РЕШЕНИЕ
гр.София, 12.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6515 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата И.Д.М. от гр.София твърди,
че на 09.01.2018 г. в гр. София, докато е пресичала ул.“Николай Коперник“ по
пешеходна пътека, е била ударена от лек автомобил „Рено Еспейс“, рег. № *******,
управляван от К.К.Т., който след като е навлязъл в кръстовището е предприел
рязка маневра движение на заден ход. Ищцата твърди, че вследствие на
реализираното ПТП е получила травматични увреждания, описани в исковата молба.
От получените увреждания пострадалата е търпяла болки и страдания, лекувала се
е дълго, възстановяването е било продължително и не е приключило до момента на
подаване на исковата молба. Ищцата сочи, че виновен за настъпилото ПТП е
водачът на л.а. „Рено“ и предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия автомобил, като претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и имуществени вреди в
размер на 2 790лв. ведно със законната лихва от датата на поканата до окончателното
изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът З. „Б.и. “ АД, оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа, че водачът на „Рено Еспас“ К.Т.,
не е извършил деликт, не е действал противоправно и виновно, като поведението
му не стои в причинна връзка с ПТП. Твърди, че се касае за случайно деяние по
чл. 15 НК. Счита, че пострадалата ищца се е самонаранила. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че
е пресякла без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на
приближаващия автомобил, както и на необозначено за пресичане място. При
условията на евентуалност възразява, че ако кръстовището било регулирано със
светофарна уредба, то пострадалата И.М. е пресякла на забранен сигнал на
светофара. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, като
счита, че същата не отговаря на действително претърпените вреди.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения по делото
констативен протокол № Н-29/09.01.2018г. на СДВР ОПП се установява, че на
9.01.2018г- около 9.50ч. в гр.София, на ул.“Коперник“ в района на кръстовището
с бул.“Ш.Проход“ е настъпило ПТП между л.а. Рено Еспейс , с ДК№ *******, управляван
от К.К.Т. и пешеходката И.Д.М.. Последната е пострадала от ПТП и е била
настанена в болница с работна диагноза фрактура на дясна ръка в областта на
ключицата.
За настъпилото ПТП има образувано
наказателно производство, което е прекратено по искане на пострадалата.
Във връзка с установяване на механизма
на ПТП съдът разпита като свидетел водачът
К.К.Т.. Същият установява, че след като навлязъл на кръстовището светнал
жълт сигнал на светофарната уредба. Поради това той спрял на средата на
кръстовището и решил да се върне на заден ход, за да не пречи на движението.
Погледнал в огледалото за задно виждане, не видял никого зад автомобила и и
тръгнал леко назад. Тогова ударил пешеходката- ищцата. Посочва, че тя не се е
движела по пешеходната пътека , а е била на 5-7 метра по-назад от нея. Нямало
други преминаващи по пешеходната пътека. Светофарът за пешеходци бил червен и
останалите хора чакали . разбрал, че е ударил някого заради виковете на хората,
които стояли встрани на тротоара. Вдигнал ищцата и я занесъл на тротоара.
Предложил да я откара в болница , но тя казала че е добре.
Назначената по делото автотехническа
експертиза дава следното заключение за механизма на ПТП: Процесното ПТП е
настъпило в гр.София на ул.„Николай Коперник” в кръстовището с бул. „Шипченски
проход”. Ул. „Николай Коперник” се състои от едно платно и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите, като за посоката на движение на процесния
л.а. Рено има две пътни ленти, а в обратната посока една. ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е
регулирано със светофарна уредба. Процесният лек автомобил „Рено” се е движел
по ул. „Николай Коперник” в лявата пътна лента с посока към процесното
кръстовище. Преди да навлезе в кръстовището светофарната уредба е светнала за
процесния автомобил с червен сигнал. Водачът на автомобила е спрял автомобила
върху пешеходната пътека, намираща се пред кръстовището. В този момент за
пострадалата пешеходка е светел зелен сигнал. Пешеходката е предприела
пресичане на ул.„Николай Коперник“ отзад спрелия върху пешеходната пътека
процесен автомобил. Когато пешеходката се е намирала отзад процесния автомобил,
водачът на автомобила е потеглил на заден ход, за да освободи пешеходната
пътека върху която се е намирал. Реализирало се е ПТП. Автомобилът със задната
си част е ударил пешеходката от лявата й страна. Вследствие на удара,
пешеходката е била отхвърлена в посоката на движение на автомобила, движещ се
на заден ход. След удара автомобилът е продължил движението си, около 1 м. и се
е установил. Към момента на настъпилото ПТП, процесния автомобил се е движил на
заден ход около 1 м. и неговата скорост в този момент е била около 5 км/ч. Максимално
разрешената скорост за движение на автомобилите за района на настъпилото ПТП е
била 50 км/ч. Вещото лице посочва, че пострадалата пешеходка е имала възможност
да забележи процесния автомобил, който е бил спрял, и е предприела пресичане на
платното за движение от задната му страна. Тя не е имала възможност да прецени
дали автомобилът ще се задвижи на заден ход, докато тя преминава покрай него. В
момента, когато пешеходката се е движила отзад автомобила не е имала възможност
да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице е
категорично, че от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на лекия автомобил Рено със системите за
управление на автомобила, който е потеглил на заден ход в момент, в който отзад
на автомобила се е движила пострадалата пешеходка.
В съдебно заседание, след като изслуша
св.Т., вещото лице поддържа представеното заключение. Уточнява, че заради спрелия
на пешеходната пътека лек автомобил пешеходката не е можела да премине по
пешеходната пътека, и е предприела преминаване извън нея.
С оглед установяване на причинените
на ищцата вреди и тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съдът
назначи и изслуша СМЕ. Експертното заключение установява, че след ПТП първа
помощ е оказана на ищцата в Спешно отделение на УМБАЛ „Света Ана“ София, където
след направата на необходимите прегледи и рентгенови снимки е установено счупване
на дясна раменна кост в горния и край. Ищцата е консултирана с кардиолог и
анестезиолог и след необходимата подготовка е проведено оперативно лечение,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове. Направена е и остеопластика. От 27.02.2018г., ищцата е провела
амбулаторно курс физиотерапия и рехабилитация.
Според вещото лице описаните увреждания при ищцата са в причинна връзка с процесното ПТП. Възстановяването на пострадалата е продължило около 4 месеца. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 2 месеца, болките са били с по интензивен характер.
На 22.02.2019г. вещото лице, ортопед
травматолог, е извършило личен преглед на ищцата. Обективно установил наличие
на два надлъжни белега по външната страна на дясна раменна става, разположени
един под друг с дължини, съответно 6 см и 3 см., както и ограничен обем
движение в дясна раменна става, при повдигане на ръката напред и настрани от 90
градуса, при норма 180 градуса, което ще остане за
постоянно.
Според вещото лице извършените разходи
по приложените финансови документи в общ размер на 2 790 лв. са във връзка с
проведеното лечение.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
двете вещи лица. Същите не са оспорени от страните, обективно и компетентно
дават отговори на поставените въпроси.
За установяване на претърпените във
връзка с процесното ПТП от ищцата болки и страдания, периода на лечение и
възстановяване съдът събра гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – Г.Д.–
дъщеря на ищцата. От показанията на свидетелката се установява, че същата се е
грижела за ищцата както в болницата, така и след това вкъщи в продължение на 2
месеца след ПТП. Ищцата не можела да се обслужва сама, тъй като дясната й ръка
било обездвижена и свидетелката я придружавала навсякъде. Страхувала се да пресича
улиците, треперела като преминавала през пешеходни пътеки. Ищцата ходила на
рехабилитация, но не успяла да възстанови напълно движението на ръката си. И
сега имала болки понякога. Заради възрастта на ищцата не планирали операция за
отстраняване на поставените в ръката на майка й импланти.
С молба от 20.02.2018 г. ищцата е
предявила пред застрахователното дружество претенцията си за изплащане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както
и обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 2790 лв. От писмо
с изх. № НЩ - 1625 / 08.03.2018г. застрахователното дружество-ответник по
делото е отказало да изплати обезщетение.
В производството не се
спори между страните, че за управлявания от К.Т. лек автомобил „Рено
Еспейс“ , с ДК№ ******* е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника към датата на ПТП и това обстоятелство е отделено
като безспорно между страните с определение от 12.03.2019 г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение
на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от дата 20.07.2017 г. и
липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства –
гласни доказателства и изслушаните две експертизи , установяват противоправното
и виновно деяние на водача К.Т.,
в резултат на което е настъпило ПТП и на ищцата са причинени телесни увреждания
- счупване на дясна раменна кост в горния и край. Водачът е извършил маневра
движение на заден ход при наличие на пешеходна пътека зад автомобила и
разрешителен режим за преминаване на пешеходци /така заключението на вещото
лице/. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“.
От разпита на св.Т. се установи, че той е погледнал назад чрез огледалото за
обратно виждане и не забелязал никого, поради което решил да придвижи
автомобила си назад. Законът в цитираните текстове изисква непрекъснато
наблюдение на пътя зад превозното средства, вкл. и да се осигури други лице,
което да сигнализира за опасности. В случая водачът е следвало да остане на
мястото, където е бил спрял, за да предотврати създаване на рискови или конфликтни
ситуации. Възражението на ответника за наличие на случайно деяние по см. на
чл.15 от НК не може да бъде споделено. Случайно деяние е налице, когато един
водач е изпълнил изискванията на закона и правилника за приложението му и
въпреки това са настъпили обществено опасни последици. В този случай той не
следва да носи отговорност , тъй като е налице случайно деяние по см. на чл.15
от НК (така и ТР №28/84г. на ВС).
Водачът Т. е нарушил разпоредбата на чл.40 от ЗДвП, както и общото правило на
чл.5 ал.2 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците. Неговото поведение не е било правомерно , поради което
не е налице и случайно деяние. Не се установи и противоправно поведение от
страна на пострадалата. Ищцата е пресичала на обозначено място – пешеходна
пътека при зелен разрешителен светлинен режим за пешеходците. Действително не е
пресичала точно върху пешеходната пътека, но това е било заради спрелия върху
нея автомобил, управляван от водача Т.. Това е наложило да премине встрани от
пешеходната пътека. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните свидетелски
показания. От заключението вещото лице по СМЕ безспорно се установяват
причинените на ищцата телесни увреждания - счупване на дясна раменна кост в
горния и край. Съгласно заключението получените увреждания кореспондират с
механизма на настъпване на ПТП. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата
вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В
настоящия случай съдът съобразявайки характера на причинените телесни
увреждания – счупване на дясна раменна кост в горния и край, които увреждания
са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за период от около 4 месеца; съобразявайки възрастта на пострадалата и
неудобствата, които е търпяла във връзка с невъзможността да се самообслужва в
продължение на два месеца; имайки предвид продължителността на възстановителния
период и факта, че ищцата все още не се е възстановила напълно, и не се очаква
пълно възстановяване на крайника, съобразявайки факта, че ищцата е търпяла и
съгласно експертното мнение при неблагоприятни климатични условия и натоварване
ще търпи болки и страдания. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че ищцата е била хоспитализирана, търпяла е оперативна
интервенция и свързаните с нея допълнителни болки и страдания. Претърпяла е
негативните емоционални и психически преживявания като пострадал от ПТП.
Съдът,
освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането, като
нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити
на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“,
съдът съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и
индиция за икономическата конюнктура. При така изброените релевантни
обстоятелства, включително и обезщетенията присъждани за сходни случай, съдът
намира, че обезщетение в размер на 30 000 лева се явява справедливо да
репарира претърпените от ищцата
неимуществени вреди. За разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лева
искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли .
Искът за заплащане на имуществени вреди в
размер на 2790лв. е изцяло основателен. Установи се от СМЕ, че извършените от
ищцата разходи, установени с писмени доказателства, са били необходими, тъй
като са направени във връзка с лечението на телесните увреди на ищцата от
ПТП.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва за забава върху присъдените главници, която предвид нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ
следва да се присъди считано от 21.05.2018
г. – датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията
на ищеца от 20.02.2018 г., до окончателното изплащане. Искът за заплащане на
лихва за забава върху претендираните суми от датата на поканата следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащането на
такси и разноски.
Процесуалният й представител претендира
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски по списък
в размер на 2400лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 180лв. за експертиза и
свидетел. Ищецът оспорва възнаграждението като прекомерно.
Съдът
намира за основателно искането на процесуалния представител на ищеца по чл.38
ал.2 от ЗАдв. За предоставената защита съобразно размера на уважената част от
исковете на адв. Д. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1 513,70лв.
съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение не е основателно.
Размерът на същото е близък до минималния размер възнаграждение дължимо
съобразно интереса.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете /23,37%/ - 602,95лв.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 1311,60 лв. и разноски в размер на 320,93лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З.„Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление *** да заплати
на И.Д.М., ЕГН ********** сумата от 30 000 лв., ведно с лихвата за забава от 21.05.2018г.
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от
пътнотранспортно произшествие на 09.01.2018г. неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, и сумата 2 790лв., ведно със законнота
лихва от 21.05.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинени от същото пътнотранспортно проишествие имуществени вреди – разходи по
лечение, които вреди са причинени виновно от застрахован при З.„Б.и.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач К.К.Т., ЕГН **********,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата до първоначално предявения размер от 40 000лв. ведно с
лихвата за забава, както и иска за лихвата за забава върху присъдените суми за
периода от 20.02.2018г. до 20.05.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
З.„Б.и.“ АД, ЕИК ******* на основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв. К.М.Д., САС, личен номер *******сумата
от 1 513,70лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
И.Д.М., ЕГН ********** да заплати на З.„Б.и.“ АД, ЕИК ******* разноски по
делото в размер на 602,95лв.
ОСЪЖДА
З.„Б.и.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд държавна такса и
разноски в размер на 1632,53 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: