Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
VI-5 Година 2021, 8 март гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, шести
въззивен граждански състав, на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при
секретаря Тодорка Стоянова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 3/2021г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение
№ 260621/09.11.2020г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 9968/2019г.
С това решение съдът е отхвърлил иска на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Драган Цанков“ №
37, представлявано от изпълнителните директори С П, Ч Г, Н Б и Р Б против Х.Я.А.,
ЕГН: ********** *** за установяване дължимостта на следните суми:
7 000 лева – просрочена главница
по договор за банков кредит;
3 968,77 лева – просрочена
договорна лихва за периода от 23.04.2016г. до 22.04.2019г.;
6 097,33 лева – наказателна лихва
за периода от 23.04.16г. до 22.04.2019г.;
51,60 лева – разноски за събиране на
вземането по кредита за периода от 07.03.2019г. до 23.04.2019г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 3299/2019г. по описа на БРС.
Подадена е въззивна жалба от на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД против
решение № 260621/09.11.2020г. Въззивната
страна твърди, че решението е неправилно и необосновано. „ПИБ” АД оспорва констатацията
на районния съд, че кредитът е следвало да се погаси на 33 минимални месечни
вноски, последната от които е с падеж 05.09.2012г. Оспорва и извода на съда, че
вземането на банката е погасено поради изтичане на 5-годишен давностен срок. Банката
подчертава, че предоставеният кредит е овърдрафт, който по дефиниция се усвоява
с всяко теглене от кредитната карта и се погасява с всяко постъпление по
сметката, а не чрез погасителен план. Оперирането с овърдрафта, според банката
се извършва при действието на два срока – срок за усвояване /ползване/ на
кредита и срок за погасяването му. Първият срок се подновява при погасяване на
кредита, а вторият се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период
при положение, че кредитополучателят не е уведомил банката за прекратяване на
договора, най-малко десет дни преди изтичането на текущия срок /т.36.1 от ОУ на
„ПИБ” АД/. Това дава основание на банката да твърди, че падежът на процесния
овърдрафт се е отлагал ежегодно за по-още една година, поради което институтът
на погасителната давност е неприложим. Въззивната страна отрича констатацията
на експертизата, че главницата по договора е в размер на 6 836,11 лева и
твърди, че заключението в тази част е оспорено, поради което неправилно е
възприето от съда като достоверно. „ПИБ” АД иска от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Т, която поддържа
основанията за отмяна на решението, развити в жалбата, и претендира разноски.
Ответната
страна – Х.Я.А. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. А. твърди, че районният съд е дал убедителен и
подробен отговор на възражението за автоматично удължаване на срока на договора
за овърдрафт и този отговор е правилен. Въззиваемата страна анализира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и развива доводи за неговата
достоверност. Позовава се решение № 45/17.06.2020г. по търг. дело № 237/2019г.
на ВКС, според което началният момент, от който започва да тече давностния срок
за вземания по договор за банков кредит, датата, на която съответната вноска
става изискуема. Въззиваемият иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди
решението.
В съдебно
заседание А. се представлява от адвокат Танев, който пледира за потвърждаване
на решението и за присъждане на разноски.
Като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „Първа Инвестиционна
Банка” АД против Х.Я.А..
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. 79,
ал.1, предл.I и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът иска от съда
да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземане,
основано на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 89РКО-А-0316/08.10.2007г.,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3299/ 2019г. по описа на РС– Бургас за
следните суми: 7000 лева -
просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението на 23.04.2019г. до окончателното й изплащане; 3 968,77 лева - просрочена договорна
лихва за периода от 23.04.2016г. до 22.04.2019г.; 6 097,93 лева - наказателна лихва за периода от 23.04.2016г. до
22.04.2019г.; 51,60 лева -
разноски по събиране на вземането по кредита за периода от 07.03.2019г. до
23.04.2019г. Ищецът твърди, че главницата е усвоена и банката периодично
капитализира дължими лихви, за което ответникът е дал съгласие. Ответникът е
преустановил плащанията на минималните месечни погасителни вноски след
18.12.2009г., поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
считано от 12.03.2019г.
В отговора по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва исковет. Твърди, че не
е ясна датата на забавата, размера на просрочените вноски и размера на
договорната лихва. Отрича да е уведомен за предсрочната изискуемост. Оспорва факта,
че е усвоил претендираните от ищеца суми. Твърди, че срокът на валидност на кредитната
карта е изтекъл пред месец септември 2012г. и след тази дата друга карта не е издавана.
Прави възражение за погасителна давност и за неравноправни клаузи по т.8 и
т.17.1. от ОУ на банката.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са
изслушани заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза. Въз основа на тези доказателства, районният съд приема за безспорно
установено, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 89РКО-А-0316/08.10.2007г. със срок до 08.10.2009г., който се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в т.36 от ОУ. Съдът приема също
за безспорно, че след 18.12.2009г. ответникът не е правил погасителни плащания
по договора. За останалите релевантни факти, съдът се позовава на заключението
по съдебно-счетоводната експертиза и приема, че главницата по договора е в
размер на 6 836,11 лева и е следвало да бъде погасена на 33 минимални
месечни вноски от по 264,16 лева, представляващи 3% от дебитното салдо.
Последната вноска според съда е с падеж 05.09.2012г., защото след тази дата не
е издадена нова карта и ответникът не е усвоявал нови суми, въпреки клаузата за
автоматично удължаване на овърдрафта по т.36 от ОУ на „ПИБ” АД. Въз основа на
тези факти, съдът заключава, че договорното задължение е с определи падежни
дати /чл.84, ал.1 от ЗЗД/, като първата от тях е на 05.01.2010г., а последната
– на 05.09.2012г. Правото на банката да получи изпълнение на паричните
задължения, според съда възниква след последната дата, поради което
позоваването на обявената предсрочна изискуемост от 12.03.2019г., е
неоснователно. При така установените факти, съдът намира, че от последната
падежна дата – 05.09.2012г. до заявяването на заповедта по чл.417 от ГПК са
изминали повече от пет години, поради което възражението на ответника за
погасяване по давност на вземането за главницата и за лихвите е основателно.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260621/09.11.2020г. е
правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Договорът за банков кредит – овърдрафт
е двустранен, формален и срочен договор с продължаващо изпълнение. Кредитният
ресурс по този договор се усвоява директно от разплащателната сметка на
кредитополучателя, без да са необходими разходооправдателни документи.
Възнаграждението по договора е уговорената между страните лихва. В конкретния
случай е безспорно установено, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 89РКО-А-0316/08.10.2007г. в размер на 7 000 лева със срок до
08.10.2009г. Безспорно е установено също, че въззиваемият е усвоил главницата,
но след 18.12.2009г. е преустановил погасителните плащания и не е възстановил
сумата на банката. Спорните по делото въпроси са какъв е срокът на действие на
договора, респективно кога е настъпила изискуемостта на вземането и от кога
започва да тече давностния срок за погасяването му.
От съдържанието на представения по делото
договор е видно, че срокът за използване на овърдрафта е до 08.10.2009г., като
същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa. В чл.11 от договора ответникът е декларирал, че са му предоставени и е
запознат с общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни
карти с чип Mastercard и Visa. В заповедното и в исковото производство са представени два различни вида Общи
условия на „ПИБ” АД без дата и индикация за периода им на действие. Според
чл.19.1.1 от първите ОУ срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че титулярът не е
уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на
текущия срок. Според.36.1 от вторите ОУ срокът за едностранно прекратяване от
страна на титуляра е 60 дни. От така представените Общи условия не може да се
заключи дали и кои са били действащи към момента на сключване на договора за
овърдрафт и към момента на изтичане на срока му. Поради това, клаузата за
автоматично удължаване на срока на действие на договора за овърдрафт, предвидена
в чл.19.1.1 от първите ОУ, респ. в чл.36.1 от вторите ОУ, е неприложима. В самия
договор за овърдрафт липсва подобна клауза, което налага извода, че срокът на
действие на договора е изтекъл на датата, посочена в него – ,08.10.2009г. Обстоятелството,
че банката е продължила да поддържа разплащателната сметка, да начислява и да
капитализира дължимите лихви, не променя този извод. Така е, защото тази сметка
е необходима за погасяване на усвоената главница и на лихвите върху нея. Да се
удължи срока на действие на договора означава банката да „предостави” или да продължи
предоставения овърдрафт в размер на 7 000 лева, което следва от клаузата
на чл.2 от договора, а в конкретния случай това не е направено, макар и поради
факта, че въззиваемият не е погасил задължението си. По изложените съображения,
възражението на „ПИБ” АД за автоматично удължаване на срока на действие на
договора за овърдрафт, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за
неосъществен институт на погасителната давност. От събраните по делото
доказателства се установява, че последното плащане на въззиваемия е извършено на
18.12.2009г. Доводите на районния съд, че последната падежна дата за погасяване
на задължението, е 05.09.2012г., са правилни и обосновани. За да аргументира
този извод, съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която
настоящата инстанция възприема като обективна и достоверна, въпреки направеното
оспорване. След като последната падежна дата е 05.09.2012г., правото на банката
да търси изпълнение на вземането за главницата, възниква от тази дата и се
погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок /чл.110 от ЗЗД/, т.е. на
05.09.2017г. В конкретния случай банката е упражнила това право на 23.04.2019г.,
когато е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, т.е. след изтичане на 5-годишния давностния срок. По изложените
съображения, изводът на районния съд, че вземането е погасено по давност е
правилен. Мотивите на първоинстанционното решение в тази част са обстойни и
задълбочени, поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК без да ги анализира и доразвива.
Предвид гореизложеното, жалбата на „Първа
Инвестиционна Банка” АД е неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно и трябва да се потвърди.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените
от нея разноски пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1252,80 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд, VІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260621/09.11.2020г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.дело № 9968/2019г.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна
Банка” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.”Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните директори С А П, Ч Г
З, Н Х Б и Р И Б да заплати на Х.Я.А., ЕГН: ********** *** съдебно-деловодни
разноски в размер на 1252,80 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.