РЕШЕНИЕ
№ 3445
гр. Варна, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда М. А.а
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда М. А.а Гражданско дело №
20243110100991 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с процесуалноправно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и материалноправно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД от *** А. **** против О. В. за заплащане на сумата 1481.30 лева,
представляваща изплатено обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ********,
която сума включва разходи за отстраняване на увреждания в размер на 1471.30 лева и
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 01.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 653.80 лева- мораторна лихва върху
главницата за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 15677/2023 г. по описа на РС – В.
Ищецът твърди, че на 14.06.2017 г. в гр. В., при движение към ж. к. В., при табелата
за навлизане във В. на кръстовището на бул. Ц. Б. Т. и ул. Св. К. О., лек автомобил марка
****, модел *** с ДК №*****, при маневра за заобикаляне на паднал върху пътното платно
камък, преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно-
дупка. Реализирано било ПТП и били нанесени материални щети по автомобила, като
уврежданията били предимно на четирите му джанти, но имало и други. Сочи, че
автомобилът бил застрахован при него по имуществена застраховка Каско на МПС с полица
№ ****** със срок от 13.09.2016 г. до 12.09.2017 г. Поддържа, че при управление на
автомобила от водача била положена дължимата грижа. Излага, че при него била образувана
ликвидационна преписка по щета с № ******, като вложените части и материали, както и
1
труд за извършения ремонт, възлизали на 1471.30 лева и той изплатил обезщетение за
възстановяване на автомобила, заедно със сума в размер на 10.00 лева за извършени
ликвидационни разноски по претенцията, т. е. общо 1481.30 лева. Поддържа, че след
изплащане на застрахователното обезщетение бил встъпил в правата на увредения кредитор
и се ползвал с правото на регресен иск спрямо О. В., която била собственик на пътното
платно. Изграждането и поддържането на пътя се осъществявало от О. В., но в резултат на
бездействието на лицето, респ. лицата, на които общината била възложила отговорността за
поддържане изправността на пътното платно, възникнало ПТП на 14.06.2017 г., като
вследствие на попадането в дупката били причинени вредите по застрахования автомобил,
отговорността за поправянето на които носела О. В. Излага, че по депозирано от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч.
гр. д. №15677/2023 г. по описа на РС- В. Срещу издадената заповед за изпълнение О. В.
подала възражение по чл. 414 ГПК. По изложените съображения отправя искане за
уважаване на предявените установителни искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника О. В., с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Възразява, че претенциите били погасени по
давност. Твърди, че било налице съпричиняване, тъй като причина за настъпилото ПТП било
преминаването на автомобила с висока и несъобразена скорост по пътното платно. Оспорва
и размера на исковата претенция като сочи, че същата била завишена. Оспорва механизма
на настъпване на ПТП като изтъква, че щетите по автомобила не можели да настъпят така,
както били описани от застрахователното дружество. По изложените съображения отправя
искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Декларация на водач на застраховано *****, увредено при събитие от
нарушена цялост на пътното покритие от 14.06.2017 год., на 13.06.2017 год. по пътя към кв.
В. лек автомобил марка *****, модел **** с ДК № *****, при маневра за заобикаляне на
паднал върху пътното платно камък, преминал през необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно- дупка.
Не са представени доказателства от ответника същата да е била сигнализирана или
обезопасена.
В уведомление- декларация за щета по застраховка К. на ***** са описани следните
увреждания вследствие на събитието: увредени предна броня и спойлер; кора зад предна
броня; четирите джанти на колата.
Видно от комбинирана застрахователна полица № ****** за застраховка К. и
Злополука, автомобилът има сключена със **** А. **** застраховка Каско на ***** със
срок на действие от 13.09.2016 г. до 12.09.2017 г. Застрахователната премия в размер 3492.00
лева е разсрочена на 4 вноски.
2
Въз основа на горните доказателства съдът приема, че е било налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и пострадалия при ПТП към 13.06.2017 год.
При огледа на автомобила са констатирани увреждания по следните детайли на
автомобила: Преден ляв носач – подмяна, Преден десен носач – подмяна, К-т закреп.
елемент преден ляв носач – подмяна, К-т закреп. елемент преден десен носач – подмяна,
Преден ляв болт – подмяна, Преден десен болт – подмяна, Предна лява гайка – подмяна,
Предна дясна гайка – подмяна, Преден ляв болт – подмяна, Преден десен болт – подмяна,
Предна лява гайка – подмяна, Предна дясна гайка – подмяна, Преден ляв вентил гуми –
подмяна, Преден десен вентил гуми – подмяна, Заден ляв вентил гуми – подмяна, Заден
десен вентил гуми – подмяна, Предна лява джанта – боядисване, Предна дясна джанта –
боядисване, Задна лява джанта – боядисване, Задна дясна джанта – боядисване.
Съгласно условията по застрахователния договор, на извършилия ремонта автосервиз
е изплатена сумата 1471.30 лева с платежно нареждане от 28.12.2018 год. на посочената във
Фактура № ********/16.10.2018 год. банкова сметка в Ц. к. б. Изготвен е доклад по щета №
*******, в който е изчислено обезщетение в размер на 1471.30 лева, което е равно на
посоченото във фактурата, издадена от *** ***** ***** *****- официален сервиз на *****.
Приетото по делото заключение на назначената автотехническа експертиза установява,
че стойността на щетите по пострадалия автомобил е в размер на 1701.08 лева, в това число
консумативи и труд. Вещото лице сочи, че след съпоставяне на уврежданията на товарен
автомобил **** *** **** с рег. N: ***** (описани от застрахователя и видими на
предоставения снимков материал) счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване
на застрахователното събитие е следния – автомобилът при движение преминава през
необозначено и несигнализирано препятствие върху платното за движение – дупка. При
движението на всяко едно от колелата в дупката, външната повърхност на джантата влиза в
съприкосновение с ръба на дупката, при което се наранява покритието й. При пропадане на
предните колела в дупката предните носачи влизат в съприкосновение с пътната настилка
непосредствено преди образувалата се дупка.
Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от
представител на застрахователя, описани в Опис на щетите по претенция № ***** и видими
на предоставения снимков материал.
Вещото лице потвърждава наличие на причинно-следствена връзка между установения
механизъм на **** и настъпилите вреди за процесния автомобил с рег. N: ***** и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие.
Направените от застрахователя разходи в размер на 10 лева за ликвидационни
разноски съответстват на обичайните при такъв тип щети, според експерта.
Няма данни водачът да се е движил с превишена скорост.
Ответникът не спори, че участъкът, в който е станало произшествието, е част от
общинската пътна мрежа.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
3
следните правни изводи:
Искът е с правно основание в чл. 410 от КЗ, която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1) наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2) заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството- ищец, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение; 3) предпоставките
по чл. 45 от ЗЗД - вреди; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
/бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
От представената по делото застраховка **** е видно, че към момента на
настъпване на ПТП, е било налице валидно застрахователно правоотношение. Не се спори,
че настъпилото ПТП е покрит застрахователен риск.
От приетата по делото САТЕ се установява, че механизмът на настъпилото *****е
именно описаният в исковата молба. Налице е и причинна връзка между бездействието на
ответника и настъпили щети по ***** , което се установява от приетата по делото САТЕ.
По възражението на ответника за съпричиняване на настъпилото **** от страна на
водача на ****** : действително чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на ****** да
съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с
оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална дефиниция на
"препятствие на пътя" е дадена в § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП - всяко нарушаване целостта на
пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи
задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението
си да поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги
отстранява във възможно най- кратък срок. В този смисъл липсата на надлежна
сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, неизпълнението
на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното,
би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, като се уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди,
настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по- горе
задължения.
По делото не се спори, че ищецът е заплатил обезщетение за нанесените на
******-то щети, а това се установява и от приложените по делото доказателства.
Следователно увреденият има вземане по чл. 49 от ЗЗД. Застрахователят /ищецът/ е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените
вреди и за него е възникнало регресно право.
Според чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума
4
или мотивирано откаже плащането. Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, монтаж и др. без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Установена е
стойността на причинените и заплатени от ищеца имуществени вреди в размер на исковата
претенция. Вещото лице е съобразявало средните пазарни цени към датата на събитието при
определяне на стойността на необходимия ремонт.
На основание чл. 411, ал. 1 от КЗ ответникът следва да дължи и направените разноски
за определяне на обезщетението, които са в размер на 10.00 лева.
Установено е по делото въз основа на цененото заключение на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване
повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени, възлиза на 1710.08 с включени
ликвидационни разноски, но тъй като искът е с по- ниска цена и изменение не е направено,
следва да се уважи до предявения размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при задълженията, без срок- от пораждането им. Към
датата на подаване на заявлението – 01.12.2023 г., приложимата 5- годишна давност не е
изтекла, като началният й момент не е извършването на деликта, а суброгацията на ищеца в
правата на увредения, която е осъществена с плащането на обезщетение, което е извършено
на 28.12.2018 г. Регресното вземане се основава на изпълнението на чуждо задължение –
това на делинквента и се поражда от различен фактически състав, включващ извършен
деликт, правен интерес от изпълнението на чуждото задължение и плащане, като това
правоотношение възниква между различни страни – суброгиралият се застраховател по
имуществената застраховка и делинквента. Ето защо изтеклата спрямо делинквента давност
в правоотношението му с увреденото лице не следва да се прилага по отношение на
регресното вземане. По отношение на последното давността има за начало осъществения
състав на суброгацията. Съгласно т. 14 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г., Пленум на
ВС, за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и следващи ЗЗД, а течението й
започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите
лица, което разбиране е приложимо и към регресното вземане на ищеца. Смисълът на
института на давността е да бъде санкция за бездействащия кредитор, а преди суброгацията
ищецът, изобщо не е такъв, поради което и преди да възникне вземането му, той не може да
го упражни и няма как по отношение на него да е текла давност.
В този смисъл и т. 14 на ППлВС № 7/1977 г., Решение на ОСГК на ВС №
5
117/3.12.1962 г. по гр. д. № 89/1962 г., Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на
ВКС, Решение № 449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, Решение № 2 от 02.02.2011 г. по търг. дело №
206/2010 г. на ІІ ТО на ВКС. Съгласно така цитираната практика основанието за регресните
искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на
правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради
което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност,
различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на
причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава.
От представено платежно нареждане се установява, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на 28.12.2018 г., като от този момент последният е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента. Заявлението е подадено на 01.12.2023 г., поради
което не са изтекли повече от пет години. Ето защо, неоснователни са възраженията на
ответника в тази връзка.
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна лихва
върху уважената част от главницата. Видно от приложената по делото регресна покана,
същата е получена от ответника на 15.02.2019 г. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок 30 дни от
представянето на всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати
размера на своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже
плащането. Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника
изпада в забава.
В случая обаче ищецът претендира мораторна лихва единствено за непогасения по
давност период – 3 години преди датата на подаване на заявлението. За периода от
27.11.2020 год. до 27.11.2023 год. дължимата мораторна лихва върху уважената част от
главницата възлиза на 653.80 лева, изчислена със специализиран софтуер, с който съдът
разполага, поради което предявеният иск за лихва следва да бъде уважен до посочения
размер на основание чл. 162 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да присъдят
направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 420.00 лева,
представляващи държавна такса- 70.00 лева, депозит за възнаграждение на вещото лице-
200.00 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда- 150.00 лева, както и
сумата 89.25 лева- разноски в заповедното производство. Разноски за призования свидетел
не се дължат, тъй като не са изразходвани и по искане на ищеца могат да му бъдат
възстановени в законоустановения срок.
На основание чл. 77, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на РРС окончателен размер на възнаграждението на вещото лице в размер на 120.00
лева.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. В., ЕИК ******, гр. В., ул. О.
п. п.№ ****, представлявана от кмета Б. К., че дължи на **** А**** **** , седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. С. К. № ****, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М.П. И.и К. С. В., сумата 1481.30 лева, представляваща изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № ****** , която сума включва разходи за отстраняване на
увреждания в размер на 1471.30 лева и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК- 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 653.80
лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15677/2023 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК ******, гр. В., ул. О. п. п. № *****, представлявана от кмета
Б. К. да заплати на ***** А. ****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. К. № *****,
представлявано съвместно от изпълнителните директори М. П. И. и К. С. В. сумата 420.00
лева, представляваща разноски в исковото производство и 89.25 лева- разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК ******, гр. В., ул. О. п. п. № *****, представлявана от кмета
Б. К., да заплати по сметка на Варненски районен съд разноски в размер на 120.00 лева за
окончателно възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно- техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7