№260111
гр.
Силистра, 16.11.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена
Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д.№ 402 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай тръст“ ЕООД с ЕИК ………….
против Разпореждане № 1735 от 29.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 978/2020 г. на Районен
съд Силистра, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение против А.С.М. …… за сумата 166,61 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 02.11.2016 г.
между „Ай тръст“ и А.М., и за сумата 64,08 лева, заявена като административни
разноски по договор за кредит № 755697/02.11.2016 г. между А.М. и „Кредисимо“
ЕАД с ЕИК …………
За да постанови обжалвания акт, Силистренският районен съд е
приел, че договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит и разходите
по него е следвало да се включат на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) при определяне на годишния процент на разходите
(ГПР). Договорът за заем е предоставен при ГПР от 50% и с разходите по договора
за поръчителство формират сбор, който надхвърля нормативно определения процент,
регламентиран в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Относно административните разноски
районният съд ги е преценил като част от обичайния стопански риск, който всеки търговец
се е съгласил да търпи; срещу тях не стои предоставена на потребителя услуга,
щом се твърди, че с нея се покриват разходи по стимулиране на длъжника да си
изпълни задълженията.
Жалбоподателят настоява, че разходите по договора за
поръчителство не следва да се включват в ГПР, тъй като: длъжникът сам е пожелал
да сключи такъв договор и разходът по него не е задължителен; поръчителството
не е условие за отпускане на кредита; на заемодателя не е известна сумата по
договора между поръчителя и длъжника, за да може да я включи към ГПР; условията
по договора са индивидуално уговорени; следователно не са налице предпоставките
на пар.1, т. 1 от ДР към ЗПК за включване на възнаграждението на поръчителя в
общия разход по кредита. За сумата от 64,08 лева се изтъкват доводи, че е
разход за събиране на вземането, а не такса за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Това е разход, който кредиторът е направил заради
некоректното поведение на длъжника и просрочието му. Жалбоподателят моли за
отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението в цялост.
Силистренският окръжен съд намира частната жалба за
допустима, но неоснователна.
На основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
районния съд, тъй като ги счита за правилни, допълвайки следното: според
жалбоподателя процесният договор за потребителски кредит не зависи от договора
за поръчителство, но тогава остава открит въпросът защо длъжникът е предпочел
да осигури такова обезпечение чрез „Ай тръст“ ЕООД и защо в самия договор за
предоставяне на поръчителство изрично е посочено, че „ПОРЪЧИТЕЛЯТ е получил от
КРЕДИСИМО предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
ПОТРЕБИТЕЛЯ“. Поръчителството е вид обезпечение. То винаги е акцесорно правоотношение,
защото не може да съществува самостоятелно, без вземане, което да обезпечава.
Акцесорността опровергава тезата на жалбоподателя, че между договора му с
длъжника и договора за заем няма зависимост, още повече че изрично е посочено в
договора между жалбоподателя и „Ай тръст“ ЕООД, че „ПОТРЕБИТЕЛЯТ е избрал да
сключи договор с КРЕДИСИМО при условията
на договор с предоставено от ПОРЪЧИТЕЛЯ поръчителство. Провежда се изводът, че са изпълнени предпоставките
на пар.1, т. 1 от ДР към ЗПК и разходите по договора за предоставяне на
поръчителство е следвало да се включат в ГПР, тъй като се явяват разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати.
Всякакви доводи за дължимост на така наречените от заявителя
„административни разноски“ в резултат на неизпълнение от страна на длъжника, са
неоснователни, тъй като са в пряко противоречие с императива на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, която разпоредба е ясна и категорична: при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
Като е отказал да издаде заповед за изпълнение на поисканите
суми: 166,61 лева за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
и 64,08 лева за административни разноски, Силистренският районен съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1735 от 29.09.2020 г. по ч.гр.д.№
978/2020 г. на Районен съд Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.