№ 650
гр. Ловеч, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500385 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против разпореждане № 506/25.07.2022 г., по ч.гр.д. № 490/2022 г. на РС
Троян, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател
против ПЛ. Д. Б. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В частната жалба са направени следните оплаквания за неправилност на
атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване
при нарушение на съдопроизводствните правила: за допуснато от съда
разширително тълкуване на чл. 410, ал. 3 ГПК, отказвайки да издаде
заповедта за изпълнение; за излизане на районния съд от рамките на своята
компетентност, изисквайки от заявителя да посочи датата, на която
длъжникът е уведомен за цесията. В частната жалба е направено искане за
отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение
за посочените в заявлението суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 25.07.2022 г., а частната жалба е подадена на
29.07.2022 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния
жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му
част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на
претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
За да отхвърли изцяло заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд
приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания да изложи
допълнителни фактически твърдения относно: индивидуализация на
вземанията по заявлението, с уточняване каква част от тях е погасявана с
предлаганото от ответника по заявлението изпълнение, както и дали в
главницата е включена сумата по застраховката; дали длъжникът по
заявлението е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и за
извършената цесия, от кого и кога е станало уведомяването. Районният съд е
констатирал, че в подадената по делото уточняваща молба от заявителя не се
излагат твърдения за изясняване на обстоятелствата, за които са дадени
указания.
Интерпретацията на районния съд на подадената уточняваща молба е
точна, а изграденият въз основа на нея извод за неотстраняване
нередовностите на заявлението – правилен. Въпреки указанията, дадени му с
разпореждане от 26.05.2021 г., заявителят не е изложил допълнителни
твърдения, като вместо това, в уточняващата молба е направено позоваване на
съдебна практика по дела на национални окръжни съдилища и ВКС, вкл.
такава на СЕС. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика не е относима
към поставените по конкретното дело процесуални проблеми за редовността
на заявлението, за даване на точни указания от съда по отстраняване на
констатираната нередовност и за изпълнение на същите указания от
заявителя. Указанията на районния съд са в насока, именно преодоляване на
неяснотата по тези обстоятелства. Изискването за посочване на такива
твърдения е заради това, че те се свеждат до правно релевантни факти,
подлежащи на посочване от заявителя, с оглед осигуряване възможност на
длъжника да ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по
заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което
не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата
молба, идентични на тези в заявлението.
В този смисъл указанията към заявителя са в съответствие с чл. 410, ал.
2 ГПК и не е допуснато разширително тълкуване на същата разпоредба от
заповедния съд, който е останал в рамките на своята компетентност, давайки
конкретните указания. При неотстраняване на констатираната нередовност на
заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да издаде заповед за
изпълнение за посочените в него суми (чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК).
Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснато от районния
съд напускане на компетентността му в заповедното чрез даване на
конкретните указания, вкл. чрез служебно изследване неравноправния
характер на някои уговорки в договора и погасяване на произтичащи от тях
вземания с предложеното от длъжника изпълнение, доколкото в практиката
си СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави
без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит,
вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз
2
основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и
останалата дължима сума по договора (решение от 30.06.2022 г., C‑170/21).
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 506/25.07.2022 г., по ч.гр.д. №
490/2022 г. на РС Троян, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния
жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против ПЛ. Д. Б. за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3