Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 15.06.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 435 по описа за
2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.Л.Г. против Наказателно постановление № 20-1204-001611/11.08.2020
г. на началника група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на 5, ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно
изложени съображения.
В
съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат
жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване. Изводът за последното следва от
придружителното писмо с рег. № 120400-14430/17.11.2020 г. на АНО и картона на
наказателното постановление, които сочат, че е връчено на жалбоподателя на
29.09.2020 г., а жалбата е подадена на 06.10.2020 г.
Разгледана
по същество е основателна.
На 11.07.2020
г. срещу жалбоподателя Н.Г. е съставен Акт № 011488 за установяване на
административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от свид. Н.Г. – мл.автоконтрольор
при ОДМВР - София за това, че на 11.07.2020 г. около 09.30 часа по
автомагистрала „Тракия“ като водач на МПС марка „К.“, модел „С.“ с рег. № *******,
в района на 37 км. с посока на движение към гр. София оставя на пътното платно
без да го отстрани и не взима никакви мерки за отстраняването му на парче
протектор от гума (гръмнала) на управлявания от него автобус.
Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-1204-001611/11.08.2020
г. на началника група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, с което при
същата фактическа обстановка за нарушение на 5, ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание
чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 150 лв.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
Въпреки
това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като актовете не отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на нарушението от фактическа
страна и правна страна. Административнонаказващият орган не е посочил всички
релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Допуснатото
нарушение е съществено и представлява абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Непълното
описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението.
Разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.2 от ЗДвП въвежда задължение за всеки участник в
движението по пътищата да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя
на пътя предмети или вещества, както и изисква от него да вземе мерки за
отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато
това ги застрашава. Нарушаването на разпоредбата осъществява състав на
адм.нарушение по чл. 179, ал.1, т.2 от ЗДвП, когато изхвърлените, оставени или
разпилени по пътя предмети или вещества, създават опасност за движението. В
обжалваното НП, а и в АУАН, липсва изложение за съставомерен за адм.нарушение
по чл. 179, ал.1, т.2 от ЗДвП елемент – НП не съдържа описание на тези факти, които
създават опасност за движението. Нещо повече дори не се твърди бланкетно, че е създадена
такава опасност. Това се установява едва от разпита на актосъставителя пред
въззивния съд. С оглед това е невъзможно, без дописване на наказателното
постановление от фактическа страна в рамките на съдебното производство, което е
недопустимо, да бъде осъществена преценката за съставомерността на деянието. Тази
липса на съставомерен обективен елемент представлява допуснато от наказващия
орган съществено нарушение на процесуалните правила имащо за последица
ограничаване на правото на защита на наказаното лице и налага отмяна на
наказателното постановление (вж. в този смисъл Решение № 2435 от 30.11.2016 г.
на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2341/2016 г.).
Предвид
изхода на делото на основание 63, ал. 3 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
АНО следва да бъде осъден да заплати сторените от жалбоподателя разноски в
размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението
по чл. 63, ал. 4 ЗАНН е неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до
1000 лв. е 300 лв. Заплатеното възнаграждение от 300 лв. не надвишава този
размер и липсва нормативно основание за намаляването му.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1204-001611/11.08.2020
г. на началника група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР – СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Н.Л.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: