Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.05.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1980 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.10.2018 по гр.д. № 74975/15 г.,
СРС, ІІ ГО, 64 състав е осъдил И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да
плати на „К.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл.203, ал.2, вр. чл.211 КТ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 26 510 лева - обезщетение за
имуществени вреди, причинени в периода 29.07.2013г. - 16.08.2013г., изразяващи
се в получаване и невъзстановяване на парични средства на ищцовото
дружество чрез изтеглянето им от клиентска сметка № ********** с титуляр
Адвокатско дружество “Д., М.и К.”. Осъдил е И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „К.А.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
сумата от 14 390 лева - получени без основание суми на ищцовото
дружество за периода 13.09.2013г. - 29.11.2013г. чрез изтеглянето им от
клиентска сметка № ********** с титуляр Адвокатско дружество “Д., М.и К.”, като
е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 16 390 лева. Отхвърлил е искове по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „К.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
за сумата общо от 8776,30 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 29.11.2013г. - 03.12.2015г. върху главните задължения от 26510
лева и от 16390 лева. Осъдил е И.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6, вр.
чл.649, ал.6 ТЗ сумата от 1636 лева - държавна такса.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника И.Н.Г., ЕГН
**********, с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат О.М.,***, офис 128 в осъдителната
част, включително и в частта на присъдените разноски, с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи, че решението е недопустимо, тъй като в исковата молба се твърди,
че ищецът е депозирал иск за попълване масата на несъстоятелността по реда на
Част четвърта, Глава четиридесет и първа от ТЗ, като в такива случаи при
определяне на родовата подсъдност относно компетентността на съда, който следва
да разгледа настоящия спор, следва да намери приложение разпоредбата на чл.649,
ал.5 от ТЗ, съгласно която компетентен да разгледа настоящето дело е съдът по
несъстоятелността на ищцовото дружество, а именно
Благоевградски Окръжен съд. Освен това, на основание чл.649, ал.6 от ТЗ, ищецът
прави искане за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса.
Счита, че предявеният иск с правно основание чл.203, ал.2, вр
чл.211 КТ, вр. чл.45 ЗЗД не е иск за попълване на
масата на несъстоятелността на ищеца по чл.645, чл.646, чл.647 от ТЗ, поради
което за настоящето производство не е приложима разпоредбата на чл.649, ал.6 от ТЗ и ищецът дължи внасяне на държавна такса. Същият следва да внесе държавна
такса след даване на изрични указания в този смисъл. Твърди още, че ищцовото дружество е предявило иск по чл.203, ал.2 вр. чл.211 КТ, вр. чл.45 ЗЗД
срещу И.Н.Г. за сумата от 42 900 лв.-имуществени вреди, както и иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 8776,30 лв.-обезщетение за забава. С оглед размера
на иска счита, че делото не е родово подсъдно на СРС, поради което той е
следвало да го прекрати и да го прати на родово компетентния съд-СГС.
С решение от 07.09.2016 г. по т.д. № 33/2014 г. по описа на Благоевградския
окръжен съд на основание чл.632, ал.1 от ТЗ съдът по несъстоятелността е спрял
производството по несъстоятелност на длъжника/ ищец по настоящето дело/, като с
решение от 04.10.2017 г. производството по несъстоятелност е възобновено по
реда на чл.632, ал.2 от ТЗ. В този смисъл за периода от 07.09.2016 г. до
04.10.2017 г. синдикът на ищцовото дружество не е
имал правомощия да го представлява по настоящето съдебно производство. Разпоредбата
на чл.635 ТЗ дава право на представителния орган на длъжника да извършва
действия лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия,
които не са изрично предоставени на синдика. В този смисъл счита, че извършените
от синдика процесуални действия за периода от 07.09.2016 г. до 04.10.2017 г. са
нищожни с оглед липсата му на правомощия на синдик по т.д. № 33/2014 г.
Ако съдът счете, че решението е допустимо, то го оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че съдът е квалифицирал предявеният иск в общ размер
от 42 900 лв. по чл.203, ал.2 вр. чл.211 КТ, вр с чл.45 ЗЗД, но не е посочил изрично коя от трите
хипотези, съдържащи се в разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ е квалифицирал иска. В
резултат на неправилно определената правна квалификация, не са дадени точни
указания на страните относно подлежащите на доказване факти, допуснати са
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно
е разпределена и доказателствената тежест. Освен
това, излагат се твърдения, че ответникът е заемал длъжността „главен
счетоводител“ по ТПО с ищеца и в качеството си на такъв е имал пълномощия от
управителя на ищеца да сключва договори с трети лица от името на дружеството и
да се разпорежда с парични средства на дружеството по разкритите по същото
банкови сметки. Налице са твърдения, че ответникът като главен счетоводител и
по пълномощия е теглил суми в брой от наличните парични средства на ищеца,
разпореждал се е със същите и не се е отчитал. В този смисъл ищецът сочи и обстоятелства за търсене на имуществена
отговорност за вреди, причинена при отчетническа дейност по смисъла на чл.207
от КТ.
Съдът е квалифицирал предявения иск в общ размер от 42 900 лв. по чл.203, ал.2, вр. чл.211 КТ вр. с чл.45 ЗЗД, но едва с постановеното решение става
ясно, че ответникът е осъден и по иск на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 14 390 лв. Иск по чл.55 от ЗЗД не е предявяван, такъв не
е докладван по делото.
Твърди, че имуществена отговорност на работник/служител може да се търси
само при наличие на валидно сключен трудов договор. Към датата на депозиране на
исковата молба не е налице валидно действащо договорно правоотношение по трудов
договор, който е бил прекратен, считано от 01.09.2013 г. Поради прекратено ТПО,
ответникът не е имал качество на работник/служител на ищеца, за да носи имуществена отговорност
по чл.203, ал.2 КТ. Не са доказани и предпоставките на чл.45 ЗЗД. Не се
установява противоправно поведение на ответника и в
какво се изразява същото. Същият е имал пълномощия от управителя на дружеството
да се разпорежда с парични средства на дружеството по разкритите от същото
банкови сметки. Ищецът твърди само по сведения на бившия управител, че
ответникът сключвал без негово знание от името на „К.А.“ ЕООД договор за
адвокатска сметка с Адвокатско дружество/АД/ „Д., М.и К.“, но този факт не е
доказан по делото. Не се намира договор за адвокатска сметка сключен между „К.А.“
ЕООД чрез ответника И.Г. и АД „Д., М.и К.“. Не се установи, че ответникът е
сключил без знанието на управителя от името на „К.А.“ ЕООД договор за
адвокатска сметка с АД „Д., М.и К.“, не се доказа управителят на „К.А.“ ЕООД да
е упълномощил ответника да се разпорежда с налични парични средства по банкова
клиентска сметка с титуляр АД „Д., М.и К.“, не се доказа ответникът противоправно да се е разпореждал с налични парични
средства по банкова сметка *** „Д., М.и К.“, не се доказа основанието, на което
ответникът да е имал правомощията пред банката да извършва банкови операции с
твърдяната клиентска сметка, както и че от банково извлечение ответникът е
теглил в брой процесните суми. Не се доказа настъпил
вредоносен резултат в патримониума на ищеца, като
ищецът не доказа чрез писмени доказателства и ССЕ, че процесните
суми, за които се твърди, че са изтеглени от ответника, не са отчетени пред
ищеца в неговото счетоводство. Видно от приетите ССЕ, ищецът без конкретна
причина не е представил каквито и да било счетоводни документи. В този смисъл
съдът неправилно не е приложил чл.161 от ГПК и неправилно не е приел за
доказани твърдяните от ответника факти за начина на
разходване на процесните суми относно които ищецът е
създал пречки за събиране на допуснати доказателства за установяване на тези
факти. Не се доказа наличие на причинно следствена връзка между вредата и противоправното деяние.
Ето защо моли съда да обезсили обжалваното решение, евентуално да бъде
отменено като постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира присъждане на разноски включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият „К.А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от синдика К.В.К., със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.211 КТ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от К. „А.“ ЕООД
срещу И.Н.Г. за следните суми: за сумата от сумата от 26
510 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода
29.07.2013г.-16.08.2013г., изразяващи се в получаване и невъзстановяване на
парични средства на ищцовото дружество чрез
изтеглянето им от клиентска сметка № ********** с титуляр Адвокатско
дружество/АД/ “Д., М.и К.”, иск за сумата от 16 390 лева - получени без
основание суми на ищцовото дружество за периода
13.09.2013г. - 29.11.2013г. чрез изтеглянето им от клиентска сметка №
********** с титуляр Адвокатско дружество “Д., М.и К.”, както и искове по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в общ размер от 8 776,30 лева - обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 29.11.2013г.- 03.12.2015г. върху
главните задължения.
Ищецът К. „А.“ ЕООД твърди, че до края на м.08.2013 г. ответникът е работил при ищеца на длъжността „главен счетоводител“. Ответникът получил
парични средства на ищцовото дружество в размер общо
на 42 900 лева, като ги изтеглил от клиентска сметка на АД “Д., М.и К.” с №
********** , както следва: на 29.07.2013г. – 10 400 лева, на 30.07.2013г. – 15
000 лева, на 30.07.2013г. - 500 лева, на 31.07.2013г. - 300 лева, на
05.08.2013г. - 180 лева, на 16.08.201 Зг. - 130 лева, на 13.09.2013г. – 2 000
лева, на 14.10.2013г. - 80 лева и на 29.11.2013г.- 14 310 лева. Не били открити
документи за начина на разходване на сумите, нито документи за връщането им. На
02.10.2015г. на ответника била изпратена покана в 14 - дневен срок да посочи
основание за получаване на сумите или за надлежното им разходване за погасяване
на задължения на ищцовото дружество или в същия срок
да бъдат върнати посочените суми. Писмото било върнато с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя, като получените от ответника суми не
били възстановени на ищцовото дружество.
Ответникът И.Н.Г. в депозирания отговор е оспорил исковете. Твърди, че изтеглените на 29.07.2013г. и на 30.07.2013г. суми, съответно в размер на
10 400 лева и на 15 000 лева, предал на ръка на законния представител на
дружеството - З.Г.В.по негово искане за погасяване на задължения на ищцовото дружеството, като за предаването на сумите не бил
съставен документ. С изтеглените на 31.09.2013г. 2 000 лева платил задължения
на ищцовото дружество по следните фактури : фактура №
50022064496 от 29.07.2013г., издадена от “С.” АД, на стойност 36,16 лева без
ДДС, фактура № 10920 от 19.08.2013г., издадена от “Е.Б.” ЕООД, на стойност
485,43 лева без ДДС, фактура № 40921 от 19.08.2013г., издадена от “Е.Б.” ЕООД,
на стойност 46,92 лева без ДДС, фактура № 40923/19.08.2013г., издадена от “Е.Б.”
ЕООД, на стойност 131,80 лева без ДДС, фактура № 40955/21.08.2013г., издадена
от “Е.Б.” ЕООД на стойност на стойност 895,18 лева без ДДС, фактура №
41060/27.08.2013г., издадена от “Е.Б.” ЕООД, на стойност 38,96 лева без ДДС, фактура
№ 41023/26.08.201 Зг., издадена от “Е.Б.” ЕООД, на стойност 14,74 лева без ДДС,
фактура № *********/27.08.2013г., издадена от “Н.” ЕООД, на стойност 288 лева
без ДДС. Остатъкът от изтеглената сума от 2000 лева била получена от ответника
за погасяване на дължимото му се трудово възнаграждение за периода 01.10.2012г.
- 31.12.2012г.
С част от изтеглената сума от 14 310 лева били заплатени задължения на ищцовото дружество в размер на 12 200 лева към Адвокатско
дружество “Д., М.и К.”, произтичащи от договор за предоставяне на правни услуги
и осъществяване на процесуално представителство, сключен на 19.04.2012г. във
връзка с гр.д. № 17292/2011 г. по описа на СГС - ГО, II -ри състав, от договор
за предоставяне на правни услуги и процесуално представителство от 09.07.2012г.
във връзка с гр.д. № 27871 /2012г. по
описа на СРС, ГО, 62 състав и от договор за абонаментно правно обслужване от
01.11.2011 г. Остатъкът от изтеглената сума от 14 310 лева била получена от
ответника за погасяване на дължими му се трудови възнаграждения за периода 01.01.2013г.-31.08.2013г. Ответникът е възразил, че не е
получавал покана от ищцовото дружество за връщане на претендираните суми преди завеждане на исковата молба.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, а и от представеното извлечение от клиентска сметка
на АД “Д., М.и К.” с № ********** се установява, че между ищцвото
дружество и АД “Д., М.и К.” бил сключен договор за клиентска сметка по смисъла
на чл.39 от Закона за адвокатурата, че в рамките на периода 29.07.2013г. -
31.08.2013г. ответникът е бил назначен при ищцовото
дружество по трудов договор на длъжността “главен счетоводител”, като считано
от 01.09.2013г. ответникът вече не е бил служител на дружеството, че ответникът
е изтеглил от горепосочената клиентска банкова сметка ***, които са били
собственост на ищцовото дружеството, в размери, които
се сочи в исковата молба/ признание на ответника/.
Във връзка с развитите
във виззивната жалба възражения, СГС прави следните
изводи:
Процесното решение не е
недопустимо и възражението за неправилно определена родова подсъдност, се явява
неоснователно. Съгласно чл.649, ал.5 ТЗ (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) (1) Иск почл.645, 646 и 647 от този закон и по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът,
а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността,
в едногодишен срок от откриване на
производството, съответно от момента на
обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането
е извършено след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от
извършването на прихващането. АЛ.(5) Иск по ал. 1 се предявява
пред съда по несъстоятелността. Предвидената в разпоредбата на чл.649, ал.5 ТЗ специална
подсъдност на лимитативно
изброените в ал. 1 искове, произтича преди всичко от
тяхната специфика и връзката на тези
искове с производството по несъстоятелност. Систематичното място на тази и последващите
разпоредби определят изброените искове като част от
уредените в този раздел от ТЗ правни средства за попълване масата
на несъстоятелността. Тези правни механизми
в т.ч. и исковете по чл.645, чл.646 и
чл.647 ТЗ са подчинени на една и съща
функция - да защитят масата на несъстоятелността от противоправното й намаляване чрез определени правни действия, извършвани от длъжника в конкретно
определени периоди спрямо откриване производството по несъстоятелност. В най-общия смисъл функцията им е да защитят
правата на кредиторите спрямо длъжника. Така определената специфика на посочените искове
обуславя и особеностите на производството по тях - чл.649 ТЗ, както и различията спрямо общия исков процес.
Няма спор, че тези цели
на производството по несъстоятелност могат да бъдат
постигнати и чрез иск с правно основание
чл.135 ЗЗД, стига същият да
отговаря на спецификата на исковете за попълване
масата на несъстоятелността. В конкретния случай предявеният иск очевидно не
е от категорията на посочените в чл.649, ал.1 ТЗ. Следователно по отношение
провеждането на този иск не
са приложими разпоредбите на чл.649 ТЗ в т.ч.
и предвидената специална компетентност по, ал. 5, поради което
местната компетентност следва да се
определи съобразно правилата на ГПК, т.е.
компетентен е СРС.
Неоснователно се явява и твърдението, че „К.А.“ ЕООД е следвало да заплати
държавна такса още при предявяване на иска. Предявеният иск е различен от
исковете по чл.645, 646 и 647 от ТЗ, но е също за попълване на масата на
несъстоятелността, поради което държавна такса не се внася предварително, а ако
същият бъде отхвърлен, разноските се събират от масата на несъстоятелността. Постоянна е съдебната
практика на касационната инстанция, а именно (Определение №
203/27.04.2018г. на ВКС по ч.т.д. № 560/2018г„ Определение № 92/16.02.2017г. на
ВКС по ч.т.д. № 2413/2016г., Определение № 1072/30.11.2012г. на ВКС по ч.т.д. №
888/2012г., Определение № 267/07.05.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 139/2009г.,
Определение № 479/29.12.2008г. на ВКС по ч.т.д. № 339/2008г.) относно исковете, които се включват в масата на
несъстоятелността и по приложението на чл.620,
ал.5 ТЗ, според която норма не се дължи предварително държавна такса по предявени чрез
синдика на дружеството в несъстоятелност искове за попълване
масата на несъстоятелността, а такива могат да бъдат
освен отменителните искове и исковете за обявяване недействителност
на действия и сделки, целящи връщане на имущество
в масата на несъстоятелността, така и преки искове - за изпълнение на
договор, за плащане на задължение,
косвен иск по
чл.134 ЗЗД. Законодателят не е направил разграничение относно способите на защита, а е въвел общ критерий-
те да са
насочени към попълване масата на несъстоятелността, от което би
се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите. В Раздел І на Глава 41 от ТЗ - "Попълване
на масата на несъстоятелността", са уредени хипотези
относно действия, чрез които се
осъществява попълването на масата на
несъстоятелността, но изброяването им не е изчерпателно. Касае се до
действия по иницииране на съдебни
производства, имащи за цел възстановяване
и съхраняване масата на несъстоятелността, основани на идеята
за консолидиране на цялото имущество
на несъстоятелния длъжник в обща маса и осъществяване на универсално принудително изпълнение върху него с оглед
възможно най-справедливо удовлетворяване на всички кредитори, без да се
натоварва масата на несъстоятелността с разноски, които биха довели до
намаляването й.
Неоснователно се явява и твърдението,
че искът не е подсъден на СРС с оглед неговата обща цена от 42 900 лв. Тя
представлява именно общата цена на предявените обективно
съединени искове (за изтеглени и невъзстановени конкретни суми от сметка на
дружеството) срещу длъжника, като цената на всеки един от исковете (размерът на
всяка една изтеглена и невъзстановена, съответно неотчетена сума) е под 25 000
лв.
Най-накрая, неоснователно се явява и възражението, че синдикът нямал право
да извършва процесуални действия по съдебни производства за периода на спиране
на производството по несъстоятелност. Със съдебното решение, с което
производството е спряно, не са прекратени правомощията на синдика да
представлява дружеството във висящите съдебните производства.
Относно правната квалификация на иска, то видно е, че става въпрос за иск с
правна
квалификация по чл. 203, ал. 2, предл. 2
КТ вр. чл.211 КТ, вр.
45 ЗЗД.
За да бъде ангажирана
пълната имуществена отговорност на работника, следва да бъде доказано
в процеса наличието на следните кумулативно
предвидени предпоставки: 1)
да е извършено деяние от ответника;
2) деянието да е противоправно; 3) вина на ответника; 4) настъпила за ищеца
вреда; 5) причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди.
Както бе
посочено, по делото е безспорно че процесните суми са
били изтеглени от ответника, обстоятелство, което той не оспорва, а е доказано
с представеното по делото извлечение от банкова сметка. ***, че процесиите суми са били изтеглени от клиентската сметка на дружеството и
изразходвани от него „във връзка с дейността на дружеството“, което обстоятелство
той не и доказал в процеса. Дали ответникът е имал пълномощно да тегли суми от
сметката на дружеството е обстоятелство, което не променя задължението му при
изтегляне на суми в брой от клиентската сметка на дружеството да ги отчете на
дружеството.
Спорно по делото е дали изтеглените от ответника от
банковата сметка суми са изразходвани от ответника за дружеството, според
твърденията му, като доказателствената тежест е
негова.
Същият е твърдял, че изтеглените от него суми на
29.07.2013г. в размер на 10 400 лева и на 30.07.2013г. в размер на 15 000 лева,
са били предадени на ръка на законния представител на ищцовото
дружество - З.Г.В.. Ответникът се е отказал от разпита на свидетеля З.Г.В.,
управител на дружеството към процесиите периоди, който бе допуснат за
установяване на тези обстоятелства. Ответникът не е довел и допуснатите му в
тази връзка свидетели, които да установят тези обстоятелства. Във връзка със
същите обстоятелства е била допусната допълнителна съдебно- счетоводна
експертиза, при която вещото лице е дало заключение, че не може да се направи
извод дали тези суми са били внесени в касата на ищцовото
дружество, тъй като ищецът не е предоставил касова книга, разходни касови
ордери или приходни касови ордери. Законосъобразно съдът е приел, че няма
основание за приложение на последиците по чл.161 ГПК, доколкото няма данни за
съставяне на документи за внасянето на сумите на каса на дружеството предвид
възраженията на ответника, че сумите са били предадени на управителя на
дружеството на ръка, а не че е предал сумите в касата на дружеството.
Ответникът не твърди, че след предаването на сумите на законния представител на
дружеството, той да ги е внесъл в касата на дружеството, като възраженията са
му, че сумите били необходими за плащане задължения на дружеството.
По отношение на сумата от 2000 лв., според ССЕ, ищецът не е оказал необходимото съдействие за
установяване дали задълженията по фактурите, конкретно посочени в отговора на
исковата молба, са били платени. Ето защо, законосъобразно съдът е приел, че ищецът
е създал пречки за събиране на тези доказателства и при указани последици с
определение в открито съдебно заседание от 17.05.2017г., на основание чл.161 ГПК е приел за доказани възраженията на ответника, че с изтеглената в размер на
2 000 лева сума са били погасени задълженията, конкретно посочени в исковата
молба, в общ размер от 1937,19 лева, отразени във фактури, издадени в периода
19.07.2013г. - 27.08.2013г. За остатъка от изтеглената сума в размер на 62,91
лева ответникът е възразил, че е получил като дължимо към него плащане на
трудово възнаграждение за периода 01.10.2012г. - 31.12.2012г. За посочения
период трудовото възнаграждение на ответника е възлизало на 834,15 лева - нетен
размер, видно от заключението на вещото лице, като няма доказателства за
плащането му. Ето защо, основателно се явява възражението, че с горницата над 1937,19 лева,
платени суми по фактури до пълния размер на изтеглената на 31.09.2013г. сума от
2 000 лева ответникът е погасил задължение към себе си за трудови задължения за
периода 01.10.2012г. - 31.12.2012г.
Настоящата инстанция също приема за недоказано
възражението на ответника, че с част от изтеглената на 29.11.2013г. сума в
размер на 14 310 лева е платил
задължение към АД “Д., М.и К.” по фактура № ********** от 20.12.2013г. на
стойност от 12 200 лева. Посредством извлечение от процесната
клиентска сметка и заключение на вещо лице се установява, че на 20.12.2013г.
клиентската сметка на това адвокатско дружество е била захранена със сумата от
12 200 лева, не може да се приеме, че посочената сума е била внесена именно от
ответника. Няма основание и да се приеме, че сумата от 14 310 лева е била
изтеглена от клиентската сметка, за да се погаси задължение, което към онзи
момент не е било възникнало, а именно задължение по фактура № ********** от 20.12.2013г. Недоказано се явява и
възражението на ответника, че с горницата над 12 200 лева до пълния размер на
изтеглената в размер на 14 310 лева ответникът е погасил дължими спрямо него
задължения за трудово възнаграждения за периода 01.01.2013г.
-31.08.2013 г. При изтегляне на сумата от 14 310 лева на 29.11.2013г.
ответникът не бил вече служител при ищеца, поради което не е имал право да се
разпорежда със средства на ищцовото дружество,
включително да извършва плащания в своя полза. По делото не се установява на
друго основание освен трудовия договор, ответникът да има право да се
разпорежда със средства на ищцовото дружество. Ето
защо, разпорежданията му със средства на дружеството след прекратяване на
трудовия договор на 31.08.2013г. са без основание.
По отношение на останалите процесни
суми, а именно на 30.07.2013г.
- 500 лева, на 31.07.2013г. - 300 лева, на 05.08.2013г. - 180 лева, на 16.08.2013
г.-130 лв. и на 14.10.2013 г.-80 лв., няма твърдения и не се установява да са
били възстановени на дружеството или да са разходвани в
полза на същото.
Законосъобразен е изводът на съда, че за получените от
ответника суми на ищцовото дружество, а именно на
29.07.2013г. – 10 400 лева, на 30.07.2013г.- 15 000 лева, на 30.07.2013г. - 500
лева, на 31.07.2013г. - 300 лева, на 05.08.2013г. - 180 лева, на 16.08.2013г. -
130 лева, ответникът следва да отговаря за вреди на основание чл.203, ал.2, вр. чл.211 КТ, вр. чл.45 ЗЗД, тъй
като са получени от него, но няма данни да ги е
възстановил на дружеството или да ги е разходвал в полза на дружеството.
Доказателствената
тежест е негова, тъй като ищецът не може да доказва отрицателния факт, че тези
суми не са получени от ищцовото дружество или не са
разходвани в негова полза.
Изводът е, че с това деяние, извършено умишлено,
ответникът в качеството си на служител по трудов договор при ищеца/ това
качество трябва да е налице към извършване на деянието, а не към момента на
подаване на исковата молба/, е нанесъл вреди на ищеца в размер на получените и
невъзстановени суми, а именно общо от 26 510 лв., поради което искът по
чл.203, ал.2, пр.2, вр. чл.211 КТ, вр. чл.45 ЗЗД, закоонсъобразно е
приет за основателен.
За сумата от 14 310 лв., получена от ищеца за
периода 14.10.2013г.-29.11.2013 г., т.е. след прекратяване на ТПО на ответника
при ищеца, то и предвид гореизложеното, тази сума е получена без основание по
смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Действително, дадената от съда правна
квалификация на исковете с доклада по делото е на всички искове по чл.203, ал.2 КТ, като няма такива и по чл.55 ЗЗД. Според настоящата инстанция това не
нарушава правото на защита на ответника, доколкото доказателствената
тежест относно подлежащите на доказване факти от страните в процеса е една и
съща при двата иска.
В конкретния казус е налице противоправно
поведение от ответника, налице е и вина на дееца, която се предполага по силата
на оборимата презумция,
предвидена в чл.45 от ЗЗД-няма доказателства в обратната посока от ответника,
налице е настъпила вреда и причинна връзка.
Следователно,
решението на СРС се явява правилно, поради което на основание чл.271,
ал.1, ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По делото няма данни за
направените разноски от страна на въззиваемото
дружество, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.10.2018 г. по гр.д.
№ 74975/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.