Решение по дело №624/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260627

 

13.05.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 12.03.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 624 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „Е.”, ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.Б., улица „Т.“, чрез управителя М. Г. Г.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №КГ-2347/23.11.2020 г., издадено от П. С. Г. – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.69. ал.2, т.4 и чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) за нарушение на чл.47, ал.1, т.3 и ал.4 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 50 000.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се иска неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че е нарушена разпоредбата на чл.42, т.7 ЗАНН, както и на чл.27, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Посочва се също така и че дружеството-жалбоподател не е „краен разпространител“ по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, както и че процесната бензиностанция е ведомствена, като дружеството е краен клиент и купувач на горивото и не го предоставя на пазара. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител, който моли за присъждане на разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

            Административнонаказващия орган (АНО), редовно призован, не се явява.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 01.12.2020 г. Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 07.12.2020 г. с вх.№84-03-60-1/07.12.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.05.2020 г. Г.Д.Ч. (старши инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, Регионален одел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ Южна България към ДАМТН) извършила проверка в обект, представляващ ведомствена бензиностанция, стопанисван от дружеството-жалбоподател и находящ се в гр. Б., улица „И.“ № ... В хода на проверката от бензиноколонка № 1 е взета проба от предлаганото течно гориво, а именно - гориво за дизелови двигатели, като това било оформено с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Бс-033/27.05.2020 г. При проверката е установено, че последната доставка на горивото е в количество 28 097 литра по Нареждане за експедиция № 3343/23.05.2020 г., с Декларация за съответствие №108/13.05.2020 г., издадена от „Л. Н. Б.“ АД, за партида №108/627СН в количество 5 259 тона. Наличното количество в резервоар № 1, свързан с бензиноколонка № 1 било 18 056.53 литра.

След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. София, жк „Младост“, кв. „Полигона“, улица „Проф. Петър Мутафчиев“ №2, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА с peг.№ 35 ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г., бил издаден Протокол от изпитване № С-0112/28.05.2020 г. На основание изготвения протокол от изпитване, в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0177-Б/28.05.2020 г., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност както следва:

Полученият резултат от изпитването по показател “Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)” е под 0.05% при норма минимум 6% обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ. Прието било, че за получения резултат от изпитването не могат да бъдат приложени критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл.7 НИКТГУРНТК поради липса на точна стойност в протокола от изпитване, тъй като резултатът е под обхвата на стандарта. По този показател било прието, че продуктът на изпитване не съответствал на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво.

В резултат на посоченото дотук на 19.06.2020 г. и в рамките на тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Г.Ч. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №А-203/19.06.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). На същата дата и срещу подпис, на управителя на дружеството бил връчен препис от АУАН.  

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН е подадено възражение против АУАН.

На 23.11.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление против дружеството-жалбоподател. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН.

На 01.12.2020 г. процесното НП било получено. На 07.12.2020 г. и както бе прието в началото на настоящото изложение, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба е постъпила при наказващия орган с вх.№84-03-60-1/07.12.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения, както и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.69, ал.1, т.4 и ал.2, т.4 ЗЕВИ.

            Няма спор, че процесният обект е бензиностанция, която се използва за зареждане с гориво за собствени нужди на различен вид машини. Няма определение в закона за понятието „ведомствена бензиностанция“, но то е общоприето и означава, че зарежданото гориво, независимо дали е за селскостопански машини или леки и товарни автомобили, е за нужди, вътрешни на съдържателя – дружество, кооперация и т.н.

Съгласно обаче §1, т.12 от ДР ЗЕВИ, във връзка с §1, т.20 от ДР от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) „Краен разпространител на течни горива“ е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторни превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Изискването на чл.47 ал. 4 ЗЕВИ към крайните разпространители е да предлагат горивата за бензинови и дизелови двигатели в съответствие с изискванията посочени в чл.47, ал.1, т.З.

Дори да се касае за извънпътната строителна техника, то тя следва да използва предназначеното за нея гориво, а именно - гориво за извънпътна техника и трактори, придружено с Декларация за съответствие за същия вид гориво. В декларацията за съответствие №108/13.05.2020 г. не е отбелязано, че горивото е за извънпътна техника и трактори, съгласно Приложение № 9 от НИКТГУРНТК. Изискванията за разпространение на гориво за извънпътна техника и трактори са определени в чл. 6, т. 6 НИКТГУРНТК, а именно горивото следва да отговаря на заложеното в техническите спецификации на производителите. Лицата, които пускат на пазара, разпространителите и крайните разпространители на същите горива са длъжни да ги разпространяват с наименование и предназначение, определени в чл.6, т.6 и §1, т.5а от допълнителната разпоредба на НИКТГУРНТК, т.е. следва да са придружени с документи (Декларация за съответствие, документи за доставка, техническа спецификация и др.), предназначени единствено за гориво за извънпътна техника и трактори: В останалите случаи, горивото за дизелови двигатели, следва да отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ЗЕВИ.

С други думи с установеното на 27.05.2020 г. предлагане на течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, за което на 28.05.2020 г. с Констативен протокол № КП-0177-Б/28.05.2020 г. е установено несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво, дружеството-жалбоподател, в качеството му на краен разпространител съгласно изискванията на §1, т.12 ДР на ЗЕВИ, във връзка с §1, т.20 ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл.47, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1, т.3 ЗЕВИ.

Съгласно чл.67, ал.3, предл.второ ЗЕВИ, на краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.4, се налага имуществена санкция в размер 50 000 лв. Санкцията е с фиксиран размер, което не предпоставя възможност за намаляване на този размер.

Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг избор на съда, освен да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №КГ-2347/23.11.2020 г., издадено от П. С. Г. – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,

с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.69. ал.2, т.4 и чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници за нарушение на чл.47, ал.1, т.3 и ал.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници,

на дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „Е.”, ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.Б., улица „Т.“, чрез управителя М. Г. Г., е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 50 000.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.