О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/…………02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ : ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маркова
в.т.д. № 229/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 96690/30.12.2019 г.
на Ж.Н.Г., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 5371/03.12.2019
г., по гр.д. № 11454/2019 г., на ВPC, VII с., с което
е отхвърлен искът за приемане за
установено, че не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Панчо Владигеров”, № 21, (частен
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД), сумите: - 4420.89
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
16.04.2008 г.; - 2251.69 лв.,
представляваща договорна лихва върху главницата за периода 27.02.2009 г. -
29.04.2011 г., - 855.81 лв., представляваща лихва за забава за периода
30.03.2009 г. - 16.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.10.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 150.57
лв., разноски по делото и сумата 166.34
лв., присъдени разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, за които суми е била
издадена заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20608/2011 г. на ВРС и е било
образувано изп. дело №
2230/2012 г. по описа на ЧСИ, рег. № 808, на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за две инстанции.
Въззивникът излага, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че спорът между страните се е концентрирал върху
въпроса кога е започнало теченето на давностния срок, при настъпила перемция,
както и дали, и до кога следва да намери приложение ППВС № 3/1980 г., предвид
постановяването на ТР № 2/2015 г. на ВКС. Счита, че по този въпрос
първоинстанционния съд е достигнал до неправилни изводи. От своя страна излага
пространно виждането си по спорния въпрос като цитира съдебна практика. В
заключение сочи, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне
давността за вземането, е запор върху трудово възнаграждение от 29.04.2014 г.
След тази тада в продължение на период до 2016 г. счита, че не са извършвани
изпълнителни действия по делото, нито са постъпвали искания за такива, а
направените след настъпване на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
следва да бъдат ценени. По същество
отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново,
с което искът да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Кредит
Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита, че изложените доводи са принципно и правно
несъстоятелни. От своя страна излага доводи в подкрепа на възприетото в
атакуваното решение като също сочи съдебна практика в подкрепа. По същество
отправя искане за потвърждаване на постановеното решение и претендира
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада
по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се
предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните,
поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания
не са направени.
Мотивиран от изложеното и
на осн. чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх. № 96690/30.12.2019 г. на Ж.Н.Г., ЕГН **********, с местожителство *** срещу
Решение № 5371/03.12.2019 г., по гр.д. № 11454/2019 г., на ВPC, VII с., с което е отхвърлен искът
за приемане за установено, че не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров”, № 21, (частен правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД), сумите: - 4420.89 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 16.04.2008 г.; - 2251.69 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за
периода 27.02.2009 г. - 29.04.2011 г., - 855.81 лв., представляваща лихва за
забава за периода 30.03.2009 г. - 16.12.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.10.2010
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 150.57 лв., разноски по делото и сумата 166.34 лв., присъдени разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, за
които суми е била издадена заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20608/2011
г. на ВРС и е било образувано изп. дело № 2230/2012 г. по описа на ЧСИ, рег. № 808, на осн. чл. 439, ал.
1 ГПК.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 25.03.2020 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните като им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника да се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.