Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            10.05. 2018 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На дванадесети април                                2018 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ ПЕТРОВА

           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 39,   по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл.  от ГПК.

Постъпила е жалба от И.К.С. ***, против решение № 28 от 29.01. 2018 г., по гр.д. № 547/ 2017 г. на ТРС, в частта, в която режимът на свиждане на детето с баща му е определено да бъде с преспиване. Решението в тази част било неправилно и не било съобразено с фактите по делото. Вярно било, че детето през последните месеци действително било свикнало да общува с баща си, но като станело въпрос за преспиването, дъщеря й сериозно се променяла. Майката смята, че се налага още известно време да се работи с детето, за да свикне с баща си и неговото семейство. Затова се иска срокът, в който детето ще се вижда с бащата без преспиване да бъде удължен от един месец, на шест месеца.В съд.зас. жалбата се поддържа лично и чрез процесуалния представител адвокат Н..

Ответникът, в отговора на въззивната жалба, оспорва същата. Смята, че от момента на завеждане на делото и при прилагане на привременните мерки е изминал достатъчно дълъг период на адаптация на детето с него и със семейството му. Майката възпрепятствала контактите му с детето от момента на раждането. С оглед на заявеното от адвоката на майката в последното съдебно заседание, че детето вече е преминало период на адаптация и може да преспива при бащата, жалбата е била изненадваща. Бащата посочва, че от началото на 2018 г. до 17.02. 2018 г. е успял да види детето само веднъж, поради отказ на майката да му го даде, поради заболяване от шарка. Детето не било боледувало обаче от такава, а имало белодробно заболяване, отшумяло за седмица.  Затова бащата счита, че това се дължи отново на стремежа на майката да ограничава контактите на детето с него. В съд.зас. поддържа отговора лично и чрез процесуалния си представител адвокат Цонев и моли решението да бъде потвърдено.

Съдът счита, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на ТРС по отношение на установените факти и правните изводи.

Спорът по настоящото дело се свежда до това какъв срок следва да се даде на детето, за да може то да се адаптира към срещите с баща си и да преодолее притесненията си от предстоящите свиждания с преспиване в дома му.

В тази връзка, освен изложеното от ТРС, ТОС намира за важни и фактите, настъпили след завеждане на делото. Исковата молба е заведена преди повече от една година, на 4-ти април 2017 г. В петитума й бащата посочва, че самият той желае първоначалният режим на свиждане да бъде без преспиване при него, за срок от един месец. Поискани са и привременни мерки, като ТРС, със свое определение от 20.04. 2017 г. е определил режим на лични контакти на бащата с детето всяка събота от 9 до 17 ч., без преспиване в дома на бащата. От майката в дадения й срок за отговор на исковата молба, не е постъпил такъв. Първото заседание на съда е проведено през месец август 2017 г., като едва в това заседание майката изразява несъгласие с предложения режим на лични контакти с бащата. Поискано е режим без преспиване да се приложи за срок не от един месец, а от шест месеца. Решението на ТРС е постановено на 29.01. 2018 г. От постановяване на привременните мерки, до настоящия момент, са изминали почти 13 месеца – т. е повече от година детето се среща с баща си и два пъти повече, отколкото е поискано първоначално от майката.

В този период от време двамата добре са се опознали и в общуването между баща и дъщеря не е имало каквито и да било лични проблеми. Бащата проявява загриженост по отношение на проблема, както и търпеливост. От събраните по делото доказателства и от личните си впечатления в съд.зас., въззивният съд счита, че бащата притежава необходимите качества и е решен да гради отношенията с дъщеря си търпеливо и отговорно. Независимо от това дали притесненията на майката са реални или не, първоначалното й поведение говори освен за загриженост, но и за известно шиканиране на процеса. Показателно е първо, че няма отговор на исковата молба и второ, че в последното съдебно заседание пълномощникът на майката заявява“ … Тъй като от началото на делото мина достатъчно много време, ние вече не се противопоставяме за преспиването на детето при бащата.“ - л. 71 - долу. „Не възразяваме вече, при определяне режим на свиждане на бащата с детето, то да бъде с преспиване.“ – л. 72  - горе.

Тези факти следва да бъдат взети предвид. От постановяването на решението и досега, е изминал също не малък период от време. Процесът на адаптация и на опознаване на бащата и детето е успешен и при срещите с психолога нито един от родителите не заявява да има какъвто и да било конкретен и сериозен проблем или неприемливо поведение. Напротив, както се посочи вече, бащата проявява необходимата загриженост и търпение.

Затова решението на ТРС в обжалваната част, по отношение определения режим на лични контакти на бащата с детето, е правилно и следва да се потвърди.

Във втората инстанция няма направени разноски от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото, такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от 29.01. 2018 г., по гр.д. № 547/ 2017 г. на ТРС, в частта, в която режимът на свиждане на детето К.С.с баща му Б.П. е определено да бъде с преспиване след първия месец от влизане в сила на решението.  

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                      2.