Р Е Ш Е Н И Е
№ 122 30.12.2019 година град Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на трети декември
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 474 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото
решение се постановява съгласно чл. 238 и чл. 239 от ГПК по правилата за
постановяване на неприсъствено решение.
Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл.
9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД с цена 25 000 лева.
Ищецът
„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление: ***,
представлявано от Я. Й. О. и *** Я. П., чрез упълномощения от двамата прокурист
З. Н. Д., действащ чрез процесуалния
пълномощник К.Т. – юрисконсулт, твърди, че на 03.02.2014 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (кредитор), от една страна и Г.А.Х. (кредитополучател)
от друга, е подписан договор № 1390829 за отпускане на потребителски паричен
кредит на обща стойност 33 398.40 лв., от които 30 000.00 лв. чиста стойност на
кредита, 900,00 лв. такси/комисиони и 2 498.40 лв. застрахователна премия. Кредитополучателят
се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 72 месечни вноски, като първата
вноска следвало да бъде направена в срок до 21.02.2014 г., а последната - в
срок до 21.01.2020 г. Размерът на всяка една от уговорените вноски бил посочен
в изготвения погасителен план, явяващ се част от сключения договор за кредит № 1390829.
Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на кредитора в
края на периода, била в размер на 46 378,80 лв. Ответницата платила няколко
вноски, като след 22.04.2014 г. не внесла оставащите 69 пълни вноски и една
частична вноска и съобразно уговорения погасителен план изпаднала в забава. Ищецът
твърди, че съгласно чл. 16 от Общите условия за предоставяне на потребителски
паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с които
кредитополучателят се съгласил при подписване на договора, „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД имало право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и
да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски в
пълен размер по кредита (главница и лихви), при условие че просрочените вноски
не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на
погасителната вноска. В резултат на неизпълнение на договорните задължения, изразяващо
се в неплащане на дължими 72 пълни вноски по кредита от страна на Г.А.Х., били
настъпили основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга. На 24
ноември 2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /като цедент/ цедирал вземането си по гореописания
Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /като
цесионер/. В исковата молба се сочи, че ответникът следвало да се приеме за
уведомен относно извършената цесия от страна на ищцовото дружество, което е
било упълномощено да стори това от страна на първоначалния кредитор. Във връзка
с невъзможността да се връчи лично на ответника или на друго лице от
семейството му съобщението за цесията и уведомлението за обявената предсрочна
изискуемост изтъква, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 3
от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, да съобщава в срок от две седмици за всяка промяна, настъпила
в дадената от него при сключване на договора за потребителски кредит информация,
в това число и за промени в личния адрес. Алтернативно, ищецът моли съда да
приеме, че с настоящата ИМ и приложеното към същата уведомление ответникът е
уведомен за извършената цесия. На основание посочения договор за продажба на
вземания /цесия/ и по повод подадено от ищеца по делото заявление било
образувано ЧГД № 560/2017 г. на ОмРС, по което след цялостно уважаване на
искането била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на
сумата в размер на 25 000 лв., представляваща част главница по непогасено
задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1390829, цялото в
размер на 35 238.48 лв., от които: 32 746.69 лв. - остатък от неизплатена
главница и 2 491.79 лв. - остатък от възнаградителна лихва за периода от
03.02.2014 г. до 25.11.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата от 25,
000.00 лв. от датата на подаване на заявлението - 22.12.2017 г., до
окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 650.00 лв., представляващи
направени разноски по делото за заплатена държавна такса за в размер на 500.00 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Поради констатиране на
хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в рамките на заповедното производство и
след дадени указания от заповедния съд, за ищеца се пораждал и правния интерес
от предявяване на настоящия установителен иск. Ето защо ищецът моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 25 000 лв.,
представляваща част главница по непогасено задължение, произтичащо от Договор
за потребителски кредит № 1390829, цялото в размер на 35 238.48 лв., от които:
32 746.69 лв. - остатък от неизплатена главница и 2 491.79 лв. - остатък от
възнаградителна лихва за периода от 03.02.2014 г. до 25.11.2014 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 25, 000.00 лв. от датата на подаване на
заявлението - 22.12.2017 г., до окончателното погасяване на дълга. С молба, подадена
към датата на съдебното заседание пълномощникът на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по иска в случай на неявяване на
ответника. Претендират се и разноските по настоящото производство съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Г.А.Х.,***, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал писмен отговор, не
е взел становище, не е направил възражения и не е посочил доказателства. Същият
е призован редовно за насроченото съдебно заседание съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК,
но не се явява и не изпраща представител, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което от страна на ищеца е
направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. В процесния случай в съдебното
заседание по разглеждане на делото на 03.12.2019 г. е докладвана постъпила от ищцовата
страна молба, с която е поискано произнасяне на съда с неприсъствено решение
против ответника. Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание/т. 1/ и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства/т.
2/. Видно от материалите по делото съобщението с исковата молба и приложенията
към нея са изпратени на посочения по делото адрес на ответника и са връчени на
друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 1 ГПК – съпруг на ответницата. В
изпратените книжа са указани последиците от бездействието на ответника, който
не е депозирал писмен отговор и не се е явил по делото, не е изпратил и някакво
писмено становище. Изпратените до ответника призовки за насрочените съдебния
заседания не са му връчени на адреса, на който веднъж е било връчено редовно
изпратеното съобщение по делото, поради което и ответникът е приет за редовно
призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. В проведеното с. з. същият не се е
явил лично или чрез представител. При преценката на вероятната основателност на
предявения иск съдът взе предвид посочените в ИМ обстоятелства и приетите
писмени доказателства, сред които е и погасителния план по кредита, съгласно
който окончателният падеж на целия кредит, чиято главница е в размер на 33 398.40
лева настъпва на 21.01.2020 г., т. е. след около 20 дни. Предвид изложеното в
ИМ, че след направени две плащания размерът на дължимата главница е 32 746.69 лева,
и доколкото няма данни за последвали други погасявания по кредита, може да се
направи извода за вероятната основателност на иска за установяване дължимостта
на частта от главницата в размер на 25 000 лева.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира
по същество.
С
оглед уважаването на предявения иск при разглеждане на направената претенция от
ищцовата страна за присъждане на разноски по делото, съдът взе предвид
представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който са отразени
направени разноски за плащане на държавни такси по заповедното/500 лева/ и
исковото /500 лева/производства, на юрисконсултско възнаграждение по тези две
производства/150 лв. за заповедното, както по исковото: 300 лв. на основание чл.
37, ал. 1 ЗПП вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП и на 50 лева на
осн. чл. 13, т. 2 НЗПП/. Съгласно постановеното в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г.
по дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Като
провери наличните по делото документи за внесени такси съдът установи, че
претендираните разноски за платени държавни такси в размер на 500 лева за
заповедното производство и в размер на 500 лева за исковото производство са
реално сторени. С издадената заповед за изпълнение по заповедното производство
е било разпоредено плащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, който е максималният размер по чл. 26 НЗПП, към който препраща
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПП. Досежно претендираното присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство съдът съобрази извършените в хода на
това производство действия от представляващия ищеца юрисконсулт, изразяващ се в
изготвяне на ИМ и на две молби – становища за всяко от двете насрочени съдебни
заседания, без да е налице лично явяване в съдебно заседание. Ето защо и с
оглед фактическата и правна сложност на казуса приема, че следва да бъде
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 НЗПП възнаграждение в размер на 250 лева. Доколкото в последното
определено възнаграждение е взет предвид положения труд за написване на ИМ и
подготовката на документите за делото, то не следва да бъде присъждано и
отделно възнаграждение на основание чл. 13, т. 2 НЗПП/за подготовка на
документи за завеждане на дело/. Ето защо ответникът следва да бъде осъден на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца общата сума за разноски в размер на 1
400.00 лева, от които 650 лева разноски в заповедното производство и 750 лева –
разноски в исковото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД вземането на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: ***, представлявано от Я. Й. О. и *** Я. П., чрез упълномощения от
двамата прокурист З. Н. Д., против Г.А.Х.,***,
с ЕГН - **********, за сумата в
размер на 25 000(двадесет и пет хиляди)лева,
представляваща част от главницата по непогасено задължение, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 1390829, цялото в размер на 35 238.48 лв., от
които: 32 746.69 лв. - остатък от неизплатена главница и 2 491.79 лв. - остатък
от възнаградителна лихва за периода от 03.02.2014 г. до 25.11.2014 г., ведно
със законна лихва върху главницата от 25 000.00 лв., считано от датата на
подаване на заявлението - 22.12.2017 г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.А.Х.,***, с ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление: ***,
представлявано от Я. Й. О. и *** Я. П., чрез упълномощения от двамата прокурист
З. Н. Д., сумата в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лева - направени
разноски в исковото производство, и сумата в размер на 650 /шестстотин и петдесет/лева - направени разноски в заповедното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА