Р Е Ш Е Н И Е
№ 791 / 19.12.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, V състав, в открито заседание на пети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Я. В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 806 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на лишения от свобода Н.Н.А., с която е предявен против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на по
10 000 лв., претърпени от него в периода от 12.05.2017 г. до 27.08.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г., като твърденията са, че
вредите са му причинени от служители на Затвор – Пазарджик, които не са
доставили и са унищожили негово писмо, подадено на 09.05.2016 г. и адресирано
до ЕСПЧ, съдържащо жалба, в резултат на което е пропуснал 6-месечния срок за
обжалване пред Съда.
Исковата молба се подържа и в проведените открити
съдебни заседания лично от ищеца, както и от процесуалния му представител.
Излагат съображения за доказаността и основателността на предявените искове.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания оспорва
исковата молба.
Прокурорът при Окръжна прокуратура
Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че
искът е недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е частично основателен:
По делото са установени следните
обстоятелства:
От издадената от началника на
затвора справка е видно, че в процесния
период ищецът действително е пребивавал в Затвор – Пазарджик.
На
09.05.2016 г. ищецът е изготвил писмо до Европейския съд по правата на човека,
съдържащо негова жалба до този съд. Жалбата е била на официалния формуляр на
Съда и е съдържала оплаквания от битовите и санитарно-хигиенните условия, при
които е бил поставен ищеца по време на престоя му в Затвор – Стара Загора в
периода 05.03.2009 г. – 05.03.2014 г. Към същата ищецът е приложил и Решение №
133/23.07.2014 г., постановено по адм.д. № 160, по описа на Административен съд
– Стара Загора, с което е уважен до размер 6 000 лв. искът му за
неимуществени вреди, предявен срещу настоящия ответник във връзка с условията и
периода, посочен по-горе. Приложено е било и касационното решение по това дело,
а именно – Решение № 12420/19.11.2015 г., постановено по адм.д. № 15133/2014
г., по описа на Върховния административен съд, с което присъденото обезщетение
е намалено на 2000 лв. Посочените по-горе обстоятелства се установяват както от
двете приложени решения по административни дела, така и от следните доказателства:
Молба от ищеца до деловодството на Затвор – Пазарджик с поставен изх. №
245/09.05.2016 г. с поставена на същата дата резолюция „да“. Молбата съдържа
описание на съдържанието на подаденото от ищеца писмо до ЕСПЧ с позоваване и на
посоченото по-горе решение на Административен съд – Стара Загора. Молба от
ищеца до деловодството на Затвор – Пазарджик с поставен изх. № 246/10.05.2016
г. с поставена на същата дата резолюция „да“, съдържаща описание на
съдържанието на подаденото от ищеца писмо до ЕСПЧ с искане да му се изпратят
два формуляра на жалба до Съда. Извлечение от Книгата за писма на лишени от
свобода, в която са заведени писма от ищеца до ЕСПЧ под № 245/09.05.2016 г. и №
246/10.05.2016 г.
На
09.05.2016 г. и на 10.05.2016 г. упълномощеното лице на Затвор – Пазарджик е
занесло съответните кореспонденции на затвора в Областна пощенска станция –
Пазарджик, като на първата от датите пощенският служител е описал 27 броя
обикновени писма с грамаж 0,65, а на втората – 15 броя обикновени писма със
същия грамаж. Липсва писмено отбелязване за пускането на обикновените писма в
пощенската кутия на пощата. Писмото на ищеца до ЕСПЧ от 09.05.2016 г. е
изпратено за сметка на затвора, като обикновена поща.
Видно
от заявление на ищеца от 18.04.2017 г. до секретарята на ЕСПЧ относно негова
жалба от 09.05.2016 г., както и от писмо от 4 май 2017 г. от юридическия
секретар на ЕСПЧ до ищеца е, че в Съда не е постъпила негова кореспонденция от
9 май 2016 г.
Следователно
е безспорно, че ищецът на 09.05.2016 г. е подал жалба на ЕСПЧ, поставена в
запечатан пощенски плик. Не може да се установи дали конкретното писмо,
съдържащо жалбата е пуснато в съответната пощенска кутия от пълномощника на
затвора или след като е пуснато се е изгубило, но в крайна сметка то не е
пристигнало на местоназначението си – ЕСПЧ в гр. Страсбург, Франция.
Дори
и да се приеме, че писмото е надлежно пуснато от пълномощника на Затвор –
Пазарджик в съответната пощенска кутия, то и в този случай администрацията на
затвора е отговорна за неполучаването му от адресата ЕСПЧ предвид следното:
Писмото
на ищеца е изпратено за сметка на затвора на основание чл. 94, ал. 4 от ЗИНЗС.
Затворът не би могъл да бъде държан отговорен затова, че писмото е пуснато,
като обикновено, а не като препоръчано, тъй като няма такова изискване в
закона, а и обикновените пратки са много по-евтини от препоръчаните. Но Затвор
– Пазарджик носи отговорност в друга насока:
Съгласно чл. 76 ППЗИНЗС лишените от свобода имат право да кореспондират с
различни органи, като на първо място е съда. Според
следващата разпоредба чл. 77, ал. 1
молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в
която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника,
органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. Следователно,
в случаите, като настоящия, когато лишеният от свобода е подал жалба до съд,
затворническата администрация има задължението освен да регистрира получаването
ѝ от подателя ѝ, да удостовери писмено датата на изпращането
ѝ на адресата. Не на последно място затворническата администрация е
длъжна да удостовери и получаването на отговор на подадената от лишения от
свобода жалба. Това означава, в случаи, като настоящия, когато отговор не е
получен, че след изтичането на разумен срок в специалната книга следва да бъде
отразено неполучаването на отговор. Логиката на тези разпоредби се основава на
обстоятелството, че лишените от свобода са в положение, при което е невъзможно
да проследяват и контролират дали кореспонденцията и конкретно жалбите им са
изпратени и получени от адресатите им. Законът вменява, като задължение на
затворническата администрация да направи необходимото за доставяне на жалбите
до съответните съдилища и да се увери, че същите са получени там, което се
удостоверява поне с получения отговор, съответно с липсата на такъв.
В настоящия случай, независимо, че е
удостоверила подаването от ищеца на жалба до ЕСПЧ, администрацията на Затвор –
Пазарджик не е изпълнила задълженията си да отбележи датата, на която същата е
изпратила на писмото до Съда (т.е. датата, на която упълномощеното лице е
пуснало писмото в съответната пощенска кутия), както и задължението си да
отбележи получения отговор, съответно в разумен срок – липсата на такъв.
Не е доказано твърдението на ищеца, че
писмото му е унищожено, умишлено не е пуснато, или дори че изобщо не е пуснато
в съответната пощенска станция. Липсват каквито и да са доказателства, че
администрацията незаконосъобразно е направила това, за да пропусне той
6-месечния срок за подаване на жалба до ЕСПЧ. Напротив, по делото са налице
доказателства, че множество негови писма, включително до ЕСПЧ достигат до адресата
си. В случая се установява само, че администрацията не е положила предвидената
в закона дължима грижа, в рамките на възможностите си, за да бъде доставена
жалбата до адресата ѝ.
Частично доказани са твърденията на
ищеца за претърпени от него неимуществени вреди. Свидетелят Г. категорично
установява, че ищецът е бил разстроен, ядосан, не е можел да спи, взимал е
силни хапчета за успокоение, ставал е неадекватен, крещял е, псувал е, тропал е
по шкафовете и се е катерел по мрежите на карето. Причините за това състояние
са били, че жалбата му до ЕСПЧ „не е пристигнала там с цел да изпусне срока и
да не може да обжалва“, „не му пращат документите“, „причината е писмото“, „от
самата администрация не е пуснато в пощенската кутия“, „разстроен е, че не
вършат работа институциите“.
Безспорно описаното по-горе негативно състояние на ищеца е довело до
неимуществени вреди за него. Но следва да се отбележи, че част от вредите са
причинени от неправилната представа на ищеца, че писмото с жалбата му умишлено
не е изпратено от затворническата администрация. Безспорно по делото се
установи, че в случая липсва умисъл, а само неполагане на дължимата грижа.
Освен това по делото не се установи (независимо от неположената грижа), че
причината за недоставяне на писмото е именно поведението на затворническата
администрация. Напълно възможно е писмото да е било надлежно пуснато в
пощенската кутия, но тъй като същото представлява обикновена пратка, по една
или друга причина същото да не е доставено на адресата ЕСПЧ по вина на българската
или на френската пощенски служби. Предвид горното, администрацията на Затвор –
Пазарджик (поради неположената дължима грижа да достави жалбата до Съда) в
ограничена степен е допринесла за негативните изживявания и от там - за
неимуществените вреди, които е претърпял ищеца. Затова съдът намира, че на
същия следва да бъде присъдено обезщетение от 200 лв. Този размер е обоснован и
справедлив с оглед изложените по-горе съображения за отговорността на Затвор –
Пазарджик. Ответникът следва да заплати и обезщетение за забава върху тази сума
в размер на законната лихва от датата 12.05.2017 г., на която ищецът е научил,
че жалбата му не е доставена до ЕСПЧ.
Затова съдът
РЕШИ:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на лишения от свобода Н.Н.А. обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 200 лв. /двеста лева/, претърпени от
него в периода от 12.05.2017 г. до 27.08.2018 г. и причинени му от
администрацията на Затвор – Пазарджик, която не е положила предвидената в
закона дължима грижа, за да достави жалбата на А. до Европейския съд по правата
на човека.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на лишения от свобода Н.Н.А. обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 12.05.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата от 200 лв., представляваща присъдена сума за
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от него в периода от
12.05.2017 г. до 27.08.2018 г. и причинени му от администрацията на Затвор –
Пазарджик, която не е положила предвидената в закона дължима грижа, за да
достави жалбата на А. до Европейския съд по правата на човека.
Отхвърля до размера 10 000 лв. над присъдения размер 200 лв. исковете на лишения
от свобода Н.Н.А., предявени против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени от него в периода от
12.05.2017 г. до 27.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
12.05.2017 г., като твърденията са, че вредите са му причинени от служители на
Затвор – Пазарджик, които не са доставили и са унищожили негово писмо, подадено
на 09.05.2016 г. и адресирано до ЕСПЧ, съдържащо жалба, в резултат на което е
пропуснал 6-месечния срок за обжалване пред ЕСПЧ.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 221 от 08.01.2020 г.по адм. дело № 2410/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 791 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 806/ 2018г. на
Административен съд– Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.