№ 10314
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110171770 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕООД срещу Н. Й. С.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземането на ищеца за неустойка поради предсрочно прекратяване на
договора.
Ищецът „***********“ ЕООД извежда субективните си права при твърдения, че на
01.10.2019г. между него и ********** ООД е сключен договор за цесия, по силата на който
придобил вземането на цедента ********** ООД срещу ответника Н. Й. С.. Сочи, че
цедента придобил вземането си по силата на договор за цесия, скл. на 16.10.2018г. между
него и “*************” ЕАД. Ищецът поддържа, че на 27.12.2016г. между „*************“
ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по
който ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ************, за
ползване на мобилна услуга за номер ************, при условията на тарифен план
VIVACOM Smart M, с месечен абонамент 23,99 лева с ДДС, със срок на договора до
27.12.2018г. Въз основа на сключения договор и потребени от ответника услуги,
„*************“ ЕАД издало фактури, както следва: фактура № ************/08.03.2018г.,
фактура № ************/08.04.2018г. и фактура № ****************/09.05.2018г.,
начислени за периода 08.02.2018г.- 08.05.2018г. Ищецът поддържа, че абонатът потребил, но
не заплатил услугите, фактурирани за три последователни месеца- м.март 2018г.-м.май
2018г. На 20.06.2018г. процесният абонамент на ответника бил деактивиран, поради
неплащане на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на
осн. чл. 50 от Общите условия, вр. с чл. 43, т. 1 от Общите условия. Твърди, че
1
неизпълнението на задължението на абоната да заплаща в срок стойностите на издаваните
месечни фактури обусловило правото на „*************“ ЕАД да претендира неустойка,
формирана като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси без ДДС, всяка
в размер на 19.99 лева, съгласно клаузата на т. 2 на стр. 6 от договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. След прекратяване на индивидуалния договор на ответника
мобилния оператор издал по клиентски № ************ крайна фактура № ********** от
08.07.2018 г., издадена за периода 08.06.2018 г. – 07.07.20118 г., със срок за плащане –
25.07.2018 г., с която била начислена неустойка за неизпълнение на договорното
задължение.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 59,97 лева, представляваща
неплатена неустойка за предсрочно прекратяване на договор, дължима във връзка с договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 27.12.2016г., с клиентски номер
************, между ответника и „*************“ ЕАД.
Ответникът Н. Й. С. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва да е надлежно уведомен за извършената цесия преди сезиране на съда, поради
което счита предявеният иск за недопустим, при условията на евентуалност – за
неоснователен. Прави възражение за погасяване на вземането по давност, като поддържа, че
давността е започнала да тече, считано от 20.06.2018г., когато е извършено едностранното
прекратяване на договора и процесната сума е станала изискуема. По изложените
съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 27.12.2016г. между “*************” ЕАД и Н. Й. С. е сключен договор за мобилни
услуги за абонаментен план “VIVACOM Smart M”, за ползване на мобилна услуга за номер
************, при условията на тарифен план, с месечен абонамент 23,99 лева с ДДС (19,99
лева без ДДС)
На 16.10.2018г. е сключен договор за цесия между “*************” ЕАД и **********
ООД. по силата на който цедента “*************” ЕАД прехвърлила на цесионера
********** ООД вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. С
потвърждение за прехвърляне на вземания по чл. 99, ал. 3 ЗЗД “*************” ЕАД е
потвърдила, че вземането му срещу Н. Й. С. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за доставка на мобилни услуги в размер на 59,97 лева е част от вземанията,
описани в Приложение № 1 към договора за цесия.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. ********** ЕАД е
прехвърлило вземането си срещу ответника в настоящото производство за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за доставка на мобилни услуги в размер на 59,97 лева
на “***********” ЕООД.
С уведомление за цесия, приложено към исковата молба, “*************” ЕАД е
2
уведомила ответника, че вземането за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
доставка на мобилни услуги в размер на 59,97 лева е прехвърлено чрез цесия на **********
ООД, което впоследствие е прехвърлило вземането си на “***********” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното от
правна страна:
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи
предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното
спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/. наличието на облигационна връзка- двустранна правна връзка,
валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че
кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги
изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно прекратен/развален и 4/. че между
страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно
прекратяване/разваляне на договора.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност.
Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер са предварително
определени от страните. Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за
причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи
само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно
неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за
вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение,
за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
По делото не е спорно, че между “*************” ЕАД и ответника на 27.12.2016г. е
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, за абонаментен план “VIVACOM
Smart M”, за ползване на мобилна услуга за номер ************, при условията на тарифен
план, с месечен абонамент 23,99 лева с ДДС (19,99 лева без ДДС), а срокът за ползване на
услугата е 24 месеца. По делото не е спорно, че ответникът е в забава в изпълнението на
задължението си да плати абонаментни месечни вноски за периода от м.март 2018г.-м.май
2018г.
По отношение на прекратяване на договора, следва да се посочи, че съгласно чл. 50 от
Общите условия на договора между “*************” ЕАД и абонатите на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството
(ОУ) договорът се прекратява едностранно от “*************” ЕАД с писмено
предизвестие от 30 дни в случаите на неплащане в срок. Следователно страните са
предпоставили прекратяване на договора от изпращането на предизвестие за това. В случая
не са представени доказателства, че доставчикът на мобилната услуга е уведомил абоната за
волята си да прекрати договора. Следователно договорът между страните не е прекратен
3
предсрочно и за кредиторът не е възникнало правото на неустойка.
Дори и да се приеме обратното, вземането е погасено по давност. Конкретиката на
случая сочи, че последното вземане за абонаментна такса и цена на услуги е за отчетен
период 08.04.2018г.- 07.05.2018г. (фактура № **********/ 08.07.2018г. касае вземания от
предходни периоди), за което е издадена фактура № ****************/ 09.05.2018г.
Съобразявайки чл. 29 ОУ, съгласно който предоставените услуги се заплащат в 15- дневен
срок от издаване на фактурата, съдът счита, че падежът на задължението е 25.05.2018г. С
настъпване на същия за доставчика е възникнало задължение да прекрати договора.
Вземането за неустойка става изискуемо с възникването му (чл. 114 ЗЗД) и се погасява с
3- годишна давност. В случая от датата на възникване на вземането да предявяване на иска-
01.09.2021г., е изтекъл период, по- дълъг от 3 години.
По изложените съображения се налага извод, че предявеният иск е неоснователни.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***********” ЕООД, с ЕИК ********** против Н. Й. С., с
ЕГН **********, иск за установяване на вземането на “***********” ЕООД за сумата 59,97
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 27.12.2016г., с клиентски номер ************, сключен
между „*************“ ЕАД и Н. Й. С., чието вземане е прехвърлено договор за цесия от
16.10.2018г., сключен между “*************” ЕАД и ********** ООД и с договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г., сключен между ********** ЕАД и
“***********” ЕООД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 24.09.2021г. по ч.гр.д. № 51265/ 2021г. по описа на Софийския районен съд,
170 състав, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4