Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.12.2019
г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 30 състав
На двадесет и осми ноември
Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело № 10711 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ.
Ищецът В.П. поддържа, че на 04.03.2008г. бил задържан в СДВР за срок от
24 часа, като в хода на образуваното ДП СГП му подвигнала обвинение за
извършване на престъпление по чл.250, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Била му
наложена мярка за задържане „домашен арест“, заменена след 8 месеца с „парична
гаранция“, заменена през 2010г. с „подписка“. Разследването продължило 8
години. През 2016г. бил внесен обвинителен акт в СГС и образувано нохд
№3117/2016г. по описа на 13 с-в. С присъда от 16.02.2017г. ищецът бил признат
за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение. Присъдата била
отменена изцяло от САС, а делото – върнато за ново разглеждане. При повторното
разглеждане на делото, ищецът бил отново оправдан с присъда от 04.07.2018г.,
която била изцяло потвърдена и влязла в законна сила на 09.07.2019г. От
незаконните действия на П.ищецът търпял имуществени и неимуществени вреди,
подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени.
Имуществените вреди са индивидуализирани като: 1 600 лева разходи за
адвокатски хонорар, 2 броя заеми, всеки от по 3 000 лева, внесени
осигурителни вноски за периода март 2008 – декември 2008г. в общ размер на
448,80 лв. или общият
размер на претенцията за обезщетение на претърпените имуществени вреди възлиза
на 8 048,80 лв. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане за престъпление,
което ищецът не е извършил, както и широкото отразяване в медиите на извършения
арест и воденето на разследването, станали достояние на неограничен кръг
близки, познати, колеги и приятели на ищеца, се оценява на сума в размер на
141 195,20 лв. Претендира и законна лихва върху посочените суми, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П.на РБ
подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Счита,
че недоказани са твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и
причинната им връзка със същото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и повдигнатото
обвинение. Оспорва достоверността на датата на представените договори за заем.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
след което приема от фактическа страна
следното:
От приетия по делото Протокол за обиск
и изземване от 04.03.2008г. се установява, че на посочената дата, във връзка с
дознание №5350/2007г. по описа на СДП, е извършен обиск на ищеца В.П., при
което му е иззет мобилен телефон.
От приетия Протокол за обиск на лице от
05.03.2008г. се установява, че на посочената дата ищецът се е намирал в
следствения арест на ул. „Г. М. Димитров“ в София, където му е извършен обиск и
са иззети лични документи и вещи, подробно описани в протокола.
С постановление от 05.03.2008г. на разследващия орган при Столична дирекция
„Полиция“ в гр. София е образувано досъдебно производство срещу В.Г.П. за това,
че за периода от 02.06.2007г. до датата на постановлението е участвал в
организирана престъпна група , състояща се от Щ.Щ.Щ., М.Р.М., М.С.С.и А.А.А.,
извършваща престъпления по чл. 250, ал.1 от НК. Повдигнато му е обвинение за
извършване на престъпление по чл. 321, ал.2, вр. чл.250, ал.1 от НК и е
определена мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа“.
От Протокол от съдебно заседание,
проведено на 19.09.2008г. по нчд №2530 по описа за 2008г. на СГС, НО, 28 състав
се установява, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „домашен
арест“, която е продължила за срок по-дълъг от 6 месеца и е била изменена в
„парична гаранция“ в размер на 3 000 лева с определение на съда от същото
съдебно заседание. Определението е влязло в сила на 02.10.2008г.
Съгласно Определение на СГС, НК, 10
с-в от 23.03.2010г. по нчд №1369/2010г. мярката за неотклонение “парична
гаранция“ – внесена, е била отменена, както и забраната обвиняемият да напуска
пределите на РБ.
С присъда от 04.07.2018 г. по НОХД №
4107/2017г. по описа на СГС, НО, 6 с-в, подсъдимият В.Г.П. е признат за
невиновен за това, че в периода от 04.02.2008г. до 06.02.2008г. в гр. София,
при условията на продължавано престъпление, с три деяния, които поотделно
осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, превел суми във валута извън страната по банков път, с левова
равностойност за всеки от преводите 160 551,20 лева, използвайки
неистински документи – фактури и писма – сметки, на които е придаден вид, че
изхождат от бенефициентите на преводите и документи с невярно съдържание, в
които като основание е посочено извършване на търговска сделка или услуга и
декларация по ЗМИП, чието попълване е задължително за извършването на банковите
преводи, подробно описани в присъдата, и оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.250, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
След протест на СГП срещу присъдата
е образувано ВНОХД №1440/2018г. по описа на САС, което е приключило на 12.06.2019г.
с решение на съда, с което присъдата на СГС е изцяло потвърдена. На 09.07.2019г., съгласно направеното отбелязване,
присъдата е влязла в законна сила.
От заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Д.Б.,
което съдът кредитира като компетентно, обективно и пълно, се установява, че
при ищеца има данни за следните заболявания, за които по делото са представени
медицински документи – експертни решения на ТЕЛК, подробно обсъдени от вещото
лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно: двустранна нефролитиаза – от
2010г.; ИБС – ритъмна форма. Камерна – от две огнища, групирана екстрасистолия
и рядка надкамерна екстрасистолия – от 2010г.; артериална хипертония 2 степен,
хипертонично сърце – 2010г.; сърдечна недостатъчност 2 функционален клас;
псориазис вулгарис – продължително протичане, разширено разпространение –
2010г.; псориатичен артрит – 1 -2 – рентленологичен стадий – 2013г.;
парамедианна дискова херния на ниво Л5 – 2010г., протрузия на ниво Л4-Л5; Пес планус
двустранно – 2010г.; начална шийна спондилоза – 2010г.; язвена болест,
неуточнена, без усложнения – 2010г.; бронхиална астма – алергична форма –
2013г.; остеопороза – 2013г.; предкоренчева увреда Л5 – 2013г.; Пероферна
стволова увреда на н.перонеус вдясно
-2013г. Всички заболявания фигурират за първи път в ЕР на ТЕЛК от 2010г.
Не е представена документация за периода преди 2010г. Съгласно заключението на
вещото лице всички заболявания са с давност от преди 2008г. Псориазисът е с
давност от над 30 години, усложнен в псориатичен артрит в рентгенологичен
стадий през 2013г. Установената през 2013г. астма е с неголяма давност и
алергична генеза. Язвената болест не показва обостряне до 2019г. Липсват
описани хипертонични кризи за периода 2010 – 2019г. Доказаната през 2010г.
дископатия през 2013г. се усложнява с предкоренчева увреда на Л5 – Ес1 и
периферна стволова увреда на нарвус перонеус вдясно. Изводът на вещото лице е ,
че всички заболявания на ищеца не показват обостряне и повишаване на
функционалния си клас, освен псориазисът и спондилартрозата, които обостряния
не се обуславят от дистрес/ повишените нива на стрес, които са вредни а
човешкия организъм/. Нито едно от наличните заболявания няма асоциация с
дистрес.
От представеното по делото копие на трудова
книжка се установява, че на 15.12.2008г. ищецът е постъпил на работа като
учител в 9-та Френска Езикова Гимназия.
На 13.09.2010г. е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325,
т.1 от КТ – по взаимно съгласие.
От представеното копие на
осигурителна книжа се установява, че за периода януари – ноември 2008г. за
лицето В.П. са внесени осигурителни вноски в размер на 52,80 лв. месечно, а за
м. декември 26,40 лв. Осигурителната вноска е изцяло за сметка на осигуреното
лице.
Представени са материали от печатни
и електронни медии, в които се коментира задържането на ищеца и повдигнатото
обвинение.
Установява се, че ищецът е бил
преподавател по английски език в 9 ФЕГ, като на
20.07.2010г. му е отправена покана за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 01.09.2010г. по чл.331 от КТ, с изплащане на
обезщетение в четирикратен размер на последното месечно брутно трудово
възнаграждение.
От представените 3 бр. договори за
правна защита и съдействие се установява, че във връзка със защитата му по
образуваното досъдебно производство ищецът е договорил възнаграждение в размер
на 500 лв., чието плащане не е удостоверено в договора; на 21.01.2016г. е
сключен договор за правна защита и съдействие с предмет „процесуално представителство“
между ищеца и адв. Д. Т. с договорено възнаграждение в размер на 300 лв., като
в договор не е посочено за кое производство се отнася въпросното процесуално
представителство; на 17.10.2016г. ищецът е сключил договор за правна защита и
съдействие по нохд №3117/2016г. по описа на СГС, за което е заплатил адвокатски
хонорар от 800 лв. в брой, което е удостоверено в самия договор.
Представени са и два броя разписки
за получена сума в заем, съответно от 09.03.2008г. и 29.10.2010г. В същите е
посочено, че са били сключени договори за заем между ищеца и И.К.на стойност
3 000 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Р.Н. – П., Р.К.и И.К..
Свидетелката П.,
съпруга на ищеца, заявява, че след случилото се през 2008г. съпругът й се
променил. Преди това бил с позитивна нагласа към живота, душата на компанията.
След 2008г. станал затворен, несигурен, раздразнителен. Сринал се здравословно и
психически и на съпругата му се наложило да е опората в семейството. Най –
много им тежали несправедливото обвинение, публикациите по медиите и
репортажите по телевизията, от които близки и познати разбрали за воденото
срещу съпруга й дело. Наложило се да преживяват с нейната учителска заплата.
Имало опасност да не успеят да подсигурят средствата, необходими във връзка с
изявите на едното от децата си, което се явявало на международни и национални
олимпиади и състезания по математика и физика. И двамата със съпруга си
страдали от безсъние. След началото на производството някои от колегите им
започнали да странят от тях, спрели да им идват на гости. Други казвали, че
всичко ще се оправи, но малко били тези, които реално помагали, вкл. и
финансово. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите са
непосредствени, логични и последователни, без противоречие с останалите събрани
по делото доказатества, като ги цени при условията на чл. 172 от ГПК, вземайки
предвид възможната й заинтересованост от спора.
От разпита на свидетеля Ковачев се установява, че
той бил колега на ищеца, с когото заедно
са преподавали в 9-та ФЕГ, като го познава от 2007г. В един момент се получили
сигнали, че на предишната си работа в някаква фирма ищецът е участвал в нещо незаконно.
Този слух се разпространявал и между учениците, които питали свидетеля дали
това е вярно. Отнасяли се подозрително към ищеца. Част от колегите също се
отдръпнали, но самият той не си променил отношението към ищеца. Чул слухове, че
г-н П. бил принуден да напусне, но не знае нищо категорично по въпроса.
Свидетелката Кърчева заявява, че е приятелка на
семейството на ищеца повече от 25 години. След повдигането на обвинението,
Веско споделил и бил много разстроен. Това му се отразило и финансово, но
свидетелката и съпругът й оказвали подкрепа през цялото време – морална, а също
и финансова, като предоставили заем от 3 000 лв. на два пъти – през 2008г.
и около 2 години по-късно.
Съдът кредитира
свидетелските показания, които са обективни и отразяващи непосредствени
възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства. Същевременно,
съдът намира, че показанията на свидетеля Ковачев в частта им относно
принуждаването на ищеца да напусне, не отразяват факти, а само „слухове“, както
сочи и самият свидетел. Ето защо, като взе предвид и отразеното в трудовата
книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именнно – по
взаимно съгласие, съдът приема за недоказано от фактическа страна, че ищецът е
бил уволнен от работа по причина образуваното срещу него досъдебно
производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
материалната легитимация на ответника:
Отговорността
на П.на Р България се претендира на основата на разпоредбата на чл. 46, ал.1 от НПК, съгласно която прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление
от общ характер. Следователно П.на Р.Б. (като централизирана и единна система)
е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като в
нейния персонален състав е било включено лицето, повдигнало незаконосъобразното
обвинение, поддържало същото срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК) и
същевременно осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в
рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК).
Основателността
на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/.
наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на
оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици
/вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154,
ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
По иска за
неимуществени вреди:
По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било
повдигнато обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на
фактическата страна на казуса. По
повдигнатото обвинение ищецът е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Наличието на
оправдателна присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното
производство процесуални и процесуално-следствени действия като
незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им същите може да
са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца
и да са били продиктувани от събраните по делото към този момент доказателства. Следователно
крайният съдебен акт, с който подсъдимият се
оправдава, прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на
извършените спрямо него действия и отрича по категоричен начин необходимостта
от извършването им.
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3,
пр.1-во, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по
справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения
критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид
конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
От събраните
гласни доказателства се установява с категоричност, че повдигнатото обвинение е
довело до негативни промени у ищеца. Засегнати били чувствата на личността за
сигурност и справедливост. Външното проявление на притеснение и
раздразнителност се отразява в сферата на личните отношения. Установяват се стесняването на
социалния му кръг, както и увреждането на репутацията му пред
обществото, вкл. и авторитета му като учител пред учениците и колегите му. Следователно,
по делото се установи по несъмнен начин чувството на стрес, тревога, уронване
на честта и достойнството на ищеца (което следва да се приеме за установено
дори и без събиране на формални, външни доказателства като гласни
доказателства). Искът е доказан по своето основание.
Следва да се
съобрази изрично и приетото в съдебната практика положение, че при определени професии (напр. полицаи, военни, магистрати), в случая
– учители, към които обществото дължи
респект и уважение, поради което има изключително завишени очаквания и
изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, естествено и
логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и
професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради това, по общо
правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има
по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва
авторитета им в съответната професионална област. Това следва да се вземем предвид
при оопределяне размера на обезщетението.
Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление от 05.03.2008г. От този
момент същият има качеството на обвиняем. Ето защо
недоказана се явява причинната връзка между установените му заболявания и
повдигнатото обвинение. От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ,
неоспорено от страните, с категоричност се установява, че всички заболявания на
ищеца са датирали от периода преди 2008г. Тези от тях, които са се усложнили в
процесния период, не са претърпели развитие на стресова основа. Касае се за
хронични, възрастово обусловени заболявания. Единственото новопроявено
заболяване е с алергичен генезис. Ето защо
съдът намира, че не беше доказана при условията на пълно и главно доказване
причинно-следствената връзка между посочените вреди и процесното наказателно
производство, поради което същите не следва да се вземат предвид при определяне
размера на дължимото обезщетение.
Следва да бъде съобразен фактът, че наказателното производство срещу ищеца
е продължило 11г. и 4 м. (привлечен е като обвиняем на 05.03.2008г., а оправдателната
присъда е влязла в сила на 09.07.2019г.) през което време безспорно ищецът е
търпял негативни психически изживявания
и стрес досежно качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за
налагане на наказание за тежко умишлено престъпление. Освен вредите, вследствие
естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, ищецът
е претърпял и допълнителни вреди, свързани с взетите по отношение на него мерки
за неотклонение и по-конкретно мярката „домашен арест“, която за продължителен
период от време е лишила ищеца от възможността да работи, да се придвижва
свободно в пространството и да функционира социално по нормален начин. Вредите
от наложените мерки за неотклонение следва да бъдат взети предвид при
определяне на размера на обезщетението.
Установи се
от събраните гласни доказателства, че ищецът е понесъл тежки последици в личен
аспект от повдигнатото обвинение, довели до конкретни промяна в начина му на
живот. Съдът намира, че се
установява и стесняването на социалния му кръг, както
увреждането на репутацията му пред обществото, вкл. и в професионалния му живот.Като взе предвид всичко изложено по-горе, съдът
намира, че справедливото обезщетяване на моралните вреди следва да бъде
определено на 30 000 лева. До пълния предявен размер претенцията е неоснователна
и следва да се отхвърли.
С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява
и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 09.07.2019г.
/Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.
По иска за имуществени вреди:
Претенцията за имуществени вреди, доколкото касае отделни пера, ще бъде
разгледана за всяко от тях поотделно.
По отношение на
изплатените адвокатски хонорари:
Задължителната практика на ВКС последователно приема, че разноските,
извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и вземането за обезщетение следва да се реализира по
реда на този закон, тъй като липсва процесуална възможност претенцията да се
упражни в наказателното производство.
Както беше подробно разгледано по-горе, при установяване на фактите по
делото, представени са 3 бр. договори за правна защита и съдействие. По
договорът от 08.03.2010г. е договорено възнаграждение в размер на 500 лв., но
доколкото не са представени доказателства, че уговореното възнаграждение е
платено, нито това е удостоверено в самия договор, съдът намира, че не е
доказано при условията на пълно и главно доказване претърпяването на
имуществена вреда в посочения размер. Ето защо претенцията в тази й част е
неоснователна.
В същата степен това важи и за претенцията по договор за адвокатска защита
от 21.01.2016г. В него е посочено, че е уговорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., но не се установява, че договорът е за
процесуално представителство по процесното наказателно производство. Съдът не
може да презюмира, че това е така, доколкото тежестта на доказване на вредите и
изцяло върху ищцовата страна.
Основателна и доказана е претенцията, касателно платеното възнаграждение за
процесуално представителство по третия представен договор – от 17.10.2016г. В
същия е посочено, че възнаграждението е дължимо във връзка с нохд №3117/2016г.
на СГС /от мотивите на представените по делото съдебни актове е видно, че под
този номер е било първоначално образувано наказателното дело срещу ищеца в СГС,
поради което съдът приема, че хонорарът е платен именно във връзка с процесното
наказателно производство/, посочен е неговият размер – 800лв., както и че е
било платено в брой, в която си част договорът има характера на разписка и
доказва извършеното плащане.
По отношение на
имуществените вреди в размер на 6 000 лв. по два договора за заем:
Имуществената вреда, по своята правна природа, представлява претърпяна
загуба /намаляване на актива, увеличаване на пасива на имуществото/ или
пропусната полза /неосъществено увеличаване на имуществото/. С договора за
паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума
пари, която заемателят се задължава да върне. При сключването на договор за
заем, имуществото на заемателя едновременно увеличава актива си със сумата по
договора, и пасива си - със задължението
за връщане на сума в същия размер. Ето защо, само по себе си, сключването на
договор за заем не би могло да представлява вреда за имуществото на заемателя,
което се „уравновесява“ с придобиването на едно имуществено право и едно
задължение – с еднаква стойност. Такава би могла да бъде платената лихва по договора,
ако такава е уговорена и реално изплатена. В тази връзка ищецът не е направил
нито фактически твърдения, нито е ангажирал доказателства. Отделно стои
въпросът за наличието на причинна връзка, който съдът намира за безпредметно да
се изследва, предвид възприетото становище, че въобще липсва доказана вреда.
Претенцията в тази й част е изцяло
неоснователна.
По отношение на
заплатените здравни осигуровки за периода март – декември 2008г.:
Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени от ищеца здравноосигурителни вноски за посочения период. Личното
заплащане на тези вноски би било пряко следствие от наложената му мярка за
процесуална принуда – домашен арест, в случай че ищецът не би могъл да полага
труд по трудовото или служебното си правоотношение и съответно тези вноски не биха
били внесени от работодателя му. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че
ищецът към момента на вземане на мярката „домашен арест“ е бил в трудово или
служебно правоотношение. Няма основание съдът да счита, че и преди налагането
на мярката ищецът не е внасял здравните си осигуровки за собствена сметка –
напротив, от представеното по делото извлечение от осигурителна книжка е видно,
че и за м. януари и февруари 2008г. ищецът е платил осигурителни вноски в същия
размер, изцяло за сметка на осигуреното лице. При това положение, не може да се
приеме, че е налице причинно-следствена връзка между направения разход за
посочените здравни осигуровки и повдигнатото обвинение.
В обобщение, претенцията за обезщетение на претърпените от ищеца
имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 800 лв. –
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, а за останалите вреди над 800 лв. до пълния предявен размер на иска от
8 048,80 лв. – е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на
разноските:
Ищецът претендира направените по
делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата по делото възлизат на 10 лв. за платена държавна такса, 800 лв.
адвокатски хонорар за изготвяне и депозиране на искова молба и 1 500 лв.
за процесуално представителство. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за
държавна такса в цялост, а за адвокатско
възнаграждение – съразмерно с уважената част от иска. Направено е и възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което е неосноватено, предвид факта, че сборът от претендираните
възнагражденията не надхвърля изчисления по реда на НМРАВ миминален размер на
адвокатския хонорар по делото, съобразно материалния му интерес. Ето защо,
съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за един адвокат в размер на 472,27 лв.
На осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ П.следва да заплати по сметка на СГС и
разноските в производството, а именно -
854,60 лв. за изготвяне на СМЕ.
С оглед изложените съображения съдът
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., гр. София, бул. „Витоша”
№ 2 да заплати на В.Г.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 1 –
адв. Д.Т., сумата от 30 000 лева по иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3,
пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното
обвинение в извършване на престъпление по чл.250,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда на СГС, НО, 6
с-в, по НОХД №4107/2017г., влязла в законна сила на 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 30 000 лева до
пълния предявен размер от 141 195,20 лева.
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., гр. София, бул. „Витоша”
№ 2 да заплати на В.Г.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 1 –
адв. Д.Т., сумата от 800 лева по иска с
пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване имуществените
вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.250, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с
присъда на СГС, НО, 6 с-в, по НОХД №4107/2017г., влязла в законна сила на
09.07.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 800 лева до пълния предявен размер от 8 048,80 лева.
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., гр. София, бул. „Витоша”
№ 2 да заплати на В.Г.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 1 –
адв. Д.Т. сумата от 482,27 лева – съдебни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати по
сметка на СГС, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сумата от 854,60 лв. – разноски за изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: