№ 669/14.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети август, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 678 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на
ТД на НАП гр. Пловдив против решение № 240/10.04.2020 г., постановено по н.а.х.
дело № 2345/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 446281-F483646 от 05.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което на „Белово 2014“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Белово, обл. Пазарджишка, представлявано от М. С. В., на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ и за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 3 250 лева.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалния закон. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание за касатора, редовно призован, не се
явява представител.
Ответникът по касационната жалба - „Белово 2014“ ЕАД гр. Белово,
редовно призован не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с
вх. № 9367/28.05.2020 г., в което адв. Б. *** по изложени съображения моли съда
да отхвърли подадената касационна жалба и остави в сила решението на районния
съд като правилно и законосъобразно. Претендира
направените по делото разноски пред двете инстанции, съгласно представен списък
на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита
решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни
изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил Наказателно
постановление № 446281-F483646 от 05.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив,
с което на „Белово 2014“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Белово, обл. Пазарджишка, представлявано от М. С. В, на основание чл. 5, ал.
1 от ЗОПБ и за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложена имуществена
санкция в размер на 3 250 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че „Белово 2014“ ЕАД приело плащане в брой на сумата от 6 500 лв., от които
данъчна основа – 5 416.67 лв. и начислен ДДС - 1083.33 лв., по Фактура №
**********/02.11.2018 г., представляваща част от парична престария по Договор за
възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017 г. между Община Белово с ЕИК
********* (възложител) и „Белово 2014“ ЕАД (изпълнител). Общата стойност на договора
е била 959 639.14 лв. с ДДС, като в раздел II, т. 2. 5 от него е предвидено, плащанията
да се извършват по банков път. Към посоченият договор е сключен анекс от
08.01.2018 г., според който общата стойност може да достигне 1 193 924.03 лв.
с ДДС, като в раздел II, т. 2. 4 е изрично упоменато, че плащанията се извършват
по банков път. Сумата в размер на 6 500 лв. е приета в брой на 02.11.2018 г., за
което дружеството е издало фискална касова бележка от ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и
с фискална памет № 36580108 в офис в гр. Белово, ул. „**“ № **.
Всичко това съставлявало нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2
от ЗОПБ, която правна норма разписва, че плащанията на територията на страната
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор,
чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
В резултат на това на основание
чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е
съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното
наказателно постановление.
При постановяване на
обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, драстично накърняващо правото на защита, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП. Посочил е, че издаденото НП не отговаря на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в него не се съдържа
подробно, ясно и точно описание на нарушението - най-вече изпълнителното деяние
на същото и обстоятелствата, при които е извършено. В случая, в
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е описано
изпълнително деяние, от което не може по никакъв начин да стане ясно с какви
конкретни действия и/или бездействия на санкционираното лице, наказващият орган
е приел, че дружеството е извършило административното нарушение.
В мотивите си
първоинстанционният съд сочи, че не е посочено дали дружеството е привлечено
към административнонаказателна отговорност на основание чл. 5, ал. 1
от ЗОПБ в хипотезата на извършено от него нарушение на чл. 3, ал. 1,
т. 2 от ЗОПБ или в хипотезата на допускане извършването на такова
нарушение, поради което не може еднозначно да се установи дали санкционираното
лице е определено като субект на нарушението в качеството си на извършител или
на допустител.
На следващо място, съдът правилно е приел,
че субект на административно наказателна отговорност по чл. 5 ал. 1 от ЗОПБ, като
извършител на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ, може да бъде единствено и само платецът
на паричната престация, но не и получателят на плащането, поради което липсва нормативно
основание за налагане на административно наказание на лицето – получател на плащането,
и то като пряк извършител на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ.
В мотивите на постановеното решение
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е отменено наказателното постановление.
В случая дружеството е санкционирано по административно-наказателния
състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОБП, предвиждащ, че който извърши или допусне извършването
на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер на 25 на 100 от общия размер
на направеното плащане, ако е физическо лице и/или имуществена санкция в размер
на 50 на 100 от общия размер на направеното плащане, ако е юридическо лице. От правна
страна административното обвинение се основава на извършено от търговското дружество
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОБП, която норма регламентира, че плащанията
на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна
сметка, когато са на стойност под 10 000 лева, когато сумата представлява част от
парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева.
За да е налице изискуемото от закона пълно описание на нарушението от фактическа
страна, е необходимо в НП да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието,
както и посочване на всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства
по обвинение за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1,
т. 2 от ЗОПБ. В случая, в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа
на него НП, за обосноваване извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение,
е посочено, че санкционираното дружество „е приело плащане в брой на сумата от
6 500 лева, представляваща парична престация по договор за
възлагане на обществена поръчка с Община Белово“ като по надолу в НП е
посочено, че дружеството е „допуснало нарушение“. Не става ясно от така направеното
описание на нарушението, в какво качество дружеството е привлечено към
административно-наказателна отговорност – в качеството му на „пряк извършител“
или „допустител“, което от своя страна го лишава от възможността адекватно да организира зашитата
си.
Правилно в оспореното решение съдът е приел, че
неправилно и незаконосъобразно на „Белово 2014“ ЕАД е наложено административно наказание,
на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, в качеството му на извършител на нарушение по
чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия закон. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите
на районния съд, че с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, законодателят не е предвидил
отговорност за всяко административнонаказателно отговорно лице, което е страна в
размяна на парични средства над нормативно определена стойност. Административнонаказателният
състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 3 от същия закон. Съответно нормата
на чл. 3 императивно регламентира плащанията на територията на страната над определена
стойност или по договори над определена стойност да се извършва само чрез превод
или внасяне по платежна сметка. Субект на това задължение и в частност субект на
задължението за предаване на пари е субект (адресат) и на административното задължение
по чл. 3 от ЗОПБ. Доколкото регламентираният състав на административно нарушение
по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ се свързва с неизпълнение на задълженията по чл. 3 от същия
закон, плащанията над определена стойност или по договорите над определена стойност
да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, субектът на задължението
за плащане и в това си качество и на адресат на задължението по чл. 3 от ЗОПБ, е
субект на нарушението по чл. 5, ал. 1 от Закона. В този смисъл субект на административнонаказателна
отговорност по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, като извършител на нарушение по чл. 3 от същия
закон, може да бъде единствено и само платецът на паричната престация, но не и получателят
на плащането. Нито формулировката на състава на нарушението по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ,
нито систематичното тълкуване на санкционната норма с материалноправната разпоредба
на чл. 3 от Закона, нито друга законова норма дават основание да се направи извод,
че с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ законодателят е предвидил отговорност
за всяко административнонаказателно отговорно лице, което е страна в размяна на
парични средства над определена стойност. Единствената възможна форма на съставомерното
изпълнително деяние в случая е действие по извършване на плащане в нарушение на
изискванията на чл. 3 от ЗОПБ. Фактическите действия по приемане (получаване) на
извършеното плащане, не са предмет на регулация от нормата на чл. 3 от ЗОПБ и съответно
получателят на предмета на престацията, извършена в нарушение на чл. 3 от Закона
не е субект на отговорността по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ. Следователно липсва каквото
и да е било нормативно основание за налагане на административно наказание на лицето
– получател на плащането, като извършител на нарушението на чл. 3 от ЗОПБ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Съдът намира за неоснователно направеното искане от
пълномощника на касатора за заплащане на направените разноски пред двете
инстанции в размер на 635 лева без ДДС. Видно от оспореното решение районният
съд се е произнесъл в частта за разноските като е осъдил НАП да заплати на
жалбоподателя сумата от 300 лева. Съдът е взел предвид направеното възражение
за прекомерност на разноските предвид фактическата и правна сложност на делото
и процесуалната активност на страните в съдебното производство. Пред настоящата
инстанция своевременно е направено искане за присъждане на разноски като е
представен списък на разноските, но не са представени доказателства за реално
направени такива, поради което съдът намира, че предвид изхода на делото,
разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство не следва да
бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240/10.04.2020 г., постановено по
н.а.х. дело № 2345/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане на процесуалния
представител на „Белово 2014“ ЕАД, гр. Белово, обл. Пазарджишка, за присъждане
на направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/