№ 28069
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20251110108713 по описа за 2025 година
На 10.03.2025 г. в полза на заявителя "С.В" АД е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника Й. Д. В..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 21.03.2025 г., като в срока по чл.
414 ГПК - на 26.03.2025 г. е постъпило възражение от длъжника, поради което с
разпореждане от 24.04.2025 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си и да
представи доказателства за предяваване на иска, като му е указано, че при непредставяне на
доказателства заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 17.07.2024 г., като в рамките
едномесечния срок същият не е представил доказателства за предявяване на иск по чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената по делото
заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена.
В подаденото възражение в заповедното производство по ч.гр.д. № 8713/2025 г. по
описа на Софийски районен съд, 35 състав, процесуалният представител на длъжника – адв.
Стефанов, е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на
длъжника безплатна правна защита в заповедното производство в размер на сумата от общо
440 лева.
При преценка дължимостта на адвокатско възнаграждение за осъществена правна
защита в заповедното производство, следва да се има предвид, че същото се претендира по
повод подадено възражение срещу издадената в полза на „С.В“ АД заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
Настоящият съдебен състав на първо място намира, че Наредба № 1/2004 г. МРАВ не
предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение на длъжник в
заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от
възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от НМРАВ. Поради това
съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и
общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА размерът му да бъде справедлив и
обоснован. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
1
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия,
извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника не е
еднаква. За подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е предвидена бланка, чието
попълване не изисква никакво конкретно мотивиране, т. е. за настъпване на правните
последици на възражението не се налага да се излагат никакви съображения или да се прави
обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен
образец.
В обобщение, като се съобразят извършените от адвоката на длъжника действия в
заповедното производство, съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
оказано съдействие на длъжника за попълване на възражение по чл. 414 ГПК, е 50 лв., който
е обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. за положения от адвоката на длъжника
труд.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 10.03.2025 г. по ч.гр.д. №8713/2025 г. по описа на
СРС, 35 състав, в полза на заявителя "С.В" АД срещу длъжника Й. Д. В..
ОСЪЖДА "С.В" АД, ЕИК: ******* да заплати на адв. С.С сумата в размер на 50 лева -
адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на длъжника безплатна правна помощ в
настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от определението да се връчи на заявителя „С.В" АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2