Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  19.03.2018 г.                              град  Казанлък

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                                       II  граждански състав

На двадесет и шести февруари                      Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 105 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата си молба ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. твърди, че с Договор за потребителски заем с номер от г., представляваното от нея дружество отпуснало паричен кредит в размер на 3 000,00 лева и закупуването на застраховка от 432,00 лева на ответника. Сочи, че сумата, предмет на договора, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от Договора, с което „Б.П.П.Ф.”ЕАД изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума М.Д.Н. удостоверил с полагането на подписа си в поле “Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл. 3 от същия, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 36 месечни вноски – всяка по 115,85 лева.

Заявява, че длъжникът М.Д.Н. преустановил плащането на вноските по кредит от г. на г., като към тази дата били погасени 20 месечни вноски. На осн. чл. 5 от договора вземането на „Б.П.П.Ф.”ЕАД ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди, че по този начин ответникът следвало да заплати остатъка по заема в размер на 1 685,60 лева, представляващ оставащите 16,00 броя погасителни вноски към 20.01.2016 г., към която дата кредитът станал изискуем в целият му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си.

Сочи, че М.Д.Н. дължал и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, в размер на 116.41 лв.  за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.01.2016 до 11.10.2016.

Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми: Главница - 1575.18 лева, Възнаградителна лихва - 110.42 лева, Законна лихва за забава - 116.41 лева или общо:  1802.01 лева.

Процесуалният представител на  ищеца твърди, че „БНП“ ЕАД  подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. К.. По гражданско дело №  2098/2016 г.,1 с-в била издадена Заповед за изпълнение, след което постъпило възражение от М.Д.Н. срещу издадената заповед.

На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, „БНП“ ЕАД предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Претендира,  в случай, че е налице хипотезата на чл. 238 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Моли съда да установи, че е налице вземане от страна на БНП ЕАД от М.Д.Н. в размер на: 1575.18 лв, представляваща главница по кредита; 110.42 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; 116.41 лв.;  представляваща законна лихва за забава за периода от 20.01.2016 до 11.10.2016, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Претендира присъждането на разноските в заповедното и в настоящото производство.

 

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника М.Д.Н..

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че действително е взел кредит от Б.П.П.Ф.”ЕАД. Сочи, че преустановил плащането през месец февруари 2016 г., а не декември 2015 г., както било записано в исковата молба. Твърди, че до този момент редовно погасявал месечните вноски по кредита.

Заявява, че в началото на месец февруари 2016 г. постъпил в болница, поради мозъчен инсулт, вследствие на което, по решение на ТЕЛК  получил 72% неработоспособност. Последвало още едно влизане в болница, поради белодробна емболия. От месец февруари 2016 г. до момента бил в лошо здравословно и  физическо  състояние, в непрекъснати болнични и не работел. Сочи, че месечно давал около 400 лева за лекарства и поради тази причина не е плащал месечните вноски към  ищеца. Въпреки, че имал сключена застраховка към кредита, следа като подал уведомление до застрахователната компания /собственост на БНП Париба/, те намерили предлог да му откажат изплащането на застраховката по договора. В съдебно заседание адвокат С. Г. моли съда да постанови решение, извършеното плащане от страна на доверителя й.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

По делото не се спори, а това се установява и от представения по делото договор за кредит от г., че ищецът е предоставил на М.Д.Н. паричен заем в размер на 3 000 лева. при годишен процент на разходите- 19.40 % и обща стойност на плащанията- 4 170.60 лева.

 

Съгласно договора ответникът се задължил да изплати на ищеца сумата по кредита на 26 равни месечни погасителни вноски в размер на 115.85 лева всяка. В чл.3 от договора е посочено, че погасителни вноски съставляват  : изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавки покриващи разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, определяща на добавка , съставляваща печалба на кредитора. Съгласно чл. 4 от общите условия към договора за кредит за покупка на стоки или услуги месечните погасителни вноски трябва да бъдат платени не по – късно от определените дати, наричани „падеж“. В чл.5 от общите условия към договора страните уговорили при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски и считано от деня, следващ падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Съгласно чл.10 от общите условия към договора за кредит за покупка на стоки всички изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя се считат получени и узнати от последния, ако бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени на лицето на този документ в съответните полета. Чрез подписването на общите условия кредитополучателят удостоверява изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от кредитора по начините и чрез средствата, описани в предходното изречение. Съобщенията на кредитора се отправят на посочените на лицевата страна на договора адрес и телефон за връзка.

 

Видно от приложеното частно гражданско дело №2098/2016 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение №1228/24.10.2016г. за изпълнение на парично задължение, за сумата 1 578.15 лева главница, 110.42 лева – възнаградителна лихва считано от 20.12.2015г. до 20.03.2017г., 116.41 лева мораторна лихва от 20.01.2016г. до 11.10.2016г.  и законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2016г. до  изплащане на вземането, както и сумата от 336.04 лева разноски по делото.

 

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника М.Д.Н., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2098/2016 г. по описа на Районен съд – Казанлък, което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1  от ГПК.  

 

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че към датата на  датата на издаване на заповедта за изпълнение 24.10.2016г., задължението е в размер на 1 802.01 лева, формирано както следва: главница – 1 575.18 лева, възнаградителна лихва – 110.42 лева, законна лихва от 20.01.2016г. до 11.10.2016г. – 116.41 лева. Вещото лице сочи, че след предявяване на исковата молба на 10.01.2018г. е  направено плащане от страна на ответника М.Д. Недев в размер на 50 лева.  От заключението се установява, че внесената от ответника сума в размер на 50 лева, са отнесени за погасяване на дълга по реда на чл.76 от ЗЗД, като задължението е в размер на 1 752.01 лева,  формирано както следва : главница – 1 575.18 лева, възнаградителна лихва – 110.42 лева за периода от 20.12.2015г. до 20.03.2017г., законна лихва от 20.01.2016г. до 11.10.2016г. – 66.41лева.

 

С протоколно определение от 20.07.2018г. постановено по настоящото дело съдът е спрял производството по взаимно съгласие на страните. С молба от 29.11.2017г. ищцовото дружество е поискало възобновяване на производство, тъй като ответната страна не спазва условията по постигнатото извънсъдебно споразумение.  Към молбата е представено споразумение от 28.07.2017г. сключено между представител на ищцовото дружество и ответника М.Д.Н.. Съгласно постигнатото между страните споразумение длъжника се задължава да заплати на ищеца  сумата от 2 365.02 лева  представляваща 1 575.18 лева – неплатена главница по договор за заем  от г., 110.42 лева възнаградителна лихва, 116.41 лева – законна лихва за забава от 20.01.2016г. до 21.10.2017г., както и направените от кредитора разноски  в заповедното производство.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Правното основание на предявените установителни искове е чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 във вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД.

 

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. С оглед на така изложеното правната теория е приела, че договорът за заем е едностранен и реален договор, който може да бъде възмезден или безвъзмезден според това дали страните са договорили заплащането на лихва.  Договорът е едностранен понеже за заемодателя възниква правото да иска да му бъдат върнати вещ или сума от същия вид, количество и качество, както и да иска уговорената лихва, докато за заемателя възникват съответните задължения. Реалният характер на договора означава, че предаването на вещ или сума от страна на заемодателя е част от фактическия състав на сделката и същата не би била възможна, ако в момента на постигането на съгласието не е предадена вещ или сума.

 

Безспорно е установено наличието на договорни отношения между страните произтичащи от договора за заем по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, по силата на който са предадени в собственост, уговорените в договора за потребителски заем от г. пари от ищцовото дружество на ответника, който се е задължил да ги върне според условията на договора – на 36 броя, месечни погасителни вноски  по 115.85 лева, всяка,  с първа вноска на 18.04.2014 г. и с падеж на последната вноска 20.03.2017 г.

 

 

Основните елементи от фактическия състав на договора за заем е престиране на пари /или други заместими вещи/, която престация е безспорно установена и доказана с факта на подписване на договора от страна на заемателя. По делото не са ангажирани доказателства, съобразно изискванията на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК, от страна на  Н. за погасяване на задължението му по подписания от него договор за заем в писмена форма. При това положение и предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението на заемателя – ответника да върне заетата сума в пълен размер, при което исковата претенция за сумата, посочена в заповедта за изпълнение се явява основателна и доказана, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважена.

 

По делото  се установи, че  и след обявяване на  предсрочната изискуемост  на кредита  до крайния  срок на договора  кредитополучателят  не е погасил  остатъка от главницата по договора, следователно той дължи и възнаградителна лихва  върху непогасената  част за този период.

Съгласно чл.  3, изр. 2  от условията към договора страните са уговорили предсрочна изискуемост  на вземането, считано от  падежната дата  на втората непогасена  вноска. Налице е   определен падеж, на който  вземането на кредитора  е станало ликвидно и  изискуемо. 

 

Страните по делото не спорят, че след завеждане на исковата молба в съда ответникът е заплатил сумата от 50 лева на ищцовото дружество. Съгласно решение № 111/27.10.2009 г. по т. д. N 296/09 г., I т. о., ВКС, установената в разпоредбата на чл. 76, ал.2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията не се прилага при задължение за заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на забавата. Правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Нормата на чл. 76, ал.1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Лихвите са граждански плодове и имат както акцесорен характер, така и относителна самостоятелност. Заплащането на тези лихви не е обвързано с неизпълнение на главното задължение - уговорените лихви по заема се дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. Предпоставките, от които възниква задължението за лихва, са основание лихвите да се определят като възнаградителни. Докато законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона - първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД. Следователно погасяването по реда на чл. 76, ал.2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Вземането по чл. 86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал.2 ЗЗД.

 

Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че като доказателствено средство по системата на ГПК, извънсъдебното признание подлежи на обсъждане от решаващия съд наред с останалия доказателствен материал по делото, неосъществяването на такава преценка би довела до процесуална незаконосъобразност на решението – арг. от чл.236, ал.2 от ГПК. /Решение №109 от 07.09.2011г. по т.д. 465/2010г., II т.о. на ВКС/. По делото е представено споразумение от 28.07.2017г. подписано от ответника и представител на ищцовото дружество, с което длъжника признава своето задължение по основание и размер

 

С оглед на гореизложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че така предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 

Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 1 575.18 лева, считано от подаване на заявлението в съда  на 21.10.2016г. г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Частично основателен е и иска за заплащане на мораторна лихва за периода 20.01.2016г. до 11.10.2016г. От заключението на неоспорената съдебно- счетоводна експертиза е видно, че същото е в размер на 66.41 лева. Над този размер  до претендираните  116.41 лева претенцията се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва:  в заповедното производство - в размер на 327.23 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 483.99 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на М.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. Н. и Д.Д., чрез юрисконсулт Д. В. за сумата от 1 578.18 лева за главница по договор за потребителски заем от г. ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2016г.  до окончателното изплащане на вземането, 110.42 лева възнаградителна лихва от 20.12.2015г. до 20.03.2017г., 66.41 мораторна лихва от 20.01.2016г. до 11.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ  претенцията за  мораторна лихва  за периода от 20.01.2016г. до 11.10.2016г в частта й до претендирания размер  от 116.41 лева като неоснователна, за изпълнението на което задължение е издадена заповед № 1228/24.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2098/2016 г. по описа на Районен съд – К.

 

ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. Н. и Д.Д., чрез юрисконсулт Д. В., сумата от 327.23 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело №2098/2016г. по описа на Районен съд – К.

 

ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк, сгр. 14, представлявано от Н. Н. и Д.Д., чрез юрисконсулт Д. В., сумата от 483.99 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

                                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           

                                                     Районен съдия :