Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 12952/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 420397/01.06.2018
г., постановено по гр. д. № 57748/2017 г. на СРС, III ГО, 158
състав, са отхвърлени предявените от „С.в.“ АД срещу Й.С.М. установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2363,25 лв., неплатена сума
за предоставени услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане и пречистване
на отпадни води в имот, находящ се в гр. София, ул. *********, представляващ
ап. № 145 с аб. № **********, за периода 04.12.2008г. – 25.03.2017г., както и
сумата от 918,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 04.02.2009 г. – 25.03.2017 г., за които суми по гр. д. № 33556/2017 г.
на СРС, III ГО, 158 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2017 г.
Недоволен от
постановеното решение ищецът е подал въззивна жалба срещу него от 26.06.2018 г., в която са
изложени твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като с
проекта си за доклад съдът отделил като безспорно обстоятелството, че страните
са в облигационно отношение по доставка на питейна вода за процесния имот, а в
решението бил застъпен обратният извод. Съдът следвало да изпълни задължението
си по чл. 146, ал. 2 ГПК и укаже на ищеца да посочи доказателства за спорния
факт, а не да го приема за недоказан едва с постановяване на решението. По този
начин ищецът ефективно е бил лишен от възможността си да представи
доказателства за твърдените от него факти. В заключението на приетата по делото
ССчЕ било посочено, че средствата за търговско измерване в процесния имот били
отчетени правилно и въз основа на тези отчети бил определен реалният размер на
цената за доставените ВиК услуги. Поради същността на предоставените услуги
ответникът не би могъл да представи други документи, с които вещото лице да
обоснове заключението си. Претендира отмяна на обжалваното решение, както и
присъждане на разноски.
От страна на ответника
не е подаден отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 08.10.2018 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните във
въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да отхвърли предявените
установителни искове, районният съд е приел, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, „потребители” на В и К услуги били
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
включително такива в сгради – етажна собственост, за които се предоставят тези
услуги. Ищецът не бил ангажирал доказателства и не бил направил доказателствени
искания, от които да бъде установено, че ответникът е собственик или ползвател
на процесния имот. Не било доказано и реалното извършване на ВиК услуги –
доставяне на твърдяното количество вода в имота. Издаването единствено на
фактури, съдържащи данни за дължими в полза на ищеца суми, не представлявало
доказателство за реалната доставка на услугите, които са били фактурирани. По
тези причини исковете явявали неоснователни.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Не е налице посоченото във
виззивната жалба процесуално нарушение на съда относно спорния между страните
факт за наличие на облигационно правоотношение помежду им. В посоченото в
жалбата определение на районния съд от 05.01.2018 г. на основание чл. 140, ал.
3 ГПК е изготвен проект за доклад по делото, а не окончателен доклад. По тази
причина отделеното в него като безспорно обстоятелство, че страните са били в
облигационни отношения по доставка на питейна вода за процесния имот е могло да
бъде оспорвано чрез възражения от страните в първото открито заседание по
делото от 27.04.2018 г. Представителят на ответника в молба от 18.04.2018 г. е
оспорил облигационната връзка между страните, с твърдение, че ответникът не
разполагал с право на собственост или ползване върху имота, като е поддържал
оспорването си за липса на договорна връзка и на посоченото заседание. За това
заседание ищецът е бил редовно призован, но не е изпратил свой представител. Преди
постановяване на решението ищецът е имал възможността да прегледа делото или да
поиска препис от съставения протокол. В Определение № 320 от 06.04.2011 г. по
гр. д. № 582/2010 г., I г.о. на ВКС е посочено, че ако страната не е взела
участие в заседанието по доклада, след като е била редовно призована и не се е
явила без уважителна причина, тя не може да се позовава на обстоятелството, че окончателният
доклад не й е връчен и по тази причина тя не е попълнила делото с доказателства,
щом като сама се е лишила от тази възможност. От друга страна доказателства за
собствеността на ответника върху имота са могли да бъдат представени към
въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, което не е сторено от
въззивника.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ,
същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а решението, като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на
процесуалния представител на въззиваемия следва да се присъдят разноски за
безплатно процесуално представителство, тъй като същият се е явил в първото
открито съдебно заседание от 08.05.2019 г., което е било отложено за по-късна
дата. Съобразно материалния интерес по делото претендираният адвокатски хонорар
е близък до мимималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
год.
Предвид цената на исковете,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ,
бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
420397/01.06.2018 г., постановено по гр. д. № 57748/2017 г. на СРС, III ГО, 158
състав.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, сграда 2А, да заплати на адв. К.И.Б. - РАК, с адрес: ***,
офис-партер, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер
от 460 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.