МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД № 1181/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ***
Производството по делото е образувано по тъжба на В.И.Т.,
ЕГН ********** срещу К.Д.Г., ЕГН **********, като обвинението е за това, че на 18.01.2019
г. в гр. ***, ул. „***” Г. е причинил на тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Тъжителят В.И.Т. е повдигнал обвинение срещу К.Д.Г. и
за това, че на 18.01.2019 г. в гр. ***, ул. „***” казал на Т. нещо унизително
за честта и достойнството му, в негово присъствие, а именно отправил обида с
думата „дъртак” – престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК.
По делото са приети за съвместно разглеждане
предявените от В.Т. против подсъдимия К.Г. граждански искове за сумата от 4 000,00
лева за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на
причинените му телесни увреждания от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК и граждански иск за сумата от 2 000,00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от дата 18.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира и направените по делото разноски.
На основание чл. 84 от НПК В.И.Т. е конституиран като
граждански ищец в наказателното производство.
В съдебно заседание тъжителят и повереникът адв. Й.М.
от ВТАК поддържат обвиненията и предявените граждански искове. Молят съда да
признае подсъдимия за виновен, като му бъдат наложени справедливи наказания и
бъдат уважени гражданските искове.
Подсъдимият К.Д.Г. и защитникът му адв. В.Р. от ВТАК
оспорват обвиненията. Молят за постановяване на присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за невиновен по двете повдигнати обвинения, да бъде оправдан по
тях, като гражданските искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителят е собственик на недвижими
имоти – жилище на втори етаж и гараж, находящи се в гр. ***, ул. „***” № 8.
На 18.01.2019 г, преди обяд,
прибирайки се със собствения лек автомобил Т. установил паркиран на улицата, пред
гаража му, лек автомобил „Фолксваген Коди”, на който на предното панорамно
стъкло била оставена бележка с изписан телефонен номер за връзка със
собственика. Т. се обадил на посочения телефон и собственикът – подсъдимият К.Г.
веднага пристигнал на място. Последният в това време, заедно със свидетеля М.П.извършвали
строително-ремонтни дейности в имот, находящ се на ул. „***”, на която не
можели да оставят паркиран автомобила, тъй като в този период й бил извършван
ремонт. При пристигането на Г., тъжителят го помолил да премести автомобила си.
Подсъдимият предложил да премести автомобила, след което Т. да паркира своя в
гаража си, но тъжителят отказал, тъй като искал не да го паркира в гаража, а
пред него. Подсъдимият обяснил, че в автомобила има скъпи строителни
инструменти и материали и няма къде другаде да паркира, затова и отказал да
премести колата, тръгвайки към работния обект. Между двамата възникнал спор, при
който според тъжителя на площадка до ъгъла на бетонна тераса на ул. „***” /снимка
№ 3 от проведен следствен експеримент, лист 138 от делото/ Г. се обърнал към
него с думите: „Хей, дъртак, няма да се разправям с теб”, хванал го за раменете
и нанесъл силен удар с коляното си в лявото му бедро, а според подсъдимия: „Тръгнах
да се качвам нагоре по стъпалата към ул. „***” /снимка № 10 и № 12 от следствен
експеримент, лист 145, 147/, …стигнах до горе. Т. нареждаше след мен, говореше
да си махна колата и че ще извика полиция. Тръгнах обратно… Погледнах нагоре
към терасата… Залитнах по стъпалата... и за да не се ударя, се подпрях на
раменете на Т. с двете си ръце”.
След случилото се, Т. звъннал на
телефон 112 и на своя племенник – свидетеля А.А.. От показанията на свидетеля Ц.И.Ц.,
работещ по това време като старши полицай в група „Охрана на обществения ред”
при Районно управление – ***, посетил местопроизшествието след постъпилия
сигнал, се установява, че при пристигането му на място Т. е бил извън дома си.
Свидетелят Ц. заяви: „В дома му, който е двуетажна къща, имаше дървени стълби с
доста на брой стъпала, и той се изкачи сам по тях, не съм му помагал аз за
това… На стръмната улица зад хотел „Роял” къщата на Т. се намира от дясната
страна. Къщата има приземен етаж и втори етаж. Ние се качихме с Т. на втория
етаж по стръмни дървени стълби с около 15 стъпала. Не съм му помагал, не съм го
придържал. Той сам се изкачи по тях. Освен племенника му, на етажа в къщата не
си спомням дали имаше други хора… Рана на главата на Т., видими щети по тялото
му не съм установявал. Той беше трудноподвижен предвид възрастта си, а не
защото е имал рани, нямам такъв спомен.
По делото са представени и приети като доказателства
съдебномедицинско удостоверение на д-р Гайдарски от 18.01.2019 г. и
допълнително такова от неустановена дата. В удостоверението от 18.01.2019 г. е отразено, че състоянието на тъжителя е след
претърпяна и преживяна травма на лявото бедро – кръвонасядане с оток на меките
тъкани, палпаторна болезненост и болезнени движения на ляв долен крайник, като
установеното нараняване е довело до промяна в клиничното здраве на пострадалия,
съпроводено с болка и страдание по време на възстановителнооздравителния
процес. В допълнителното заключение, изготвено от д-р Гайдарски след
представени от Т. амбулаторни листи от 28.01.2019 г. и 05.02.2019 г., е
посочено, че закритата травма в областта на лявото бедро е с мигриращ надолу
към лявата подбедрица и лявото ходило хематом, с оток на лявата подбедрица, с
болезнена походка и лесна уморяемост с болка, обхващаща целия долен ляв
крайник. Констатираните усложнения в кръвния лимфен ток са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и
страдания за срок от около 25 дни при правилен възстановителнооздравителен
процес.
От изготвеното заключение от д-р И.А. на назначената
съдебномедицинска експертиза се установява, че при прегледа на тъжителя на
05.02.2020 г. няма обемна разлика между двата долни крайника, но проходимостта
на дълбоките вени на левия долен крайник е нарушена, като по данни на Т. отокът
на левия крайник е продължил повече от два месеца, лекувайки се с компреси, без
да потърси лекарска помощ. На тъжителя е предписано лечение с антикуагуланти и
венотоници с цел да се избегне преминаване на заболяването в късна хронична
фаза на венозната тромбоза. Разпитан в съдебно заседание експертът заяви, че
познава тъжителя от години като негов пациент, страдащ от варикоза /разширени
вени/, трети стадий от преди инцидента. Травматичното увреждане на Т. може да е
причинено при удар с тъп предмет или по друг механизъм, вследствие на което
увреждане е образуван тромб в дълбоките вени и в момента той е с трета степен
хронична венозна недостатъчност. Вещото лице не може да бъде категорично дали само
от травмата се е достигнало до това състояние, като посочи, че е възможно да е
получено и допълнително, като дори и да не е настъпила травма е било възможно
да се достигне до това състояние на хронична венозна недостатъчност на В.Т..
Предвид разминаванията в дадените от тъжителя и
подсъдимия обяснения, дадени в хода на съдебното следствие относно мястото на
местопроизшествието и механизма на настъпване на удара, мястото удара върху
тялото на В.Т., както и липсата на други очевидци, голямата денивелация на
терена, съответно очевидните различия във височината и физическото телосложение
на страните, съдът допусна и извърши следствен експеримент за проверка и
уточняване на посочените обстоятелства.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът установи
чрез събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания от А.А., Т.Т.,
Д.Н./племенник, съпруга и съответно приятел на тъжителя/, М.П.– колега на
подсъдимия, Ц.Ц. и И.А. ***, обясненията на подсъдимия, ценени с останалия писмен
доказателствен материал /материалите по преписка № 260/2019 г. по описа на
Районна прокуратура – ***, ведно с постановление на ВТРП от 14.02.2019 г. за
отказ да се образува досъдебно производство на основание чл. 213, ал. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК; съдебномедицинско удостоверение и допълнително
заключение, двете на д-р Гайдарски; заключението на съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.А., както и от извършения от
съдебния състав в присъствието на страните следствен експеримент от 12.06.2020
г. и от останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По отношение на обвинението за
причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, съдът намира
същото за недоказано, доколкото по делото не се доказа от обективна страна основния
факт и признак на престъплението, а именно изпълнителното деяние. Макар да се
установи, че при прегледа на тъжителя Т. на 18.01.2019 г. са констатирани
телесни увреждания, относно увреждащото действие не се събраха преки
доказателства, а наличните косвени доказателства не дават възможност да се
направи категоричен и безспорен извод за деянието и неговия автор. Безспорно се
установи по делото, че между подсъдимия и тъжителя е имало конфликт по повод
паркирания от Г. лек автомобил пред гаража на Т. и някакво съприкосновение
между тях. Освен твърдения и показания за последиците от това съприкосновение,
липсват преки доказателства за увреждащите действия, за това как е протекъл спорът
помежду им, каква е поредността, мястото и има ли причинени увреждания от това
съприкосновение. Всичко гореизложено и липсата на доказателства за посочените обстоятелства,
изключва възможността съда да приеме твърденията на тъжителя за достоверни и да
обоснове фактически изводи за наличието на увреждащо деяние като част от
фактическия състав на престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК. Съгласно изискванията на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК
обвинението следва да е доказано по несъмнен начин и не може да почива на
предположения, поради което и подсъдимият Г. бе признат за невинен и на
основание чл. 304 от НПК бе оправдан по така повдигнатото обвинение.
Гореизложените мотиви касаят и обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК за отправяне
от подсъдимия Г. на обида към тъжителя чрез казване на думата „дъртак” в негово
присъствие. Всички разпитани свидетели по делото не са преки очевидци на
случилото се, като водените от Т. свидетели А.А., Д.Н.и Т.Т. интерпретират и
възпроизвеждат своите възприятия за думите и реакциите на тъжителя. Не се
събраха доказателства при възникналия на 18.01.2019 г. между страните спор, Г.
да е отправил някакви обидни думи спрямо тъжителя, като съдът не може да
признае подсъдимия за виновен само и единствено на твърденията на В.Т.. Ето
защо, съдът намира и
това обвинение за недоказано от обективна страна, поради което призна Г. за
невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по него.
По отношение на предявените граждански
искове:
По делото освен престъпен състав не
се доказа и осъществяването на общия
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /противоправното
деяние на подсъдимия Г., причинените вреди и причинно-следствената връзка/. Липсата
на причинено противоправно деяние от подсъдимия спрямо частния тъжител
обективира и липсата на причинени неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване. Ето защо, съдът отхвърли като недоказани и неоснователни
предявените граждански искове за сумата от 4 000,00 лева – обезщетение за
причинените неимуществени вреди от деянието по повдигнатото обвинение по чл. 130,
ал. 2 от НК и за сумата от 2 000,00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК
тъжителят В.Т. бе осъден да заплати на подсъдимия К.Г. сумата от 500,00 лева –
направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
За изготвените мотиви на присъдата
да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: