РЕШЕНИЕ
№ 4360
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110213336 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установенно следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г. Г., чрез упълномощения адв. Ц. Д., срещу електронен
фиш за налагане на глоби серия К № 4755772 – МВР-СДВР, в който е посочено, че на
21.04.2021 г. в 19.11 часа в гр. София, по Околовръстен път, до Ботаническа градина, с
посока на движение от бул. "България" към бул. "Черни връх", при ограничение на
скоростта от 80 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак "В 26", с МПС - лек
автомобил "БМВ 320 Д" с рег. № и собственик, на когото е регистрирано МПС Д. Г. Г., ЕГН
**********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 - 105 км/ч., при разрешена скорост 80 км/ч., като
превишаването на разрешената скорост е 25 км/ч., което е квалифицирано като нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лeвa /като е посочена Банка /БНБ/, банков
код и банкова сметка за заплащане на глобата/.
Жалбата срещу електронния фиш е подадена в законовопосочения срок, а именно
при връчване на електронния фиш на жалбоподателя на 07.10.2022г., и подадена жалба на
18.10.2022г., предвид разпоредбата на ал. 8 на чл. 189 от ЗДВП, която гласи "Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и
наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му,
1
а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша", и която разпоредба не е отразена в електронния фиш /както не е
отразена и нормата на ал. 6 на чл. 189 от ЗДвП – за правото на писмено възражение срещу
фиша/.
В жалбата се излагат доводи, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е нарушен
материалният закон, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. Твърди, се
че не е посочено точно мястото на извършване на нарушението. Жалбоподателят изтъква, че
неспазвазването на въведеното ограничение се дължало на друг участник в движението,
който не спазвал необходимата дистанция. В подкрепа твърди, че поради невъзможност да
се преустрои в дясната пътна лента за движение, за да освободи лявата пътна лента за
изпреварване, жалбоподателят бил длъжен да ускори скоростт на управлявания от него
автомобил.С оглед на това се иска електронният фиш да бъде отменен. Претендират се и
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законовопосочения 14 дневен срок от
получаването на електронния фиш, срещу акт /електронен фиш/ подлежащ на обжалване,
при спазване на предвидената за това процедура, тя отговаря на формалните изисквания на
закона, поради което и е процесуално допустима.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Не се явява и упълномощеният адв. Ц. Д. - редовно призована. Депозирани са
писмени бележки, като се поддържа жалбата и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение
Въззиваемата страна СДВР – редовно призована, не се представлява. Депозирани са
писмени бележки от юрк. Б, в които се оспорва жалбата, прави се искане за потвърждаване
на ЕФ, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2021 г., за времето от 18.00 ч. до 20.00 ч., от служители при СДВР – П и С, с
регистрирано и изправно автоматизирано техническо средство – преносима видеорадарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1, и служебен полицейски
автомобил с рег. № , позиционирани стационарно в гр. София, на Околовръстен път, до №
22 /Ботаническа градина/, в който участък на пътя ограничението на скоростта било 80 км.
/ч. за населеното място, въведено с пътен знак "В 26", бил проведен контрол на скоростта на
приближаващите се МПС, движещи се в посока от бул. "България" към бул. "Черни връх". В
19.11 ч. преминал лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, рег. № , чиято скорост на движение
била засечена и заснета заснета с АТСС ARH S1 –от 105 км/ч., при разрешена такава – 80
км. /ч. в населено място, въведена с пътен знак В26, тоест превишение на скоростта от 25 км.
2
/ч.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателят Д. Г. Г., обстоятелство, което не се оспорва.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради
което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно
описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено
в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото е посочено мястото на
нарушението, датата и часа на извършването му, че се касае за установено нарушение за
скорост, като е посочена разрешената скорост, установената скорост и с колко км/ч е
превишаването, съдът намира че напълно ясно и по стандартите на ЗДвП, приложим в
случая, е описаното нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи,
че поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на ЕФ, чл.
57 и чл. 42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН, нито за НП, за да
отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези документи.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, в пътен знак В-26 80 км/ч., чието наличие се
установи от представената схема за организация на движението (чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.). Същата е била превишена
от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Видно от приложената справка, в
участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, има въведено ограничение с пътен
знак, позволяващо движение със скорост не по-висока от 80 км/ч. Съответно е следвало
жалбоподателят да спазва именно това ограничение.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
3
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото
в ЕФ местоположение в рамките на населено място, но при наличие на пътни знаци,
указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, аз именно
80 км/ч. Съответно е следвало да спазва общото тази по-ниска скорост на движение,
съгласно правилото за поведение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и да избира скорост на
движение в максималните граници посочената с пътен знак.
Противно на изложеното от защитата, мястото на нарушението е доказано по
безспорен начин от наличните по преписката доказателства, включително и от приложения
протокол за използван на АТСС, видно от който надлежно е посочено, мястото на
позициониране на устройството, както и посоката му на заснемане, включително и посоката
на задействане – приближаващи автомобили. Ясно в протокола е посочено, че на мястото
има и поставен знак, позволяващ движение със скорост до 80 км/ч, като неговото наличие се
установява и от приложените по делото справки, посочено е и отстоянието на АТСС от
знака – 200 метра. В този смисъл за мястото на нарушението са сърбани достатъчно по обем
еднопосочни доказателства, които да го установяват несъмнено.
Освен снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към моментна
нарушението, е налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към
материалите, изпратени от административнонаказващия орган. Ето защо и автомобилът, с
който е извършено нарушението е безспорно установен.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението
на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн.
в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
4
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето през 2021 година и към тази дата задължение на контролните
органи не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС ARH
S1, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество, което обезсмисля и
събирането на доказателства за издател на ЕФ, каквито искания са направени в писмената
молба на защитата.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр, ал. 1 от ЗДвП когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. Както бе посочено, такъв е бил наличен и е предвиждал движение на МПС в
участъка със скорост не по-висока от 80 км/ч. Движейки се с 127 км/ч, водачът е нарушил
това правило за поведение, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП. По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е
правилно определен от административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен
размер съдът не би могъл да я измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова
разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото съдът намира, че направеното искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, а искането на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение уважение в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 62, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 4755772 на СДВР с дата
от 21.04.2021 г. срещу Д. Г. Г., ЕГН: **********, с който е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева за административно нарушение на основание чл. 21,
5
ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, извършено на
21.04.2021г.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред
първата съдебна инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд София-град, по реда на глава 12 от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6