р е ш е н и е
№ /12.06.2019
гр.Плевен,12.06.2019г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на трети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Анелия Докузова и в присъствието на
прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №290 по описа на
съда за
2018г.,на основание данните по делото и закона, за
да се
произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл. 5 ал.1 ЗЛС във
вр.с чл.336 ГПК.
Постъпила е искова молба
от М.М.А. *** срещу А.М.П. от с.гр. В
ИМ се твърди,че ответникът е лицето,с
което ищцата живее на съпружески начала и с когото имат две деца М. и М.,родени
на ***г.Твърди се,че на 20.06.2017г.в резултат на ПТП, ответникът е постъпил в УМБАЛ П.за
интензивно лечение в изключително тежко състояние с наличие на травми,които според лекуващите
лекари са несъвместими с живота,че след огромните усилия положени за А.П.,същият
след 6-месечна кома се е събудил. Посочено е,че продължителното време в
състояние на кома,обездвижването и
тежките травми са довели до пълна мускулна атрофия,липса на говор,липса на
движения,неспособност за самостоятелно обслужване и самостоятелно хранене,което
състояние лекарите определят като „вегетиращо състояние“ . Твърди се,че
горепосочените обстоятелства са пречка за започване на съдебни производства
против прекия причинител на вредата,както и против застрахователя на ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“,че ответникът не може да бъде разпитан
,не може да упълномощи процесуален представител.Изложени са доводи,че голяма
част от ежедневните работи на ответника и създадените от него правоотношения с
различни институции изискват неговото лично участие, което на този етап е
невъзможно.В заключение ищцата моли съда да постанови решение,с което
ответникът да бъде поставен под ограничено запрещение,като ищцата бъде
определена за негов попечител.В съдебното заседание на 28.05.2019г.на основание
чл.214 ГПК бе допуснато изменение на иска,като същият се счита предявен за
поставяне на ответника А.П. под пълно запрещение,а не както е заявено в ИМ за
поставянето му под ограничено запрещение.В съдебното заседание на 03.06.2019г.,на
което бе даден ход по същество ищцата М.М. поддържа така предявения иск и моли
съда да го уважи,като постанови решение,с което ответникът да бъде поставен под
пълно запрещение,а тя да бъде определена за негов настойник.
С определение на ПОС №541 от 18.05.2018г.на ответника А.М.П. е предоставена
правна помощ,а с последващо определение на ПОС №562 от 28.05.2018г.адвокат Х.Т.
от ПАК е назначена за негов служебен защитник.В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Х.Т.,в
който е взето становище,че така предявеният иск е допустим ,че ищцата е от
кръга на лицата, които имат правен интерес от предявяване на иска.Изложени са
доводи,че представените с ИМ писмени доказателства са в подкрепа на твърденията,
изложени в ИМ,че след претърпяно ПТП на ***.ответникът се намира в състояние
,което не му позволява да се грижи сам за себе си,както и за своите интереси.
Посочено е,че адвокат Т. е провела
разговор с лекуващия лекар на ответника –проф.Р. Р.,началник на Клиника
по анестезиология и интензивно лечение КАИЛ към „УМБАЛ Д-р Г. С.“ЕАД,където
ответникът е бил настанен към датата на подаване на ИМ,че проф.Р. е потвърдил
наличието на тежко здравословно състояние на пациента , изразяващо се в пълна
мускулна атрофия,липса на говор и движения, неспособност за самостоятелно
хранене и обслужване .Посочено е,че това състояние категорично не дава възможност на А.П. сам да се грижи за своите работи по
смисъла на чл.5ал.1 ЗЛС.В отговора е посочено ,че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.5 ал.1 ЗЛС ,за да бъде поставен ответника под пълно
запрещение.Взето е становище,че ИМ е основателна, следва да бъде уважена от
съда като А.П. бъде поставен под запрещение,а за негов законен представител
бъде определена М.М.А..В съдебното заседание на 03.06.2019г.,на което бе даден
ход по същество служебният защитник на ответника адвокат Х.Т. поддържа така
изразеното становище ,като посочва,че молбата следва да бъде уважена,като
доверителят й бъде поставен под пълно запрещение,с произтичащите от това
законни последици.
Окръжна прокуратура П.чрез прокурор И.Р.
взема становище,че искът е основателен с оглед събраните по делото
доказателства и личните впечатления от ответника,като счита,че пълното
запрещение ще е единствено и само в интерес на лицето.
Окръжният съд,като
съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с правно
осн.чл.5 ал.1 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответника А.П.
под пълно запрещение,с оглед направеното изменение на иска,допуснато от съда по
реда на чл.214 ал.1 ГПК..
Безспорно от представения
констативен протокол за ПТП,изготвен от ОД на МВР П.се установява,че при
ПТП,настъпило на 20.06.2017г. ответникът А.П. е пострадал,като му е причинена
черепно-мозъчна травма,гръдна травма и е бил тежко ранен с опасност за живота.
От представената етапна
епикриза се установява,че след станалото ПТП,на 20.06.2017г.ответникът е приет
по спешност в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към „УМБАЛ Д-р Г.
С.“ ЕАД гр.П. в изключително тежко състояние,с множество травми, несъвместими с
живота според лекуващите лекари.В етапната епикриза е отразена окончателната
диагноза,проведеното лечение и извършените инструментални изследвания.В
клиничното обсъждане от 29.03.2017г. е посочено,че се касае за контузио
корпорис генерализата след ПТП,с тежка травма на глава,гръден кош и
крайници,довела до тежки органни поражения,трудно съвместими с човешкия живот
.Посочено е,че пациентът е в тежко общо състояние,с моторна афазия,невъзможност
за движение на горни и долни крайници,на ИБВ,хранене пер сондам и парентерално,
парентерално приложение на множество медикаменти.
Няма спор,че от
приемането му по спешност в УМБАЛ-КАИЛ П.на ***.след ПТП до завеждане на ИМ на
25.04.2018г.ответникът А.П. е бил на лечение в болничното заведение,като за
период от 6 месеца е бил в кома.В хода на процеса същият за няколко месеца е
бил на лечение в ***,а към настоящия момент е обгрижван от близките си в
домашна обстановка.
Безспорно от
представеното ЕР на ТЕЛК №***.се установява,че на А.П. е призната 100% трайно
намалена работоспособност ,с чужда помощ ,със срок за една година,с водеща
диагноза:други травми,обхващащи няколко области на тялото, некласифицирани
другаде,като причинените травми подробно са описани.В мотивите на посоченото ЕР
на ТЕЛК е прието,че лицето е в будна кома с параплегия горна и долна,на
изкуствена вентилация и не може да изпълнява посочената в производствената
характеристика професия.С ЕР на ТЕЛК №***. е извършена частична корекция на
предходното ЕР на ТЕЛК ,като е прието,че инвалидността е по причини трудова
злополука .
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли ответникът от слабоумие
или душевна болест по смисъла на чл.5 ал.1 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи.
За изясняване на спорните по делото въпроси бе назначена съдебно-психиатрична експертиза,изготвена от
ВЛ А.А..
От заключението на ВЛ А.А. ,което не е оспорено от страните и като
компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че ответникът А.М.П.
е в състояние след черепно мозъчна травма,комоцио и контузио церебри,като
понастоящем е с клинична картина на будна кома.Според експертизата същият е с
нарушена моторика, вкл.говор,функцията на психичните сфери като внимание, възприятия,
представи,емоции,воля,мислене,памет и интелект са потиснати и е невъзможна
оперативна мисловна дейност.Според ВЛ при тази клинична картина психичното
състояние на ответника покрива критериите за понятието слабоумие по смисъла на
чл.5 ЗЛС. Заключението на ВЛ е,че А.П. е лишен от способността сам да се грижи
за своите работи,да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи адекватно.С оглед защита на
интересите на ответника,ВЛ е дало
становище,че следва да му бъде призната пълна недееспособност и да бъде
поставен под пълно запрещение.В този
смисъл са и дадените от ВЛ А. устни
обяснения в съдебното заседание на 28.05.2019г.,който посочи,че на този
етап при ответника е невъзможна съзнателна психична дейност ,а при лечението му
в *** е определено,че последният е във вегетативно състояние,че това лечение
може да доведе до някакво подобрение,но за момента същият следва да бъде
поставен под пълно запрещение.
С оглед изискването на чл.337 ал.1 ГПК съдът да добие непосредствени
впечатления за ответника,за когото е направено искане за поставянето му под
запрещение,съдът на 03.06.2019г.в присъствието на страните и прокурор от ОП П.посети
последния в дома му в гр.П.,на ул.“***“№***,
ет.***, ап.***.При посещението се установи,че ответникът А.П. стои неподвижно в
леглото,с отворени очи,не може да се движи,не може да става, не може да говори
,като на зададени въпроси от ищцата М. премигна два пъти с очи,а на
въпрос“Разбира ли какво му се говори“,вдигна показалеца на дясната си ръка.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства ,както и с оглед
личните си впечатления, съдът приема,че са налице предпоставките на чл.5 ал.1
ЗЛС и ответникът А.М.П. следва да бъде поставен под пълно запрещение,за да се
охранят в максимална степен интересите му. Установен е медицинският
критерий-психично състояние,покриващо критериите за понятието слабоумие и невъзможна оперативна мисловна
дейност,след черепно-мозъчна травма и клинична картина на будна кома. Налице е
и юридическият критерий-невъзможност на ответника да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи,както и сам да се грижи за своите работи.Искът е
основателен, доказан и следва да бъде уважен.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС А.М.П., ЕГН **********
*** под
пълно запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 във вр.с чл.154 ск
препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на органа по
настойничеството по постоянния адрес на ответника при Община П.за учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: