Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.05. 2018 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На дванадесети април 2018 година
в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Жоржета Христова,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 39, по
описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от И.К.С. ***,
против решение № 28 от 29.01. 2018 г., по гр.д. № 547/ 2017 г. на ТРС, в
частта, в която режимът на свиждане на детето с баща му е определено да бъде с
преспиване. Решението в тази част било неправилно и не било съобразено с
фактите по делото. Вярно било, че детето през последните месеци действително
било свикнало да общува с баща си, но като станело въпрос за преспиването,
дъщеря й сериозно се променяла. Майката смята, че се налага още известно време
да се работи с детето, за да свикне с баща си и неговото семейство. Затова се
иска срокът, в който детето ще се вижда с бащата без преспиване да бъде удължен
от един месец, на шест месеца.В съд.зас. жалбата се поддържа лично и чрез
процесуалния представител адвокат Н..
Ответникът, в отговора на въззивната
жалба, оспорва същата. Смята, че от момента на завеждане на делото и при прилагане
на привременните мерки е изминал достатъчно дълъг период на адаптация на детето
с него и със семейството му. Майката възпрепятствала контактите му с детето от
момента на раждането. С оглед на заявеното от адвоката на майката в последното
съдебно заседание, че детето вече е преминало период на адаптация и може да
преспива при бащата, жалбата е била изненадваща. Бащата посочва, че от началото
на 2018 г. до 17.02. 2018 г. е успял да види детето само веднъж, поради отказ
на майката да му го даде, поради заболяване от шарка. Детето не било боледувало
обаче от такава, а имало белодробно заболяване, отшумяло за седмица. Затова бащата счита, че това се дължи отново
на стремежа на майката да ограничава контактите на детето с него. В съд.зас.
поддържа отговора лично и чрез процесуалния си представител адвокат Цонев и
моли решението да бъде потвърдено.
Съдът счита, че решението е валидно и процесуално
допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на ТРС по отношение на установените факти и правните
изводи.
Спорът по настоящото дело се свежда до това какъв срок
следва да се даде на детето, за да може то да се адаптира към срещите с баща си
и да преодолее притесненията си от предстоящите свиждания с преспиване в дома
му.
В тази връзка, освен изложеното от ТРС, ТОС намира за
важни и фактите, настъпили след завеждане на делото. Исковата молба е заведена
преди повече от една година, на 4-ти април 2017 г. В петитума й бащата посочва,
че самият той желае първоначалният режим на свиждане да бъде без преспиване при
него, за срок от един месец. Поискани са и привременни мерки, като ТРС, със
свое определение от 20.04. 2017 г. е определил режим на лични контакти на
бащата с детето всяка събота от 9 до 17 ч., без преспиване в дома на бащата. От
майката в дадения й срок за отговор на исковата молба, не е постъпил такъв.
Първото заседание на съда е проведено през месец август 2017 г., като едва в
това заседание майката изразява несъгласие с предложения режим на лични
контакти с бащата. Поискано е режим без преспиване да се приложи за срок не от
един месец, а от шест месеца. Решението на ТРС е постановено на 29.01. 2018 г.
От постановяване на привременните мерки, до настоящия момент, са изминали почти
13 месеца – т. е повече от година детето се среща с баща си и два пъти повече,
отколкото е поискано първоначално от майката.
В този период от време двамата добре са се опознали и в
общуването между баща и дъщеря не е имало каквито и да било лични проблеми.
Бащата проявява загриженост по отношение на проблема, както и търпеливост. От
събраните по делото доказателства и от личните си впечатления в съд.зас.,
въззивният съд счита, че бащата притежава необходимите качества и е решен да
гради отношенията с дъщеря си търпеливо и отговорно. Независимо от това дали
притесненията на майката са реални или не, първоначалното й поведение говори
освен за загриженост, но и за известно шиканиране на процеса. Показателно е
първо, че няма отговор на исковата молба и второ, че в последното съдебно
заседание пълномощникът на майката заявява“ … Тъй като от началото на делото
мина достатъчно много време, ние вече не се противопоставяме за преспиването на
детето при бащата.“ - л. 71 - долу. „Не възразяваме вече, при определяне режим
на свиждане на бащата с детето, то да бъде с преспиване.“ – л. 72 - горе.
Тези факти следва да бъдат взети предвид. От
постановяването на решението и досега, е изминал също не малък период от време.
Процесът на адаптация и на опознаване на бащата и детето е успешен и при
срещите с психолога нито един от родителите не заявява да има какъвто и да било
конкретен и сериозен проблем или
неприемливо поведение. Напротив, както се посочи вече, бащата проявява
необходимата загриженост и търпение.
Затова решението на ТРС в обжалваната част, по отношение
определения режим на лични контакти на бащата с детето, е правилно и следва да
се потвърди.
Във втората инстанция няма направени разноски от
въззиваемата страна и с оглед изхода на делото, такива не следва да се
присъждат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от 29.01. 2018 г., по гр.д. № 547/
2017 г. на ТРС, в частта, в която режимът
на свиждане на детето К.С.с баща му Б.П. е определено да бъде с преспиване след
първия месец от влизане в сила на решението.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.