Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 01.10.2014
Град К.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
седемнадесети септември две
хиляди и четиринадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Сн.Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 702 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно основание по
член 150 от СК.
Ищцата
– К.Г.К., в качеството си на майка и законен представител на детето Л.И.В.
твърди, че по силата на постигната спогодба по гражданско дело № 416 по описа
за 2004г. на Карловски районен съд, ответникът се задължил да й заплаща, като
майка и законна представителка на малолетното им дете Л., роден на ***г.,
месечна издръжка в размер на 120 лева, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на причина за изменение или прекратяване. През
изминалите 10 години значително нараснали нуждите на детето им, с оглед на
което издръжката била недостатъчна за задоволяване на потребностите му. Също
така, ответникът не полагал никаква друга заинтересованост и грижи относно сина
им. Десет години И.В. не е направил и опит за лична среща със сина си, не се
интересувал от детето, не го търсил, не го виждал и не му се обаждал дори по
телефона. Предвид това освен издръжката, която заплащал И.В., същият не
извършвал никакви други разходи свързани с отглеждането на сина им и не
проявявал никаква заинтересованост за детето им. Освен дължимата издръжка, за
тези години детето им не е получило и един бонбон подарък от баща си. Към
настоящия момент И.В. извършвал тенекеджийски и бояджийски услуги, като
автосервиз. Само ремонта на един повреден калник се заплаща в порядъка на 120
лева. Ответникът е трудоспособен и предвид нарастващите нужди на детето им
следва да заплаща по-висок размер издръжка.
МОЛИ
съда, да постанови решение, с което да увеличи месечната издръжка, която
ответникът следва да й заплаща, като майка и законна представителка на
малолетното им дете Л. в размер на 220.00 лева, считано от датата на
предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ответникът - И.Л.В. не взима становище
по така предявения иск.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че страните са родителите на
малолетното дете - Л.И.В. се установява от представеното удостоверение за
раждане от ***г***, издадено въз основа на Акт за раждане № 275 от 12.07.2002г.
на Община К..
Не
е спорно по делото, че с влязло в сила Определение на съда, постановено в открито
съдебно заседание на 14.09.2004г. по гражданско дело № 416/2004г. по описа на
РС - К. (приложено като доказателство по делото) е одобрена постигната между
страните спогодба, по силата на която ответникът И.Л.В. се е задължил да заплаща
на малолетния си син - Л.И.В. чрез неговата майка и законен представител - К.Г.К.
месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от 19.07.2004г.
От
представеното Уверение № 1110/19.06.2014г. издадено от СОУ „****“ град К. се
установява, че Л.И.В. е редовен ученик н V-ти „б“ клас и редовно посещава
учебни занятия през учебната 2013/2014г.
От
представената служебна бележка с изх. № 365/17.06.2014г. на Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ град К. се установява, че майката на детето
- К.Г.К. е регистрирана като безработно, търсещо работа лице.
В
депозирания по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ при
Община К., след проведени срещи и направено проучване, Отдел „Закрила на
детето“ заключава, че е необходимо и двамата родители да си поделят
отговорностите, свързани със задоволяване потребностите на сина си. Дирекцията
счита, че е необходимо всеки родител да поеме отговорност за подпомагане
издръжката на детето си.
Във връзка с предявения иск, съдът е
допуснал свидетели на ищцовата страна. От показанията на свидетелите – Д.Н. П.
и В.Х.Д. се установява следното: свидетелката П. твърди, че от много години,
може би от 11 години страните не живеят заедно. За детето се грижила майката.
Детето растяло, непрекъснато в училище били нужни за всяка години нови
маратонки, нови дрехи. Детето ходило на частни уроци по английски, които
допълнително се заплащали. Много често майката - К. се обръщала към нея, за да
й услужва с пари, случвало се е да й даде пари на заем от 50, 80 лева.
Обикновено средствата й трябвали за лекарства на детето. С израстването на
детето, нуждите му се увеличали и необходимите средствата за него се увеличавали.
Лятото детето поискало да има велосипед и му се закупил такъв. Искал да има
личен мобилен телефон и майка му успяла с една, две вноски да купи и телефон.
Записала го да тренира футбол, а там трябвало да има екипче, дрехи, които майката
успяла да осигури. Това били допълнителни нужди на детето. Бащата никога не е
помагал. Дори на рождения му ден тази година детето било много тъжно, че никога
той не му звънял за рождения ден. Известно й е, че бабата на детето по майчина
линия помагала. Свидетелят Д. твърди, че детето е ученик. За него се грижила
само майката - К.. Детето имало нужда от дрехи, за което се случвало К. да иска
пари на заем от него, за да му ги осигури. Сочи, че й е давал пари на заем в
размер на по 50, на по 100 лева. Взела му бутонки, защото детето играело
футбол, бил пълен отличник. Винаги парите, които искала от него били за нуждите
на детето. Правила е разходи, за да екипира детето за футбола. Твърди, че контактувало
с К. и знаел, че средствата не й достигат. Детето посещавало някакви други
курсове по математика, по английски, за които се заплащало. Всичко на детето се
осигурявало от майката. И. не е участвал в тези разходи, не контактувал с тях,
нямал връзка с детето. Постоянно К. се оплаквала, че ответникът няма връзка с
детето, че не й давал пари и същите не достигали.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Според
член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя – член 142, ал.1 от СК, като
ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от
минималната работна заплата. На основание член 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.
Изискванията на член 142 от СК, следва да се прилагат както, когато се иска за
първи път издръжка, така и когато по реда на член 150 от СК се иска увеличение.
В производството по член 150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което
е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по член 142, ал. 1 от СК.
В случая ищецът твърди, че след влизане в сила
на определението на съда, с което е одобрена постигната между страните спогодба
за заплащане на издръжка е настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа
на които е била определена предишната му издръжка, свързани с потребностите му.
От тогава действително са изминали десет години, през който период нуждите му
са се увеличили. През изминалия период от време са се увеличили потребностите
на детето от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни
потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 120.00
лева месечно.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на
издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил
формиран. Тези изменения имат траен и
продължителен характер, имайки предвид, че детето следва да завърши
образованието, както и допълнителните образователни потребности. Нарастването
на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време
от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му -
понастоящем на 12 години, при която бързо нарастват духовните и материални
потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като
стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца
родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали
може да се издържа от имуществото си, за разлика от издръжката по член 144 от
СК. На детето Л. следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които
да му гарантират нормален живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
Бащата
на детето не е ангажирал никакви доказателства за актуалните си доходи, но
предвид трудоспособната му възраст съдът приема, че същия може да реализират
доходи поне в размер близък до средната работна заплата за страната. Безспорно
по делото се установи, че майката е безработна и регистрирана в Бюрото по
труда, като лице търсещо работа. По делото липсват данни относно
обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка, доколкото
страните са постигнали споразумение.
Според
член 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. В случая се установи, че ответникът реализира брутни
доходи от трудова дейност в размер на близката до средната работна заплата за
страната. По делото не са ангажирани доказателства, ответникът да е задължено
лице спрямо друго лице по закон към настоящия момент.
При
така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав след като съобрази
установените потребности на детето Л., които несъмнено са нараснали във
времето, както и доходите, които получава ответникът счита, че предявеният иск от ищеца по член
150 във връзка с член 143, ал. 1 и 2 от СК следва да бъде уважен частично, като
присъдената му издръжка в размер на 120.00
лева бъде увеличена на 200.00 лева,
считано от 24.06.2014г. (т.е от подаването на исковата молба) до настъпване на причини, които да обуславят
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен
размер от 220.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Останалата
част от издръжката на детето следва да бъде поета от неговата майка, която
осъществява непосредствените грижи за него.
Ищецът
претендира разноски по делото. На основание член 78, ал. 1 от ГПК, такива
следва да се присъдят на ищеца, съобразно уважената част от иска, в размер на
181.82 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Относно
разноските по производството:
Ищецът
по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което държавната такса
по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху иска за издръжка в
размер на 115.20 лева, съгласно член 73, ал. 3 от ГПК във връзка с член 69, ал.
1, т. 7 от ГПК.
Съгласно
член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание член 150 от СК във връзка с член 143, ал. 2 от СК, размера на
дължимата месечна издръжка от И.Л.В. *** с ЕГН **********, определена с влязло
в сила Определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на
14.09.2004г., с което е одобрена постигната между страните спогодба по
гражданско дело № 416/2004г. по описа на РС - К., в полза на Л.И.В. с ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител К.Г.К. ***, Пловдивска област, улица „****“
№ 68, вх.Б, ет.4, ап. 11 с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 120.00 (сто и
двадесет) лева на 200.00 (двеста) лева месечно, считано от датата на
предявяване на иска - 24.06.2014г. до настъпване на причини, които да обуславят
изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на
задължението, като за разликата над 200.00 лева до
пълният предявен размер от 220.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, И.Л.В.
*** с ЕГН **********, да заплати на К.Г.К. ***, Пловдивска област, улица „****“
№ 68, вх.Б, ет.4, ап. 11 с ЕГН **********, в качеството й на майка и законна
представителка на Л.И.В. с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 181.82 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, И.Л.В.
*** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд К., държавна такса
върху увеличението в размер на 115.20 лева.
ДОПУСКА, на основание член
242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание,
проведено на 17.09.2014г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен
срок, считано от 01.10.2014г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.