№ 10255
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110144342 по
описа за 2022 година
Предявени са от ищеца ................” искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника ............ да заплати сумата от
3912,58 лева – застрахователно обезщетение за увредени 28 метра
ограничителни системи за пътища тип N2W4 поради настъпило на 30.11.2021
г. по път II-48 на км 35+800 ПТП поради виновното противоправно поведение
на застрахования при ответника по задължителна отговорност Гражданска
отговорност водач на МПС .........., рег. № ........., ведно със законната лихва от
16.08.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 269,53 лева – мораторна
лихва за периода 08.12.2021 г. – 11.08.2022 г.
Ищецът ................” излага твърдения, че в следствие на настъпило на
30.11.2021 г. по път II-48 на км 35+800 ПТП поради виновното
противоправно поведение на застрахования при ответника по задължителна
отговорност Гражданска отговорност водач на МПС .........., рег. № ......... са
увредени 28 метра ограничителни системи за пътища тип N2W4. За
нанесените на ищеца имуществени вреди последният твърди да е предявил
претенции пред ответника в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобила на виновния водач. Сочи,
че претенциите не била заплатена, поради което претендира исковите суми,
ведно с лихви за забава. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът ............ подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна по основание и
размер. Оспорва да е налице вина за настъпване на ПТП на застрахования при
ответника водач и оспорва предявения размера да отговаря на действителните
вреди. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ е да докаже, че е
претърпял описаните имуществени вреди в твърдения размер, в причинна
връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение
на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С доклада си по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към датата на процесното събитие е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по договори за имуществена
застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС .........., рег. № .........
при ответното дружество.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –Протокол
за ПТП от 30.11.2021 г., Акт за установяване на административно нарушение,
Наказателно постановление, както и от неоспореното заключение на приетата
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 30.11.2021
г. около 9:00 часа при движение по път II-48 при км. 35+800 в посока от гр.
Котел към с. Тича е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил ..........
.............. като в зоната на ляв завой на пътното платно при заснежена пътна
настилка, водачът губи контрол (управление) върху автомобила и реализира
ПТП в еластична ограда (мантинела), след което се напуска пътното платно и
се преобръща в крайпътно дере.
От така посочените доказателства безспорно се установява, че причина
за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на МПС
.......... ............... Същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на
застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника. Напротив – от събраните по делото
доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и заключение на САТЕ, категорично се
установява, че вината за настъпването на процесното ПТП изцяло била
именно на водача на МПС .......... ...............
От приетото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице вещото лице Й. Д. Й., което не е оспорено от
2
страните и което съдът възприема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено се установява, че е налице причинно-следствена връзка
между произшествието и настъпилите вреди. Експертът сочи, че средната
пазарна стойност на нанесените имуществени вреди, вследствие процесното
ПТП, към момента на настъпването му е 4451,59 лева с ДДС /3709,66 лева без
ДДС/, а стойността на остатъчните материали, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар /за скрап/ за 34,2 м. СПО е 109,44 лева.
Следва да се отбележи, че ремонтните дейности на повреденото от
процесното ПТП имущество попадат в обхвата на понятието облагаема
доставка по чл. 12, ал. 1, вр. чл. 9 ЗДДС. Същевременно Агенция "Пътна
инфраструктура" по аргумент от чл. 3, ал. 5 ЗДДС, не е данъчно задължено
лице, в резултат на което за нея не възниква право на приспадане на данъчен
кредит и този разход би останал в неин пасив. След като за ищеца дължимият
ДДС върху стойността на ремонта е разход, направен във връзка с процесното
ПТП, то същият следва да бъде включен в дължимото от ответника
застрахователно обезщетение. Ето защо и в тежест на ответника следва да се
възложат, освен пазарната стойност на разходите за ремонт на увреденото
пътно съоръжения, така също и ДДС върху тях. В този смисъл Решение от
22.07.2021 г. по в.гр.д. № 7691/2020 г. по описа на СГС и Решение № 1050 от
02.03.2023 г. по в.гр.д. № 1114/2023 г. по описа на СГС.
С оглед на горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което и предвид диспозитивното начало искът е основателен в пълния
предявен размер. Следва да се присъди и законната лихва върху
обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата по възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на горните
обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на вземането
на падежа.
Установи се, че ответното дружество е получило регресната покана на
08.12.2021 г., а и посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника,
поради което предявената акцесорна претенция за заплащане на мораторна
лихва за периода 08.12.2021 г. – 11.08.2022 г. се явява изцяло основателна в
пълния предявен размер от 269,53 лева, изчислен от съда на основание чл. 162
ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока,
право на разноски възниква за ищеца. На същия следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски, както следва 167,28 лева – заплатена
държавна такса, 400,00 лева – депозит за експертиза и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, броя
предявени искове и извършените действия.
3
Мотивиран от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.................” АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „..........” № ......... ДА ЗАПЛАТИ на ........, Булстат
..........., с адрес: гр. София, пл. „..........“ № 3 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД сумата 3912,58 лева – застрахователно обезщетение за увредени
28 метра ограничителни системи за пътища тип N2W4 поради настъпило на
30.11.2021 г. по път II-48 на км 35+800 ПТП поради виновното
противоправно поведение на застрахования при ответника по задължителна
отговорност Гражданска отговорност водач на МПС .........., рег. № .........,
ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане и
сумата 269,53 лева – мораторна лихва за периода 08.12.2021 г. – 11.08.2022
г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 667,28 лева – разноски по
делото в производството пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: .........19...........................................
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4