното между страните вземането за нестойка се дължи дори и главното вземане да е погасено по давност. Цитира практика на ВКС, според която неустойка за забава на парично вземане, когато размерът й е определен като лихвен процент, не се превръща  в лихва, а запазва същността си на обезщетение за вреди от неизпълнението. Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на други, с което да се уважи исковата претенция. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Ц.Г.К., действаща чрез процесуалния си представител адв. Р.К. от САК твърди, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е съобразил както съдебната практика така и доказателствата по делото. Ето защо моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:   

Предявен е иск с правна квалификация  чл. 92 ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, разгледано по същество същото е правилно.

Безспорно е по делото, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ. Установено и  че ищецът е доставил на ответника в електроснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*************заведен под клиентски номер 300012491814 количество електроенергия на стойност 1 164.11 лв.  за което са издадени 8бр. фактури  за периода 27.02.2009г. до 30.09.2009г. Установено е изпадането на длъжника в забава и нейния размер, възлизащ на сумата от 354.73 лв. Тя е начислена за последните три години  преди предявяване на исковата молба и е начислена за вземане, възникнало през 2009г.

По делото не са наведени твърдения за плащане или погасяван чрез прихващане или по друг  начин. Няма данни и за настъпване на обстоятелства, които да доведат до спиране или прекъсване на  давността са за периода. Самият ищец твърди, че вземането на главница е погасено по давност, затова претендира само дължима неустойка.

Спорният въпрос в настоящото производство са претенциите на ищеца за присъждане в негова полза на неустойка за забавено изпълнение на възникналите в тежест на ответника парични задължения по договора за продажба на електрическа енергия. С чл. 35 от договора за общи условия, страните са уговорили, че потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок  на дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер  в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

 С оглед установените  факти по делото възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника своевременно в първоинстанционното производство е основателно. Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Задълженията за плащане на доставяната електрическа .енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б”в” от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, в какъвто смисъл е задължителната практика. Съгласно Решение № 168/22.12.2009 година  по т.д. № 408/2009 година на ВКС, ТК, II отделение, Решение № 14/10.09.2010 година по т.д. № 378/2009 година на ВКС, ТК, II отделение, Решение № 111/08.10.2010 година на ВКС, ТК, I отделение по т.д. № 1068/2009 година и други, задължението за заплащане на стойността на консумираната  ел.енергия  е задължение за периодично плащане и се погасява съгласно чл. 111, б”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност от падежа, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Посочените решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС /т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 година на ОСГТК на ВКС/. Постановено е и Решение от 11.04.2012 година на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия по т.д. № 3/2011 година в същия смисъл.

По своята правна същност претендираната от ищеца сума е обезщетение за забава. По отношение на него е приложима тригодишната погасителна давност. Според разпоредбата на чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на всяко от задълженията за плащане на доставената ел.  енергия, е посочен в издадената от ответното дружество справка и от която дата длъжникът е изпаднал в забава. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Основен въпрос по делото е дали задължението на ищецът има характер на периодично плащане и дали по отношение на него може да се приложи разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, която предвижда, че периодичните плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието "периодично плащане" по смисъла на горецитираната норма се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Задължението за заплащане на ел. енергия има точно характеристиките на определено периодично плащане - дължат се повтарящи се престации, породени от един правен факт (договор за предоставяне на ел. енергия), падежът на плащанията по фактурите настъпва на определени интервали от време (на определена дата от месеца), без значение дали периодите са равни или плащанията еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.

 По отношение на акцесорното задължение за обезщетение за забавено плащане  чл.119 от ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла, тоест погасява се и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото исковата молба е била депозирана на 04.02.2019г., то правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищеца за претендиранато обезщетение забава /неустойка/ за периода 27.02.2009г. до 30.09.2009г. са погасени по давност.

 Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. По делото няма представени доказателства от ищцовата страна, че в периода от изпадане на ответника в забава, ищцовото дружество в качеството си на кредитор по претендираното задължение, е предприел някакви действия по принудителното им събиране, с които да се прекъсне  или спре погасителната давност.

          С оглед на изложеното исковата претенция се явава неоснователна и подлежи на отхвърляне. Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд. Жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът /жалбоподателят/ следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат.

Своевременно релевираното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно. Посочената разпоредбата предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По настоящото делото е ангажирано пълномощно, в което е инкорпориран договор за правна защита и съдействие от който е видно, че е уговорен адвокатски хонорар от 600 лв., който е заплатен изцяло и в брой от ответника по жалбата. Материалният интерес в конкретния случай е под 1 000 лв., поради което съобразно приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба минималното възнаграждение е 300 лв. Въззивният съд намира, че действително заплатеният от ответника по жалбата адвокатски хонорар, който е по-висок от минимално предвидения, съотнесен към действителната фактическа и правна сложност на делото /което не представлява фактическа и правна сложност, развило се е в едно съдебно заседание, като не са били събирани доказателства/, се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 300 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                           Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  № 58824 от 05.03.2020г., постановено по гр.дело № 35504/2019 год. по описа на СРС, ГО, 166 състав

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк бизнесцентър да заплати на Ц.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 300 лв., представляваща направените разноски във въззивното производство.

    Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/                                2/