Р Е Ш Е
Н И Е
... / 13.3.2018 г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 13.2.2018 година в
състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6311 опис на ВРС за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с пр.осн.чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на
кредитора „Водоснабдяване и
канализация” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Валентин Донев
Вълканов – управител от длъжника ЮЛИЯНА Б.А.,
ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата 1423.11 лева в размер на
½ от 2846.22 лева, представляваща главница за периода от 20.12.2001 г. до
26.05.2016 г., дължима сума за ползвани
и неплатени В и К услуги по партида с абонатен № 1157777, за обект-имот находящ
се в гр. Варна, ул. „Д-р Селименски“ бл. 2, вх. А,
ап. 6; сумата 956.65 лева в размер
на ½ от от 1913.29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от
29.02.2002 г. до 24.01.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпъление
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1285/17 г. на ВРС.
Твърденията в молбата са, че вземането на ищеца произтича от задължения
на ответника за за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен
№ ***, за обект-имот находящ
се в гр. Варна, ул. „Д-р Селименски“ бл. ***, вх. ***, ап. ***. „В.и к." ООД, в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с последно изменение), предоставя В и К услуги на Юлияна Б.А.
ЕГН ********** за имот на адрес ***-р Селеменски №2,
вх.А, ап.6, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия
адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен
номер ***, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к."
ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава.
На 30.01.2017г. В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу А., въз основа на което било образувано частно гражданско
дело № 1285/2017г. по описа на ВРС, ГК-XVII състав. На 31.01.2017г.
съдът издал заповед № 682 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която разпоредил на Юлияна Б.А. и
Деян Стоянов Дянков да заплатят на кредитора (сега ищец)
сумата от 2846.22лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 20.12.2001г. до 26.05.2016г.;
сумата от 1913.29лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 29.02.2002г. до 24.01.2017г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-30.01.2017г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на на 95.19лв. и юрисконсултеко
възнаграждение в размер на 50.00лв.
На 28.03.2017г. ответникът
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК и на 13.04.2017г. заповедният съд е
дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си.
Претендираната
от ищеца дължима сума за ползвани и незаплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1157777 за периода от 29.01.2002г. до
24.01.201г. за обект гр.Варна, ул.Д-р Селеменски №2,
вх.А, ап.6 съставляваща ½ част в условията на разделност
за ответника Юлияна Б.А., което
обстоятелство е вписано в депозираното на 30.01.2017г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендираните
от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно описани в справка за
недобора на частен абонат № 1157777 до 24.01.2017г. Ищецът моли за уважаване на
иска като ответницата бъде осъдена да му заплати съдебно-деловодните разноски в заповедното
производство в размер заплатената държавна такса от 47.59 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.00 лв., както
и разноски за настоящото производство.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата,
която оспорва предявеният иск като
неоснователен.
Прави възражение за
недопустимост поради несъвпадане на исковите претенции в заповедното и в
настоящото производство. По подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК е издадена заповед №682/31.01.2017г. по ЧГД №1285/2017г. по описа
на ВРС, ГО,
XVII cъстав с която е разпоредено длъжниците Деян Стоянов Дянков и Юлияна Бажимирова
А. да заплатят на кредитора „ВиК" ООД сумата
2846,22лв., представляваща главница за периода от 20.12.2001г. до 26.05.2016г.;
сумата 1913,29лв., лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2002г. до
24.01.20017г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до съда и сторените разноски.
Предявеният установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК е за част от сумите, за които е издадена заповедта
за изпълнение, като се твърди, че със заявлението е поискано издаване на
заповед за изпълнение срещу Деян Дянков и Юлияна А. при разделност
на задължението за главница и лихва.
При издаване на заповедта за изпълнение съдът не е разделил задължението
на всеки от длъжниците, като е издал заповедта за
изпълнение срещу двамата за цялата сума.
Счита, че предявеният иск е
неоснователен по следните съображения:
Периодът, за който се
претендира установяване на задълженията на ответницата към ищеца е 20.12.2001г. - 26.05.2016г.
1/ Прави възражение за погасяване на исковата претенция поради изтичане на
тригодишен давностен срок за периода 20.12.2001г. -
27.01.2014г. Задължението на ответника за заплащане на цената
на консумираната питейна вода и отведените отпадни води се погасява с
тригодишна давност съгласно чл. 111 б."в" от ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж. Има трайно установена практика на ВКС в този смисъл по
отношение на погасяването на задълженията за заплащане на цената на доставена
топлинна енергия-Решение № 168 от 22.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 408/2009 г.,
ТК, II о., Решение № 111 от 8.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1068/2009 г., I т.
о., ТК. Мотивите на ВКС за прилагането на кратката тригодишна давност по
отношение на заплащането на цената на топлинна енергия са, изразени в първото
от посочените решения са, че това е „задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.". Тези
мотиви са напълно относими за погасяване на
задълженията за заплащане на ВиК услуги - става
въпрос за еднородни повтарящи се задължения с предварително определен падеж в
ОУ. Всички специфики на доставката на топлинна енергия, които са мотивирали ВКС
да постановят цитираните съдебни актове са присъщи и на доставката и
отвеждането на вода.
Вземанията на ищеца
възникнали преди 27.01.2014г. са погасени по давност, тъй като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано пред съда на 27.01.2014г.
Съгласно чл. 31 ал.2 от ОУ потребителите заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок от фактурирането,
а съгласно чл. 31 ал.1 от ОУ фактурите се издават ежемесечно за това са
погасени по давност задълженията за заплащане на цената на потребена
вода преди месец януари 2014 година.
2/ Освен за погасяване на
вземането по давност за посочения период, прави и следните възражения за неоснователност на претенцията
по периоди:
През периода 20.12.2001г. до
24.06.2007г. Юлияна А. не е била собственик или ползвател на апартамент №6, на
ул."Д-р Селеменски"№2, вх.А. Тя е придобила
½ ид.ч. от посочения имот въз основа на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2006г. по изпълнително
дело № 20067190400033 на ЧСИ Станислава Янкова, влязло в сила на 24.06.2007г. в
режим на СИО със съпруга си Деян Дянков. Видно от постановлението за възлагане,
имотът е изнесен на публична продан за задължения на Али Кадир Хюсеин, б.ж. на
гр.Варна, чиито наследници са София Алиева Кондова, Айше Хасан Хюсеин Кадир Али
Кадир и Емил Алипов Кондов. Поради изложеното Юлияна А.
не е имала качеството на потребител на В и К услуги, които са отчетени по
партида с абонатен номер 1157777 за периода 20.12.2001г. - 24.06.2007г., а
съответно - няма основание да се търси заплащане на потребените
услуги за този период. Това е така, тъй като съгласно § 1. ал. 1 т.2 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребиители са юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Съгласно чл. 1 ал.2 от Закона услуги са услугите по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. ВиК услугите се заплащат от
потребителите, като се разпределят между тях по реда на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи съгласно чл. 32 от
цитираната наредба.
През периода 24.06.2007г. до 21.05.2014г. ответницата е била съсобственик, заедно със съпруга си на
½ ид.ч. като двамата не са живяли
в имота, а същия се е ползвал от другия съсобственик Айше Хасан Хюсеин, ЕГН **********.
Поради това липсва основание през този период Юлияна А. да отговаря за
задължението за доставените ВиК услуги за посочения
имот, тъй като техен потребител е била Айше Хюсеин. Освен това, неоснователна е
претенцията за заплащане на разходите за потребена
вода за посочения период, насочено срещу ответницата за ½ ид.ч.от
дължимите суми, при положение, че партидата не е била заведена на нейно име, а
освен това имотът има и други съсобственици, като разпределението на вземането
не е съобразено с квотите им от съсобствения имот.
На 21.05.2014г., с Постановление
за възлагане на недвижим имот по изп.д.№
20137190400195 на Юлияна А. и съпругът й Деян Стоянов Дянков е възложена и
другата
½ ид.ч. от процесния имот. За периода от 21.05.2014г. до 09.02.2016г.
имотът не е ползван от никой.
На 09.02.2016г. с договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с нотариален
акт №106 том I рег.№896 д.№78/2016г. А. и
съпругът й са продали жилището на Ангелинка Христова Христова.
Поради това искът за периода 09.02.2016г. - 26.05.2016г. е неоснователен, тъй
като ответницата не е била собственик или ползвател на имота, съответно няма
качеството на потребител на ВиК услуги. Видно от
справка за недобора на абонат 115777 титуляр е Алипи Чолаков, което е в
подкрепа на твърденията, че ответницата не
е била потребител на ВиК услуги за посочения абонатен
номер.
3/ Отделно от това,
за целия исков период, твърди неоснователност и недоказаност на претенцията.
Ищецът не е изпълнил задължението си, съгласно общите
условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВИК оператор и в
частност Раздел втори-отчитане на количествата вода и на количествата отведени
и пречистени води и в частност чл.21, ал.1, ал.2, ал.З, ал.4, ал.5, а отчетите
на ползвана вода не са извършени съгласно Общите условия. Редът и начина на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата, отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
глава III на общите условия и на глава VI от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради - етажна
собственост. Съобразно уредбата, предвидена в ОУ, отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, а доставянето
на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество. Считам, че не е извършено отчитане на водомера по посочения способ,
като оспорвам начинът, методиката и основанието за начисляване на количество потребени ВиК услуги. Ищецът не е
представил доказателства, установяващи извършено по надлежен ред отчитане на
изразходваните количества вода, което следва да стане посредством карнети.
По тези твърдения и оспорвания
на молбата ответникът моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, доказателствата по делото и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид вида на предявения специален
установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по
издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането
е върху ищеца, който следва да установи
по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 1285/17 г.
на ВРС, 17 състав се установява, че със
заповед № 682/31.01.2017 г. е разпоредено длъжници ДЕЯН СТОЯНОВ
ДЯНКОВ, ЕГН **********, с адрес *** и ЮЛИЯНА Б.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплатят на кредитор „В.И К.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Валентин Донев
Вълканов – управител, чрез Велина Мирославова Якимова
– юрисконсулт сумата от 2846.22 лв. /две хиляди осемстотин четиридесет и шест
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща главница за периода от
20.12.2001 г. до 26.05.2016 г., дължима сума за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен № ***, за обект-имот находящ
се в гр. Варна, ул. „Д-р Селименски“ бл. 2, вх. А,
ап. 6; сумата от 1913.29 лв. /хиляда деветстотин и тринадесет лева и двадесет и
девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от
29.02.2002 г. до 24.01.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението; както и направените по делото
разноски: сумата от 95.19 лв. /деветдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ -
платена държавна такса и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждание.
Посочено е в заповедта, че вземането
произтича от задължения за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1157777, за обект-имот находящ се в гр.
Варна, ул. „Д-р Селименски“ бл. 2, вх. А, ап. 6.
По
възражението на ответницата, ищецът е уточнил исковата си претенция, като сочи,
че присъдената сума се дължи в условия на разделност
от всеки длъжник – по ½ част или 1423.11 лева за главница за периода от
20.12.2001 г. до 26.05.2016 г., дължима сума за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен № 1157777,
за обект-имот находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р
Селименски“ бл. 2, вх. А, ап. 6; сумата от 956.65
лева за лихва за забава върху главницата, за периода от 29.02.2002 г. до
24.01.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.01.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Представена са решение № Ц-29 от 30.06.2016 г.
и решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени на
водоснабдителните и канализационните услуги на „ВиК-Варна
ООД, считано от 01.07.2016 г. , както и решение Ц-31 от 19.09.2011 г. за
утвърждаване на Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на „ВиК” ООД Варна и Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „ВиК” ООД Варна
От справка за недобора на частен абонат от
29.01.2002 г. до 24.01.2017 г. и за периода от 26.02.2014 г. до 24.01.2017 г.
се установява, че за кл.№ **** е записан абонат Алипи Чолаков за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Селименски
2, вх.А, ап.6.
Ответникът е представил писмени
доказателства по възраженията си в отговора.
От Постановление за възлагане на недвижим имот от
21.05.2014 г. на ЧСИ Ст.Янкова, вписано в Служба по вписвания Варна се установява, че недвижим имот – ап.№ 6 със
същия адм.адрес, изнесен на публична продан е възложен на ответницата по иска Ю.Б.А. – листи 120-121 от делото.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 01.06.2007 г. на ЧСИ Ст.Янкова, вписано в Служба по вписвания
Варна се установява, че недвижим имот –
ап.№ 6 със същия адм.адрес, изнесен на публична
продан за ½ ид.част е възложен на ответницата по иска Ю.Б.А. – лист 122 от делото.
С договор за продажба по нотариален
акт № 106, том I, рег. №896, дело №78/ 09.02.2016 г.
на нотариус рег.№ 513 с район на действие района на ВРС Юлияна Б.А. и съпругът й Деян Стоянов Дянков
продават на Ангелинка Христова Христова описания
недвижим имот - апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Селименски
2, вх.А.
Ищцовото дружество е представило карнет по партида с абонатен № *** с титуляр Алипи Чолаков за адрес гр. Варна, ул. Д-р Селимински 2, вх.А, ап.6, в който са отразени за периода от 25.02.2014г. до 26.05.2016г. начислявани служебни количества по 10 куб.
месечно – листи 141 – 143 от делото.
Приети по делото са Констативен протокол № 51/24.07.2014г. и
Констативен протокол № 68/25.08.2015г. от
служители на ВиК – Варна. Същите са съставени от
служители на ищеца и в тях е отразено след проверка на адрес гр. Варна, ул. Д-р Селимински 2, вх.А, ап.6 за отчет на водомер, че не е осигурен достъп за извършване на отчет.
Приобщено като писмено
доказателство по делото е заявление за прехвърляне на партида от 02.06.2016г.
от Ангелинка Христова Христова за адрес гр. Варна,
ул. Д-р Селименски 2, вх.А, ап.6. Към заявлението е
приложен НА от 09.02.2016г., с който Юлияна Б.А. и Деян Стоянов Донков продават
на Ангелинка Христова процесното жилище.
Представени са от ищеца Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-018 от 09.06.2006 год. и
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
От събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Зайончковска
се установява, че Юлияна е закупила по време на брака й апартамент на ул.“Д-р Селеменски“, който е купила от съдия-изпълнител. Тя и
съпругът й никога не са живели в имота, в него е имало наематели.
От заключението по изслушаната
по делото първоначална съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че начислената
сума за ползвани ВиК услуги по фактури, издадени в
периода 26.02.2011 г. до 24.01.2017 г. е
общо в размер на 620.88 лева и лихвата за забава за същия период е 110.32
лева. Последен отчет на процесния водомер с
отразяване на действително потребено количество вода
е извършено на 27.02.2003 г. при което са отчетени 5362 куб.м. вода. След тази
дата всички данни за консумирана вода са
начислени като служебна консумация в размер на 5 куб.м. за един потребител.
За периода 24.06.2007 г. – 09.02.2016 г. за
служебна консумация е начислена сумата 891.91 лева и лихва 453.08 лева – общо
по фактури за периода, издадени от ВиК е начислена
сумата 1344.99 лева. Задължено лице по издадените фактури е Алипи Чолаков. По
допълнителната задача заключението от 05.02.2018 г. на вещото олице е че за периода В с.з. вещото лице дава обяснения, че
за периода 21.05.2014 г. – 09.02.2016 г. е 226.86 лева и лихвата за забава е
39.65 лева. За периода юли 2007г.-януари 2016 г. задължението на ответницата е
1118.77 лева главница и 470.61 лева лихва.
С определение от 12.12.2017 г. е прието за беспорно
между страните, че процесната сума е начислена
служебно на основание Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ поради неосигуряване на
достъп до обекта и изтекла метрологична годност на водомера.
При така установеното от фактическа страна, съдът съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а
и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
сума, срещу която е постъпило възражение на длъжника. Искът на кредитора по чл. 415 ГПК е предявен в установения
в ал.4 на същата норма срок от което следва, че
същият е допустим.
Възражението на ответника по иска за недопустимост на производството поради
липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение с това в
исковото производство е неоснователно доколкото
заявлението е подадено при разделност на
задължението за главница и лихва, респективно
исковете са предявени в размер, съвпадащ с половината на заявеното цяло вземане
в заповедното производство и се установи пълна идентичност на сумите.
В производството по
предявеният положителен установителен иск, ищецът
следва да установи, че качеството на потребител
на ВиК услуги на ответника, че доставчика е изправна
страна по договора за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да
докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и
размер.
В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Анализирайки събраните по
делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в
производството, съдът намира за установено по безспорен начин, че ответницата Ю. А. е била
потребител по партида на платец
№ 1157777 за обект ап.№ 6 в гр. Варна, ул. Д-р Селимински 2, вх.А, ап.6 за
периода 26.02.2014 г. до 08.02.2016 г. Същият е присъединен
към водопроводната и канализационната система по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия на дружеството - ищец. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените писмени
доказателства досежно титулярите на правото на
собственост върху недвижимия имот – постановления за възлагане и нотариални
актове, описани по-горе в изложената фактическа обстановка.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23 от
Общите условия е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия,
потребителят е длъжен да осигурява свободен достъп на оператора за извършване
на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал.3, при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на потребителя да
осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора.
След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл.
49.
От представените по делото карнети се установява, че
за процесния период служебно са начислявани
количества вода. Ответникът не твърди да е предприемал действия по осигуряване
на достъп и е видно от приетите констативни протоколи от 25.08.2015г. и
24.07.2014г., съставени от длъжностно лице на ВиК –
Варна и подписани съобразно изискването от още едно длъжностно лице на
дружеството, че в период от повече от една година не е осигуряван достъп за
отчет на потребените в имота количества вода.
През процесния
период са били действащи нормите на Наредба № 4 от 14 септември
Така мотивиран, съдът намира, че
ищецът успешно е провел доказване за установяване на вземането му от
ответника за периода от 26.02.2014 г. до
08.02.2016 г. След отчуждаване на имота
с договор за продажба от 09.02.2016 г. ответникът няма качеството
на потребител или ползвател на ВиК услуги, поради което
отговорността му за заплащане на начислените суми не следва да бъде
ангажирана. Към момента на подаване на
заявлението и преди предприемане на действия
за събиране на суми, ищецът е бил уведомен от новия собственик за промяната в
собствеността и е следвало да приложи
последиците на чл.61, ал.2 от ОУ, като начисли дължимите суми на собственика - потребител.
По отношение размера на дължимата
главница, съдът намира, че следва изцяло да кредитира заключението на вещото
лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, като обективно,
компетентно дадено и съобразяващо притежавания от ответника дял в
съсобствеността за процесния период.
По възражението на ответника:
Разпоредбата на чл.111 от ЗЗД сочи, че с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за
които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор и вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. Легално определение
на понятието „периодични платежи” е дадено от ВКС с тълкователно
решение № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по т.д.№ 3/2011 г. на
ОСГК на ВКС „периодични платежи”
по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД са задълженията и договорите за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл задълженията за заплащане на доставена и консумирана
ел.енергия, ВиК, телекомуникационни и други услуги на
доставчиците на такива услуги безспорно представляват периодични платежи. За периода от 20.12.2001 г. до 27.01.2014 г. към датата на подаване на заявлението
30.01.2017 г. е изтекъл тригодишният срок по чл.111 ЗЗД. Предявеният иск за този период е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Акцесорният иск за обезщетение за забава върху главницата
за периода от 29.02.2002 г. до 27.01.2014 г. и за периода от 26.02.2016 г. до 29.05.2016
г. следва да се отхвърли поради неоснователност на главния иск.
По разноските в производството:
Съобразно
изхода на спора, съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г.по молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът следва да му заплати
разноски в размер на 331.92 лева общо за
заповедното и исковото производство. За отхвърлената част на иска ищецът следва да заплати на ответника разноски
в размер на 500 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът ЮЛИЯНА Б.А., ЕГН **********, с
адрес *** дължи на ищеца „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 249.55 /двеста четиридесет и
девет лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница за задължения за ВиК услуги по партида
на платец № 1157777
за обект – имот, находящ се
в гр. Варна, ул. Д-р Селимински
2, вх.А, ап.6
за периода от 26.02.2014 г. до 08.02.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението – 30.01.2017г.
до окончателното изплащане на задължението;
сумата 44.91 /четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.03.2014 г.
до 24.01.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 682/31.01.2017г. по
ч.гр.д. № 1285 по описа за 2017г. на Варненски районен съд, ХVII състав,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за горницата над 249.55
лева до 1423.11 лева, за периода от 20.12.2001 г. до 27.01.2014 г. и
за периода от 09.02.2016 г. до 26.05.2016 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за забава за разликата над 44.91 лева до
956.65 лева за периода от 29.02.2002 г.
до 27.01.2014 г. и за периода от 26.02.2016 г. до 29.05.2016 г., на осн. чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА ЮЛИЯНА Б.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** разноски за производството в размер
на 331.92 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на ЮЛИЯНА Б.А., ЕГН **********, с адрес *** разноски за производството в размер
на 500 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Районен съдия: