№ 506
гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500342 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396 вр. чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЮЛ. Й. Н., чрез пълномощник – адвокат П.П.,
срещу Определение № 123/20.01.2022г., постановено по гр.дело № 815/2021г. по описа на
Районен съд-Велико Търново, с което на основание чл.389 и сл. ГПК е било допуснато
обезпечение на обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД
и чл.31 ал.2 ЗЗД, предявени от ищцата Н. срещу ответника К. Цв. Д., чрез налагане на
обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки на последния, разкрити в изброените
търговски банки в страната, до размера на исковете от 15 047 лв., при условие, че бъде
внесена парична гаранция в размер на 4 500 лв. Частният жалбоподател счита, че
обжалваното определение е неправилно в частта му, в която обезпечението на предявените
искове е допуснато под условие – при представяне на парична гаранция, доколкото
последната не е необходима поради наличието на многобройни убедителни писмени
доказателства, подкрепящи исковете. Развива оплаквания и за прекомерно висок размер на
определената парична гаранция. Прави искане за отмяна на обжалваното определение в
частта, в която е допуснато обезпечение на предявените искове след внасяне на парична
гаранция в горепосочения размер.
Съдът, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна и
в предвидения от закона срок, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по
същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.дело № 815/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново е
било образувано по искова молба на ЮЛ. Й. Н. срещу К. Цв. Д. с правно основание чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.31 ал.2 ЗЗД. Със същата е направено искане за осъждането на ответника да й
заплати сумата от 4 997 лв., представляваща стойност на описаните в ИМ движими вещи,
заплатени от ищцата при покупката на 1/3 ид.части от процесния недвижим имот,
принадлежащи на ответника, които последният заграбил и сумата от 10 050 лв.,
представляваща обезщетение за ползването от ответника и неговия баща на същия
недвижим имот, избата и движимите вещи в жилището за времето от 01.09.2015г. до края на
м.юни 2017г. По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищцата с ИМ. С
протоколно определение в първото съдебно заседание съдът е спрял производството по
1
делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК – наличието на преюдициален правен спор,
разглеждащ се в друг съд, решението по който ще има значение за правилното решаване на
делото, до влизането му в законна сила.
Обезпечение на иск, съгласно чл.391 ал.1 от ГПК, е възможно, когато обезпечаваният
иск е допустим и са налице процесуалните предпоставки, визирани в тази разпоредба – 1/
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по чл.180-181 ЗЗД и
2/ без обезпечението за молителя ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването
на правата по бъдещо съдебно решение. За да се допусне обезпечение, наред с посочените
кумулативни предпоставки на чл.391 ал.1 от ГПК, е необходимо сочената от молителя
обезпечителна мярка да е допустима и подходяща за търсената чрез иска защита. Или,
законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска,
която се преценява въз основа на представени от ищеца писмени доказателства, а при липса
на такива - от внасянето на гаранция, обезпечаваща интересите на ответника за вреди при
евентуална неоснователност на иска. Преценката на съда за вероятната основателност може
да се формира и въз основа на кумулативно наличие на предпоставките по чл. 391 ал. 1 т. 1 и
2 от ГПК - съдът разполага с възможност да задължи ищеца да представи парична или
имотна гаранция в определен от него размер и в случаите, когато искът е подкрепен с
писмени доказателства /чл. 391 ал. 2 ГПК/. При условие, че приложените към молбата
документи не могат да обосноват в достатъчна степен извод за вероятна основателност на
иска, съдът допуска обезпечението при внасяне на парична гаранция. Размерът на
гаранцията се определя от съда с оглед функцията й на обезпечение на бъдещ иск за преките
и непосредствени вреди от материално неоправданото обезпечение.
В настоящия случай, предявените осъдителни искове за парично вземане за
допустими, но приложените към ИМ писмени доказателства не обосновават вероятната им
основателност, а и някои от подлежащите на доказване обстоятелства от фактическия състав
на предявените искове подлежат на установяване с друг вид доказателствени средства,
поради което правилно първоинстанционният съд е задължил ищцата да внесе парична
гаранция. Предвид вида на допуснатото обезпечение и размера на претендираното парично
вземане, правилна и обоснована е преценката на районният съд относно приложимостта на чл.391
ал.1 т.2 ГПК и относно размера на паричната гаранция, който е определен. Правилно съдът е
съобразил и факта, че понастоящем производството по делото е спряно за неопределен период от
време до приключването с влязъл в сила съдебен акт на преюдициален спор, през което време
евентуално ответникът също би търпял вреди от допуснатото обезпечение.
С оглед на изложеното, като е уважил направеното пред него искане и е допуснал
обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане запор върху банкови сметки
на ответника в посочените търговски банки в страната, при условие, че бъде внесена
парична гаранция в посочения размер, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 123/20.01.2022г., постановено по гр.дело №
815/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3