Решение по дело №580/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. К. А. от [населено място], чрез адв. И. К., срещу решение № 192 от 16.10.2024 година, постановено по а.н.д. № 795/2024 г. по описа на Районен съд - [област], с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1139-001618 от 02.07.2024 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и да отмени процесното наказателно постановление. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът - началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - [област], като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на въззивно обжалване е наказателно постановление № 24-1139-001618 от 02.07.2024 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място], с което на касатора на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 50 лева.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено, че административнонаказателната отговорност на Д. А. е ангажирана за това, че на 16.06.2024 година, в 16:52 часа в [населено място], по [улица]срещу № 7, в посока от [улица], е управлявал собствения си лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № [рег. номер], без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.

Районният съд е достигнал до правен извод, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право. Приел е, че нарушението е доказано от писмените и гласни доказателства, събрани по делото.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Изводите на районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради което в съответствие със закона е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължението за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, [Наименование]и N1, [Наименование]и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключенията от това правило са нормативно уредени в ал. 2 на нормата, като в т. 2 е предвидено изключение лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан.

В настоящия случай по делото не се спори, че при извършената му проверка на 16.06.2024 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил, без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. В касационната жалба се релевират доводи за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДП, които давали право на жалбоподателя да не използва обезопасителен колан по време на движение, а именно - болничен лист № 0754524 от 18.06.2024 г., издаден от ГППМП „К Б“ ООД и резултат от извършена Магнитно-резонансна томография на лумбален гръбнак с дата 02.08.2024 г. Липсва обаче каквото и да е доказателство, вкл. документ, издаден от лекар-специалист в съответната област на установените заболявания, в който да има официално удостоверяване, че физическото състояние на жалбоподателя към процесната дата, не позволява същият да управлява МПС с поставен обезопасителен колан, което състояние да обусловено от заболяването му, който факт именно се явява релевантен за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Правилни са изводите на районния съд, че представените болничен лист и резултатът от изследването не водят автоматично до извода, че състоянието на касатора не му позволява да управлява МПС с поставен обезопасителен колан, респ. че физическото му състояние е несъвместимо с това му задължение като водач. Преценката за наличието на такова състояние, не може да основава единствено на удостоверени с медицински документи заболявания, а следва да бъде извършена и на база наличието на официално удостоверяване от компетентно медицинско лице, че тези конкретни заболявания, от които страда лицето, съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато констатация или предписание липсват представени по делото.

Предвид горното и след като към датата на извършване на нарушението жалбоподателят не е имал надлежно предписание от медицинско лице да не изпълни задължението си като водач, поставяйки обезопасителен колан по време на движение, то същият е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област],

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 16.10.2024 година, постановено по а.н.д. № 795/2024 г. по описа на Районен съд – [област].

ОСЪЖДА Д. К. А. от [населено място] да заплати на ОДМВР - [област] разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.