РЕШЕНИЕ
№ 1969
гр. Бургас, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120107530 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Кредит инкасо
инвестмънтс Бг” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
Б.А.Р. и А.Б., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът В. В. В., ЕГН
**********, адрес: * дължи на ищеца сумите от 4583,46 лева главница по сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника договор за потребителски кредит от
*/24.02.2015 г., 416,94 лева възнаградителна лихва за периода от 24.02.2015 г. до 26.09.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.06.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1920/22.06.2022 г. по ч. гр. д. №
3973/2022 г. на БРС.
Твърди се, че на 24.02.2015 г. е сключен договор за кредит между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитодател и В. В. като кредитополучател.
По силата на договора кредиторът е отпуснал кредит в размер на 5000 лева. Кредитът е с
краен падеж на 07.02.2021 г. Кредитополучателят е внесъл 12 пълни погасителни вноски по
дълга в периода 07.03.2015 г. – 07.02.2016 г., една частична вноска в размер на 10,49 лева на
07.03.2016 г., както и 4,06 лева, погасяваща лихва за просрочие, или обща сума в размер на
1405,94 лева. Останалата част от задължението не е погасено, като се претендира поради
настъпил краен падеж на всички вноски по договора.
На 26.09.2016 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземане между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит инкасо инвестмънтс Бг”
1
ЕАД, по силата на който задължението е изкупено от ищеца. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99 ЗЗД за цедирането на дълга.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът чрез особен представител е посочил, че исковете са
недопустими, доколкото от приложения договор за цесия не става ясно дали ищецът е
процесуално легитимиран да предяви исковете. Евентуално е изложено, че същите са
неоснователни, тъй като не е установено ответникът да е усвоил сумата от 5000 лева по
процесния договор за кредит. На следващо място е изложено, че върху първа страница на
договора липсва подпис на кредитополучател, а освен това останалите подписи са различни.
Поради това оспорва авторството на договора за кредит, както и приложенията към него.
В условията на евентуалност е изложено, че задълженията са погасени
по давност, тъй като длъжникът е изпаднал в забава от 07.03.2016 г. и оттогава е започнала
да тече 5-годината давност, изтекла към подаване на заявлението.
Оспорено е твърдението, че ответникът е уведомен за извършената
цесия. Изложени са възражения за недействителност на договора за кредит поради
противоречие с чл. 11 ЗПК.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, настоящият съдебен състав намира
за установено следното:
Съдът намира възражението на процесуалния представител на
ответника за недопустимост на исковете поради липса на легитимация на ищеца да предяви
исковете за неоснователно. По силата на договора за цесия цесионерът е встъпил като
кредитор в правата на цедента в отношенията му с длъжника В., като това е видно от
приложение № 1 към договора, поради което и цесионерът има пълното право да претендира
плащане от длъжника. Неоснователно е възражението, че няма данни договорът за цесия да
е влязъл в сила, доколкото в чл. 2.4 от същия изрично е предвидено след влизането му в
сила да се състави приемо-предавателен протокол (приложение № 2), а такова е приложено
по делото, следователно и договорът е влязъл в сила съобразно уговорките между страните.
Съдът намира, че вземанията са валидно прехвърлени на новия кредитор – ищец по делото.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е
задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за цесия, съгласно който
„УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило вземанията си по процесния
договор за кредит на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД. Дори длъжникът да не е бил
надлежно уведомен за цесията, това не се отразява на валидността на договора. До
съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото
вземане вече е преминало върху цесионера. Ответникът е получил отправеното от
2
„УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД чрез пълномощника „Кредит инкасо
инвестмънтс“ ЕАД уведомление за цесията най-късно получавайки препис от исковата
молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия.
Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е категорична, че получаването на
уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно връчено.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия има
действие за длъжника. Тъй като ответникът не твърди и не доказва, че е извършил плащане
на прехвърлената сума, то цесионерът – ищец се явява носител на това вземане. На
следващо място самото придобиване на вземането от цесионера става по силата на
сключването на самия договор за цесия, доколкото от този момент последният поражда
действие за страните по него. Уведомяването на длъжника е относимо към настъпването на
задължението за изпълнението на прехвърленото задължение от страна на последния към
придобилия вземането цесионер и в този смисъл не е изключва активната легитимация на
цесионера, а е от значение за пасивната такава на ответника – длъжник (в този смисъл са
напр. Решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на I т. о., Решение №
126/30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г. на II т. о. и др.).
Представен е договор за потребителски паричен кредит № */24.02.2015
г., сключен между „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и В.. По силата на договора на
ответника е отпуснат кредит в размер на 5000 лева и е уговорена такса за разглеждане на
кредит в размер на 190 лева. Страните са договорили плаващ годишен лихвен процент при
първоначален ГЛП 14,99 %, годишен процент на разходите 20,55 %, пазарен лихвен индекс
0,66 %, фиксирана надбавка 14,33 %, застрахователна премия 6,59 лева месечно, като
общият размер на плащанията е 8358,84 лева. Съгласно договора сумата подлежи на
връщане на 72 месечни погасителни вноски от по 116,10 лева, в която са включени главница
и лихва. Падежът на първата вноска е на 07.03.2015 г., а на последната такава – 07.02.2021 г.
Предвид оспорване авторството на договорите по делото е приета
съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е посочило, че подписите и
ръкописните текстове, положени от името на В. В., са изписани от нея. Действително
подпис върху първа страница на договора, където е основното съдържание на договора –
стойност на кредита, допълнителни такси и лихви, срок на договора, не е положен от
страните, но такъв е положен върху погасителния план към договора, в който тези
параметри са повторени, т.е. кредиполучателят се е съгласил с тях. Обстоятелството, че
върху приложените по делото копия положеният от служител на кредитодателя е заличен,
не опорочава договорите. При проверка на оригиналите на договора и приложенията към
него се констатира, че няма поправки, заличавания, дописвания.
Представени са платежни нареждания от 24.02.2015 г. – едно в полза на
Юробанк за сумата 122 лева с основание за плащане задължение на В. В. по Бяла карта, две
в полза на В. В., едното за сумата 767 лева по банкова сметка в Банка ДСК, другото за
3
сумата 2096,81 лева по банкова сметка в Уникредит Булбанк. Приложено е искане за
рефинансиране на съществуващ дълг, видно от което В. е заявила желанието си с
предоставената сума от 5000 лева да бъдат погасени нейни задължения - към „УниКредит
Консюмър Файненсинг” ЕАД по два договора за кредит със задължения съответно 1731,77
лева и 282,48 лева, към Юробанк в размер на 122 лева и към Банка ДСК в размер на 767
лева, а остатъкът от предоставената сума да бъде преведен по нейна банкова сметка.
Номерът на банковата сметка, посочен от В. в искането, съвпада с тази, по която е преведена
сумата 2096,81 лева. Общата стойност на така извършените плащания възлиза на
уговорената с процесния договор за кредит сума от 5000 лева, поради което е установено и
изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на заетата сума.
Представен е и сключеният между „Кредит инкасо инвестмънтс Бг”
ЕАД и „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД рамков договор за цесия от 26.09.2016 г.,
като съгласно приложение № 1 към него са прехвърлени и вземанията към В..
Цедентът е упълномощил „Кредит инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно,
представено по делото. Представено е уведомително писмо до В., както и обратна разписка,
видно от която същото не е връчено на длъжника – в товрителницата е отбелязано, че
пратката е непотърсена.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и
ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „УниКредит Консюмър
Файненсинг” ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да
заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на
задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест
на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно
вноските си договора.
Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице
валидно облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията на процесуалния
представител на ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване
разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за
потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към
датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
4
същите са изискуеми при самото му сключване.
Възражението на процесуалния представител на ответника, че
процесният договор за кредит е недействителен, е неоснователно. Съдът намира, че
договорът е сключен в предвидената за това форма, има всички изискуеми реквизити, към
него е подписан погасителен план, в който са описани по пера и стойност размерите на
дължимите ежемесечни вноски. Видно от представения оригинал на договор и общи
условия към него същите действително са разпечани на шрифт 10 или 11, т. е. по-малък от
12, като за извършването на това визуално сравнение не са необходими специални знания по
смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. В посочената разпоредба от ЗПК ясно е формулирано
основанието за недействителност на договора – шрифтът на договора следва да е не по-
малък от 12. Това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на
нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на договора,
отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на
законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от
кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на
договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор, ведно с
погасителен план и общи условия, са достатъчно четливи, при запознаване с тях
потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че
нарушението не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на договора, след
като останалите изисквания на закона са изпълнени.
Съдът намира за доказано посредством представените писмени
доказателства, че „УниКредит Консюмър Файненсинг” ЕАД и В. са сключили договор за
кредит, по силата на който дружеството е предоставило на В. в заем сума в размер на 5000
лева. Както бе посочено по-горе, установено е от приложените доказателства, че сумата е
усвоена от кредитополучателя, като с част от нея са рефинансирани други задължения на
ответника, а оставащата сума е предедена по посочена от нея банкова сметка. Страните са
уговорили такса за разглеждане на кредита в размер на 190 лева, която е включена в общата
сума на главницата по кредита. Падежът на първата вноска е на 07.03.2015 г., а на
последната такава – 07.02.2021 г., видно от приложения погасителен план, подписан от
страните. Поради така събраните и обсъдени доказателства съдът намира, че страните са
обвързани от валидна облигационна връзка по повод сключване на процесния договор.
В случая кредиторът се позовава на настъпила изискуемост на цялото
задължение по договора поради настъпил краен падеж на 07.02.2021 г. Ето защо и
предявеният в настоящото производство иск за главница се явява основателен до размера на
падежиралите вноски, които съобразно приложения погасителен план са 60. Стойността на
вноските за главница за посочения период, които не са платени от длъжника, е общо 4583,46
лева. По отношение на вноските за възнаградителна лихва кредиторът претендира
заплащане само на част от тях – за периода 24.02.2015 г. до 26.09.2016 г. (датата на договора
за цесия). Предвид липсата на доказателства съобразно разпределената доказателствена
тежест В. да е заплатила дължимата по договора сума, исковете за главница и
5
възнаградителна лихва са изцяло основателни и следва да се уважат.
По отношение на възражението на процесуалния представител на
ответника за настъпила погасителна давност за вземанията с твърдението, че длъжникът е
изпаднал в забава от 07.03.2016 г. и оттогава е започнала да тече 5-годината давност, изтекла
към подаване на заявлението, съдът намира същото за неоснователно. Давността е започнала
да тече от крайния падеж на задълженията по договора – 07.02.2021 г. Това е така, тъй като
съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5/2019 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019
г. ОСГТК на ВКС „при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично
сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само
едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост“, т. е. давността за главницата
започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, като петгодишният срок към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл. В този
смисъл са и Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., III г. о. на ВКС, Решение № 38 от
26.03.2019 г. по т. д. № 1157 от 2018 г., ІI т. о. на ВКС.
Относно възражението за настъпила погасителна давност на вземането
за договорна лихва същото е неоснователно. Възнаградителната лихва не се подчинява на
разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД, тъй като, както бе посочено и по-горе, тя не представлява
лихва по смисъла на закона, а представлява дължащото се на кредитора възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума като заем, който следва да бъде върнат,
заедно с уговорената договорна лихва (в този смисъл е напр. Решение № 211 от 26.01.2017 г.
по гр. д. № 958 от 2016 г., ІI г. о. на ВКС). Възнаграждението, заедно с главницата по
кредита, са общото вземане на банката за отпуснатия кредит, като не се включва в нито една
от посочените хипотези в чл. 111 ЗЗД. Фактът, че плащането на тези задължения –
главницата по договора и възнаграждението за отпуснатия кредит, е уговорено да се
извършва чрез месечни погасителни вноски, в никакъв случай не прави вземането
периодично, като задължението е неделимо. Ето защо и погасяването на вземането за
договорна лихва се подчинява на правилата на чл. 110 ЗЗД, като се прилага общата
петгодишна давност, която в случая не е изтекла към подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Ето защо съдът намира, че исковете са основателни.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата
страна се дължат деловодни разноски в размер на 1133,41 лева в настоящото и заповедното
производство, включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 150 лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. В., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Б.А.Р. и А.Б., сумата 4583,46 лева
главница по сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника договор
за потребителски кредит от */24.02.2015 г., 416,94 лева възнаградителна лихва за периода от
24.02.2015 г. до 26.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 21.06.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1920/22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 3973/2022 г. на БРС.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, адрес: * да заплати на „Кредит
инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Б.А.Р. и А.Б., сумата от 1133,41 лева (хиляда сто тридесет и три лева и
четиридесет и една стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7