Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.10.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 16 септември 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5661 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърдят в исковата си молба , че
на името на ответника В.Я.Т., имало открита партида във “В и К” ЕООД гр. Стара
Загора, район Стара Загора, с номер 001547 като наемател на общински имот,
находящ се в ***.
С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната
възниквали договорни отношения, по силата на които “В и К” ЕООД се задължавало
да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица
на дружеството, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При
закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите, и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
За периода 08.03.2018 год. до 08.05.2019 год. ответникът дължал на дружеството
сума в размер на 173.90 лева, представляваща изконсумираната от домакинството
му вода за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 14
броя квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. За закъснялото
плащане за периода от 28.04.2018 год. до 09.07.2019 год. ответникът дължал и
лихва в размер на 9.12 лева.
Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор -
30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не
заплатил задълженията си, подали до PC - Стара Загора Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 3716/2019 год.
по описа на PC - Стара Загора и била издадена Заповед № 1929 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 18.07.2019 г. Заповедта била връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с Разпореждане от
01.10.2019 год. по ч.гр.д. № 3716/2019 год. PC Стара Загора им указал, че в
едномесечен срок могат да предявят иск за вземането си, предмет на заявлението.
С оглед на посоченото, за тях бил налице правен интерес да предявят иск за
установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за
консумирана питейна вода и отведена и пречистена на канална вода, както и
мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
задължението.
Молят съда да постанови решение, с което:
1. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ЛИЧЕВА Т. с ЕГН ********** с адрес ***
дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в размер на 173.90 лева
/сто седемдесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща цената на
незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена
канална вода по партида № 001547 за имот, находящ се в ***, за периода от
08.03.2018 год. до 08.05.2019 год., както и законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 3716/2019 год. -
17.07.2019 год. - до окончателното й изплащане.
2. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ЛИЧЕВА Т. с ЕГН ********** с адрес ***,
дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в размер на 9.12 лева
/девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното задължение за периода от 28.04.2018 год. до 09.07.2019
год.
Молят съда да им присъди направените по делото съдебни и деловодни
разноски, както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
3716/2019 год. по описа на PC - Стара Загора.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Я.Т., чрез назначения й особен
представител, в който заявява, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и
недоказан.
Счита, че така отправената претенция е недопустима, неоснователна и
недоказана, лишена от задължително необходимия, законовоизискуем правен
аргумент. Заявява, че ответницата В.Т. не би следвало да била пасивно
легитимираната страна по предявеният на основание чл. 422 от ГПК установителен
иск, тъй като тя не била собственик на В и К обслужвания имот, а това била
Община Стара Загора - вещноправно положение и обстановка, твърдени и от самото
ищцово дружество. Именно собственикът на имота - Община Стара Загора, като
собственик и на цялата техническа инфраструктурна среда в този имот, в която и
чрез която се реализирало водоподаването и водоотвеждането от В и К оператора
следвал да е ангажиран със задължението предоставената услуга да се заплаща,
така както и да гарантирали предоставянето на тази услуга на всеки свой
наемател, включително и да понася правните последици от непредоставянето й.
Това било базова компонента в нормалното и правомерно развитие на облигационното
наемно отношение. Нещо повече - по отношение на характера, посоките и тежестите
на двустранната договорно установена правна връзка кредитор-длъжник, самият
ищец в исковата си молба признава, че срещу изпълнение на В и К задълженията му
за водоподаване и водоотвеждане „до и от имота на абоната“, съответствало
задължението му да заплаща тези услуги. Заявява, че използвания от ищеца израз
„имота на абоната“, тъй като това било признание за облигационна връзка на
насрещни права и задължения, базирана на съвсем различна вещноправна обстановка
от тази по настоящото дело, обстановка, при която абонатът бил собственик на
имота. В процесния случай вещноправното положение на ответницата било съвсем
различно, като същото принципно се основавало на облигационен договорен
източник, каквато била двустранната наемна правна сделка, а не абсолютно вещно
право на собственост върху имота от страна на В.Т.. Суверенът на това право бил
Община Стара Загора и като такъв същият следвало да отговаря пряко, ако въобще
било налице някакво неизпълнение за заплащане на предоставена В и К услуга, а
самият ВП-суверен следвало да търси защита за накърнени свои права и интереси
от страна на негов наемател, ако въобще били налице такива. В тази връзка следвало да
отбележи и подчертае факта, че липсвала каквото и да е доказателствено
ангажиране от ищеца, че специално през процесния период, а именно от 08.03.2018
г. до 08.05.2019 г. В.Я.Т. имала качеството наемател на процесния имот и въобще
го ползвала на някакво основание.
На последно място сочи, че липсвали представени от ищеца доказателства за
установяване на твърдения от него факт за незаплащане от страна на ответницата
на предоставени В и К услуги.
Моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като същият е недопустим,
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 3716/2019 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1929/18.07.2019
г. за сумата 173.90 лв. /сто седемдесет и три лева и 90 ст./ за главница; Лихва
в размер на 9.12 лв. за периода 28.04.2018 г. до 09.07.2019 г. и законната
лихва от 17.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. ДТ и
240 лева за адвокатско възнаграждение - разноски по делото. Заповедта до
длъжника е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в
законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
Ползването
на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и
публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора, одобрени с
Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл.
8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл.
8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това
обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният
между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния
водоснабден имот ( чл.
8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на
тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл.
32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената
на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка
на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение
ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните от
него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните
квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да
заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не
стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с
правото да иска цената да му бъде заплатена.
Във връзка с оспорването, направено от особения представител, че ответницата В.Т. не би следвало да била пасивно легитимираната страна по
предявеният на основание чл. 422 от ГПК установителен иск, тъй като тя не била
собственик на ВиК обслужвания имот, а това била Община Стара Загора -
вещноправно положение и обстановка, твърдени и от самото ищцово дружество.
Именно собственикът на имота - Община Стара Загора, като собственик и на цялата
техническа инфраструктурна среда в този имот, в която и чрез която се
реализирало водоподаването и водоотвеждането от В и К оператора следвал да е
ангажиран със задължението предоставената услуга да се заплаща, така както и да
гарантирали предоставянето на тази услуга на всеки свой наемател, включително и
да понася правните последици от непредоставянето й. По делото са представени и
приети като писмени доказателства Заповед на Община Стара Загора, Настанителна
заповед от 01.09.1992 г., Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот
на гражданин от 15.11.1999 г., както и Споразумение към Договор за отдаване под
наем на общински жилищен имот от 14.06.2010 г. От тези доказателства се установява по безспорен
начин, че ответницата В.Т. е била
настанена в процесния имот за процесния период,
посочен в исковата молба. От представената настанителна заповед и
договор за наем на общинския имот, се
установява, че за процесния период именно ответникът е бил наемател на
процесното общинско жилище, което го прави и потребител на ВиК услугите,
предоставяни от ВиК оператора за конкретния общински имот.
От представеното електронно досие на абоната и Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, е видно, че партидата е на
името на ответницата Т. и е за процесния имот. Начинът на отчитане показанията на водомерите и
отразяването на показанията на измервателните устройства - водомерите - по
партидата на абоната, е подробно посочен в Глава шеста „Заплащане на услугите
В и К” на цитираната Наредба № 4. Показанията на водомерите се отчитат от
длъжностни лица на „ВиК“ оператора, като отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета / чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 /, освен в случаите на
отчитане по електронен път. В случая, отчитането показанията на водомера на ответника е извършено с електронни
средства. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 е предоставена
възможност на абоната да подава възражения до „ВиК“ оператора срещу определено
заплащане на изразходваното количество вода в 7-дневен срок от изтичането на
срока за плащане. Такова възражение от ответника против начислени задължения за
плащане не се установи да е постъпвало в ответното дружество и не са
представени доказателства в тази насока по делото. Квитанциите, представени с
исковата молба и приети като писмени доказателства, представляват първични
счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, като с оглед гореизложеното,
съдът намира, че възраженията на особения представител на ответника в тази
насока са неоснователни. Видно представените
4 бр. фактури и 10 броя квитанции за партида № *********, на ответника са начислявани количества вода
за периода от 08.03.2018 г. до 08.05.2019 г.
Съдът приема, че представените Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги действали за процесния период, се явяват
сключен договор между ВиК оператора и титуляра на партидата. При наличието на
Общи условия, ВиК операторите сключват индивидуални договори само в случай, че
има договорени условия различни от тези в Общите условия / чл. 8, ал. 2 от
посочената Наредба № 4 /. В ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че „в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право
да представят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия
се отразяват в писмени споразумения.” По делото не бяха събрани доказателства
за предложени и приети условия, различни от одобрените Общи условия, поради
което Общите условия обвързват ответника и без приемането им, и представляват
сключен договор между страните по делото.
С откриването на партидата между
експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по
силата на които “ВиК” ЕООД се задължава
да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането /чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от „ВиК“
оператор/. Задълженията за заплащане на изразходена питейна и отведена и
пречистена канална вода са периодични задължения, поради което не е нужно
уведомяването на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и
задължение за плащане е уредено в Общите условия. При закъснения за заплащане
на задълженията си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК е основателен за сумата от сумата 173.90 лв. /сто седемдесет и три
лева и 90 ст./ за главница, Лихва в размер на 9.12 лв. за периода 28.04.2018 г.
до 09.07.2019 г. и законната лихва от 17.07.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25 лв. ДТ и 240 лева за адвокатско възнаграждение - разноски по
делото, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1929/18.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3716/2019 г. по описа на РС Стара
Загора, поради което следва да бъде уважен изцяло в предявените с исковата
молба размери.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът В. ЛИЧЕВА Т. следва да понесе направените от ищеца
разноски по настоящото делото в размер на 650 лв., представляващи ДТ,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за един адвокат,
съобразно уважената част на исковете, както и направените по ч.гр.д. № 3716/2019
г. по описа на РС Стара Загора в размер на 265 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Я.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,
ул.“Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен
Тенев Райков, сума в размер на 173.90
лева /сто седемдесет и три лева и 90 ст./, представляваща цената на
незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена
канална вода по партида № 001547 за имот, находящ се в ***, за периода от
08.03.2018 год. до 08.05.2019 год., както и законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 3716/2019 год. -
17.07.2019 год. до окончателното й
изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Я.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев “ № 62, с ЕНК
*********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в размер на 9.12 лева /девет лева и 12 ст./,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за
периода от 28.04.2018 год. до 09.07.2019 год.
ОСЪЖДА В.Я.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, направените от последния
разноски по настоящото дело в размер на 650
лв., както и направените по ч.гр.д.
№ 3716/2019 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 265 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: