Решение по дело №554/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……….…/…….06.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                ТОНИ КРЪСТЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Дучева,

като разгледа докладваното от съдията Маркова

в.т.д. № 554/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 10009/08.02.2019 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Решение № 162/11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 4925/2018 г. на ВРС, XIV с. в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Ф.Д.Р., ЕГН **********, с местожителство ***9 дължи сумата 465.66 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, на осн. Споразумение от 05.01.2017 г., за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 10470/29.12.2017 г., по ч.гр.д. № 19510/2017 г., по описа на ВРС, XVIII с.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Въззивникът, счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие на добрите нрави и на императивни правни норми. Сочи, че ВРС не е съобразил обстоятелства свързани с договарянето между страните, а именно, че потребителя предварително е заявил параметрите на търсеното кредитиране и е бил запознат с цялото съдържание на сделката, включваща и пакета с допълнителните услуги, както и, че е бил запознат със съдържането на предоставената му престация, включваща възможност за приоритетно обслужване и гарантирано спокойствие за преодоляване на евентуални бъдещи затруднения поради неблагоприятни събития. Позовава се, че уговорено възнаграждение не е цената на услугите, а се дължи за наличието на възможността длъжникът да поиска промяна в сключения договор за кредит във всеки един момент от действието му. Сочи, че предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, който може да съществува в правния мир и без допълнителните услуги. По тази причина, твърди че разходите за такива допълнителни услуги са извадени от общите разходи по кредита. По същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск. В с.з. не изпраща представител.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Ф.Д.Р., чрез особен представител, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му. Заявява, че изводите на първоинстанционния съд за недължимост на сумата за предоставени допълнителни услуги, следва да бъдат споделени, по изложените в съдебния акт мотиви за наличие на неравноправни клаузи и противоречие на добрите нрави. По същество отправя искане за потвърждаване на решението в атакуваната му част. В с.з. не изпраща представител.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Ф.Р. дължи сумата 1055.25 лв., представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 10470/29.12.2017 г., по ч.гр.д. № 19510/2017 г., по описа на ВРС, XVIII с.

Ищецът твърди, че между страните на 05.01.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит  № **********, по силата на който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 500.00 лв. за срок от 9 месеца. Уговорено било връщането да стане на 9 вноски от по 65.51 лв., всяка, с падеж 10-то число на месеца. Твърди, че ГПР възлиза на 49.87 %, а ГЛП -  41.17 % като общото задължение по кредита възлиза на 589.59 лв. Сочи, че ответникът е закупила пакет от допълнителни услуги на стойност 465.66 лв., при което общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 1055.25 лв., а размерът на всяка вноска е 117.25 лв., с падеж 10-то число на месеца. Неразделна част от Договора са и Общите условия, които са предоставени  на кредитополучателя на хартиен носител. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и посочената в него сума била получена от ответника по банкова сметка, ***гасителна вноска. Твърди, че в хипотезата на т. 12.3 от ОУ, поради забава в плащанията с повече от 30 календарни дни на една месечна вноска, е  настъпило автоматичното прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да известява кредитополучателя. На 19.04.2017 г. на ответницата било изпратено уведомително писмо. Още твърди, че при прекратяване на договора ответницата дължи непогасените вноски по договора, които включват и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез особен представител, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва вземането по размер. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за реалното предоставяне на сумата по договора, както и че са налице условията за настъпване на предсрочна изискуемост, а в случай, че предпоставките са били налице, то ищецът е бил длъжен да доведе до знанието на ответницата, изявлението си за отнемане преимуществото на срока. В този смисъл, текстът на чл. 12, т. З от ОУ, както и декларацията по буква „Д" на последната страница от договора представлявали неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 2, т. 3, т. 6, т. 14, т. 16 и т. 18 от ЗЗП. Липсвали доказателства посоченото от ищеца уведомление от 19.04.2016 г. да е достигнало до ответницата.

            Излага още, че в договора липсва яснота в какво се изразяват услугите от допълнителния пакет, за който се претендира плащане в размер на 465.66 лв., както и че те реално са предоставени. Счита, че договорът е в явно противоречие с добрите нрави, тъй като предвижда, освен връщането на заетата главница, допълнително заплащане на „услуги", които нито са били предоставяни, нито са били ползвани. Сочи, че представеното „Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги" съдържа неясна и противоречива формулировка, която цели заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК и отделно заплащане на действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззивника – ищец, по ч.гр.д. № 19510/2017 г., по описа на ВРС, XVIII с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с която е осъдена въззиваемата - ответник да заплати сумата 1055.25 лв., главница, сумата 9.99 лв., мораторна лихва за забава за периода 11.02.2017 г. – 18.04.2017 г., дължими по Договор за потребителски кредит № **********/05.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.12.2017 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски за заповедното производство в размер на 75.00 лв.

Представен по делото е Договор за потребителски кредит № **********/05.01.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги.

Представени по делото са и ОУ към договор за потребителски кредит, подписани от страните на 05.01.2017 г.

Представен е и Погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********/05.01.2017 г.

Представени са и Искане за отпускане на потребителски кредит от 04.01.2017 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителските кредити от 05.01.2017 г., допълнителна информация към него от 05.01.2017 г.

Видно от представеното платежно нареждане от 05.01.2017 г. е, че на същата дата сумата от 500.00 лв. е преведена по банковата сметка на ответницата в ЦКБ. Основанието за плащане е сключения договор.

Видно е от представеното извлечение от сметка от 03.04.2018 г., водена за задължението на ответницата, че нито една от вноските по погасителния план по договора не е заплатена изцяло или частично.

Представено е уведомително писмо до ответницата, за уведомяването й за настъпилата предсрочна изискуемост и едностранното прекратяване на договора. Не са налице доказателства за достигането му до длъжника.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 19510/2017 г., на ВРС, ХVIII с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предмет на въззивна проверка е частта от решението, с която предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен за сумата 465.66 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, на осн. Споразумение от 05.01.2017 г.

Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а именно да установи: наличие на валидно облигационно правоотношение по твърдяния договор, наличие на неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника, обосноваване на претенциите по период и размер. В тежест на ответника е доказване изпълнението на поетите задължения точно и в срок или други правопогасяващи възражения.

По оплакванията във въззивната жалба:

Предвид влизане в сила на решението в частта, с която е прието за установено, че въззиваемата – ответник дължи сумата 589.59 лв., представляваща дължима главница, по Договор за потребителски кредит № **********/05.01.2017 г., обвързаността на страните от процесния договор и неизпълнението на задълженията на въззиваемата по него не могат да бъдат предмет на спор между страните.

Спорът в настоящото производство се концентрира по въпроса дължи ли въззиваемата сумата 465.66 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, на осн. Споразумение от 05.01.2017 г., неразделна част от сключения Договор и представляваща част от общо дължимата главница от 1055.25 лв., по издадената заповед.

Видно от представения Договор между страните е, че ответницата е избрала да закупи пакет от допълнителни услуги „Бонус“, който не е задължително условие за отпускане на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Видно е още, че възнаграждението за закупения пакет е 465.66 лв., а размерът на вноската 51.74 лв. Видно е и, че стойността на пакета е добавен към размера на главницата по кредита и по този начин е формирана една обща главница по сключения договор. По идентичен начин е формиран и размерът на погасителните вноски.

От представеното Споразумение се установява, че негов предмет е задължението на кредитора да предостави на клиента, по негово искане и при изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените услуги: - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; - възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; - възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; - възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съдържанието на всяка от допълнителните услуги е разписано в ОУ към Договора за кредит. Страните се договорили, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, която е разсрочена  и е част от вноските по закупения пакет и се дължи и при предсрочно погасяване.

Съставът на ВОС намира, че съдържанието на допълнителния пакет услуги, по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по размер се съизмерва с 93 % от стойността на предоставената в заем сума. Нещо повече, както и самия въззивник признава, че стойността на допълнителния пакет не се дължи заради предоставяне на услугите в него, а заради предоставяне на „възможността“ кредитополучателя да поиска някоя от изброените услуги. Следва да бъде посочено, че съобразно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя. Това се отнася и за услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, тъй като изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет.

Прави впечатление, че доколкото договорът е двустранен, поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на първоначално и последващо договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и вменените задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за това и то в размер равен на предоставената в заем сума е неоправдано, създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.

На последно, но не по значение, място следва да се отбележи, че предвиждането на отделно заплащане на цена за допълнителния пакет услуги, води до значително оскъпяване на кредитирането, което не е обявено на кредитополучателя по надлежния начин, така както е предвидено за лихвения процент и таксите по договора.

Както сам въззивника сочи, стойността на допълнителния пакет услуги не е отчетен при формиране на ГПР, свободата при определянето на който е ограничена с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. В случая, чрез предвиденото отделно заплащане за пакет услуги, без да е налице сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на стойността му още при сключване на договора като част от погасителната вноска, води до извод за стремеж към заобикаляне на цитираното ограничение и противоречие на сключеното допълнително споразумение с императивните норми, предвиждащи защита на потребителите при сключване на договори за потребителски кредит.

Изложеното налага краен правен извод, за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата 465.66 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, на осн. Споразумение от 05.01.2017 г., неразделна част от сключения Договор за потребителски кредит № **********/05.01.2017 г. и представляваща част от общо дължимата главница от 1055.25 лв., по издадената заповед, поради което и искът подлежи на отхвърляне, а постановеното първоинстанционно решение в същия смисъл – потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция решението в частта за разноските пред заповедния съд не подлежи на ревизиране.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 4925/2018 г. на ВРС, XIV с. в частта, с която е отхвърлен иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В за приемане за установено, че Ф.Д.Р., ЕГН **********, с местожителство ***9 дължи разликата над уважения размер от 589.59 лв. до предявения размер от 1055.25 лв. (хиляда петдесет и пет лева и 25 ст.), представляваща дължима главница, по Договор за потребителски кредит № **********/05.01.2017 г., за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 10470/29.12.2017 г., по ч.гр.д. № 19510/2017 г., по описа на ВРС, XVIII с.

В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.

             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                              2.