Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр.
София, 29.01.2021 г.
В
И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, въззивно
отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 12970
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх. №1751/29.10.2020 г. по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 при КЧСИ, подадена от
длъжника М.О.С., чрез адв. П.С., срещу постановление от 26.10.2020 г., с което съдебният
изпълнител е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20207800400175.
В жалбата се поддържа, че вземанията
по изпълнителен лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното
дело, са били погасени преди иницииране на изпълнителния процес от кредитора.
Излага, че дължимите от жалбоподателя по изпълнителния лист суми за месечна
издръжка от 140 лв. месечно, за периода 07.03.2018 г. – 24.05.2019 г., ведно
със законната лихва, както и присъдените съдебни разноски от 153, 57 лв., са
били изплатени на кредитора Е.В.М.в размер на 2 330 лв., чрез пощенски запис получен
от взискателя. Сочи се още, че в развило се между страните съдебно производство
всяка от тях е осъдена да заплати на другата сумата от 153, 57 лв. – съдебни
разноски, поради което за жалбоподателя е налице възможност да извърши
прихващане на двете суми, каквото изявление твърди, че е отправила до Е.М. чрез
доставено известие по телепоща. При условията на евентуалност, в случай че се
оспори получаването на изявлението за компенсация заявява, че извършва такава
посредством настоящата жалба. Изложени са доводи, че длъжникът няма контакт с взискателя
и са във влошени отношения. Непосочването на основанието на превода на
паричните средства не е пропуск, който да прави неприложима хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото няма други непогасени задължения към кредитора
и последния не сочи такива. Моли да се отмени отказа за прекратяване на
изпълнителното дело, като се отменят наложените обезпечителни мерки. Претендира
разноски съгласно доказателствата.
Взискателят по изпълнителното
дело Е.В.М.не е изразил становище по жалбата.
В мотивите, представените по реда
на чл. 436, ал. 3 от ГПК, В.Л., рег. № 780 при КЧСИ, поддържа, че не е налице
основание за прекратяване на делото по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй
като липсвали категорични и недвусмислени доказателства, удостоверяващи
връзката между дължимите по процесния изпълнителен лист суми и извършеното от
длъжника плащане. В тази връзка сочи, че в представените от длъжника документи
не се съдържат данни, от които да е видно, че основанието за извършеното
плащане е дължимата издръжка, присъдена с решение на СРС, 117 с - в, по гр. д.
№ 31298/2019 г.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършено
от съдебния изпълнител действие, което попада в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Изпълнително дело № 20207800400175
на ЧСИ В.Л., рег. №
780 при КЧСИ, е образувано на 14.08.2020 г. по молба на взискателя Е.В.М.срещу
длъжника – нейна майка М.О.С. за вземания, посочени в изпълнителен лист от
29.01.2020 г., издаден въз основа на решение от 13.11.2019 г., по гр. д.
№31298/2019, на СГС, 117 с – в, за следните вземания: месечна издръжка от 140
лв., дължима за периода 07.03.2018 г. – 24.05.2019 г., ведно със законната
лихва за забава, както и присъдени съдебни разноски от 153, 57 лв.
Длъжникът е получил покана за
доброволно изпълнение изх. № 1085/19.08.2020 г., в която е посочено, че общият
размер на горепосоченото задължението за месечна издръжка е 2 035, 87 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, равняваща се на 381, 69
лв., като се дължат и присъдените разноски от 153, 57 лв., както и начислените
по изпълнителното дело такси.
С молба от 03.09.2020 г.
длъжникът е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че задълженията му към взискателя са
погасени чрез превод с пощенски запис от 2 330 лв., получена на 21.01.2020 г.
Взискателят Е.В.М.е депозирала
становище, в което единствено е посочила, че не е получавала сума с отбелязано
основание издръжка по съдебно решение на СРС, 117 с – в, по гр. д. № 31298/2019
г., като е поискала продължаване на изпълнителните действия за събиране на
отразените в изпълнителния лист суми.
По законосъобразността на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело,
въззивният съд намира следното:
Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1
от ГПК, на която длъжникът - жалбоподател се позовава, установява изчерпателно
изброени основания за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в
общата хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на
изпълнителното производство, а именно: представяне на разписка, изходяща от
взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, представяне на заверена
квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата
по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
Визираната норма регламентира
начините на погасяване на задължението и удостоверяващите го документи, но не
поставя изискване към последните какви реквизити следва да съдържат, поради
което непосочването на основанието за извършен превод от длъжника към
взискателя не изключва възможността тази сума да е предназначена за погасяване
на процесните задължения по изпълнителния лист от 29.01.2020 г., а преценката
следва да се извърши с оглед становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства.
В случая, видно от приложените от
длъжника по изпълнителното дело доказателства – пощенски запис и касов бон от
14.01.2020 г. (л. 12), неоспорени от взискателя, Е.В.М.е получила на 21.01.2020 г., чрез пощенски
запис, от М.О.С. сумата от 2 330 лв. Независимо че липсва вписано основание на
превода, като се отчита близкия период след постановяване на съдебното решение,
по което е издаден изпълнителния лист - 13.11.2019 г., както и обстоятелството,
че взискателят не твърди, а и не се установява, майка ѝ към момента на
превода да е имала към нея други непогасени задължения, настоящият състав
намира за доказани твърденията на жалбоподателя, че преведената сума от 2 330
лв. е била предназначена за погасяване задълженията, предмет на настоящото
изпълнително производство.
Предвид гореизложеното, налице са
били основания съдебният изпълнител да уважи искането на длъжника за
прекратяване на изпълнителното дело за вземанията, които са погасени чрез
получения паричен превод. Тъй като взискателят претендира заплащането на едно
лихвоносно вземане – това за издръжка и едно нелихвоносно – за присъдени
съдебни разноски, най-напред е следвало да се погаси по-обременителното вземане
по аргумент от чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, т. е. вземането за издръжка, като
спрямо него е приложим и редът за погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД – погасяват
се първо лихвите, а след това главницата (така и т. 1 от ТР №3/2019 г., по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Доколкото в поканата за доброволно
изпълнение размерът на начислената законна лихва върху всяка от дължите суми
(140 лв.) за месечна издръжка не е съобразен с датата на погасяване на главното
вземане – 21.01.2020 г. (моментът на получаване на сумата от 2 330 лв.),
съдебният изпълнител следва да преизчисли размерът на законната лихва. Като
съобрази размера на получената от кредитора сума от 2 330 лв., съдебният
изпълнител следва от нея да извади начислената законна лихва до 21.01.2020 г.,
дължима върху всяка от присъдените месечни суми за издръжка, а с остатъка да
погаси първо главничното вземане за месечна издръжка, а след това и част от
присъдените 153, 57 лв. съдебни разноски.
След извършването на
горепосочените действия ЧСИ дължи прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за всички вземания, които са погасени с
получената от взискателя преди образуване на изпълнителното производство сума
от 2 330 лв. и върху тези вземания от общо 2 330 лв. длъжникът не дължи
разноски (арг. от чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК).
Ако е налице разликата над
заплатената от длъжника сума от 2 330 лв. до остатъка от общо дължимото по
изпълнителния лист, след погасяване на вземането съобразно горните указания, тя
ще съставлява непогасен дълг към образуване на изпълнителното дело и
жалбоподателят няма правно основание да се позовава на нормата на чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК. Твърденията на длъжника, че е извършил прихващане на сумата от
153, 57 лв., видно от представените доказателства, касае негово компенсаторно
изявление, отправено до Е.В.М.след образуване на изпълнителното дело и не
обуславя извод за приложението на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Правните последици
на соченото прихващане следва да се преценят от съдебния изпълнител след
предоставяне възможност на взискателя да изрази становище, но са неотносими към
настоящия спор.
Предвид изложеното, обжалваният
отказ следва да бъде отменен и делото върнато на съдебния изпълнител за
произнасяне с постановление за прекратяване на изпълнителното дело по реда на
чл. 433, ал. 1 ГПК за вземанията по изпълнителния лист, равняващи се на сумата
от 2 330 лв. и при съобразяване на дадените по-горе указания.
По разноските в настоящото производство:
Независимо от изхода на спора,
доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява
законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва
да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по
изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като
изпълнителния процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността
на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК
не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не
следва да се присъждат. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч.
гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският
градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по
жалба на длъжника М.О.С., постановление от 26.10.2020 г. на ЧСИ В.Л., рег. №
780 при КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело
№20207800400175 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и ВРЪЩА делото на ЧСИ за съответно произнасяне по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК, като съобрази указанията, дадени в мотивната част на
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.