РЕШЕНИЕ
№ 4301
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330107925 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „А1
България” ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, с която са предявени кумулативно
съединени установителни искове срещу Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Синчец“ № 1, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1 474,52 лв. – незаплатени месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор за използване на мобилни услуги с ID на
договора*** за периода 28.06.2018 г. – 27.10.2018 г. и сумата от 9 258,90 лв. –
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за използване на мобилни
услуги с ID на договора *** по вина на клиента, ведно със законната лихва
върху двете суми от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното погасяване на вземането, за които суми и издадена Заповед №
***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г.
по описа на Районен съд Пловдив.
Ищецът твърди, че с ответното дружество са сключили договор за
използване на мобилни услуги с ID на договора **** за използване на
мобилни услуги, ведно с приложенията към същия, представляващи
неразделна част от договора, и отнасящи се за отделна мобилна услуга или
пакет от услуги. Сочи се, че на дата 20.03.2018 г. със заявление за смяна на
абонат са прехвърлени от „Векта“ ООД на Сдружение „Футболен клуб
ВЕКТА“ използваните мобилни услуги, като съгласно т. 3 от Заявлението
1
новият абонат е подписал договор за две години. С два броя Приложение № 1
от 20.03.2018 г. за срок от две години били активирани тарифни планове Мтел
М клас и Мтел сърф, като били избрани и конкретни мобилни услуги,
посочени в Приложение № 2 от *** г. и изрично описани в обстоятелствената
част на исковата молба. Посочено е, че по договора били издадени четири
фактури за предоставените услуги на обща стойност 1 474,52 лв. Твърди се,
че за част от мобилните услуги ответникът направил пренос към мрежата на
друг оператор, но договорът останал в сила за останалите в мрежата на ищеца
мобилни услуги на основание чл. 54в от ОУ. Сочи се, че по отношение на
останалите при ищеца услуги, договорът би прекратен, считано от *** г.
поради неизпълнение на задължението на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги, на основание чл. 54.12. от ОУ. Твърди се, че
поради прекратяването по вина на абоната на останалите при ищеца услуги,
била начислена и се дължала неустойка от ответника в размер на сбора от
стандартните месечни абонаментни такси за мобилни планове без отстъпките,
считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на уговорения в
договора срок за всеки номер. За дължимата неустойка били издадени сметки,
изрично посечени в исковата молба, на обща стойност 9 258,90 лв. Доколкото
за процесните суми била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил, то за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване
на иска. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Сдружение
„Футболен клуб ВЕКТА“ със съображения за неоснователност на иска.
Признава, че от дата 20.03.2018 г. услугите по договор за използване на
мобилни услуги с ID на договора *** са прехвърлени от „Векта“ ООД на
Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“. Твърди, че считано от дата 25.07.2018
г. било налице неизпълнение на процесния договор от страна на ищеца, тъй
като било прекъснато предоставянето на всички услуги по договора. Твърди,
че предоставените услуги по договор № ***от *** г. били заплащани изцяло и
редовно до дата 24.07.2018 г., т.е. преди прекъсване предоставянето на
услугите. Посочено е, че прекъсването на услугите било поради наличие на
незаплатени задължения от „Векта“ ООД – в несъстоятелност към ищцовото
дружество. Поддържа, че тези действия на ищеца били принудили управителя
на Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“ да прехвърли всички мобилни услуги
по процесния договор на друг оператор. В тази насока се аргументира
наличие на неизпълнение от страна на ищеца, поради което ответникът счита,
че не дължи процесните суми – сумата за предоставени услуги, защото
мобилните услуги реално не са били предоставени, и неустойката, тъй като е
било налице неизпълнение от страна на ищеца. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив,
***гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение, издадена по цитираното частно гражданско дело.
Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с
2
разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на
заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящите искове са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността на исковете:
Наличието на процесното правоотношение между страните по
предоставяне на електронни съобщителни услуги не е спорно между
страните, а и се установява от приложените с исковата молба и приети по
делото писмени доказателства. Същото е възникнало след прехвърляне на
използваните от „Векта“ ООД на Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“
мобилни услугите по договор за използване на мобилни услуги с ID на
договора ***, въз основа на заявление от управителя на двете дружества П.
Н.. В тази насока ищецът е представил заверени копия на Заявление за смяна
на абонат от *** г., Договор № *** от същата дата за използване на
електронни съобщителни услуги с ID на договора ***, по партида ***
сключен между „А1 България“ АД и Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“, с
приложимите Общи условия, ведно с Приложение № 1 за тарифен план Мтел
М Клас и Приложение № 1 за тарифен план Мтел сърф, и двете към договора
за мобилни услуги, със срок от две години, както и Приложение № 2,
представляващо списък на телефонните номера, по които са активирани
мобилни услуги.
Във връзка с начисляването на претендираните суми ищцовото
дружество е представило общо четири броя издадени от него фактури, ведно
с приложенията към тях, за ползваните мобилни услуги и начислени
абонаментни такси през процесния период от страна на ответника. Това са
фактура № *** г. на стойност 475,97 лв., представляващи стойността на
ползвани мобилни услуги и абонаментни такси за периода 28.06.2018 г. –
27.07.2018 г., фактура № *** г. на стойност 283,98 лв., начислена за периода
28.07.2018 г. – 27.08.2018 г., фактура № *** г. на стойност 417,17 лв. за
периода 28.08.2018 г. – 27.09.2018 г., и фактура № *** г. на стойност 297,40
лв., за периода 28.09.2018 г. – 27.10.2018 г. Начисляването на тези задължения
съгласно цитираните фактури, по посочените в тях основание и размер, и
счетоводното им отразяване от ищцовото дружество, се установява още от
приетото заключение по ССчЕ. Същото не е оспорено от страните и се
кредитира от съда като пълно и компетентно изготвено.
Не се спори и че последната заплатена от ответника фактура е с № ****
г. на стойността 777,98 лв. и е начислена за ползвани мобилни услуги и
абонаментни такси за периода 28.05.2018 г. – 27.06.2018 г. В тази насока са
представени от ответника и доказателства за заплащането на фактурата.
Следователно липсват незаплатени задължения от Сдружение „Футболен
клуб ВЕКТА“ за периода от сключването на договора на *** г. до началото на
процесния период. Отговорът на въпрос 3 от заключението по ССчЕ също
подкрепя посочения извод. Според вещото лице за периода от м. март 2018 г.
до м. юни 2018 г. липсват забавени плащания от ответника.
Спорно по делото е дали са предоставяни мобилни услуги от страна на
3
„А1 България” ЕАД по договор за използване на мобилни услуги с ID на
договора ***за периода 28.06.2018 г. – 27.10.2018 г., за да се претендира от
ищеца заплащане на тяхната стойност и на начислените абонаментни такси.
За установяване на соченото обстоятелство по делото е изслушано
заключение по СТЕ, което също потвърждава наличието на възникналото
правоотношение между страните. Според вещото лице за процесния период
услугите са били активни, но е имало временно ограничаване, както следва:
на 28.05.2018 г. – временно спиране на изходящи обаждания, но може да се
осъществяват безплатни разговори (*77, 131, 0800 и др.) и да се получават
входящи обаждания и съобщения; на 25.07.2018 г. – спиране на входящи и
изходящи обаждания, но може да се осъществяват безплатни разговори (***,
***, *** и др.); и на 28.11.2018 г. – прекратяване на договора. Експертът е
посочил, че този алгоритъм се следва автоматично, както и че ограничаването
на услугите се дължало на неплатени стари задължения, които именно били
активирали и този алгоритъм. Изтъква се в заключението, че при ограничен
достъп до услугата, тя все още била активна, но в ограничен обем /напълно
или частично спряна/ и можела във всеки момент тя да бъде възстановена в
пълен обем при плащане на дължимите суми. Отчитането на разговорите при
обаждания в страна и чужбина и SMS –съобщенията пък се осъществявало
автоматично от мрежата на мобилния оператор, като въз основа на
автоматична система се изготвят и фактурите, поради което нямало
вероятност същите да се манипулират. В открито съдебна заседание вещото
лице посочва, че постепенното ограничаване на услугите било осъществено
по отношение на всички телефонни номера, включени в договор с ID ***.
Изтъква се и че е налице пренос към мрежата на друг мобилен оператор за
част от номерата, обхванати от договора, който пренос е осъществен главно
на 28.07.2018 г. /за един номер на 27.08.2018 г. и за още един на 07.08.2018 г./.
Поетапното ограничаване на услугите е видно още и от представена по
делото справка от „А1 България” ЕАД от дата 17.02.2022 г., която е в унисон
с изложеното от вещото лице.
В тази насока съдът намира за основателно възражението на ответната
страна, че за процесния период не й е предоставяна уговорената мобилна
услуга, респ. че е налице неизпълнение на поетите от „А1 България” ЕАД
задължения по договор с ID ***. Действително заплащане на месечните
абонаментни такси се дължи всякога за месеците, включени в срока на
договора, независимо дали абоната ползва услугите или не. Това е така обаче
стига тези услуги да са били на разположение на абоната, т.е. че неползването
е по волята на абоната, а не се дължи на причина, зависеща от оператора.
Установи се, че през основната част от процесния период мобилните услуги
се били ограничени. Първо, на 28.05.2018 г. – временно са спрени изходящите
обаждания, а считано от 25.07.2018 г. е било налице и спиране на входящи и
изходящи обаждания, като абонатът е можел само да осъществява безплатни
разговори (***, ***, *** и др.). Това по същество означава непредоставяне на
уговорената услуга, въпреки, че според вещото лице услугите са се водели
„активни“ и пълния достъп до тях е можел да се възстанови по всяко време
при наличие на плащане чак до дата 28.11.2018 г. Описаното ограничаване на
4
мобилните услуги е равносилно на пълна липса на престация от страна на
мобилния оператор, тъй като абонатът е можел единствено да провежда
безплатни разговори на телефонни номера ***, *** и ***, което изобщо не
съответства на целта, за която е сключен договорът. Считано от дата
25.07.2018 г. абонатът не е можел нито да инициира обаждания и изпраща
текстови съобщения, нито да получава такива. Ирелевантна за настоящия
спор е причината, поради която е ограничено до посочената степен
предоставянето на услугата. Това е така, защото се констатира липса на
престация от страна на ищеца след 25.07.2018 г. Дружеството не е изпълнило
задълженията си по предоставяне на ефективен достъп до мобилната си
мрежа, с оглед на което се начисляват и месечните абонаментни такси,
поради което и „А1 България” ЕАД неоснователно претендира заплащане на
въпросните начислените абонаментни такси за следващ посочената дата
период.
Предвид събраните по делото доказателства се установява, че
начислените суми от 283,98 лв., 417,17 лв. и 297,40 лв. съответно по фактура
№ *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г. са именно за мобилни услуги и
абонаментни такси за периода 28.07.2018 г. – 27.10.2018 г., през който е била
ограничена предоставяната услуга до степен, съответстваща на пълна липса
на престация от страна на мобилния оператор. Видно от приложенията към
тези фактури, начислените суми за тях са за абонаментни такси, като абонатът
единствено е осъществявал безплатни разговори на телефонни номера ***,
*** и ***. Следователно начислените по тези фактури суми неоснователно се
претендират, поради което и за тях искът ще се отхвърли.
Видно от приложението на фактура № ***г., начислената по нея сума от
475,97 лв. е както за абонаментни такси, така и за проведени телефонни
разговори, и изпратени от абоната текстови съобщения (SMS). Фактурата се
отнася за периода 28.06.2018 г. – 27.07.2018 г., т.е. предхождащ пълното
ограничаване на услугите. Съгласно самото приложение абонатът е имал
ефективен достъп до услугите на мобилния оператор, поради което и следва
да заплати начислените суми по посочената фактура, дължими за ползвани
мобилни услуги и абонаментни такси. Коректното остойностяване на същите
пък се подкрепя както от съдържанието на фактурата и нейното приложение,
така и от приетите заключения по СТЕ и ССчЕ.
Следователно искът за сумата от 475,97 лв., начислени по фактура № ***
г. за дължими абонаментни такси и ползвани мобилни услуги за периода
28.06.2018 г. – 27.07.2018 г. ще се уважи, като за разликата до пълния
претендиран размер от 1 474,52 лв., начислена по фактура № *** г., фактура
№ *** г. и фактура № *** г. за абонаментни такси и мобилни услуги за
периода 28.07.2018 г. – 27.10.2018 г. ще се отхвърли.
Касателно вземането за неустойка по далото са събрани писмени
доказателства – приложени към исковата молба сметки, издадени за всяка
начислена неустойка за прекратени услуги по отделен мобилен телефонен
номер /л.47-79/. Размерът на претендираната неустойка е потвърден от
заключенията и по СТЕ, и по ССчЕ. Първата от двете е посочила и причината
5
за нейното начисляване – прекратяването на правоотношението между
страните по договор с ID***.
Преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките за начисляване
на процесната неустойка, съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса
за валидността на предвиждащата я клауза, предвид нейното съдържание. В
тази насока са и указанията в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, в мотивите на което се чете, че когато нищожността (б.м. на
сделката или отделна нейна клауза) произтича от формата или съдържанието
на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно. В случая валидността
на тази клауза е от значение за правилното решаване на правния спор.
Предвид горното следва да се посочи, че в т. 5.3.1 от Приложение № 1
към договор за използване на мобилни услуги с ID *** е предвидена
дължимостта на неустойка при прекаратяване на договора по инициатива или
вина на абоната, която е в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти до края на срока на договора, при предсрочно прекратяване
поради неизпълнение. От тази клауза произтича процесната претенция за
неустойка в общ размер на 9 258,90 лв., видно от съдържанието на исковата
молба. Същата обаче съдът намира, че противоречи на добрите нрави и като
такава е нищожна.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, съгласно което нищожна е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са
обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да
се гарантира точното изпълнение на поетите задължения и да се обезщетят
вредите от неизпълнението. Санкционната функция се заключва в това, че
размерът на неустойката, като обезщетяваща вредите, не подлежи на
доказване. В конкретния случай, уговореният размер всъщност е равен на
цената на самата услуга за оставащия период от договора. Уговорена по този
начин неустойката позволява на оператора да получи цялата цена по
правоотношението, дори и след прекратяването на предоставяната услуга и
без реално той да изпълнява насрещните си задължения. Следователно
процесната клауза за дължимостта на неустойката изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно
обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за
реалните вреди от неизпълнението и причините за прекратяването /вж.
Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Доколкото клаузата е изначално нищожна, то всяка сума, основана на нея
е недължима. В тази насока безпредметно се явява обсъждането дали са
настъпили предпоставките за нейното начисляване.
6
По изложените съображения искът за неустойка ще се отхвърли изцяло
като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора право на разноски има всяка страна
съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска, съответно за ищеца и за
ответника. В полза на ищцовото дружество, съобразно представения списък в
последното открито съдебно заседание, ще се присъди сумата от общ 25,06
лв. деловодни разноски в исковото производство, както и разноските в
заповедното - 9,53 лв. за държавна такса и 62,74 лв. за адвокатско
възнаграждение. В полза на ответното дружество, съобразно представения
списък в последното открито съдено заседание, ще се присъди сумата от
1428,57 лв. разноски за един адвокат в исковото производство и 47,62 лв.
адвокатско възнаграждение за заповедното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Синчец“ № 1, ДЪЛЖИ на „А1 България”
ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 475,97 лв. (четиристотин седемдесет и
пет лева и 97 ст.) – незаплатени месечни такси и потребление за използване
на услуги по договор за използване на мобилни услуги с ID на договора ***,
начислени по фактура № *** г. за периода 28.06.2018 г. – 27.07.2018 г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на
заявлението в съда – 29.03.2021 г., до окончателното погасяване на вземането,
за която сума е издадена Заповед №**** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдените 475,97 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева и 97 ст.) до пълния претендиран
размер от 1 474,52 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и 52
ст.) – незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги,
начислени за периода 28.07.2018 г. – 27.10.2018 г., по договор за използване
на мобилни услуги с ID на договора ***, съгласно фактура № *** г., фактура
№ *** г. и фактура № ***г., както и иска за сумата от 9 258,90 лв. (девет
хиляди двеста петдесет и осем лева и 90 ст.) – неустойка при предсрочно
прекратяване по вина на клиента на договор за използване на мобилни услуги
с ID на договора ***, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на
депозиране на заявлението в съда – 29.03.2021 г., до окончателното
погасяване на вземането, за които суми също е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Синчец“ № 1, да заплати
7
на „А1 България” ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, съразмерно с уважената част на
иска сторените деловодни разноски в исковото производство в размер на
25,06 лв. (двадесет и пет лева и 06 ст.), както и разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, а именно
9,53 лв. (девет лева и 53 ст.) за държавна такса и 62,74 лв. (шестдесет и два
лева и 74 ст.) за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на
Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Синчец“ № 1, съразмерно с отхвърлената
част на иска сторените разноски за един адвокат в исковото производство в
размер на 1428,57 лв. (хиляда четиристотин двадесет и осем лева и 57 ст.),
както и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд Пловдив, а именно 47,62 лв. (четиридесет и седем лева и 62 ст.)
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8